Изборният кодекс не може да бъде примамка за връщането на ГЕРБ в пленарната зала - позицията на „обиденото дете" не е особено продуктивна и се надявам те да се върнат в парламента, за да изпълняват функциите си. Това коментира в интервю за Дарик председателят на Народното събрание Михаил Миков.
Запитан дали БСП не ускорява внасянето на промени в Изборния кодекс, за да може ГЕРБ да се върнат по-скоро в пленарната зала Михаил Миков подчерта, че това не може да бъде някаква примамка за връщането им.
Правителството и партиите, които го подкрепят, не се страхуват от предсрочни избори, но този въпрос не трябва да се поставя като самоцел, заяви още председателят на 42-то НС. Той коментира темата малко преди днешното изявление на президента Росен Плевнелиев, в което държавния глава посочи, че „когато нищо друго не помага, когато няма дори и опити за постигане на съгласие, тогава единственият демократичен изход са изборите".
Познавам ви като парламентарист с опит и знам, че не ви е особено комфортно и в лично качество от това, което става в парламента. Защото парламентът е работел под обсада, но без опозиция не помня да е работил.
Това е въпрос на избор на народните представители, които определят себе си като опозиция. И въпрос на избор на политическите средства. Те избраха да дестабилизират парламента, което смятам, че е един погрешен избор и като отношение към институциите и демокрацията, и като възможност да реализираш политическите си цели. Прочетох в един вестник заглавието „Не можеш да спечелиш мача от съблекалнята". И се надявам, че в скоро време те ще разберат за какво става въпрос.
В тази надежда обаче стои ли някакво усилие от страна на двете най-големи партии? Водят ли се изобщо разговори, ако не на най-високо ниво, то представители на БСП с хора от ГЕРБ говорят ли се за завръщането им в пленарната зала? Защото сам признавате, че не е много нормално в момента парламентът да заседава почти като на партийно събрание, почти с пълно единодушие, без дебат реално, което е най-тежкото.
Дискусия и резултат има Народното събрание, сравнявайки се с предишния парламент. Този беше учреден на 21 май и за този месец и половина, откакто работи, девет закона са приети на първо и второ четене, а още девет само на първо и предстои приемането им на второ. Зададени са 98 въпроса и 20 питания, върви парламентарният контрол. Аз не знам дали някой в частен план разговаря с отделни народни представители от ГЕРБ. Но ще е добре те самите да се отнесат сериозно към ангажимента, заради който избирателите са дали гласа си за тях. И се надявам, че ще влязат в Народното събрание, за да изпълняват функциите, които са им възложени чрез изборите.
Тоест не изключвате неофициални разговори все пак.
Неофициални, частни разговори, разбира се, че се възможни. Разговарял съм с колеги от участващите в работата на парламента групи. Всеки от тях смята, че разумното, институционалното, демократичното поведение и участие в работата на Народното събрание, заявяване на позиции на подиума на парламента.
Доколко отчитате грешка, господин Миков, вие наистина имате парламентарен опит, в първите стъпки, с които стартира и влазоха в разговор политическите сили в този парламент? Защото има известен майсторлък на диалога, който като че ли не се случи преди старта на този парламент. Това тържествено заседание с тази реч дори на Волен Сидеров, пред която всички май замълчаха.
Всеки може да намери един или друг повод да оправдае свое политическо поведение. Но аз не смятам, че тези разговори трябва да се водят извън парламента. Мястото е в Народното събрание. И позицията на обиденото дете, на Сърдитко Петко не е позиция, която е особено продуктивна в условията на демократично функциониращи институции, особено на Народното събрание.
Ще ви попитам така: не трябваше ли ГЕРБ да бъдат привлечени да имат отговорност за наличието на кворум в пленарна зала? Било чрез утвърждаване и конструктивни разговори за участие в ръководството на парламента. Сега комисиите заседават в отсъствието на опозиция също така.
Аз мисля, че този ангажимент произтича от институцията и от обещанията, които те са поели пред избирателите. Другото е пазарлък. Мисля, че това се случи заради неразбирането в началния период на учредяване на Народното събрание за ролята и мястото на най-голямата парламентарна група, която макар и най-голяма е в опозиция с оглед политическата конфигурация. Те решиха, че ще употребят въпроса с кворума, за да могат да налагат политически изводи в обществото. Мина доста време, мисля, че тази позиция вече е изчерпана и е крайно време да се върнем към нормалния парламентаризъм. Има и още един въпрос - излизането винаги е по-лесен акт, отколкото връщането. И това трябва да го знае всяка сериозна политическа партия, парламентарна група. То трябва да е свързано с някакво политическо възражение, а не с нагласата да провалиш работата на органа, в който си изпратен да защитаваш политически позиции.
Вие не сте ускорили например внасянето на изборния кодекс, за да може по-бързо те да се върнат.
Това не може да бъде някаква примамка, за да се върнат в пленарна зала. Парламентът функционира, има сериозна законодателна дейност, сериозен парламентарен контрол. Пак правя едно сравнение с предишното Народно събрание. 41-вото НС се събра на 27 юли, избра правителството и нямаше заседания в парламентарна зала до 27 август.
Да, в ГЕРБ бяха хора без парламентарен опит. Нямаше внесени проекти, това го помним.
Докато сега от 21 май до днес има една изключително динамична законодателна дейност, която вече има и своите законодателни резултати.
Липсва ми дебатът, господин Миков, в пленарната зала, прекалено тихо е, докато тече дискусията. Нали знаете, обикновено опозицията се чува в една пленарна зала.
Нашата опозиция избра да се чува през медиите повече, отколкото в мястото, в което се вземат решенията. И това е въпрос на избор, на оценка. Смятам, че ще узреят, ще разберат какво е мястото на парламентарната опозиция, колко е важно то в институцията Народно събрание и колко е важно Народното събрание в рамките на конституционния ред в Българи,. което дава стабилност за развитие и на обществото и което създава условия за сблъсъка на политическите идеи. И в крайна сметка решение чрез гласуване.
Как е уреден трудово-правният статус, защото сега депутатите от ГЕРБ, които не ходят на работа, няма да ги глобявате за отсъствия, а направо няма да вземат заплати, нали така?
Не, те получават заплати за дните, в които парламентът не заседава. Но им се удържат две трети като санкция за три последователни отсъствия без основателни причини или за пет непоследователни. Тази удръжка вече е направена. В същото време те получават двете трети представителни разходи, имат права на командировки, ползване на автомобили, парламентарни жилища, така че малко ми е странна цялата тази история на бойкот.
Ползват ли коли между другото?
Не съм се занимавал с този въпрос, мисля, че е прекалено битов. По-големият въпрос е, че след като си облечен в отговорностите на народен представител, първата задача е работата в пленарна зала. Защото в Народното събрание на първо място е пленарната зала. Там се вземат решенията. Разбира се, и работата в комисиите е важна, и работата в избирателните райони. Особено важно е да се ходи по медиите и да се участва също така. Но същинската функция на народния представител е да участва в заседанията на парламента, разбиран като пленум, като Народно събрание от 240 народни представители.
Казвате, че е важно участието по медиите, но като гледам тук няколко дни по държавните радио и телевизия заседанията се излъчват почти всеки ден, та не е нужно депутатите да ходят особено много по телевизионните ефири, в кръга на шета. Но нужно ли е почти всеки ден да се предава пряко това, което става в Народното събрание. Не се явявам адвокат нито на колегите от БНТ и БНР, но това прилича малко на битка, на имидж между парламента и протестиращите - кого ще го показват по-дълго.
Мисля, че това тълкуване малко изкуствено се привнесе. Ето примерно днес не се предаваше пряко заседанието, в което се решаваха въпроси, свързани с облекчаване на бизнеса, когато той ангажира млади безработни или други такива важни въпроси, свързани с различни теми, които интересуват гражданите. Няма да влизам в тази дискусия, не по мое искане са излъчвани тези заседания. Пленарната зала, общото събрание на народните представители е това, което решава, а законът е този, който дава възможност. В края на краищата не виждам защо има някакво притеснение, след като четвъртата власт в по-голямата си част няма такива задължения, единствено за обществените радио и телевизия има такова задължение. Другите медии не са ангажирани с директно предаване на пленарните заседания.
Факт е, но след като се излъчват по интернет, смятам, че има достатъчна възможност, който се интересува, да следи работата на Народното събрание. Развиха се много технологиите.
Сигурно е така, но нали винаги се поставя въпросът за прозрачността. И когато тази прозрачност е достигнала до крайната си фаза, сега пък се поставя въпросът защо трябва да я има. Всеки може да смени канала, станцията, ако не му е интересно.
Не смятате ли, че е по-добре правителството да даде ясен хоризонт за своята работа, да опита в рамките на този хоризонт да се докаже, а пък през това време хората от протеста да търсят и открият своето политическо представителство. Това защо поне не се артикулира публично като идеи в левицата или опции да се случи?
То има ясен хоризонт и то е изпълнението на програмата на правителството, която беше представена, на плана „Орешарски" като законодателни решения, като договаряне на следващия програмен период за европейските средства, като подготовка на бюджета за следващата година. Това е доста ясен хоризонт. Другото звучи малко ултимативно и то от една част от българските граждани. Уважавам изключително много протестиращите, но има и такива граждани, които не протестират, а има и такива, които пък са по принцип против протестите.
Ако това ще е цената това правителство да работи в по-спокойна обстановка и да свърши ен на брой задачи в условия на някакъв по-категоричен обществен договор, да има и подкрепата да го стори, защо се страхуват в правителството да кажат „Дайте през май догодина избори. Дотогава запретваме ръкави и вършим това".
Аз не мисля, че в правителството се страхуват. Избори май догодина или избори есента са въпрос на функциониране на конституционния модел. Тук не бива обаче нещата да се поставят в ултимативен порядък. Правителството си върши работата, генерира законодателна инициатива. Днес бяхме свидетели на първия отчет, който министър-председателят Орешарски заяви, че ще е регулярен за състоянието на отделни политики. От есента би трябвало да започне да функционира и ад хок контролът, който е в правилника, за да може наистина на терена на парламента да се извършва същинският парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт. И всякакви ангажирания със срокове мисля, че са несериозни. Другото какво означава? Че ако пролетта догодина има много добри резултати и хората искат това правителство да остане, тогава да кажат „Хайде сега пък да не правим протест, за да не си ходи правителството".
Аз мисля, че нито едно правителство, в случая кабинетът „Орешарски", нито БСП и ДПС, ако това правителство се справи в рамките на няколко месеца, няма защо да се притесняват от избори през май. Напротив, те биха потвърдили доверието, ако то бъде спечелено и налично.
Ние казахме, че не се притесняваме изборите и да са есента. Въпросът обаче за изборите като самоцел, мисля, че не бива да се поставя. Страхувам се, че много често този въпрос се поставя именно в този контекст - „да си отидат тези".
Аз търся полето, където може да се случи диалог, защото коментирахме с гостите и слушателите ни липсата на каквато и да е чуваемост - властта не чува протестите, протестиращите не искат да чуят друго мнение. Изобщо налага се отсъствието на какъвто и да е диалог - и на политическия, и на обществения терен, и ако това се задълбочи, вярвам, че ще се съгласите, че е опасно.
Аз предупредих и в своето обръщение, че ескалацията, насъскването, поставянето на ултиматуми и крайни условия са опасни. И то не само за парламента като институция, а за всяка институция и въобще за демокрацията и реда в страната. Все повече усещам, че тази позиция намира подкрепа в различни кръгове. Не мисля, че е обосновано твърдението, че властта не иска да чуе протестиращите. Напротив, и сегашните протестиращи, и протестиращите от февруари са добре чути. Само че за да се реализира този диалог, трябва да има две страни. Отказът да се преговаря с правителството, желанието постоянно да се оспорва легитимността, трудно може да бъде база за диалог.
Ама аз и не видях голямо упорство у премиера да разговаря с хората.
Ами той ги покани на няколко пъти. Знаете, че вместо опит за разговор имаше крясъци от типа „Отивай си". Тоест тук вече има непризнаване на легитимност - въпрос, който е принципен. Разговор и диалог е възможен, когато всяка от страните уважава другата. Неуважението към една от страните затваря възможностите за диалог.
Обсъжда ли се, господин Миков, разчитам на откровен отговор, дори и неформално в левицата опцията за нужен ремонт в кабинета, който да гарантира по-сериозна независимост на правителството от двете политически сили, които активно застанаха и подкрепиха тази власт, и ремонт, който би дал знак на обществото, че това правителство по-скоро се връща към първоначалния си замисъл - да бъде експертно.
Не, не се обсъжда. А другото, което смятам, че едва ли някой може да отрече, е, че правителството е в голямата си част експертно. И решенията, които се вземат, не са тяснопартийни. Да, има участие на политическите сили, които подкрепят.
Усещането, че има квоти, издразни много и поддръжниците, и и противниците на кабинета.
Ама аз пък мога да ви посоча много примери, които никой не може да причисли към една или друга квота, към една или друга партийна зависимост, включително и министрите. Вземете министър Златанова. По какъв начин можете да я обвържете с БСП или ДПС?
Говоря за знак, който евентуално да бъде даден. Знаете, в политиката има решения и стъпки, които отправят послания. Тъкмо затова ви попитах. Но пък вие отговорихте, че не се обсъжда такъв вариант.
И в крайна сметка елементарната демократична традиция повелява да се даде време на всяко едно правителство с делата си да докаже какво прави. Това правителство е особено за последните 23 години. То нямаше един ден спокойствие. Същото се отнася и за парламента в същата степен.
Факт е това, но пък обществената енергия изригна сега, след толкова години мълчание или задържане на част от тези емоции.
Възможно е. Аз също смятам, че има някакво натрупване. Въобще проблемът с недоверието в институциите е един много тежък проблем на съвременната демокрация и той не е само в България.
Доколко чувате в левицата все по-зачестяващите призиви и от Брюксел, и тук, в страната за партньорство ГЕРБ-БСП?
Не мисля, че има основа за това. Не мисля, че е възможно да се реализира на някаква безпринципна основа. По-скоро призивите отвън са за конструктивно поведение към всички политически сили, така че да има действащи институции. Ето затова чуваме този призив и сме отворени за неговата реализация. Но то не зависи само от нас. Всеки от участниците, от избраните партии в парламента, от народните представители трябва да чуе този призив. Най-важното са институциите. На второ, трето и следващо място е тяснопартийният интерес и той не бива да минава през дестабилизация и взривяване на институциите. Гай Фокс е отминал период в историята на съвременната демокрация.
Ще се наложи ли да си смените мобилния номер, защото разбрахме, че депутати са получили SMS-и от ваше има в хумористичен стил?
Толкова години не съм си сменял телефонния номер. Приемам го като част от по-развитото или по-малко развито въображение за натиск върху народните представители. В края на краищата това е част от случващото се в България и този натиск ще отмине.
