Кукленият театър - със спектакли за възрастни - по-смело се вглежда в действителността и я критикува, драматичният "се е снишил", каза театроведът Светла Бенева в интервю за БТА за българския театър през 2012 година.
Куклени са и три от десетте най-добри представления за годината в личната й класация, оглавена от "Хамлет" и "Нощна пеперуда" на Явор Гърдев, следвани от "Рицар на Светия дух" на Маргарита Младенова - в Народния театър "Иван Вазов", "Завръщане във Витенберг" на Иван Добчев в Театралната работилница "Сфумато", "Вграждане" на Веселка Кунчева в Пловдивския куклен театър, "Едно малко радио" на Мая Новоселска и Теди Москов в Сатиричния театър "Алеко Константинов", "Г-н Балкански" на Бина Харалампиева в Младежкия театър "Николай Бинев", "Животът е прекрасен" на Александър Морфов в Народния театър, "Изгубеният ключ" на Магдалена Митева във Видинския куклен театър и "Свят/о" на Дуда Пайва в Столичния куклен театър.
"Гледам спектакли и по фестивали, и по сцените в София и в страната. Драматичният ни театър върви някак си по инерция на всичко познато до този момент, използвано като похвати и естетика и в някаква степен е снишен, оглушал за болезнеността, която изпълва всекидневието на хората, свързана с различни проблеми. Струва ми се, че пред театъра стои много важна цел - да не се приобщава към общия хленч на нещастие и недоволство, а да подаде ръка за подкрепа, за съчувствие към обилната несправедливост в личен и социален аспект. Увлечен в желанието да оцелява, той пренебрегва ролята си на обществен будител, на духовен приласкател, на отдаденост чрез изкуството към облагородяване на човешката общност", каза Светла Бенева.
По думите й, от една страна, реформата, която се прави, дисциплинира работата, производствения процес - постига се по-плътна ангажираност на съставите, по-точна сметка на намеренията и харчовете, а от друга - скъси хоризонта на възможностите и мечтите, пренебрегна истинската мотивация за творчество, която не е свързана само с печалбата и броя зрители.
"По-скоро реформата трябваше да помисли за ориентиране на театрите към сегментите публика, защото обществото е много фрагментирано - столицата, големите градове, по-малките селища, западналите селски райони, за които никой не се сеща, и да финансира възможността театърът да е широко достъпен не само с броя на седящите места в залата.
Основното, което ми се губи в професионално отношение, е, че се отчита само ръстът на броя зрители, голямата посещаемост. Да, театрите работят с пълна пара, но голяма част от спектаклите са кухи, празни от смисъл, не се долавя мотивация за създаването им - само елементарен преразказ на нова или позната драматургия от т. нар. всекидневие, с банални взаимоотношения между хората", коментира Бенева.
Според нея, ако тази посока води към комерсиализация на театъра, този процес има две страни. Едната е налагането на по-леко за възприемане съдържание с ефектно сценично поведение, което пълни залите и създава спектакли любимци на публиката с предпочитани изпълнители. От друга страна, открива процес на много ниска представа у творците за продукцията - обикновено подражание на комедийни шоупрограми по телевизиите или профанизирана представа за комедията, свързана с уличния театър, лесни хватки, много щампи, безсмислен смях и невъзможност на ръководещите театрите да намерят истинската мярка на доброто представление.
"Между примерите са "Спанак с картофи" на Сатирата - с три звезди - Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Владимир Карамазов, "Тирамису" в театър "София" с Луиза Григорова, Снежана Макавеева, Лилия Маравиля и още популярни от малкия екран млади актриси. Формулата "известни лица от сериалите плюс забавна драматургия" има доста последователи, много широко се експлоатира и в извънстоличните театри, дори в такива, които традиционно се придържат към по-висока мярка.
На този фон обаче има спектакли, които стоят встрани като усилия и успех. За мен център на представителния български театър е Народният театър, който тази година показа може би най-добрите спектакли на утвърдени майстори в режисурата - "Нощна пеперуда" и "Хамлет" на Явор Гърдев, "Животът е прекрасен" на Александър Морфов, "Рицар на Светия дух" на Маргарита Младенова.
Тези постановки говорят за класа на българския театър, който се вписва в европейския контекст на театралното изкуство. Същевременно на сцената на Народния театър се появяват и експериментални представления, нови имена, на които театърът се опитва да даде шанс - "В Тоскана" на Ида Даниел, "Очите на другия" от Иван Димитров, която подготвя Марий Росен. Пиесата на младия автор беше наградена на Фестивала на българската драма и театър "Друмеви театрални дни" в Шумен и благодарение на това беше представена в Ню Йорк, също много успешно", припомни театроведът.
"Нощна пеперуда" и "Хамлет" за нея са посока към модерен театър, средствата са различни и познати, но сетивата на тези спектакли са съвременни, проведени чрез актьорската игра и сценичните елементи. По думите й Александър Морфов е "по-ретро" - по-сантиментален, по-хуманистична традиция следва, готов е да прощава слабостите на човека, приема го с всичките му недостатъци с широко отворени обятия. А Явор Гърдев го вмъква в потока на днешното - на консуматорската, медийно формирана среда, с модели, идоли и образци от типа "секс, наркотици и рокендрол".
"Много човечност има и в спектаклите на Теди Москов, но "скрита" под иронията, някак по фелиниевски - в хумора винаги да има и една сълза.
"Едно малко радио" разкрива за пореден път дарбата му да режисира, като разглобява и обединява различни театрални елементи. Изпълнението на Мая Новоселска за мен е еманация на една актьорска школа, свързана с таланта на българския актьор да импровизира, сякаш събрал в себе си като огледален образ тъгите, радостите и очакванията на зрителя, чудото на твореца да усеща масовите въжделения и да ги представя от сцената. Едно жизнелюбиво изкуство, което се удава само на големите майстори, запомнени именно с актьорското себераздаване - забравяш, че си ти и публиката те преоткрива с всеки образ, с всяка роля. В Георги Калоянчев го имаше това. Мая може да се нарече женски вариант на Калата", смята Бенева.
За нея "Сфумато" е другият център, който продължава да следва програмата на театралната работилница - на подкрепа на младите чрез "Малкия сезон" и като продуцент на съвместни проекти, свързани с проблемите на съвремието.
Между работите на основателите на театъра Маргарита Младенова и Иван Добчев, от които винаги очакваме високи образци, Светла Бенева се спря на "Завръщане във Витенберг". Това е спектакълът на Добчев, който най-цялостно изразява неговата поетика като режисьор, със съавторството на Георги Тенев и размисъла за Хамлет и битието в контекста на осмислянето на днешната цивилизация - блатото, в което единственото истинско нещо е любовта. А играта на Пенко Господинов и Малин Кръстев е сред най-добрите примери за ярки актьорски изпълнения, е оценката на театроведа.
В "Сфумато" много й харесва също "Самотни персонажи" на Васил Дуев - режисьор и участник в спектакъла на студенти на Младенова и Добчев. Текстовете са създадени от участниците в процеса на работа. Става дума за интелигентската самота на младия човек днес. Например в един от епизодите младеж ухажва момиче с цитати от филми на Пазолини и Бергман. Неуспехът му е предизвестен. И останалите герои носят тази сетивност, емоционална ранимост, чувствителност, които ги обричат на неуспех в действителността, но всичко това е показано с чувство за хумор, леко иронично - свеж като идея и чувствителност спектакъл, умен и въздействащ, според Бенева.
От младите режисьори, извън кръга на "Сфумато", Стайко Мурджев - с "Когато гръм удари" на Яворов в Пловдивския драматичен театър, "Евгений Онегин" по Пушкин, драматизация на Юрий Дачев, в театър "Българска армия" и други - прави впечатление с последователния си интерес към класиката и експресивния сценичен език, успява да работи с пространството, с осветлението, с различни режисьорски средства, които издават култура, съвременно познание, желание и смелост да се развива професионално чрез класически произведения.
"Евгений Онегин" е много интересен опит на трупата на Военния театър да превърне в драматургия поезията на Пушкин, да се опита да говори чрез високата поезия за цинизма, пренебрежението, невъзможността за истинска любов, за истинско чувство, да погледне към тъмната страна на човешката душа. Защото Онегин не може да общува не само заради средата, а и заради вътрешното човешко неудовлетворение, което носи, коментира Светла Бенева.
Според нея трябва да се отбележи също появата на много млади хора, които се опитват да пишат драматургия. Увеличават се и конкурсите, които насърчават създаването на пиеси. Между най-продуктивните и поставяни млади автори е Здрава Каменова - с "Праехидно", "Саймън и Гарфънкъл", "Безсърдечно", "Скачай!" и други.
"Авторката трябва да задълбочи начина на писане, самата драматургия. Сега е "скоклива", проблемите са сполучливо намерени, но е нужно още майсторство, дълбочина. Вярвам, че сценичният опит ще й помогне да вдигне нивото на драматургично мислене", каза Бенева.
Тя харесва много няколко неща в кукления театър - спектакли за възрастни, между които "Изгубеният ключ", авторство и режисура на Магдалена Митева във Видинския куклен театър и "Свят/о" на Дуда Пайва в Столичния куклен театър.
"Няма да платим" по Дарио Фо на режисьора Ищван Наги в Старозагорския куклен театър е протест срещу несправедливостта на паричните отношения днес, срещу лицемерието, лъжата, много силно поднесено критично чувство към действителността, което рядко се чува от сцената напоследък - театърът ни се сниши, не смее да критикува. Актьорите сами са си направили монолозите - по съвременни наболели проблеми, каза Бенева.
Едно от най-добрите представления за 2012 година за нея е "Вграждане" в Пловдивския куклен театър на режисьорката Веселка Кунчева и сценографката Мариета Голомехова - по фолклорния мотив за Манол майстор, вградил невестата си в моста, който строи, за да не го разрушава реката.
Изключително цялостен спектакъл, в който всички елементи защитават авторовата идея - за творчеството, в което влагаш най-скъпото си - любовта, и дали си заслужава тази жертва. Изумително силен, въздействащ цялостно спектакъл, включително с музиката на Христо Намлиев. Артистите, много точни и добри, играят основно само с долната част на краката си в процепа на стеснен екран.
На сцената има камъни, вода и огън и човешки крака, които стъпват по камъните, несигурни, опипващи, пропадащи и възкачващи се разкривайки стихиите, които бушуват в страстната душа на Твореца. Представлението докосва нещо много важно от душевността на българина - таланта да съгражда, да майстори, да изобретява, да създава с цената на всичко, дори като жертва любовта си и себе си. Това е много силна традиция в нашия фолклор, отбеляза Бенева.
По думите й театърът ни днес все по-често се обръща към фолклора. Тенденцията на връщане към корена, към земята, към националното, която започна Мариус Куркински със "Сътресение" по Хайтов и продължи с "Български разкази", има доста последователи - правят се спектакли по Цанко Церковски и други наши писатели, вдъхновени от народното творчество, на сцената се играят хора в народни носии, бели кърпи се размахват и т.н.
Камен Донев експлоатира много тази посока. Любопитно е също "Тумба-лумба", авторство и режисура на Христина Арсенова, в Бургаския куклен театър - представление, утвърждаващо жизнелюбието, красотата, хумора, изблика на истинско творчество в българската душа.
В тази тенденция се вписват и няколкото постановки по "Суматоха" на Радичков - на Мариус Куркински в Малък градски театър "Зад канала", на Боян Иванов в театър "София", на Маргарита Младенова в Сливенския театър.
Добра посока е връщането към корените на театъра, към традицията в българския театър, за която липсва формулировка - като школа, отношение. Отиде си цяло поколение актьори, които бяха обърнати изцяло към хората. Сега ни залива вълна на нарцисизъм, който вече не е толкова интересен, защото животът стана по-интересен. Няма я дълбоката, терзаеща мотивация, която сближава публиката с театъра. Ако продължи така, зрителят ще бъде отблъснат, защото в театъра той иска да открие нещо ново за света - утопия или критика, но различно от това, което вече познава, коментира Бенева.
Тя оценява "Г-н Балкански" като много зряла и истинска творба на режисьорката Бина Харалампиева, най-цялостния й спектакъл, най-близо до желанието театърът да се произнесе как изглеждаме днес в собствените си очи чрез най-познатия отрицателен герой - харесваме се, каквито сме. Режисьорката много силно е използвала дарбата, всички качества на младия комик Герасим Георгиев-Геро.
Убедително е внушението, че бай Ганьо е все още героят, който ни характеризира и днес, припознава се и в съвременния българин - във всички детайли, от властта надолу и отдолу до властта. Бай Ганьо е жив, без да е страшен, и не е ясно за добро или за лошо, отбеляза театроведът.
