Проблемът с тежката зима в цяла Европа само след няколко седмици може да се окаже още по-сериозен, когато започне топенето на снеговете, защото има риск от сериозни наводнения. За това предупреди в ефира на Дарик еврокомисарят за международното сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. „В цяла Европа тревогата е една - какво ще стане след две-три седмици", каза тя. Еврокомисар Георгиева уточни, че засега прогнозата е за студено време до средата на февруари, но не е ясно какво ще стане при топенето на тези незапомнени през последните години снегове.
Преди да посети пострадалото от водното бедствие село Бисер, еврокомисарят даде добра оценка на спасителните работи на екипите вчера. В интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе, тя подчерта, че спасителните отряди в България са добри, но изоставаме с техниката и оборудването им. Тя посочи, че както и преди смята за удачно „Гражданска защита" като структура да бъде на директно подчинение на министър-председателя. Кристалина Георгиева разкритикува държавата за начина, по който се поддържат и управляват язовирите в страната. „Действително трябва да имаме по-добра институционална база за управление на язовирите, те са пръснати по много институции, не се знае кой за какво отговаря и това не може да продължава", категорична беше Георгиева. Ето какво още каза тя:
Снеговалежите са много сериозни. Ние имаме проблем днес, а много вероятно е да имаме още по-голям проблем след няколко седмици, когато ниските температури се обърнат към по-високи и тогава може да имаме много тревожна ситуация тук, в България. Това е по цяла Европа, седем страни са обявили бедствено положение за цялата си територия или за части от нея и навсякъде тревогата е една - какво ще стане след две-три седмици. Засега прогнозата е за студено време до към средата на февруари. Но какво ще стане, когато започне топенето на тези незапомнени в последните години снегове?
С какво може да помогне Европейската комисия в една такава ситуация, макар сама да казвате, че в цяла Европа хората страдат от тази тежка зима и уви, май по-лошото тепърва предстои, когато се топят снеговете.
Това, което можем да направим, е да помогнем в спасителни работи, ако това се налага. Ние имаме модули, които специализират за работа в сложни условия. Засега спасителните отряди в България се справят, няма нужда от това да се доведат отвън. И можем да помогнем с всички елементи на системата на гражданската защита, а това включва електрогенератори, ако спре подаването на електричество, това е много важно особено за болници и за тези ключови места на инфраструктурата.
Ние помагаме с прогнози за това какво очакваме в следващите седмици и на тази база какви планове трябва да се правят, за да се предотврати най-страшното при наводненията, а това са човешки жертви и огромни щети. Една от препоръките, които даваме на нашите правителства, е когато се знае, че наводненията са неизбежни, да се направи внимателна подготовка за тях. В този случай ние имаме жертви и те са не само от природата, а и от това, че е поддала стена на язовир. Когато сме там, ще видим дали има нещо, с което Европа може да помогне. Разбира се, в по-дългосрочен план ще трябва да се възстанови този район. Това е възможно да се направи и с европейските фондове, на които страната ни е получател. Така че работата е в три направления: първо, какво можем да направим днес да помогнем; второ, как да се подготвим за това, което ще стане след няколко седмици и да сме сигурни, че всички предварителни мерки са взети; и трето, възстановяването и като част от възстановяването е много важно да инвестираме повече в превенция. Ние не живеем вече в онова време, което беше преди две-три-четири десетилетия - не много чести природни бедствия, не много сериозни. Светът се измени и все още не сме готови за този нов свят. Ние много настояваме от комисията държавите членки да подготвят планове за своите рискове, да знаят как да сигнализират населението, да имат планове за евакуация, за да се намали загубата на човешки живот и да има по-малко щети.
Превенция ще бъде със сигурност ключовата дума, която ще се споменава седмици наред след това бедствие. Ако още сме на темата за помощта, може ли да поискаме и да получим финансова помощ от ЕС, защото зная, а може би нашите читатели не са много наясно, че ЕС помага, когато става въпрос за големи бедствия, щети, които са процент от БВП, тоест наистина сериозни бедствия.
Да.
В този случай можем ли да разчитаме?
Това ще стане ясно, когато стане ясно какъв е размерът на щетите. Европейският фонд за солидарност, който може да изплати до 1 млрд. евро на година на страни, засегнати от бедствия, предоставя финансиране, когато бедствието надвишава 0,6 на сто от БВП на една страна. Това няма да го знаем в следващите седмици, но когато го знаем, ако е надвишен 0,6 на сто от БВП, да, България може да апликира и получи финансиране от този фонд. Но междувременно пак искам да повторя, ние сме една от страните получатели в значителни размери на кохезионни и структурни фондове, те са за регионално развитие и ще бъде много правилно да помислим за възможности от тези фондове да насочим към засегнатите райони приоритетно финансиране, за да могат хората да почувстват грижата на своята държава и солидарността на европейските партньори.
Вчера прочетох някъде нещо много мъдро - че да управляваш значи да предвиждаш. Съпричастността на нашите власти е похвална, добре е, че министри бяха и все още са до хората, които пострадаха най-сериозно в Бисер, но българите пък казваме, че когато колата се обърне, пътища - много. Не е ли късогледо това отношение на всички български правителства от прехода, та дори и настоящото по отношение на рисковете от бедствия? Някак вземаме мерки след това, а не предварително.
Това не е само за съжаление наш проблем в България. Да, аз съм напълно съгласна с хората, които казват трябва да действаме предварително, да знаем какви са ни рисковете. Ние имаме ново законодателство в Европа, което изисква точно това. Но е факт, че ние още нямаме такава култура на управление на рисковете, нямаме в България, нямаме и в света. През лятото Банкок беше под вода и това коства 2,5 на сто на световното промишлено производство. Тоест имаме два фактора: майката природа, която става все по-бурна, все повече ни подлага на рискове, а другият е човешката немарливост, неспособността да се настроим към това да предвиждаме и предотвратяваме рисковете, а не да реагираме на бедствия. Аз се надявам, че това, което сега се случва, ще доведе до кардинална промяна на оценката и управлението на рисковете тук, у нас, както и в другите страни в Европа. Ние в Европа живеем с илюзията, че природата е най-страшна в Азия, а в Европа не е чак толкова страшна. А в последните десет години в Европа са загинали 100 000 души и ни е струвало 150 млрд. евро. Тоест ние имаме също сериозен проблем и трябва да се борим с него с инвестиране в превенция.
Как оценявате намесата на нашите спасителни екипи вчера, достатъчно бързо ли реагирахме, имаше ли нужната техника, която е много важно да бъде разположена и достатъчно близо, за да се каже, че държавата се е справила добре в такава бедствена ситуация.
По съпоставка с реакцията с други страни, тук националният щаб бе организиран и в действие в 10 часа, три часа след сигнала за това, че има бедствие. Разбира се, винаги може да бъде и по-бързо. Аз в никакъв случай не смятам, че не трябва да работим за по-ускорено действие, но това е бърза мобилизация. Нашите спасителни отряди са добри, хората са професионалисти и работят много добре. За съжаление в България изоставаме малко с техниката. Това е нещо, за което аз апелирам и в България, и в другите страни: използвайте структурните фондове да се оборудвате, за да можете да осигурите необходимата помощ на хората, които са пострадали от бедствия. И отново казвам по тази тема: ние не трябва да говорим по нея само когато имаме тревога, трябва да говорим по нея през цялата година, да работим така, че да сме готови за следващия случай много по-добре. И тогава хората, които днес са пострадали, ще знаят, че животът се е променил, че това, което се е случило на тях, помага на всички други.
Казахте оборудване, неведнъж сте казвали, че по отношение на техническата подготовка, има още какво да правим и рискуваме малко да сме скъпи на триците и евтини на брашното. През 2010 година казахте, че е добре „Гражданска защита" да е служба на директно подчинение на премиера. Аз лично имам впечатление, че под шапката на МВР спасителите някак се загубиха от финансова гледна точка, като подготовка, дори като идея за развитие. Те имат специфични задачи, макар и да работят заедно с пожарникарите. Не мислите ли, че е по-добре да бъде обособена на директно подчинение на премиера тази част от структурата?
В Европа има много модели и най-популярният е този, който България избра, а той е системата на пожарната и гражданската защита да бъдат обединени и те да са под общата координация на МВР. Но това, което казах през 2010 година, продължавам да си го мисля и днес. България по силата на това, че ние сме с по-малки ресурси и възможности от другите страни, имаме повече нужда тази тема, която за съжаление все повече ще присъства в живота ни, да бъде вдигната в общественото пространство. Службата може в ежедневието си да остане където и да е, но и да има под наблюдението на министър-председателя възможност да се работи по тези планове по превенция, да се види дали имаме ясна оценка на рисковете. Това ще помогне всички други министерства, тъй като работата не може да се ограничи само в тези спасителни служби. Да, в първите 48 часа това са те, но превантивните мерки засягат и селско стопанство, и икономика, и транспорта и местно управление и затова е добре координацията да се вдигне на това равнище. Разбира се, това е решение на българската държава, не е мое решение, аз само мога да изразя мнението си като човек, който се занимава с тази работа. И ще повторя това, което казах тогава: смятам, че това ще бъде разумно за България.
Да, поне ще има възможност за по-бърза реакция, когато е на подчинение директно на премиера подобна служба. Като еврокомисар бихте ли разкритикували държавата България, че до момента няма общ регистър, в който от най-малкия до най-големия язовир, всички да знаем какво е състоянието им, кой ги стопанисва и къде са рисковете.
За съжаление трябва да го направя. Действително трябва да имаме по-добра институционална база за управление на язовирите. Те са пръснати по много институции, не се знае кой за какво отговаря и това не може да продължава така. Правени са оценки на безопасността на язовирите и в България, и в други страни. Пак ще кажа, това не е само наш български проблем. По целия свят виждаме изоставане в културата на оценка и управление на рисковете. Но този институционален проблем за язовирите съм убедена, че трябва да бъде решен и си мисля, че сега е добро време да бъде решен. Сигналът, който получихме, е много категоричен.
Човешки жертви, уви...Дано ни накарат този път тези жертви, които дадохме, да погледнем и в тази посока. Последно как върви подготовката на Европейския център за реакция при бедствия, там трябва да знаете коя държава какви рискове залага от бедствия и най-важното, за което говорим и до тук, с какъв ресурс разполага, за да може да се действа общо при нужда.
Първо, да приключим за зимата днес. Трябва да приемем, че тук има пръст и майката природа, че условията са катастрофални по цяла Европа. И днес най-важното нещо е да помогнем в спасяването на хората, да планираме какво може да стане след две-три-четири седмици, когато ще се стопят снеговете, за да не допуснем повече жертви.
По нашата работа вече имаме законопроект, който се обсъжда в работната група на съвета, която се занимава с гражданската защита. Бях в Европейския парламент и получих много силна подкрепа от тях и работя директно със страните членки да сме сигурни, че до края на годината законопроектът ще бъде утвърден. Междувременно работата по центъра върви и също така върви работата да увеличим модулите, които са на разположение за европейско действие. Мога да съобщя, че от около 40, колкото бяха, когато започнах работа, сега те са 132. Това са екипи, които могат да бъдат мобилизирани за действие извън границата на собствената си страна, стандартизирани са и могат да работят удачно във всякакви условия.
В думите Ви усетих притеснение за това, което ще предстои след седмица, две или три в цяла Европа. Нещо спешно ще бъде ли предприето на ниво Еврокомисия за ситуацията? Казахте, че седем държави са обявили бедствено положение в момента.
Това, което ние предприемаме, е в нашата работа като център за мониторинг и информация да имаме прогнози за времето, да работим със страните членки за прогнози за това какво ще бъде нивото на реките, какво може да се очаква като най-високи рискове и сме готови да предоставим експертно съдействие на страните членки, включително и на България за подготовката на планове за действия. А тези планове трябва да включват оценка за най-застрашените райони, как може по управляем път да се насочва водата, за да може да има по-малко жертви и щети, къде да се поставят храна, вода, топли дрехи, в случай че се наложи евакуация и как да се осъществява тази евакуация, ако тя се наложи.
