Корупционна схема, допускаща имигранти през границата ни, заплашва националната сигурност

Милен Керемедчиев от Изпълнителния съвет на „България на гражданите” в Реформаторския блок гост в предаването „Седмицата” по Дарик:

БСП и ДПС отложиха за другата седмица прегласуването на върнатите от президента Росен Плевнелиев промени в закона за чужденците. Става дума за тези промени, при които чужденци ще могат да получават постоянно пребиваване в България, ако са вложили милион лева в кредитна институция за не по-малко от пет години и година, след като получат този статут и инвестират вече два милиона лева, ще могат да получат българско гражданство. В началото на предаването лидерът на „Атака” Волен Сидеров каза, че по-скоро „Атака” няма да подкрепи този закон, така че става очевидно, освен при някаква изненада от страна на отделни депутати от ГЕРБ, че това няма да мине. Вие самият си спомням, че в предишни разговори подкрепяхте такова решение - чужденци да могат да инвестират в България и да получават гражданство, преди това пребиваване.

При спадналите близо десет пъти чуждестранни инвестиции за една година, смятам, че всеки опит да се привлекат такива е похвален. Това, което аз обаче смятам, е, че дали десет човека, защото горе-долу толкова ще се възползват от тези промени в закона, чрез своите инвестиции ще получат статут на постоянно пребиваващи в страната или не, не е кой знае каква заплаха за нашата национална сигурност, да не кажа, че изобщо не е, тъй като те биват проверявани по всевъзможни канали и през служби, които са приятелски на България. Така че това не е основният проблем. Основният проблем е как десет хиляди имигранти влязоха в България през южната граница на Европейския съюз и страната, която е кандидат за член на шенгенското пространство, дали всички тези 10 000 човека са всъщност тези, които са били хванати от гранична полиция, а има други, които са преминали нелегално границата. Няма земна сила, която да ме убеди, че гранична полиция е заловила всички сто процента нелегални имигранти на територията на България. Как не е хванат нито един каналджия и как, по какъв начин...

Не е точно така. Имаше...

Хванаха един. Добре, хванаха един и те го хванаха не ние, а турците. Така че как се случва всичко това в България, която, пак казвам, претендира, че е готова за членство в Шенген. Така че за мен това е основният въпрос.

И какъв е отговорът?

Отговорът е, че според нас има сериозна корупционна схема, която застрашава националната сигурност на страната ни. Всеки един от тези каналджии, извинявайте. . . да, всеки от тези каналджии е получил от тези кандидат- имигранти минимум между хиляда долара и хиляда евро. Значи, представете си вече колко пари са минали през тези нелегални канали и съответно те в кои джобове са влезли.

В кои?

Ами, значи, при положение че няма нито един хванат каналджия, отново казвам, един да е хванат, при десет хиляди емигранти, едва ли е само един, при положение че всички тези чужденци се хващат на два километра и навътре в българска територия, означава, че няма вариант да няма участие на някой българско длъжностно лице. Вие си спомняте, когато България кандидатстваше за шенгенското пространство и Борисов се хвалеше, че България е изцяло технически подготвена за членство в Шенген. Трябва да се удари една боя на една сграда и сме готови. Тогава, когато идваха на проверка колегите от другите шенгенски държави, казаха - да, наистина, може би компютрите са ви на ниво, камерите са на ниво, но, ако отзад, зад този компютър и зад тази камера стои лице, което може да бъде накарано да погледне на друга страна или да изтрие запис, или да изключи камера, тогава вече е опасно. И затова България трябва да докаже, че е готова за членство в Шенген.

След като държавата не може да се справи очевидно по вашите думи с проблема, трябва ли да помогнат гражданите според „България на гражданите” с граждански патрули?

Гражданските патрули са нещо друго. Това, което смятам, че гражданите правят в момента и го правят много усърдно и заместват държавата, е това, че... вие знаете колко лекари дават дежурства в тези центрове. Знаете колко организации събират средства, събират храни, събират дрехи да помагат на тези бежанци. А патрулите, които се създават, за мен са изключително опасен прецедент, защото вие пък може би прочетохте, че след като се събират такива патрули, патриотични, започват да се събират патрули на други малцинствени групи, които пък да решават да се защитават от тези пък патрули. Извинявайте, ама това вече отива към една вакханалия, която ще стане в центъра на София...

А подкрепяте ли да се регламентира това със закон? Да може да има, обаче да има условия, ред, по който да става.

При положение че ние имаме 60-хилядна полиция, тя е близо с 20 000 човек повече от българската армия. Тя е полицията, с която ние се хвалим, че на глава от населението в Европейския съюз това е най-многочислената полиция. Извинявайте, но за да отцепиш периметър около Народното събрание в радиус от 2 км, за да не може пиле да прехвръкне и студент да премине, наистина трябва да използваш максимума на полицейските си сили. Това вече показва, че когато пренасочиш силите си в определена посока, остават периметри, които да, започват да се създават граждански сдружения, започват да се правят партизански отряди и какво ли не. Като я няма държавата, хората започват да се самоорганизират.

Да останем още малко на темата с кризата в Сирия, тъй като вие бяхте и дипломат в Близкия изток. Според вас добър ход ли е България сега, в разгара на конфликта в Сирия, да инвестира в делегации, които да ходят там, бизнес делегация, улеснена в присъствието си в Дамаск от политическо представителство на депутати?

Каквото и да се каже за работата на външно министерство в момента, ще бъде лошо, защото външно министерство първо е голям длъжник към другите институции от гледна точка за справяне с кризата с бежанците. Вие си спомняте, че бяха минали месеци, когато най-накрая министър Вигенин направи среща на границата, граничния пункт с Турция, със своя турски колега. Вие знаете ли какво произлезе от тази среща? Не, най-много да са се запознали двамата министри, аз друго не разбрах от тази среща. Освен това тези, всички тези бежанци, които бягат от режима на Башар Асад, по какъв начин всъщност ние, говорейки с Башар Асад, бихме могли да помогнем на бежанската криза. Как? Той ще ги спира, ще ги арестува, ще ги убива? Какво ще прави Башар Асад, за да спре бежанската криза и България по този начин да спечели нещо от това посещение?

Четох за друга версия - че отсега България може да си подпомогне включване във възстановяването на Сирия.

Това означава, че ние потвърждаваме, че режимът на Башар Асад ще остане и че той е легитимният ръководител на сирийската държава и ние виждаме дългосрочна перспектива в работата си, говоря и дипломатическа, и поствоенна, с него. Аз не смятам, че това е един дългосрочен и далновиден ход. Даже не смятам, че е и умен ход.

Според вас не е добре да се ходи на политическо или на бизнес ниво в момента в Сирия.

Да сте видели друг министър на външните работи на държава, членка на Европейския съюз или на НАТО, да отива на преговори с Башар Асад за възстановяване на следвоенна Сирия? Аз не съм видял.

Ама не, той и нашият не е ходил. Не, не.

Добре, аз говоря и за парламентарни групи...

Има идеи парламентарни групи да ходят...

Но въпреки това, това за мене е абсолютно погрешен знак.

А да се върнат българските дипломати в Дамаск от Ливан?

Според мене би било хубаво да се върнат. Не смятам, че има огромна...

Това няма да е легитимация на управлението на Асад...

Не, не, в никакъв случай, това ще, не, това ще е подпомагане на, първо, знаете, че има много смесени семейства, които продължават да живеят в Сирия. Те се нуждаят от някаква помощ. Има, по същия начин може наистина да се поддържа някаква комуникация със сирийското правителство, без тя да бъде на някакво официално ниво. Да ходят делегати, за да се поддържа някаква комуникация и да се разбира какви са последващите стъпки за дипломатически ходове. Така че да, аз съм за връщане на дипломатите ни в Дамаск, но съм против посещение на каквото и да е държавно ниво или парламентарно, разбира се, в Сирия.

Украйна се отказва заради Русия от споразумение с Европейския съюз. Как разчитате вие като отговарящ за външната политика в „България на гражданите” като част от Реформаторския блок това решение?

Това е един изключително интересен въпрос, защото, ако си спомняте, само преди една седмица Реформаторският блок и комитетът по външна политика към блока, ръководен от госпожа Кунева, направихме брифинг за журналисти и казахме, че това ще се случи. Т.е. ние предупредихме за реалната опасност от това, което се случва. Така че за пореден път... аз пак казвам, каквото и да кажа за външната ни политика в момента, би било маловажно. Ние отново закъсняхме с реакцията се, като казваме, че в момента България е разочарована. Ама за да бъдем разочаровани ние, трябваше нещо, да покажем някакви сигнали към Украйна. Явно сигналите, които са били дадени от Европейския съюз и от европейските държави, дали поединично или съвкупно, са били много по-слаби, много по-малки от доста сериозния и натъртващ сигнал, който Русия е дала на Украйна.

Те, украинците, обясняват, че ако сключат споразумение с Европейския съюз с всичките му бизнес правила, ще загубят много повече заради много тесните икономически отношения с Русия. Това е едното обяснение. Другото обяснение е нежеланието им да си променят законите под натиска на Брюксел, така че бившият премиер Юлия Тимошенко да бъде допуснато да замине за чужбина и по този начин де факто да бъде освободена уж заради лечение от затвора.

Всяка една държава преговаря трудно с Европейския съюз. Вие знаете колко отстъпки беше принудена да направи България, за да стане член на Европейския съюз. Разбира се, по-големите държави като Румъния и Полша, когато преговаряха с Европейския съюз, те също им беше много трудно да преглътнат определени... особено за Полша бяха в сферата на земеделието, определени ограничения. Така че - да, за да можеш ти да имаш достъп до 550-милионния пазар на Европейския съюз, все пак трябва да направиш някакви отстъпки. Не можеш да имаш само плюсове в тези взаимоотношения. Щом така са решили украинските власти, аз наистина мога само да съжалявам.

Подкрепяте ли строителството на седми блок в АЕЦ „Козлодуй”, и то с американски реактор?

Това е много интересна тема, защото все пак трябва да разберем какво министър Стойнев се е договорил с американската страна. Има едно завиване изневиделица от преговорите с Русия към спешни преговори със Съединените щати. Какво е навело на тази промяна, какво е навело на това да се забравят руските реактори и да се премине към американски? Дали това е някакъв жест към американската страна, тъй като са направени към руската? Това тепърва трябва да уточним. Но аз с интерес ще гледам брифинга на министъра да обясни всъщност какво го е подтикнало да направи такова спешно посещение в Съединените щати и да предприеме толкова конкретни разговори, които дойдоха малко изневиделица.

„България на гражданите” ще се присъедини ли към общото съгласие в Консултативния съвет за национална сигурност, че протестите трябва да бъдат в рамките на закона, без да пречат на другите?

Протестите винаги трябва да бъдат в рамките на закона. Това е повече от ясно. Но, когато министърът на вътрешните работи казва, че протестите, както и бежанците застрашават националната сигурност на страната, аз, меко казано, не съм съгласен с това. Определено не смятам, че... нито един от мирните протести, които се случиха през последните 170 дни, по някакъв начин застраши каквото и да е в страната ни освен добруването и спокойния живот на 240 човека.

Подкрепяте ли намаляването на субсидиите на партиите?

Да, разбира се, разбира се. И освен това за пореден път смятаме, че те трябва, тяхното харчене трябва да бъде изключително добре наблюдавано и регламентирано. Вие си спомняте, че „Движение България на гражданите” излезе със становище за разходите, които направиха партиите за тези безумни два митинга в София и в Пловдив в подкрепа на една или друга политическа сила, и видяхте, че журналистите достигнаха до приблизително същите финансови резултати като харчове. След това пък ние казахме, че отговорът на партиите ще бъде, че няколко десетки хиляди лева са похарчени за тези митинги и се оказа, че само храната на 50 000 човека се равнява примерно на 150 и 200 000 лева. Така, че в един момент точно това искаме да видим - как Сметната палата ще провери реално похарчените пари. И ако наистина те са 30 хиляди лева, кой е покрил разликата до оставащите.