Има един театрален проект, който трябва да е готов през есента и се очаква да се превърне в хит на новия театрален сезон. Явор Гърдев работи в момента по пиесата "Козата или коя е Силвия" на американския драматург Едуард Олби. Гърдев за втори път прави текст на Олби, а самият той за първи път дойде в България. Авторът е тук от няколко дни и активно участва в репетициите в Народния театър, в чийто афиш ще влезе неговата пиеса. В Съединените щати, където вече е поставяна, критиката я определя като "скандална" и "провокативна". Но също така и като най-добрата направена този сезон на Бродуей.
81-годишният Едуард Олби е носител на три награди "Пулицър" и две "Тони", през 1997 година Бил Клинтън му връчи Националния медал за постижения в изкуството. Автор е на пиесите "Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Деликатно равновесие", "Случка в зоопарка", "Пиесата за бебето". "Козата или коя е Силвия" е последната му пиеса.
Ето мислите на един учен човек, споделени по време на първата му и засега единствена среща с български журналисти.
Какво шокира театралния и филмовия зрител в днешно време?
Продължавам да се изумявам от това как хората се шокират като видят, на сцената или на екрана, неща, които самите те правят в живота си. Според Тенеси Уилямс това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост и интелектуалният мързел. Трябва да ни смущава безразличието, тоталното безразличие. В днешно време хората се шокират от неща, които в голяма степен са остатъци от тяхното лошо, нерадостно детство.
За усещането да гледаш собствените си пиеси, но на друг език от този, на който са написани.
Свикнал съм пиесите ми да се поставят на езици, които не разбирам. Но театърът е магия. Той може да бъде разбран от всички, ако е направен добре, независимо на какъв език. Освен това публиката реагира по различен начин. Англичаните например само стоят и гледат, те са тихи зрители, италианците обаче влизат в диалог с актьорите. С голямо нетърпение очаквам да видя каква ще е реакцията на българската публика за моята пиеса.
Какво харесва в Явор Гърдев - човекът, който ще постави последната му пиеса на сцената на Народния театър?
Едно от нещата, заради които ми допадна много, е, че харесва моята пиеса. Това е добра основа за нашето професионално приятелство. Всъщност най-важното е, че той схвана този текст. Освен това е добър човек. Поне засега.
Истината за филма "Кой се страхува от Вирджиния Улф", направен по негов текст, с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.
Когато дадох разрешение да се направи този филм, ми беше обещано, че в него ще играят Бети Дейвис и Джеймс Мейсън. Заради тях аз дадох правата върху пиесата. Във филмовата индустрия обаче витае някаква магия. И тази магия превърна Бети Дейвис и Джеймс Мейсън в Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, което ме изненада. Когато се работи на театрална сцена авторът на текста обикновено има контрол над представлението. Не е редно да се променят реплики без знанието на автора или да се сменя актьорския състав. Но във филмовата индустрия не е така. Там всеки може да направи каквото си иска. Дадеш ли им правата - от "Кой се страхува от Вирджиния Улф", те могат да направят един филм за плуване с Естер Уилямс, за тези, които си спомнят коя е тя.
Как се възпитава любовта към изкуството?
Хората трябва да бъдат обучавани да харесват изкуството. Още докато един човек е млад, на него трябва да му се покаже една красива картина, да му се пусне музика на Бетовен, да му се даде една хубава книга, която да прочете. Това е много важно. Непрекъснато трябва да се привлича вниманието на младите към изкуството, те трябва да бъдат възпитавани в това.
