Кметът на Цар Калоян: Още сме пред дилема дали да ремонтираме язовира, който ни заля
Кметът на Цар Калоян: Още сме пред дилема дали да ремонтираме язовира, който ни заля / снимка: Impact Press Group, архив
Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Цар Калоян Ахмед Ахмедов
49976
Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Цар Калоян Ахмед Ахмедов
  • Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Цар Калоян Ахмед Ахмедов

В деня на национален траур след водното бедствие в харманлийското село Бисер се връщаме към една трагедия, която няма как да бъде забравена. Не само защото се случи преди по-малко от пет години, нито само заради това, че отново взе човешки животи, а най-вече заради това, че държава и институции не извлякоха оказва се никаква поука от нея. През август 2007 г. след интензивни валежи и скъсана язовирна стена Цар Калоян и съседното село Езерче бяха залети от висока вълна, която отне живота на осем души.

Сега жителите на Цар Калоян и района изживяват отново бедствието с новините и кадрите от водния потоп в Бисер. Разградската община беше първата, която преведе помощ на хората от Бисер и сега събира в следваща акция топли дрехи и одеяла за пострадалите. Пред Дарик кметът на Цар Калоян Ахмед Ахмедов разказа, че двата микроязовира в района, които предизвикаха бедствието преди пет години, все още не са ремонтирани и са празни. Хората са разделени за това дали да ги възстановяваме, но и общината няма средства да го направи, каза кметът. Защото само възстановяването на единия би струвало над 2 млн. лева.

Значи има някаква карма. Ние бяхме попарени на 6 август /бел. ред. 6 август 2007 г./, а сега в Харманли са на 6 февруари. Може би голямата драма произтича от това, че нашето беше лятото, а пък те са зимата. Знаем какво преживяват хората. Сега освен, че им е заминала покъщината, освен че има жертви, е студено, което допълнително утежнява обстановката. Но сме убедени, че с помощта на местната власт и правителството хората ще бъдат до голяма степен успокоени и обезщетени с помощта на междуведомствената комисия.

Забравя ли се подобно бедствие, ако съдите по онова, което преживяват хората в Цар Калоян и Езерче толкова години след случилото се?

Не, това няма да се забрави. Това ще остане като един отпечатък за всичките тези хора и винаги ще си спомнят за това. Ние тук в Цар Калоян следим новините, съчувстваме им на хората. Искам да използвам и вашия ефир, за да изразя моите и на жителите на Цар Калоян съболезнования към роднините на починалите.

Жертви тогава дадохте и вие.

Да, и ние дадохме осем жертви, за които продължаваме да скърбим, но животът продължава. Така че се надяваме хората да преодолеят по-бързо това, защото животът за тях тепърва предстои. Тепърва ще е много трудно, защото всичко наново трябва да постигнат. Но се надявам, че както и при нас, и там да се случи това - поне да се обединят хората в името на доброто. Да забравят за малко злобата.

Колко време ви отне възстановяването? Възстанови ли се изобщо районът след случилото се?

Не, възстановяването ... тогава първата година каквото успяхме да реагираме, сега се мъчим било с оперативните програми. Не сме напълно възстановени. Тепърва имаме да изграждаме защитни системи, за които трябват доста средства. Това е един дълъг период, който освен че не и по силите на самата общинска администрация, изключвам и самата Наредба 13, за която говорят всички. Става въпрос и за сериозни суми за възстановяване, проектиране, за експерти. Не е по силите на една община да се справи.

Затова и вероятно сега премиерът казва, че общините не могат сами да се справят с проблема и трябва по-централизирано управление на язовирите. Смятате ли, че е крайно време това да се случи и държавата да поеме по-сериозна грижа за състоянието на язовирите?

Сигурно премиерът е прав, но нали виждате, че става едно размиване на собственост и може би оттам идват основните проблеми. Може би, когато има един държавен регулиращ орган, може би за това говори премиерът, тогава нещата сигурно ще си дойдат на мястото. Но каквото и да говорим тези стари съоръжения вече може би са изживели своя живот. Може би трябват нови съоръжения вече. Така че, ако се направи нещо от правителството, да не е нещо само на книга или на бюро, това трябва да бъде подпомогнато и от ресурс.

Доколко е по силите на една община да ремонтира дори пукнатина в язовирна стена?

Не, това са доста средства. Едно изследване на една пукнатина са доста средства. Не е по силите на общините това нещо. Естествено, има различен мащаб общини, големите, някои разполагат с повече пари, но трябва да се обърне сериозно внимание на превенцията. Превенция и само превенция - защото един инвестиран лев в превенция, той ще се върне петкратно.

Говорим обаче все още като за мечтани неща за сензори за ранно алармиране. Ние едни пукнатини в язовирни стени да запълним, не говоря за нещо по-модерно?

Трябва да се научим и да запълваме и на модерното трябва да свикваме, защото все пак става въпрос за нашия живот.

А какво се случва с язовирите, които заляха Цар Калоян? Два водоема бяха.

Ами празни са си, празни са си водоемите. Ние все още продължаваме с дилемата дали да бъдат възстановени, да не бъдат ли. Обществото е разделено на две - някои не искат да бъдат възстановени. Едно, че и ние не можем да намерим средства за това, но според мен трябва да бъдат възстановени. Те са направени с превантивна цел с оглед на глобалното затопляне. Имаме нужда от водни източници, а пък и наличието на тези язовири занапред ще подпомогне и нашето земеделие. Ние сме земеделски район и разчитаме на поливане. Общо взето сме пред една дилема.

Т.е. хората се чудят дали да изберат сушата пред сигурността, а пък вие дали изобщо и как да намерите пари, ако тръгнете да ги възстановявате?

Да, защото ако ние намерим пари, те ще се възстановят по съвременните изисквания, така че няма да са опасни за хората.

Преди година и нещо бях чела, че в единият язовир ловят риба.

Те няма как да съществуват, знае се че са скъсани дигите, просто няма как.

А някой наблюдава ли ги сега тези язовири? Да не би сега от снега...

Значи имаше проверки. Те се правят със заповед на областния управител и всички предписания са за възстановяване. Но като няма пари общината ...

Колко би струвало грубо това?

Ами ние само за единия имаме проект. Самият проект за единия струваше около 36 000 лв. без ДДС, а самото възстановяване сигурно ще е над 2 млн. лева.

Над 2 млн. лева на единият язовир? Това изобщо не е по силите ви. Да не ви питам какъв е бюджета ви за тази година?!?

Е, бюджетът ни е 1 700 000 лв.

Несъотносимо е просто, а има ли хора, които все още не са могли да възстановят пораженията по домовете си?

100 процента горе-долу вече са готови. Тук там има някои, едно-две семейства, които са получили средствата, но се бавят за отстраняването на щетите.

Вие сте първите, които помогнаха сега на пострадалите в село Бисер.

Вижте, ние го изживяваме с тях. Знаем, че каквото и да направим, пак няма да можем да помогнем колкото трябва. Аз съм убеден, че местната власт знае най-добре от какво имат нужда сега хората. Знаете - първите дни всеки гледа, че е оживял. Вторият ден започва да мисли за покъщина. Третият ден - за близки и роднини. А те явно нямат и откъде да пият вода. С тези средства най-малко вода могат да купят и хляб. Тук започваме и една кампания за набиране на дрехи и одеяла.

Къде ще се събират?

В общината в Цар Калоян. Който желае, може да донесе дрехи, одеяла, каквото му е на сърце.