Една екзотична идея, която вече придобива все по-ясни очертания. Става въпрос за това да спасим шестимата български медици от Либия, като издигнем кандидатурите им за евродепутати. Вече има инициативен комитет, който е готов да направи това.
Според инициаторите това било нестандартен начин да им вдъхнем кураж и да събудим Европа за тяхната трагедия. Членове на комитета са известни юристи, учени и журналисти. С отговори по темата първо д-р Здравко Георгиев. Здравко Георгиев: За тази идея аз слушам много отдавна. На мен ми е много трудно да преценя и винаги съм казвал, че всичко, което е добре за нас, всяка една стъпка, която се прави и която може да доведе до по-бързото освобождаване на момичетата от затвора и на д-р Ашраф, би била добре дошла. Но конкретно да кажа съгласен ли съм, не съм ли съгласен, искам ли да стана евродепутат или не искам, за мен е много трудно да преценя. Всяко нещо, което ще накара либийците най-после да ни пуснат и да се отървем от този кошмар, продължаващ вече девета година, аз съм съгласен на него. Съгласен съм на абсолютно всичко вече, защото то вече не се издържа. Дори и да бъдете избрани за евродепутати и да приемем, че това вече се е случило, смятате ли, че Либия ще ви пусне да си отидете? Здравко Георгиев: Какво ще реши Либия, Либия ще направи това, което светът й разрешава. Както досега й разрешават да държи осем години, девета вече, заложници, то е ясно вече, че сме заложници и че за никакъв процес, най-малкото справедлив да говорим, се касае, така Либия ще продължава да ни държи дотогава, докато големите държави, включително и България, с действията или бездействията си, допринасят за това жестоко положение. Тоест, да разбирам, че вие смятате, че, ако бъдете избрани за евродепутати, вече тук и ЕС може да окаже някакъв по-силен натиск за вашето освобождаване? Здравко Георгиев: Разбира се, то крайно време е да оказват по-силен натиск, а не само с думи. Само с думи и с декларации ние просто няма да излезем от този капан. Докторе, замисляли ли сте се обаче, че е възможно да се случи и така: само част от вас, да кажем трима, могат да бъдат избрани за евродепутати, а останалите трима да не бъдат избрани. Какво се случва тогава? Здравко Георгиев: Въобще не съм се замислял за това, нямам представа какво ще се случи. Нямам представа до каква степен и как ще повлияе това върху нас. Много ми е трудно сега да отговоря на този въпрос. Невъзможно ми е. Някъде там, в главата си, в представите си, вие виждали ли сте се в ролята на евродепутат? Здравко Георгиев: Аз никога не съм се занимавал с политика и нямам намерение и в бъдеще да се занимавам с политика. Но, ако това ще помогне да излезем, нали, от този кошмар, ще се занимавам. Коментирали ли сте тази идея със сестрите в затвора? Те какво мислят? Здравко Георгиев: Не, не, въобще не сме я коментирали, просто не е ставало въпрос. Те и в последните два месеца свижданията са доста кратки, тягостни, не сме се замисляли. А и тези дела, след като потвърдиха смъртните присъди и мислехме, че повече никога няма да се явяваме по дела, ето, че сега се оказа, че всеки две седмици отново влачат момичетата и д-р Ашраф до съдебните зали и до кога ще продължава този кошмар, не знам. Докторе, аз съм сигурна, че това едва ли е най-важният въпрос, който в момента ви вълнува, но ще си позволя от името на цялото "Дарик" радио да отправя една молба към вас. Бихте ли направили следното - при следващото ви свиждане, дай Боже, то да е безпроблемно и скорошно, да попитате петте български медицински сестри съгласни ли са те да бъдат издигнати за евродепутати и след това, така, да предадете техния отговор, за да знаем ние какво всъщност те мислят? Здравко Георгиев: Ако имам такава възможност и това, достатъчно време, и ги видя всички, ще им предам и ще ги попитам. Аз благодаря предварително за това. И само накрая искам да ви попитам нещо, току що разбрах, че либийският адвокат Осман Бизанти е казал, че ако сестрите бъдат осъдени по делото за клевета, което водят срещу тях либийските офицери, те ще трябва да изтърпят и тази присъда, т.е. тя не се приспада към това, което те вече са излежали. В най-лошия случай това означава още три години затвор. Знаят ли сестрите за това, което е казал Бизанти, и вие какво мислите за това? Здравко Георгиев: Вчера аз бях на свиждането заедно с Хари Хараламбиев, но до този момент Бизанти не ми е казал такива неща. Той, когато им каже, той от повече от месец ли, два... кога мина, не ги е посещавал и не ги е виждал, а в съдебната зала абсолютно нищо не им е казал вчера, така че не знам. Просто това е поредният наистина и цирк, и кошмар мога да го нарека. След осем години лежане по либийските зандани и отново ги грози опасност още три години допълнително. Аз мисля, че това по света никъде го няма в правото. Той, не напразно, Хари Хараламбиев, тук, на няколко пъти, споменава, че въобще не е оптимист по отношение на това дело и то е направено именно, за да продължава. И това е и моето мнение, да продължава тормозът и този тероризъм, който се извършва над тях, да бъде облечен в някаква законова форма. Това беше коментарът на д-р Здравко Георгиев. Разбира се, първо него потърсихме, защото неговото мнение и мнението на петте български медицински сестри е най-важното. То е в основата на всичко останало, което евентуално би се правило оттук насетне. Потърсихме реакция на тази инициатива, разбира се, и сред настоящите ни евродепутати в Страсбург. Кристиян Вигенин: Има много условности около тази инициатива. Аз знам, че каквото и да се каже сега може да прозвучи недобре на слушателите, но, първо, струва ми се, че една такава инициатива няма да помогне на нашите медици и се опасявам, че даже би олекотила нашите усилия да доведем нещата до положителен изход. На второ място, за съжаление, те не отговарят и на изискванията да бъдат кандидати за изборите, което означава, че трябва, ако се тръгне към една такава инициатива, трябва или да се промени в движение законът, или да го направим в нарушение на вече приет закон, което не знам дали е добре и за тях самите да се прави по този начин. А иначе посрещам и аз с разбиране всяка идея, всяка инициатива, която се лансира с идеята да се помогне на медицинските сестри. Не съм убеден, че това ще бъде в тяхна полза. От думите ви разбирам, че според вас една такава инициатива по-скоро би навредила, отколкото би помогнала на хода на процеса срещу сестрите. Кристиян Вигенин: Дали ще им навреди, честно казано, като цяло по-лошо от тяхното положение в момента едва ли може да стане, но че няма да помогне, мисля, че няма. Не виждам как една такава инициатива би могла да доведе до положителен изход на това дело и ако някой обосновава тази инициатива, трябва достатъчно ясно да каже как си представя оттам нататък развитието, в смисъл такъв, да допуснем, че все пак бъдат кандидати, все пак някои от тях бъдат избрани, други не, какво би означавало това, какво следва от едно такова действие за либийската страна и за либийския съд, дали в либийското законодателство е предвидено евродепутати или депутати от други държави да бъдат освобождавани от отговорност само заради това. Ред въпроси, които трябва първо да се отговорят преди да се лансират такива идеи, такива инициативи, да не създаваме излишни надежди и излишни теми за разговор. Аз не се съмнявам всъщност в най-чистите намерения на тези, които са заявили тази инициатива, но дали няма да стане така, че отново да използваме един толкова тежък проблем, към който са съпричастни всички български граждани, да го използваме за някакви вътрешнополитически или персонални кампании. Не знам дали е редно да се прави това. Антония Първанова: Въпросът още не стои в това дали тази стъпка би помогнала или навредила, а по-скоро стои в това възможно ли е такова предложение. И тук има два аспекта - или са некомпетентни и не са направили необходимата справка, че подобно предложение противоречи на българското законодателство, или въпреки и, знаейки това обстоятелство, предлагат сестрите да бъдат водачи на листи, което за мен е, бих казала, дори непочтено някой да се заиграва с толкова чувствителна тема за българското общество и да се опитва да поставя на изпитание, както чувствата на роднините, така и на самите сестри. Изобщо това за мен е една непочтена игра с обществената горест. Това е тежък въпрос за българското общество и подобни популистични предложения будят много въпросителни - защо точно по такъв начин, защо точно сега и дали това е работеща формула. Цялото българско общество трябва да има сериозно отношение към проблема със сестрите и трябва да им дава истинска и сериозна подкрепа, а не да прави предложения, които, бидейки формално неизпълними от гледна точка на законодателството, по-скоро да ги обижда. Тези момичета, техният живот виси на косъм, техните чувства са накърнени, тяхното здраве е увредено и сега, видите ли, се появяват предложения, които с невъзможността си да бъдат реализирани за мен са обидни. Дълбоко погрешно е някой да се опитва да си прави имидж или кампания, или да популяризира себе си чрез идеи, които са неосъществими. Стефан Софиянски: Ще стане чиста спекулация, ще има партии, които нямат шанс да вкарат евродепутати, ще ги сложат, за да привличат гласове. За мен най-разумното е, ако го поставим това като национален проблем, както искаме да го поставим, да се направи една-единствена национална листа. На първите шест места са медиците, оттам нататък, от 7-мо до 18-о - политическите сили постигат едно разбирателство как да подредят депутатите. За да не се губи избирателният момент, нека това да стане на едни предварителни избори, да могат политически сили да си активизират симпатизантите, да се направят едни предварителни избори, на базата на едно споразумение и тогава да се излезе с национална листа. Излезе ли се с национална листа, всички българи, които отидат да гласуват, ще бъдат както тази инициатива, която имаше - всеки ще демонстрира, че застава зад тази кауза, че застава зад тези, шестимата души. А местата вече оттам нататък до 25-о, до 30-о нека да ги подредят политическите сили, ако имат съгласието да сложат на първите шест места медицинските сестри, винаги ще постигнат съгласието как да подредят листата до края. Просто и ясно - или имаме национална кауза и заставаме зад тези хора и се борим за тях и ги вкарваме задължително в Европейския парламент, защото по този начин те ще влязат и ще станат членове на Европейския парламент, като вземат първите шест места, или спекулираме, като казваме - аз ще включа един доктор, друг ще включи друг доктор, дайте гласове, защото аз съм си включил медицинска сестра в листата. Унизително и за тях, и за нас. Мартин Димитров: Положението на българските сестри е много тежко. Знаете, приехме в Европейския парламент резолюция в тяхна защита. Някак си не ми се струва подходящо да бъдат включвани в избори, това ми се струва неуважение към тях, един подобен подход. Ние трябва да продължаваме да търсим всички начини з тяхното незабавно освобождаване. Това не е решението на проблема. Ако беше решение, веднага бих го предложил, веднага бих го подкрепил, не ми се струва, че усилията на българското общество трябва да отидат в тази посока. Това, което трябва да се прави, е да се продължи натискът от страна на Европа, от големи европейски страни - членки на ЕС и не членки, които да търсят дипломатически начин за уреждане на въпроса и в другите контакти, които имат с Либия, да поставят въпроса с медицинските сестри. Това ми се струва разумното решение, всичко останало е повече популизъм за съжаление. Константин Димитров: ДСБ са по принцип за включване на нашите медицински сестри в листата на евродепутатите на всички партии, но този въпрос трябва действително да бъде адресиран към президента Георги Първанов, а въз основата на пълен консенсус да се вземе решение, което да бъде приемливо за всички партии, парламентарно представени и значими извънпарламентарни партии, без изключение, за да няма спекула със съдбата на нашите медици и въобще с темата за тях, тъй като някои политически сили се опитват да извличат от тази тема недобросъвестен политически капитал. Той да инициира консултации, г-н Първанов, за да може да се вземе решение за това как всички политически сили като акт на солидарност, да включат съответно българските медици в своите листи. Николай Младенов: Напълно разбирам благородната инициатива, но смятам, че трябва много внимателно да се подходи, когато се взима това решение, защото Кадафи не ми изглежда като човек, който ще освободи българските медици, защото са станали евродепутати. Напротив, според мен може да предизвика обратна реакция и просто да се вдигне цената на един вече политически процес. Но това подлежи на много внимателен анализ и в цялата дискусия не трябва да забравяме, че основната задача остава те да бъдат върнати в България и да бъде доказана тяхната невинност. Това е приоритет номер едно, защото и международната общественост, и цяла България, и цяла Европа, и целият демократичен свят вече знаят, че те са невинни.
