България е на път да внася лекари, защото 9 от 10 студенти по медицина са готови да напуснат страната, това предупреди в интервю за Дарик председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер. За да остават младите лекари в страната, според нея са нужни реални промени в здравната система.
„Оказва се, че най-конвертируемият български продукт за износ към настоящия момент е българското медицинско образование", добави Джафер. По думите й лекарите напускат не само заради доброто финансово заплащане, а и заради отношението към тях в другите страни. „Сатанизирането на образа на българския лекар е нещо, което има дългосрочен ефект. То ще нанесе непоправими щети на българското общество, защото в един момент ще се окаже, че ние ще трябва да внасяме медицински специалисти от други страни, примерно Пакистан, Филипините, където е по-ниско заплащането", допълни председателката на здравната комисия в НС.
Не само средствата са проблем, а тяхното ефективно използване, подчерта председателят на здравната комисия: „ Сега мога да кажа, че искам 15% от БВП за здравеопазването, защо не 17%, колкото отделят САЩ. Виси обаче един друг въпрос - как се харчат тези пари. Тук стигаме до ефективността от използването на средствата. С печал можем да обобщим, че засега принципът е: парите са малко, за сметка на това се харчат неефективно и недобре".
Нигяр Джафер подчерта принципната позиция на ДПС за създаване на конкуренция и право на пациентите да избират кой и как да управлява парите им за здраве. Тя обаче призна колко трудно е да се постигне политически консенсус за демонополизация на Здравната каса, въпреки разговорите през последните години.
Питам се до колко си даваме сметка, че след няколко години май ще внасяме лекари, така, както сега не ни достигат учители. Говорим за това, че след 3 години ще търсим учители. С големи темпове изнасяме и лекари.
За съжаление, печална е ситуацията. Днес (вчера, първия учебен ден - бел. ред.) гледах ентусиазма в очите на първокурсниците, които прекрачват прага на най-старото ни висше училище. Една зала пълна с ентусиазъм, с енергия, енергията на младостта и на желаещите да променят света по някакъв начин. И слава богу, надявам се, че това ще бъде така. Има хора, които вярват в това. Обаче оказва се, че най-конвертируемият български продукт, за износ, в настоящият момент е българското медицинско образование. Казвам го от една страна с гордост, че имаме преподаватели, които могат да сътворят такъв конвертируем продукт. Но и с огромна тъга, защото 9 от 10 млади хора, студенти по медицина, са готови да напуснат България и да работят за други хора, за други народи, за други пациенти, в което няма нищо лошо, разбира се.
Срещу други суми и други условия.
Срещу други суми, десетократно най-често по-високи, отколкото това, което получават или ще получават в България. Много ми се иска да променим тази ситуация. Надявам се да се намери националният консенсус, по който да стане това.
Проблемът е глобален. Той не опира само до заплащането, до условията на работа, до онова, което се случва в системата. Май само истинска реформа може да задържи тези млади хора тук, за да бъдат те стимулирани. Една реформа, за която, убедена съм и вие като специалист, първо, в сектора и второ, като политик вече с известен опит, правите опити и виждате колко трудно е това.
Напоследък не само аз, но и други хора не харесват думата реформа. Защото се оказа едно клише, което е лишено от съдържание.
Факт.
Трябва да признаем, че реформа означава и непопулярни мерки. Първо, трябва да има политик в областта на здравеопазването, който наистина да си сложи главата в торбата и да каже: Ето това сега ще го направя с цената на всичко. Но реформа значи преструктуриране.
И управляващи, които да понесат тези мерки.
Тази политическа цена. Реформа означава обаче и част от хората да понесат щетите от тази реформа. Но в крайна сметка реформите, тоест реформиране, придобиване на друга форма на нещо, което сега е в лошо състояние към по-добро, означава крайният потребител, а това е пациентът, както и работещите в системата лекари, медицински сестри и други медицински специалисти да разберат, че се прави в името на тяхното по-добро заплащане и по-добър продукт. Така че реформа-да, но с ясно разписани правила. С идеята- какво включва тя, с идеята да се направи по-добро заплащането, но пак се връщам към ония 9 млади души от всички 10, които искат напуснат страната. В отговорите си те казват, че не само доброто финансово заплащане е стимул, а и отношението, което в тези общества получават към своя труд. Аз мисля, че безспорно кражбата на 1,4 милиарда в здравеопазването веднъж, после 340 милиона трансфер, още 100 милиона трансфер от държавни осигуровки, е проблем. Обаче сатанизирането на образа на българския лекар е нещо, което има дългосрочен ефект и което ще нанесе непоправими щети на българското общество. Защото в един момент ще се окаже, че ние ще трябва да внасяме медицински специалисти от други страни, примерно Пакистан, Филипините и други страни, за които се сетите, където е по-ниско заплащането. Нормално потокът от медицински специалисти върви по посока към по-доброто заплащане. От тук колегите отиват да работят в Германия, от Германия в Скандинавските страни и Великобритания. От там обаче напускат към Америка.
Сменя се и континентът. Някъде бях погледнала, че най-голям е недостигът на лекари в Разград, Кърджарли, Силистра и Перник. Това е по данни на статистиката за миналата година. Това е изобщо за всички медицински специалисти, но горе долу същото е и съотношението с личните лекари. Знам, че има цели региони, където няма достъп дори до джипи.
Проблемът е много сериозен, защото първо, има много на брой незаети практики за лични лекари. В част от тези райони фалираха общинските болници. Тоест имаме дефицит извън болничната и в болничната сфера. Оказва се, сега правим една карта на състоянието на аптеките, че тези хора отдавна нямат достъп и до фармацевтична грижа и предлагане. Там има едно много позитивно и много прагматично предложение от Българския фармацевтичен съюз. И мисля, че това може да бъде един от първите примери на конструктивно поведение и предложение, което надявам се да е подкрепено и законодателно, и от изпълнителната власт. Да се направи анализ като се намери начин да бъдат стимулирани аптеки, дори филиали към тях в населени места, където в момента хората плащат за път, плащат и за лекарства.
Разчитат на едни микробуси, които им носят лекарства.
Едни микробуси, които обикалят селата, неизвестно как лицензирани. В този смисъл когато сме се втренчили в едни разрешителни на големи аптеки, в големи градове... Безспорно трябва да има правила и те трябва да се спазват. Ние изпускаме момент, в който някой просто погазва закона и трупа достатъчно финансов ресурс от това в други райони на страната, сякаш останали извън обсега на погледа на държавните институции.
Като говорим за реформи, Лекарският съюз излезе с едно становище по проекта за Национална здравна стратегия до 2020 г. Освен че изказват критика от това, че този документ не е съгласуван при изготвянето му с тях, подробно коментират всички проблеми и настояват за поне 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, въпреки състоянието на държавата. Вие ще приемете всичко това и може повече да поискате, но за какво можете да се преборите в бюджета за догодина?
Първо, да започна с проблема- кой и как е съгласувал този наистина стратегически документ. Такава стратегия България трябваше да има още миналата година. Това не се случи. Имаше едно обсъждане в парламента и едно, доколкото си спомням, на съвет при президента. Двете предложени стратегии имаха една единствена допирна точка, всичко друго беше пълно разминаване в целите, в стъпките, с които трябва да се постигнат тези цели. Защото се оказа, че се правят, за да се аргументира вземането на едни средства от оперативните програми. Да, за много кратко време трябваше да бъде предложен такъв документ. Министерството на здравеопазването го изготвя, министър Андреева даде пояснения по какъв ред те са се опитали да съгласуват този много важен документ. Положителен е фактът, че все пак има такъв документ, че предизвика огромна дискусия. Това не значи, че не трябва да се променят част от нещата в него. Беше заявено, че това е проект, че ще се чуят всички разумни мнения. Разбрах обаче, че до този момент предложения са дошли само от Българския фармацевтичен съюз и от една пациентска организация. В този смисъл всеки, който се чувство страна в такъв важен документ трябва да направи така че да предложи идеите, които има.
Има идеи в това становище.
Очакваме и план за действие, защото един такъв документ ще остане просто поредната стратегия, поредното есе, поредната статистика. Трябва да има план за действие с поредно разписани стъпки, етапи и финансиране. Да стигнем до 6% брутен вътрешен продукт. Аз сега смело мога да ви кажа, че искам примерно 15% от брутния вътрешен продукт. Защо не и 17% - толкова, колкото отделят САЩ за здравеопазване от техния брутен вътрешен продукт. Много министри, особено в началото на своите мандати, искаха повече средства за здравеопазване. В момента в пространството виси един друг въпрос. И след като има някакви средства в рамките на този бюджет, на тези бюджети в здравеопазване - как се харчат тези пари. Тук стигаме до ефикасността, ефективността от използването на средствата. Тоест с печал може да обобщим, че засега принципът е -парите са малко, за сметка на това се харчат неефективно и недобре. Много тъжно.
Страшен принцип.
Защото първо, да отнемеш пари от една система, каквато е здравеопазването в условия на криза и да ги дадеш за нещо друго-неизвестно за какво. От едно интервю на един зам. министър от последните години стана ясно, че и за инфраструктура са давани тези пари за здравни вноски. Тоест ако ние сме позволили да се отнемат близо 2 млрд. от парите за здраве, от здравните вноски на всички, останали малко на брой редовни платци в тази държава, за здраве, трябва да кажем защо искаме повече пари. Безспорно обаче, че медицината е такава дейност, която няма как да върви без пари напред. Не можем да спрем развитието на науката, на иновациите, на високите технологии.
Апаратурата е страхотно перо.
Но Касата като един много мощен монопол в момента в България трябва да направи невъзможното да си изгради най накрая информационната система, станала почти легендарна през всичките тези години. И аз се бях пошегувала, но продължавам сериозно да твърдя, че трябва някакъв приз да учредим на този шеф на касата и министър на здравеопазването, който успее най накрая да изгради тази система, да каже: Да, ето това е единната информационна система. Нашите софтуери вече по болници, в извънболничната помощ, аптеки, каси си говорят, образно казано, помежду си. Имаме пълната информация и всеки може да я ползва, когато има нужда от нея. Имаме електронно досие с всичко условности по защитата на информацията, разбира се. Разполагаме с възможности за електронна рецепта, от което спестяваме близо 20- 25% от парите за скъпо струващите лекарства. Имаме възможност за електронно направление. Там никой може да манипулира с един ЕГН-та, които просто се движат.
И виждаме откъде изтичат, благодарение на една такава система.
Първо, това трябва да се случи. И тогава можем да си говорим за по-висок процент от брутния вътрешен продукт Но само се връщам към едно изследване на неправителствена организация, за това колко пари има в българското здравеопазване. Неофициално всъщност българите отделят над 8% от брутния вътрешен продукт. Голяма част от тези средства обаче те ги плащат кеш от джоба си, неофициално.
Ние сме на челно място по доплащане.
По статистика българският пациент е най-доплащащият пациент, защото доплаща най-много, особено за лекарства и медицински изделия, дори да е здравно осигурен-около 60%. Примерно в Германия, Холандия тези проценти от 2 до 5%. Т.е. само за да участва в системата пациентът и да контролира по някакъв начин със своето символично доплащане,за техните стандарти, това, което получава и услугите, които му предлага здравната система.
Казахте Германия, мислех по нататък да ви питам, но не от вчера, аз от години следя тази позиция на ДПС, която е срещу монопола на Здравната каса и идеите, предлагани през годините за демонополизация. Има ли шанс една подобна идея? Защо все още се смята за утопия възможността пациентът сам да избира кой и как да управлява парите му за здраве?
Факт е, че ние независимо дали сме били в опозиция или в управление, сме отстоявали тази идея за демонополизация на Здравната каса. Някои не харесват тази терминология, защото демонополизация звучало като разграждане конструкция на нещо.
Добре, за частни, втори, трети каси.
Можем да формулираме така: настояваме за конкуренция между финансиращите органи и възможността пациентът да избира кой да управлява неговите средства от здравни осигуровки. Дълги са тези дискусии, много са кръглите маси, много са работните групи, които са работили по темата. Няма политически консенсус. За мен обаче проблясък е това, че и двамата кандидати за шефове на Националната здравноосигурителна каса при разговорите ни, и в комисията по здравеопазване, и в пленарна зала, на въпроса: какво смятате за демонополизацията на касата, уверено отговориха, че са за това и смятат, че това би подобрило качеството на здравната услуга. Включително д-р Румяна Тодорова. Ние се пошегувахме с нея по тази тема, защото тя преди 4-5 години твърдеше обратното. Сега, когато има поглед, идвайки от частни фондове, друг поглед, от друга камбанария, тя идва убедена, че това ще даде възможност за избор и за по-прозрачно управление на средствата.
Уви, политическият консенсус трябва да е налице. Ето това е голямата битка. И май в рамките на този мандат...
При едно представяне програмите, програмата на правителството и техните намерения за близката една година този въпрос беше пряко поставен на премиера Орешарски. Той заяви, че е готов да подкрепи да се започне тази дискусия с търсена на опорни точки, на близост на позициите и евентуално да се помисли за вариант, по който може да да се стартира това. Това, разбира се, изисква технологично време дори и за самото законодателство.
То не може от днес за утре да бъде въведено.
В този смисъл има някакви проблясъци, някаква светлина в тунела, но да видим какво ще се случи. Явно е въпрос на политическа воля и допирни точки, каквито в нашето общество днес има малко.
Изясни ли се съдбата на тези 108 млн. лева, които са натрупани от здравни вноски и на които Касата разчиташе, за да върже тазгодишия си бюджет. Оказаха се липсващи в първите месеци на годината от сметките на Здравната каса.
Понеже обществото е много чувствително на тема колко пари са отклоняват, пренасочват, национализират одържевяват, както искате така ги наречете, от пари за здраве, ние решихме и попитахме писмено, чакахме този отговор от премиера, който би могъл да даде този отговор, както и финансовият министър за състоянието и за състоянието по сметката на Здравната каса за първото тримесечие на БНБ. Защото попаднахме на документи, отчети, извлечения от салдата на тези сметки, при които личи, че наличните на 1 януари 2013 г. 108 милиона към 31 март същата година не се визуализират, не се виждат. Но както беше казал един министър, когато стана министър, от предното правителство, интересувайки се какви са сметките на касата, как се управляват те, защото този въпрос през годините стои, беше казал: Представете си, тези пари се оказаха виртуални. И така както бяха виртуални, някой така реално ги отклони, просто направи така, тези пари вече да не са по сметките на Касата и тя да разполага с тях. Виртуални пари се получиха. В този смисъл обществото е много чувствително, лекарите са много чувствителни по темата. Аз мисля, че все повече пациентите ще бъдат чувствителни по темата, защото това не е нещо, което е много абстрактно. Те не се интересуват каква а наличността, имали я, няма ли я, но се интересуват от това да получат качествена услуга, като отидат да има пари, както за изследвания, така и за диагностика, направление, да има достъп до лечение.
Стана ясно, че с толкова горе долу като дефицит, ще завърши касата, ще приключи годината. За сега категорично ли е, че няма да има актуализация на бюджета на касата?
Надзорният съвет на 15, ако не се лъжа, ще има заседание по темата дали ще се използват парите от така наречения малък резерв на касата, това е оперативният резерв, който се отделя в рамките на бюджета на касата всяка година, в рамките на 10%. Тази година той е в размер на 269 милиона. Прогнозирам от сега, но то не е трудно да бъде прогнозирано, заяви го и управителя на НЗОК, че тези пари напълно ще бъдат разблокирани. Защото тези пари към настоящия момент са необходими за разплащането на болнична дейност, там има надхвърляне на всякакви прогнозируеми обеми дейност и за заплащане на средствата за онколечение. Още май-юли месец там се очертаваше един огромен дефицит. Последното тримесечие ще бъде ясно какъв още дефицит ще се оформи над тези 269 млн. лева. Тогава ще се търсят варианти, но аз съм уверена, че няма да има дейност, която да не е разплатена. Това са очакванията на договорните партньори на касата и това би бил правилният подход в случая.
Ако по-глобално погледнем на нещата ще излезем ли някога от кашата и хаоса, ако не признаем на глас, оценим с точни разчети цената на така наречените клинични пътеки? Едно обещание, което екипът на Дянков беше дал, ново остойностяване, да се знае реалната цена, колко и как не достигат. Нещо в тази посока би ли могло да бъде направено в оперативен порядък? Нужно ли е? Стои ли на дневен ред?
Радвам се, че си спомняте, макар че сте журналист, а не човек, който пряко е в системата и я наблюдава, за това, че беше създадено специално звено към финансовото министерство, което трябваше остойности клиничните пътеки. Различни са слуховете, които тръгнаха след това. Нищо разбира се не се случи, чисто практически. Защото се обясняваше по-късно от колеги, че всъщност стойността се е оказала с такова разминаване и се е оказало, че е необходим много по-сериозен финансов ресурс, отколкото се отделя. И затова нещата са били прекратени. Има обаче информация, и аз се надявам в един подходящ момент, някой от министерството на здравеопазването и министерството на финансите да даде тези анализи, върху които да се разсъждава и да се правят тези изводи, че нещата не са били толкова драматични. Разбира се ние признаваме, че има огромен дисбаланс при плащането на клинични пътеки. Не случайно през последните няколко години се създадоха болници, но предимно частни и в някои направления. няма обаче детска болница- педиатрична болница, има огромен проблем с инфекциозните болници. И примерът с онази мишка в попарата в Пловдив е само върха на айсберга. Няма психиатрични болници, говоря в тесния смисъл на думата, лечебни заведения в извънболничната помощ. Да, никой не отрича тип дейност, която аз бих нарекла по-скоро психоанализа и други по-модерни начини, които работят в частния сектор.
Никой не отрича полезността на голяма част от тези частни болници, но прави впечатление това, което се насочва като ресурс там. Тук трябва ли да се намеси законодателя?
В петък 13-ти, миналата седмица, започнаха преговорите за Националния рамков договор между БЛС и Касата. Аз мисля, че освен да се търси най-добрата, не най-добрата, това не е правилно, а по-добрата методика, отколкото беше през тази година, за заплащане на болничната помощ. Ще се водят разговори в тази насока. Има някакви предварителни идеи да се търси баланс, защото ние сме на път да останем без педиатри,без желаещи да специализират педиатрия, заради това, че е унизително ниско заплащането по педиатричните пътеки. Една страна, в която в доклада за национална сигурност всяко година пише, че най-основната заплаха за нашата национална сигурност са демографските проблеми.
Имаме и голям процент на детската смъртност, ако не греша?
България държи едно място над средните нива за детска смъртност в Европа. И това не се променя години наред. Има малка тенденция за снижаване, но все още сме в челните позиции. Това е изключително срамна статистика. Както и най високата относителна смъртност на 100 000 население, най-ниска продължителност на живот в ЕС и така нататък. И най-високата по сърдечносъдови заболявания и усложненията.
Общински болници заплашени от фалит в момента? Те не само малките страдат, но са най-уязвими. Правили сме редица разговори с представители на тяхното сдружение.
Много са малките общински болници, които са на ръба на оцеляването. В момента всички очакват с притаен дъх една Методика, която ще върне една практика отпреди 2009 г. Тя беше прекратена след 2009 г., в която се отделя малък ресурс в рамките на нещо незначително за това, което се харчи в здравеопазването, от 5-6 милиона, и се разпределя по една методика, която включва отдалеченост на болницата по планински терени, по гранични райони, демографски показатели като безработица, възраст на населението, социални показатели, и ще даде възможност за глътка въздух на тези болници. Не ми се иска това да бъде възприемано като част от субсидирането, но държавата няма други механизми, по които да се намеси в случая. Разбира се, че има искания за корекция на медицински стандарти, нива на компетентност, но това е една тема, която трябва да бъде част от един друг дебат-по-широк, за състоянието на лечебните заведения и тяхното разпределение.
Вече се знае, че екипи на ВМА са в пограничните райони, текат прегледи и вероятно се налагат ваксини, някои имат нужда от лечение. Кой ще плати? Здравноосигуреният българин или...
Започвам с това, че безспорно това е една хуманитарна криза, особено когато има деца, бременни, много възрастни хора, жени. Ние няма как да останем безразлични, защото те имат права, които придобиват, пресичайки границата. Но мисля, че това не трябва да остава за сметка на българският пациент и не бива да бъде така. В момента българската държава се справя със ситуацията. Но също е безспорно, че когато тези хора надхвърлят още хиляди, защото към момента са около 3900, да приемем, че са 4000. Ние задължително ще трябва да потърсим помощта на Световната здравна организация, на агенции към ООН, други хуманитарни организации, както и на съпричастни хора,които не са загубили все още чувството си за съпричастност и за отношение към страданието на един бежанци, които са страдалци, загубили са домовете си и са тръгнали немили недраги само с едни дрехи на гърба да търсят по-добри условия. Дали България може да им ги предложи-това е друг въпрос.
Очаквате ли протести в онкологята и ще се занимаете ли с последния конкурс за директорския пост там? Защото се оказа, че конкурсът е спечелен от човек, който не е точно специалист, който е бил застраховател. Дългогодишният директор доц. Валерианова , видяхме, че е на последното 4-то място в конкурса. Подобни кадрови решения не вредят ли на системата или вие лично убедена ли сте в това, което беше обявено като резултати?
Всички кадрови решения, които се предприемат, трябва да са по-добри от варианта, който е бил преди това. Тоест мнението ми е, че всеки следващ, който идва трябва да притежава по-добри професионални и организационни качества от този, който сменя. В този смисъл най-вероятно комисията по здравеопазване ще се занимае с тази тема, има вече предложения от членове на комисията тя да бъде включена в дневния ред.
За тази седмица?
Най-вероятно тази седмица няма да е възможно практически, защото имаме, по предложение на световната банка, разглеждане на един доклад, свързан със здравеопазването, съвместно със социалната комисия, нещо, което беше обявено преди десетина дни. За мен обаче е важно да чуем обективно позицията на двете страни. Аргументите на министър Андреева, но и аргументите на хората, които работят в тази болница. Аз разбирам, че част от хората, участващи в конкурса, са обжалвали вече решението. Там най-вероятно ще има и друга процедура, свързана с това обжалване. Ще се опитаме да бъдем коректив, ще се опитаме да бъдем звеното, което подхожда по-скоро рационално, отколкото емоционално към горещите точки, конфликтните неща в здравеопазването. Но решението е в други институции.
