Меглена Кунева: Браво на издръжливостта на нашия народ - заслужава повече

Меглена Кунева, лидер на „Движение България на гражданите”, събеседник в „Годината” на Дарик. Чуйте цялото интервю на Radio.DarikNews.bg:

Тя е също сред номинираните от Дарик за политик на годината и ние имаме сериозни аргументи тя да бъде сред тези номинации. Не само защото направи нова партия, нови партии опитват да правят и други, но тя направи партия, която независимо, че е извън парламента, има сериозно влияние. Това е повод, г-жо Кунева, да ви... да каня представители на „България на гражданите”, независимо че сте извън парламента, във всички основни дебати, които правим в „Седмицата”. Имате последователен глас и различен със сигурност глас, отстоявате позиции по много поводи през тази година. Имаше причина да бъдете чувана, така че Дарик без никакви съмнения постави вашето име в петицата. Дотам решихме да имаме смелостта за 20 години ние да определяме кои да бъдат петимата „Политик на годината”, а при вас има и другата особеност, че вие традиционно сте, още от времето, когато бяхте еврокомисар, традиционно участвате в класацията…

Даже преди това. Всъщност аз си спомням, за пръв път това беше при приключването на преговорите и съм доволна, че стана така, защото е хубаво вашата класация да се обляга на факти. Когато съм постигнала нещо, както с присъединяването на България към Европейския съюз, тогава вие можете да кажете защо правите този избор. Всъщност задачата на политиците е да ви дава аргументи, да ви дава факти.

Да, ние и за петимата…

А как вие ще ги направите е ваш избор…

…имахме аргументи.

Чудесно.

И за Росен Плевнелиев, който стана политик, и за Сергей Станишев и Кристалина Георгиева, които остават втори, за вас и за Йорданка Фандъкова е трета. Вие сте в петицата, тази подредба не я направихме ние. Подредбата е…

Радвам се, че има три жени в тази петица...

Подредбата я направиха слушателите…

…така че това е хубаво.

…медиите, които досега иначе канихме да номинират, и досегашните политици на годината, а това са…

Много добра формула, всеки може да надскочи себе си, дребните пристрастия, добре сте го измислили.

Т.е. последната е най-…

Успех.

…последната е най-трудната част…

Така е. Така е.

…да накараш един политик да каже добро за друг…

Да признае. Така е. Така е.

Нали, постигнахме…

Нека да ви кажа…

Цветан Цветанов, който се води спорещ с Росен Плевнелиев, в това предаване каза, че той е политикът на годината, което…

Чудесно. Голямата крачка напред ще бъде, ако признаят за политик на годината човек от друга политическа партия, но така или иначе сте направили много в тази посока, хубави са тези класации. Аз искам да поздравя всички, които са част от тази петица, и изобщо всички политици на България, които са се трудили упорито, които са се трудили честно, съобразно правилата и са постигнали всеки в своята област малка крачка напред, дано и по-голяма.

Какво свърши през 2012 г., годината на свършека на света?

Какво свърши?

Да, какво…

Кой?

…свърши, какъв край…

А, какво свърши.

…на какво?

Какво… край на какво. Ами обикновено в България краят е свързан с край на илюзиите. Изглежда, на тях сме най-… така, плодовити и те най-напред приключват. Мисля, че няколко…

Ама, вижте в събитията прагматични неща.

…илюзии, няколко илюзии се разбиха и трябва да погледнем тази реалност право в очите - илюзията за нашата сигурност. Мен много ме тревожи това, което се случи в Бургас, атентатът, и не случайно и във вашата класация…

Това е събитието на годината.

Tова е събитието на годината. Изключително правилен избор, да. България вече има глобален противник и този глобален противник е тероризмът. Значи, сигурността трябва да бъде нашият приоритет и нашият отговор на това, което се случи.

А къде намирате вие обяснението?

Какво… Нека само да…

А, искате да изброите всички…

Да, да изброя всички неща, които…

…свършеци.

Свърши една друга илюзия, свързана с възможността да управляваме риска. Началото и краят на годината бяха белязани от природни и близки до природните събития, а едното беше наводнението в Бисер. Да, природно, но и доста подпомогнато от административна неграмотност, което също е криза. И другото беше земетресението в Перник. Аз утре ще отида, защото обещах, да видя хората там на път за Дупница, но те продължават да бедстват и единствената им надежда, тази, с която дойдоха при мен, е да кажат „нека Европейският съюз да помогне”. Аз мисля, че това е много силен и много тревожен... много тревожно обръщение към българските политици, защото да се обръщаш към Европейския съюз за помощ, когато на 40 км от София хората нямат покрив над главата си, значи доста не вярват на  българските институции. Това са изводи, това са илюзии, които трябва да погледнем право в очите. Илюзията, че не можахме да вдигнем достатъчно икономическия си ръст, но пък не ми се иска да бъда негативна, винаги съм готова да разпозная доброто, което е направено. Да, продължаваме да напредваме, макар и много по-бавно и на системата проба грешка, но продължаваме да напредваме мъничко по мъничко с усвояване на някои от най-необходимите европейски средства. Аз имам искрен интерес това да се случва много и повече, защото това са все още парите, които моят екип договори до 2013 г., даже, понеже формулата е  N+2, т.е. две години след 2013-а. Хубаво е администрацията да се учи от грешките и който и да е политик на власт, също да се учи от грешките. Не е достатъчно това, което правим, но поне не връщаме назад. Това е дълъг разговор, затова ще спра дотук. Мисля, че през тази година разбрахме, че не можем да планираме. Не можем да планираме както бюджета си, така и  приоритетите си. Хубаво е за следващата година това знание да ни помогне да се оттласнем и да минем в по-висока степен, да започнем да планираме съзнателно, последователно. Мисля, че разбрахме и че човекът на годината е протестиращият гражданин. Изключителна победа, вътре, за нашето общество. Да, вероятно създава проблем на политиците, но това е най-здравословният проблем, за който някога съм чувала - да има силно гражданско общество, да има силно гражданско мнение, с което можеш да спориш, с което можеш да излезеш. То е очертано, ясно е какво искат хората. Това също е според мен много голяма победа. Следващата година, 2013-а, е годината на гражданите и аз много се надявам да бъде година на гражданите на България. Това е най-добрата противоотрова на всичко това, което виждаме да не ни харесва, като започнем от съдебна система и свършим с рейтинга на институциите.

Важна е позицията ви по дебата за правилата за изборите следващата година. Вие, разбрах, че не сте била тези, последните два-три дни тук…

Само два, само два. Но следя всичко.

…в България. Знаете, че опозицията в парламента излезе, отказва да участва  при приемането на правилата. Вие присъединявате ли се към тази група на БСП, ДПС, Синята коалиция и „Атака”, които са против правилата за изборите, които ГЕРБ се готви да приеме?

Ние няма нужда да се присъединяваме, защото изразихме своята позиция още в самото начало. Аз след президентските избори лично бях първият политик, който каза какво не е наред с изборното законодателство. Нека да припомня, това беше първата пресконференция и не я направих заради себе си, направих я заради бъдещето. Повтарям, догодина е година на гражданите. Най-съкровеното ни право, 23 години след протестите против член първи и старата конституция, е правото да гласуваш. Аз искам едно-единствено нещо по отношение на изборите - да са честни и да има достъп до медии, нищо друго. Иначе каквото хората изберат. Да не се крадат гласове, като казвам честни, нека да го кажа най-директно. На първата пресконференция след президентските избори поставих няколко въпроса: какво ще стане с т.нар. мъртви души, т.е. списъци, които са пълни с несъществуващи хора. Нямаше никаква реакция нито от БСП, нито от ДПС, нито от ГЕРБ, от никого. Нищо, все едно такъв проблем не съществува. Те са стотици, стотици хиляди. И това го казаха не политиците, казаха го експертите като професор Михаил Константинов, който каза такава цифра, че даже аз се уплаших... на броя на мъртвите души.

Колко?

Над 500 000, почти 700 000, ако правилно си спомням. Огромно, огромно…

Хора, които ги има в списъците и могат да ги изкарат, че са гласували?

Абсолютно. Това е, разбирате ли, няма такава нещо. Това е паралелна държава, паралелен свят, който може да изкриви нашия собствен свят. Ако и това не е кармична заплаха, в рамките на шегата, не знам какво друго би могло да бъде. Второ, да се направи така, че Централната избирателна комисия, цялата организация на изборите да действа прозрачно и да действа с присъствие на всички заинтересовани от и във политическия процес. Нищо. Все едно абсолютно нищо не съм казала. Естествено гласуването в чужбина. Вместо ние да стимулираме хората да са близко до България, когато демографията ни се срива, ние затваряме места където, където българите могат да гласуват. Това бяха и остават моите, моите виждания. Да, понеже ГЕРБ се страхуват, иначе не мога да... не мога да си представя защо, когато всички останали партии - от ляво, от дясно, от центъра, им казват, че не са както трябва нещата, че те не правят избори просто за себе си, изборите не се правят за партиите, изборите се правят за хората и да престанат да ги обиждат. Някой трябва да говори от тяхно име. Аз смятам, че за голямо съжаление това, което е еманацията на най-важното в една демократична страна, партиите, острието на демократичния процес, не са с особено висок кредит на доверие. Нека тогава, вместо да се чудят кой да води бащина дружина, да се споразумеят една неправителствена организация да води този процес, има такива -  отворен парламент, има много такива организации, нека те да поведат този процес за честни избори и да обединят мнението на партиите в интерес на всичко. Иначе цялото усилие отива в канала.

Как ще гласувате на референдума?

Бойкот. Аз не вярвам, не искам да участвам. Знаете ли, политически беше много трудно да вземем решение, защото изглежда „а, как, „България на гражданите”, вие сте за пряка демокрация пък изведнъж сега не искате да участвате в референдума". Ами, да, не искаме, не искаме, защото да участваш във фарс просто... просто няма смисъл. Понеже е годишнина от искането на демократична България да се махне член първи от старата конституция, който казваше, че единствено БСП е ръководната, има ръководна роля, т.е. БКП към онзи момент, в страната, и ние... вие сте млад човек, г-н Вълчев, и ние ходехме на избори. С този текст, с този текст в конституцията, представете си целокупният български народ, 99,8% отиваше да гласува на изборите. За кого, след като в  конституцията ти е записано кой управлява.

Така. Каква връзка с референдума правите сега?

Ами връзката с референдума е, че това е фарс.

Че въпросът е същият, така ли?

Абсолютно… въпросът е същия, защото БСП и ГЕРБ са, общо взето, на едно и също мнение, те са за…

А вие?

Не, не, не…

Но премиерът, той малко се…

Да, да, да.

…даже и той с се обърка, защото той…

Да. Ами как няма да се обърка, то истина…

…каза, че е за новата мощност в…

Лъжата… лъжата много обърква, г-н Вълчев…

…в АЕЦ „Белене”…

…много е трудно да се балансира върху лъжа.

Но после, като изяснихме въпросът, който е за централа, и той каза, че… той ще гласува против, аз затова казвам, че Станишев каза „за”, нали, ясно е, а премиерът каза „против” и президентът каза, че ще гласува „против” на референдума…

Чакайте, спомената ли е думата „Белене” във въпроса за референдум?

Не, но е спомената…

Не? Ами?

Спомената е нова централа, което е всичко друго, но не и „Козлодуй”. Т.е., ако ти си „за” да сложиш нов реактор в „Козлодуй”, ти не си за нова централа.

Ами защо тогава не го формулираха въпроса така… защо не формулираха, ако вие сте прав и ако те тълкуват собствените си думи, представете си каква шизофрения, защо те не формулираха въпроса така - вие сте ли за строеж на нова ядрена централа в Белене - а или сте за строеж на още един блок в „Козлодуй” - б?

Така искаше… но то не можело с или, нали, ама то не може с или, нали трябва да е не.

Как така да не може? Ами тогава да сложат само „Белене” и да кажат колкото хора казват „да”, колкото….

Е, то това беше подписката на левицата. Т.е., вие смятате, че…

Ами къде им е проблемът тогава?

Вие смятате, че левицата…

Къде им е проблемът тогава?

…беше права и е права да настоява, че въпросът трябваше да бъде „Искате ли „Белене” или не”.

Можеха да сложат „Козлодуй” все едно.

Не, не, знаете ли…

Можеха да кажат „Искате ли нов реактор в „Козлодуй”, но да бъде ясен.

Възражението е друго - че не можел народът да отговаря за конкретен… казвам какъв е аргументът, за конкретен…

И това е вярно.

…стопански обект… Така, да се построи ли фабрика X?

Г-н Вълчев, изобщо не отговаря за конкретен обект. По принцип в тази теза има хляб, че от нас се иска да се потвърди или да се отхвърли един търговски договор. Да, това обикновено не е въпрос на референдум. Но всъщност ние отиваме още по-далеч в абсурдното. Ние не знаем какъв е договорът, не знаем с кого е договорът, не знаем каква е цената, не знаем кога ще се строи, не знаем кой ще е инвеститорът, не знаем как ще се отрази върху цената на тока, не знаем дали имаме пазар за продаването и всъщност какво се оказва? Че и ГЕРБ, и БСП много искат нещо някъде да се строи. Защото енергетиката е нещо като куче-касичка, както беше в онзи хубав филм „Опасен чар”. Спомняте ли си, имаше две култови фрази „Роднина - милиционер, роднина – милиционер” и другото куче-касичка като елемент от ширпотребата. Та в тази куче-касичка всеки се опитва да пусне и да вземе после нещо, което в последна сметка идва от данъкоплатците, от българските данъкоплатци. Защо три години няма решение по „Белене”, ако са толкова против? Защо го изстискваха този проект три години, ако е така? Защо веднъж е гьол, а друг път не? Защо г-жа Цачева мисли нещо друго, както забелязах…

Т.е. вашата теза е, няма да участваме в абсурд…

Няма да се участваме в абсурд и във фарс.

…не разбираме какво ни питат…

Още повече че имаше такъв референдум в Литва, който беше с абсолютно всички параметри. Една година стоя на страницата на правителството - цена, четири инвеститора, всичко, всичко абсолютно, до стотинка, т.е. до евро. И въпреки това хората казаха „ами не е сега моментът” и всъщност отрекоха необходимостта от нова централа просто като не отидоха да гласуват. Да, бойкот е по-честното. Ако не разбираш, гласувай с „не”.

Трябва ли България да се включи в банковия съюз на страните, които имат евро, без самата тя да има евро?

Ами, вижте, най-лошото във външнополитически план, като изключим Македония, което си е жива грешка, реакцията на България по Македония, но най-лошото, което се случи - че ние казахме „да” на две големи „не”, които получихме от ЕС. Да го кажа по-просто. България не влезе в еврозоната и дори не направи последователен опит това да се случи и не влезе в Шенген. Т.е. на този въпрос, можем ли, те ни казаха не и ние казахме „да, ами няма да влизаме тогава”. Много е лошо, защото, да, ние сме част от банковия съюз, първо, с факта, че повечето от банките, които са в България, са клонове на чужди банки. И второ, защото просто правилата ще бъдат за всички. Само че разликата е, че ние не взимаме отношение, че ние нямаме глас, когато се решават въпросите, свързани с еврозоната. За нашата страна това е важно. За Великобритания, за Дания сигурно не, но за нас е важно.

Т.е. според вас… вие повтаряте нещо, което каза, поне в последната си част и премиерът. Той каза „по-добре е да участваме, за да имаме глас”.

Ама, не участваме. Значи, ние сме там, ние казваме „добре подкрепяме”, всъщност ние нямаме избор.

Не, той каза, че ще участваме. Честно казано, на мен изобщо не ми е ясно още в какво ще участваме…

Той е казал… Ами, ето това  е проблемът.

Доколкото разбрах, че и на управителя на БНБ не му е много ясно.

Защото просто трябва да се каже истината. Ние като не сме…

То май и на тези в Брюксел не им е много ясно?

Много им е ясно. Когато си член на еврозоната, ти участваш при взимането на решенията, ти ги формираш, както и за Шенген. Когато не си член, не ги формираш. Това е. Ние не сме на масата за преговорите.

А защо е грешка Македония?

Ами, защото това е безпрецедентно глупав ход. Ще ви кажа защо. Първо, никога съседна държава не спира страна кандидатка. Не се прави така. Дори да имаш изумително тежки проблеми със съседите си, някой друг говори от името на разбирателството, на необходимостта да се изчистят конфликтите и т.н., говори на страната, която кандидатства. Никога при никакви обстоятелства това не се е случвало досега в ЕС.

Е, защо не е много логична теза.

Словения… Много е логична тезата.

Защо да е логична?

Защото се отравят отношенията и защото страните са завинаги съседи един с друг. Словения и Хърватия до последно имаха спорове, и то териториални спорове, за морско пространство, което за тях е много важно, защото…

Специално за Словения няма и особен излаз.

Никога не помислиха да спират членството на Словения… Проблемът на Хърватия.

На Хърватия.

Проблемът е да докараш страната, с която имаш нерешени въпроси, да я докараш на масата за преговори. Какво се прави? Стъпка едно - подписва се меморандум. В този меморандум ясно казваш какво остава да се решава и този меморандум се представя на всяка година, когато се готви редовният доклад за напредъка на страната. България щеше да има на всеки шест месеца силен глас да постигне целите си. Разбира се, че е неприемливо да се говори против нашата страна, разбира се. Но по този начин ние захранихме ВМРО в Македония и искам да ви кажа освен това, че все едно... Гърция има нерешени проблеми с името на бившата югославска република и все едно нямаше да започне Македония преговори. Просто ние излязохме, казано понародному, на топа на устата и вгорчихме отношенията си македонския народ.

Пушенето, падането на забраната?

Когато е взето едно решение, ако обичат, да си продължат до неговото изпълнение.

Не, защо, ако в някое решение си сбъркал, това не е също универсално обяснение...

Кога разбраха, че са сбъркали? Благодарение на какво разбраха?

Не, не казвам дали за това. Но отговорът „като е взето едно решение, то не трябва да се променя” това не е принципен отговор. Но конкретно за случая е вече друг въпрос.

Когато се взима решение, свързано с икономически тежести за ресторантите, за... изобщо всякакви места, където се пуши - малки барчета и т.н., първо, правиш един така наречен костбенифит анализ, т.е. какво ще ти донесе и какво ще загубиш и колко ще струва на бизнеса. Искам да го видя този анализ. И искам в момента да попитам управляващите какво ще обяснят на тези, които са вложили, в тази криза са вложили няколко хиляди, за да се приведат в изпълнение…

На кое?

На мерките против тютюнопушенето, т.е. всичките там…

Имате предвид предните мерки, когато се разделиха ресторантите на две, които можеха.

Предните мерки и така нататък, да… И защо няма един план поне в рамките на едно управление какво се прави. Бизнесът не може да продължи в  България да понася тези тежести, които…

Сега не разбрах обаче. Вие сте да падне забраната, защото преди е било разрешено и те са си сложили в ресторантите климатици или…

Аз съм да си следват решенията. Каквото решение са взели, ако обичат, да си го изпълнят докрай.

Т.е. сега последното, дето взеха, е да е забранено въобще.

Ами да го забранят, щом е така.

Т.е. вие сте за това. Ами той и премиерът това каза последно.

Много хубаво.

Каза, че ще подаде оставка ще подаде, ако отменят тоталната забрана.

Много се радвам, че има обща…Ами време е, време е, макар и накрая на годината…

А президентът каза… Вие, понеже сте била в самолет, знам, не сте чула, президентът каза, че ще наложи вето. Така че има напредък.

Вижте, не ми хареса това разделяне на добър и лош персонаж.

Не, не, тук и двамата са лоши за ресторантите, добри за непушачите.

Да, но по принцип такова разделение се забелязва в политиката. Ако трябва да се направи истински честна стъпка, институциите в началото на годината да си правят един план за работа, включително като започнеш от Македония и свършиш с тютюнопушенето, да говорят в един глас и да е ясно, че има някакъв пилот в самолета. Защото сега изглежда, че нито знаеш кой кара самолета, нито кога ще пристигне, нито дали ще успееш да стигнеш навреме за Коледа. Ако това е решителността на правителството, поздравявам ги, накрая на 2012 г. най-сетне успяха.

Добре. С ясни тези дадохте още аргументи и в този разговор, че трябва да присъствате в петицата на политиците на 2012 г.

Не съм… просто се наслаждавах на разговора и на възможността да кажа какво мисля, благодаря ви за което, и щастлива Коледа и Нова година на всички, ако повече не се чуем в ефир.

Двайсетте години на България в едно изречение? Харесваме си 20, а не 22 или 23, защото Дарик става на 20 през януари.

Честит рожден ден тогава на Дарик най-напред.

Та 20-те години на България?

Трудни, но стъпка по стъпка вървим напред. Браво на издръжливостта на нашия народ - заслужава повече.