Защо не е даден докладът в Европейската комисия за 2005 година за напредъка в ограничаването на емисиите вредни газове, който България трябва да даде?
Господин Вълчев, по-скоро става въпрос за инвентаризация на парниковите газове за 2005 година. Този доклад е в процес на подготвяне от страна на екипа на Министерството на околната среда и водите. От страна на експертите. Експертната позиция беше в две насоки. Едната е, че с оглед на това, че 2005 година
страната ни не е била член на Европейския съюз, отправна дата за нас спрямо рамковата конвенция би следвало да бъде 15 април, а за страните членки тази дата е 15 януари. Аз разпоредих да не правим каквито и да е тълкувания, а да ускорим подготовката на доклада.
Тоест ние сме мислили, България е мислила, че трябва да даде доклада до 15 април, а не е имало някакъв таен умисъл?
Но вече сме извън тази хипотеза. Имаме анонс, че ще получим предупреждение за закъснението. Има. . . общо шест са страните, в това число Италия, Люксембург и други страни от общността.
Италия, Естония, Малта.
Да, но за нас това не е толкова важно. Важното е ние в срок и във време оттук нататък да представим доклада.
Значи, България няма някакъв проблем.
Не, няма да има никакъв проблем.
Или вашите експерти не са небрежни и не са знаели, че трябва да дават. . .
Не, напротив, екипът готви доклада и докладът ще бъде готов далеч преди предупредителния срок, така че ние. . . Страната ни категорично, аз и вчера заявих, няма да има никакви последици – нито съдебни процедури, нито санкции.
Друго искам да кажа. Покрай тази тема се заговори за рискови проблеми по отношение на търговията с парникови газове от страна на бизнеса. И по-скоро искам да отправя от вашето студио анонс към бизнеса и към всички фирми за това, че поначало с този доклад няма никакъв риск за търговията с парникови газове, и второ - цялостната подготовка с оглед на това страната ни да бъде готова за тази търговия е в пълен ход. Първият план за разпределение на квотите на парниковите газове е представен в Брюксел, за 2007 година. За следващия период, аз вчера и от трибуната на Народното събрание заявих, за 2008 - 2012 година, също е готов. И тук искам още веднъж да подчертая и да повторя, че ние максимално сме удовлетворили исканията на всички субекти с квоти за емисии на парникови газове, тоест това предполага фирмите да не търсят допълнители квоти и това да не се отразява на себестойността на продукта. Тоест това няма да бъде основание, ако бъдем коректни, за увеличаване на цената.
И друго, господин Вълчев. Има публикации, ще посоча на народния представител от ДСБ Нено Димов на 12 и 13 страница на вестник "Труд", където, бих казал, че позицията е крайно непрофесионална, изключително злонамерена и подвеждаща спрямо бизнеса. В момента ние имаме над 120 издадени разрешителни за емисии на фирми. Продължава този процес на издаване. Цялостната подготовка е в пълен ход. И аз искам от вашето студио категорично да отправя послание към бизнеса, че
няма да има никакво закъснение, напротив - те да се готвят. От страна на Министерството на околната среда и водите и всички наши екипи ще имат пълно съдействие, така че страната ни да има пълна изгода от тази процедура, затова защото ние наистина имаме определен излишък от квоти на база 1988 година.
Сигурно ви разбраха, сигурно ви разбраха тези 120 фирми, обаче не съм убеден, че ви разбраха слушателите. Дайте да обясним малко по-отдалеч. България има квота от газове, които може да пусне, парникови газове, може да пусне всяка година в атмосферата. Тази квота е за. . . тя на тонове се измерва, 125 милиона тона.
Господин Вълчев, наистина материята е специфична. Нашата страна е изключително активна страна по Протокола от Киото.
Така.
И след като и Русия стана част от този протокол, той влезе в сила, след което всички последващи механизми.
По този протокол държавите си разпределят колко вредни емисии могат да пуснат.
За нас това, което мога да кажа съвсем накратко с оглед на краткото време, с което разполагаме, е, че базисната година е 1988 година. Спрямо 1988 година. .
Тогава нашата индустрия е отделяла. . .
Ние трябва да намалим определен процент до 2012 година от емисии на парникови газове. Ние този ангажимент го изпълняваме изключително стриктно. Ние на последния съвет на министрите и аз като министър на околната среда и водите на
Република България, и министър Овчаров като министър на икономиката и енергетиката потвърдихме нашия ангажимент да продължим да работим за това и до 2020 година, и до 2030 година е далечният план.
Водещ: Колко трябва да намалим?
Не, това, което вие посочихте. . . по-важно е това да се знае - че намалявайки определен процент спрямо 1988 година, ние ще имаме един излишък, който можем да търгуваме. . . фирмите, които поначало им се полагат определени квоти. . .
А как се избират фирмите и квотите?
Има определени регламенти, на базата на които оператори се включват.
Който произвежда нещо, идва във вашето министерство. . .
Да, подадени има определени процедури, наредби, регламенти.
Даже ние сме в по-широкото тълкувание на горивна инсталация от гледна точка например на позицията, която е в Германия, която е по-рестриктивна. Тоест сме били максимално коректни към бизнеса.
Цялата ли квота се разпределя между фирмите или държавата си оставя определени тонове от тези газове и държавата ли ще търгува или фирмите ще търгуват?
На фирмите се предоставя заявеното количество спрямо критерии с оглед на базисни години от 2002 до 2004 година спрямо производствената дейност, която те са имали за тези години.
Ако те сега имат по-малко производствена, ще могат ли да си прибавят. . .
Не, базисните години са тези. Оттук нататък те ако въведат нова технология, която предполага намаляването на емисиите, излишъкът, който ще се
получи, те ще могат да го търгуват. Това е и целта, и идеята, и философията.
Така, а от друга страна държавата ще може да търгува остатъка.
Остатък ще търгува държавата. . .
Да го продава на други държави, на които им трябва.
Да, точно така.
И пропорциите какви са? Каква част от квотата на България за 2007 година планирате не конкретни числа, като проценти, планиране да бъдат раздадени на фирми?
Предварително на този етап едва ли можем да посочим конкретни цифри, но някъде с около 60, до 65, до 70 процента предварително предвидените като държавна квота, ако я наречем такава, са намалени с оглед на това, че ние в максимална степен удовлетворихме бизнеса. Това трябва да е ясно на всички граждани и на бизнеса.
Т.е. ние усвояваме 60 или усвояваме. . .
Не, даваме. . . отдадохме от квотите, които първоначално се смятаха, че ще бъдат на разположение на държавата, на бизнеса с оглед на това те да не им се налага да търсят квоти, да не търгуват, да не купуват квоти на емисии. . .
Колко дава България?
И това е някъде за 5-годишния период някъде към 50-60 милиона тона емисии.
Т.е. половината от това, което има България. Другата половина ще може да се продаде.
Малко по-малко от половината.
Другата половина ще може да я продаде.
Да.
А има ли опасност в следващи години квотите на България да не стигат, от анализите, които правите?
Това зависи от ръста на икономиката и на икономическия ръст. На този етап страната разполага спрямо базисната година с определена квота за емитиране на парникови газове. Ако има по-голям ръст, субекти, които реализират такъв, трябва наистина да купуват квоти.
А остава ли идеята на Софийската стокова борса да се търгуват тези квоти?
Е, това ще се доуточни на правителствено ниво, но във всички случаи ще има максимална прозрачност.
Кога очаквате решение?
В най-скоро време ще имаме решение.
Още малко за глобите, понеже това беше едната страна и аз озаглавих така този разговор - глоби или субсидии. Значи, казвате, че глоба няма да има за парниковите газове?
Не, глоби и санкции категорично, няма да има никакви съдебни процедури, уверявам ви и категорично го заявявам.
По друг повод голямата тема, сега няма да я отваряме нея, но да кажете примерно за "Натура" първите реакции в Брюксел означават ли, че България може да получи санкции и по тази линия?
Засега нямаме никакви индикации от Брюксел в едната или в другата посока.
Т.е. това, което твърдят екоорганизациите, че оттам ще има реакция.
Не, не сме получили никаква официална позиция и становище нямаме от Брюксел на този етап.
Добре, значи, ако не говорим за глоби, тогава да говорим за другата страна - субсидиите, които очаква българската екология. През седмицата имаше само едно съобщение, във вестник "Дневник" струва ми се, че еврокомисията е одобрила на първия етап оперативната програма за околна среда. Това би означавало, че това е първата програма, която комисията одобрява.
Точно така. Оперативна програма "Околна среда" е една от оперативните програми, която е одобрена на първа фаза. Посочва се като позиция на Европейската комисия от съответната дирекция, че формално всички критерии, всички необходими насоки, приоритети са налице, всички детайли бих могъл да посоча. С оглед на това вече ние имаме допустимост по линия на оперативна програма околна среда. Това е една висока оценка за качеството и подготовката на оперативната програма, за което аз искам да приветствам и да благодаря на целия си екип, които работиха за подготовката на оперативна програма "Околна среда", също и така бих искал да благодаря на колегите, в чиято координация това се случи.
Да, всъщност какво точно одобрява Брюксел?
Това е важно за страната ни.
Какъв е българският проект, за какво предлагате вие да се похарчат субсидиите от евросъюза?
Ние очакваме като страна да бъдат одобрени всички оперативни програми, след което да започнем реализация на съответните мерки.
Във вашата сфера за какво?
В нашата сфера приоритезирането е в 4 аспекта. Първият приоритет е сектор "Води", където ще инвестираме близо 68 до 70 процента от средствата, които са придвижени.
Колко са всички средства?
Индикативно средствата по оперативна програма "Околна среда" са 1 800000000 евро.
Т.е. 60 процента. . .
Близо 70.
Даже 70 процента от това би означавало около колко - милиард и 200-300 за ВиК.
Да, да. И ако ги инвестираме цялостно всички тези средства, ние
бихме изпълнили към около 65-70 процента от ангажиментите, които сме поели в преговорния процес в сектор "Води".
Т.е. това е, за да стане ясно на слушателите, това са водопроводи и канализационни мрежи.
Пречиствателни станции, подобряване на водните цикли интегрирано на населени места, изграждане на колектори, на канализации, на водоеми, но преди всичко. . .
Толкова ли много водопроводи и канализации няма България?
Вижте, за съжаление средно статистически в нашата страна загубата на вода е над 60 процента при преноса от водоизточника до потребителя. Освен това да не говорим, че качеството на тръбите и т.н. е далеч под съответните. . .
Това за колко години ще се сменят тръби и ще се направят нови мрежи?
Г-н Вълчев, за нас ще бъде приоритет изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. В момента ние имаме 68. . .
А там ще отидат основните пари.
Да, 68 пречиствателни станции действащи, 35 са в процес на строителство, а ние предстои да подобрим качеството на водната услуга в 468 агломерации, една огромна работа. Но за мен лично е приоритет да изградим пречиствателни станции за отпадни води по цялото Черноморие, без да има селективен подход, от най-северната точка до най-южната точка. Първо, с оглед на качеството на водите, след това с оглед на туризма - ние трябва да бъдем коректни към този бизнес, защото това е важно перо за нашата страна, пък е важно Черноморието да е чисто, да е красиво.
Това за колко станции става дума, пречиствателни?
Ами, не са много на брой пречиствателните станции, но изискват доста сериозен ресурс. Някои трябва да се разширят, други да се реконструират, нови трябва да бъдат построени. Имаме разчети, нали, много детайлни в това отношение в Министерството на околната среда и водите, и това ще бъде направено.
Добре, ВиК е едното, което искаме от Европейския съюз да ни помогне с пари.
Следващият приоритет са отпадъците, където предвиждаме към 20 процента от средствата да бъдат насочени. Третият приоритет е. . .
Чакайте само с отпадъците. Да ви питам ще дадете ли 131 милиона евро на София, за да прави завод и депо за твърдите отпадъци според дългосрочната стратегия за управление на отпадъците, приета от Столичния общински съвет точно тази седмица, и то единодушно?
Ние многократно сме отговаряли на този въпрос, г-н Вълчев. Аз още веднъж ще отговоря, но тук искам да отворя и скоба. Да, ние винаги сме потвърждавали нашия ангажимент и нашата позиция, че държим да помогнем, искаме да помогнем и реално ще го направим това да стане по този начин. А в случая определено има и много сериозен интерес от бизнеса, т.е. може да бъде реализирано публично-частно партньорство.
Т.е. може не с еврофондове да се строи софийският завод за боклук, а с частни пари.
Точно така. И ще ви кажа, за да бъдем максимално коректни
към софиянци. При мен са идвали инициативни комитети от Драгалевци, от Горубляне, от Горна баня. Аз бих казал, ако има наистина сериозен интерес от страна на бизнеса, а такъв има, защо да не бъде реализиран по линия на публично-частното партньорство, а средствата, които бихме инвестирали в един завод, да бъдат изцяло насочени към подобряване на екологичната инфраструктура, визирам колектори, канализации, водопроводи. . .
Пак на София.
Естествено на София. Визирам Горна баня, визирам Горубляне, визирам Драгалевци, Симеоново. На много места, не само в София има свлачищни процеси. Няма канализация. Аз се учудих. . .
Язък за скъпите къщи там.
Аз се учудих за Драгалевци, че няма канализация в началото на XXI век, едва ли е допустимо. Освен това там има сериозни свлачищни процеси. Освен всичко друго, което трябва да се направи, според мен най-важното, което трябва да бъде сторено, е да се изгради колекторна канализационна мрежа, т.е. дренажна система, която да не предполага, нали, да се усилват свлачищните процеси. Освен това трябва да бъдем коректни и към столичани така, както в цялата страна се изгражда такава екологична структура, ние трябва да работим за изграждането на тази инфраструктура и по този начин да се подобрява качеството на живот и на столичани.
Само още малко за боклука, преди да продължим с третия приоритет. Може ли да се ползва Суходол без нови оценки, както няколко седмици твърдят всички от общината?
Г-н Вълчев, аз бих искал да довърша това, което исках да кажа по отношение на колектори, на канализации. Всичко това, което коментирам по отношение на колектори и канализации наистина би могло да бъде реализирано по линия на оперативна програма, ако се подготвят съответните проекти. А за целта
всички общини в страната знаят, ние сме изпратили и писма до тях, че има решение на ПУДООС с това решение сме взели. . .
ПУДООС е?
Предприятие за управление на дейности за опазване на околната среда. Има решение за отстъпване на десет милиона лева, да се предоставят като безвъзмездни средства на общините да си подготвят проекти, с които да кандидатстват. . .
За да си направят. . .
За да се включат в реализация по линия на оперативна програма.
В пречиствателна. . .
Аз предполагам, че в случая Столична община има ресурс. По-скоро към тях, така, анонсът ми е да се подготвят проекти, с които ние бихме искали и да подобрим тази инфраструктура и в София.
По отношение на отпадъците за Суходол проблемът е не толкова. . . по процедурна гледна точка по какъв начин би следвало да се процедира и да се строи. . .
Проблемът е, че суходолци не щат.
Ние сме имали срещи многократни със Столична община. Знаете, че Министерството на околната среда и водите и лично аз сме с открита позиция, диалогична, обсъждали сме всички въпроси. Даже и вчера, и днес се чуваме с кмета на Столична община, с Бойко Борисов, аз снощи имах разговори с кмета на Карлово, които потвърждават, че от тяхна страна ще има пълна кооперативност и оперативност да се направи необходимото, така че в Карлово да отиват. . .
Сега, само не ви разбрах. Значи. . .
Но за Суходол. . .
. . . в Суходол. . .
. . . проблемът е нагласата и синдромът, който там. . .
Няма законов проблем от гледна точка на екологията. . .
Има процедури, които трябва да бъдат реализирани. Но бих казал, от моя гледна точка, те спокойно биха могли да бъдат реализирани, най-важното е да се проведе . . . съответната разяснителна дейност. Това е на територията на Столична община. Столична община заедно с нашите регионални структури могат да отидат на място, да се видят с хората и ако има положителна нагласа, защо това да не стане. Но аз се опасявам, че нагласите там са много негативни.
Да затворим скобата за боклука с въпроса каква е вашата позиция по прехвърлянето на фирмите по чистотата в София.
Вижте, в Закона за управление на отпадъците тези компетенции
са изцяло предоставени на всяка една община и на кмета на община. . .
Понеже коалиционният ви партньор БСП създаде впечатление през седмицата, че едно говори в неделя, а друго в четвъртък. И така, разпростира ли се това колебание върху цялата коалиция?
Правомощията са на общината, който и да бъде концесионерът трябва да изпълнява по най-добрия начин своите концесионни задължения, да се почиства столицата, както подобава, както всеки един град и най-вече като столица.
Добре. Затваряме тази скоба. Кажете третата посока, в която ще отидат в областта на екологията европейските пари, вече одобрени от еврокомисията?
Това е за опазване на правилата и на биологичното разнообразие в нашата страна. Там сме предвидили средства в размер от шест до осем процента, или индикативно това са. . .
Какво ще правим физически?
На първо място, средствата ще бъдат насочени в защитените они за установяване и поддържане на защитените зони, за компенсиране на дейности, които, нали, ще се реализират, или с оглед на евентуални ограничения. Тук подхождам много внимателно, затова защото, като се каже ограничения, това не означава тотално ограничение. Даже, бих казал, в малкото случаи, когато ще се налагат такива ограничения това ще е един компенсаторен механизъм. Предвидени са към 215-220 милиона лева. Петнадесет процента. . .
Лева.
.. е националното кофинансиране, останалите пари са по линия на оперативна програма. . .
Това какво ще са - огради, хранилки за животните. . .
Има проекти и програми на базата. . . програми и съответно проекти, на базата на които в съответните защитени зони с оглед на предмета на защита, целите, които трябва да се постигат. Не може с няколко изречения само да посочим конкретиката, но. . .
Четвъртата посока на европарите?
Предвидили сме и средства за техническа помощ, т.е. за подготовка на проекти, около 4 процента.
Т.е. това е, за да се. . .
За да се подготвят.
свършат предните три.
Точно така. Да има подготовка, за да има ефективна реализация на средствата по приоритети, които сме посочили.
Другата голяма тема от седмицата. Аз първо. . . аз ви поканих да говорим за сушата, а то междувременно така заваля, че сега темата станаха наводненията. Изпускат ли се вече язовирите по Арда? Как е по другите реки - Тунджа, Върбица, Марица?
Още на 19 март Министерството на околната среда и водите изпрати, така, писмо, бих казал, до съответните институции и до съответните органи с оглед на това, че в периода 20 до 24-25 се очакват силни валежи, да бъдем с повишена бдителност и готовност за възможни реакции и превенции по отношение на валежите, които падат. Информацията, която имам и от тази сутрин от всичките басейнови дирекции, регионални, на Министерството на околната среда и водите, единствено в Средни и в Източни Родопи, където валежите бяха наистина малко по-силни, се извършват контролирани, подчертавам, изпускания на язовирите по Арда. Включени са все пак да се използва. . .
По Арда там е каскадата "Арда".
Да. Там се извършват контролирани изпускания. Има залети земеделски земи и пътища, но няма потърпевши. Структурите на "Гражданска защита", областните управители, кметовете, нашите структури са в активно състояние, наблюдават и участват. . .
Тоест, значи, да уточним.
. .в контрола на свободните обеми на язовирите и в тези дейности.
От каскадата "Арда" се изпускат кои, Ивайловград, Кърджали, Студен кладенец, всичките по веригата.
По-скоро два от, в два от язовирите се извършват изпускания - от Студен кладенец и от Ивайловград. Контролирано, няма. . .
Няма да залеем турци и гърци.
Освен това вчера аз пратих писмо до министъра на външните работи, до вицепремиера Ивайло Калфин, да предупредим и съседните страни - Гърция и Турция, с оглед на евентуалните изпускания, които ще правим от, най-вече от посочените язовири.
А по Тунджа. . .
Да има повишена готовност и от тяхна страна.
По Тунджа, Марица и Върбица. . .
Не, на този етап нямаме, нямаме превишаване на нивата.
Сега да говорим за другата, другия проблем, който оповестихте тая седмица - сушата, и това, че е възможно да има воден режим това лято, особено по Черноморието. Такъв проблем имало впрочем и в зимните курорти, например Пампорово, което
сега се оказва обаче потънало в сняг. Доколко е сериозна заплахата от воден режим?
Като цяло нямаме основания за сериозни опасения и за рискове
за водния сезон през лятото. Има само 4-5 язовира, които са с по-малък обем. Останалите язовири са с пълняемост около 70 процента, което предполага, че тази година не бихме имали проблеми, но ако продължава така да бъде сушаво времето,
наистина. . .
Кой е критичният процент?
Зависи за различните населени места, но далеч преди да отчетем тези обеми, още в началото на годината, аз съм изпратил, така, писмо, с което съм предупредил всички субекти, които експлоатират и извършват дейности чрез съответните язовири, визирам Министерството на регионалното развитие и благоустройството, визирам "Напоителни системи" ЕАД, визирам енергетиката, където, нали, се реализира производството на ел. енергия от съответния язовир, и НЕК, навсякъде като приоритет да бъде изведено на първо място подсигуряването на вода за питейно-битови нужди и след това за всички други дейности. Ние следим този процес, извършва се. . .
Тоест след това за промишлени. . .
. . .контрол от Министерството на околната среда и водите, така че наистина разрешителните, които издаваме, и месечният график за язовирите, които аз утвърждавам, се, в максимална степен се взима именно това в съображение.
Тоест при 70 процента пълни язовири режим на водата няма да има никъде в страната.
Почти няма да има, но за големите курорти наистина ние трябва да мислим и за алтернативни източници за водоснабдяване, но по принцип това е една друга тема. . .
Кои алтернативи?
Има язовири, от които по-нататък могат да бъдат подсигурени, но това е доста широка тема. Освен това можем и да помислим и за водоснабдяване за райони, където например подпочвените води са или с по-високо нитратно съдържание, или с, да речем, в региона на Хасково, Димитровград, Свиленград, където водата е с по-високо съдържание на, на манган. Ние сме, аз лично съм одобрил, сме одобрили средства, не само аз еднолично, управителният съвет на ПУДООС, например за Харманли, за изграждане на пречиствателна станция за питейните води. Може да се реализират доста сериозни мащабни проекти, с които да се доставя вода например от Въча. Естествено това предполага да се инвестират доста средства, но те са абсолютно обосновани, оправдани, и това би могло да бъде реализирано. Естествено по трасето. . .
Включително и с европари.
Включително и с пари от еврофондовете естествено.
Накрая - ще има ли специални мерки срещу замърсяването на Дунав, река, сред най-застрашените в света според доклад на Световния фонд за защита на природата от тая седмица?
Вижте, ние продължаваме нашата работа и това, което заявих по време на замърсяванията, които имаше на Дунав от Прахово, нашата принципна позиция е, че ние наистина трябва да изясним този казус. . .
Какво става с тоя казус?
. .и това трябва да стане. . .
Сърбите какво. . .
. . .в тристранен формат. Предстои да се проведе среща, първата среща беше отказана, тя беше. . .
Ама те сърбите. . .
. . .предвидена тристранна, да бъде проведена. . .
Сърбите да не би да ни. . .
. . .във Видин.
Ама да не ни вкараха в тая балканската схема - правим комисия и то се забравя за какво е комисията?
Не, предложението беше лично мое и при моето посещение в Румъния аз предложих да направим тристранна среща, комисия, но с участието на независим експерт. . .
А сърбите не щат. . .
..от страна, членка на Европейския съюз. Първоначално не искаха, но в случая е вече насрочена среща и една голяма група под ръководството на заместник-министър Качакова ще иде на работно посещение в Сърбия, където всички тези процеси.
Кога?
След няколко дена, точната дата не мога да посоча, но в следващите петнайсетина-двайсет дена. . .
И България ще продължи да настоява за обезщетение.
Естествено.
От Сърбия.
Естествено. Има едно основно. . .
Имаме ли оценка за вредите вече?
Имаме, имаме, именно работата на тази комисия ще бъде всичко това да бъде оценено. Ние данните ги имаме, те трябва да бъдат само прецизирани и оценени. Г-н Вълчев, има едно основно правило в екологията - замърсителят плаща. В случая замърсителят е ясен кой е, последиците са ясни, но ние трябва да гледаме не само замърсяването към конкретната дата, а и към отклоненията, които очакваме по отношение на екоравновесието в Дунав с евентуалните последици, съответните последици.
Това накрая, че забавяте, но не забравяте, е направо приятна изненада, общо взето, такива неща се забравят, то кога беше замърсяването, миналата година. Но Министерството на екологията продължава да гони Сърбия да си плати.
Ами, има основни правила в екологията, които трябва да бъдат съблюдавани, да бъдат спазвани. И ние ще си търсим правата, затова защото нашият данъкоплатец с нищо не е виновен да поема допълнително натоварвания. Ние трябва да бъдем преди и над всичко коректни към нашите граждани, пък и има основни правила в правото, вие сте юрист, те трябва да бъдат наистина реализирани.
