Бърз военен удар на Запада в Сирия и операция без санкцията на Съвета за сигурност на ООН ще бъде голяма глупост. Това коментира в интервю за Дарик по повод обстановката в региона арабистът Киряк Цонев.
По думите му определени сили имали интерес Сирия да бъде раздробена на малки враждуващи части, като върху конфликта влияели и интересите към огромните газови находища, открити до бреговете на държавата. Според арабиста важен е въпросът кой е използвал химическо оръжие в Сирия - силите на Башар Асад или става въпрос за провокация от страна на бунтовниците.
Споделяте ли мнението на мнозина наблюдатели, а и дипломати, които са категорични, че за съжаление в такава ситуация военната интервенция е неизбежна?
Аз не споделям изцяло подобно мнение. Тя е близка, тя е възможна, но историята е показала, че винаги в последния момент се е намирал някакъв изход, с който да се избегне големият, подчертавам, големият военен конфликт. Защото тук не става въпрос само за конфликт между западни държави или бунтовници и сирийския режим, а става въпрос за конфликт в много по-голям мащаб.
Две от най-могъщите членки на НАТО-Турция и Великобритания, обявиха, че са готови да влязат във война със Сирия и без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Към това ли се върви по-скоро, според вас?
Струва ми се, че има държави, държавни лидери, които са способни и могат да вземат подобни, напълно погрешни, решения. Подчертавам думата погрешни, защото те ми напомнят събитията в Ирак преди десетилетия, когото беше предприета една агресия срещу тази държава, въпреки че самата тя беше агресор, не забравяме и това. Беше предприета такава атака, която доведе до хаос, продължаващ до ден днешен.
Казахте: „погрешно ще бъде едно решение". Да разбираме решение без санкцията на Съвета за сигурност?
Да, точно така. Какво значи без съгласието на Съвета за сигурност? Това значи без съгласието на всички Велики сили. Защото вие знаете, че ако въпросът се постави сега, в момента, за Сирия в Съвета за сигурност, ще има две държави, които ще наложат своето вето.Тук става въпрос също и за доказателствения материал. А доказателственият материал понякога е не само следствие и на проверки, но и на логика до голяма степен. Пита се: кой има в момента най-голям интерес от това сирийският режим да използва химическо оръжие. Аз съм убеден, че сирийският режим няма абсолютно никакъв интерес да използва химическо оръжие. Аз не изключвам той да го има, той сигурно го има, но това не значи, че той го е използвал. Струва ми се, че става въпрос за една крупна провокация, защото гражданската война в Сирия е известна вече с подобно развитие в други региони, други събития. Аз бих дал пример как беше взривен един пост пред сирийското министерство на отбраната. Изведнъж беше обявено, че едва ли не Башар Асад е организирал тази работа. Оказа се, че не е така и това е работа на всичките информации, които са се обявили срещу него. И другият въпрос е: добре, ще има намеса, имаше намеса в Либия и до какво доведе тази намеса? Доведе до хаос. Имаше намеса в Ирак-доведе до хаос. Имаше намеса в Афгнистан-доведе до хаос. Така че във всички тези случаи ни трябва този опит, вече натрупан с годините, да го имаме предвид.
Да, мнозина са онези, които помнят въпроса, който убягва като че ли във всички разговори за Сирия-какво следва след това? Няма ли опасност сваляйки Асад с една военна операция, с една коалиция от държави, да доведат на власт в Сирия радикални ислямисти. Защото част от бунтовниците там представляват и подобни крила?
Аз имам контакти с различни сектори на сирийската съпротива и проправителствените елементи и трябва да ви кажа, че наскоро чух едно нещо, просто страшно: „Какво от това-ми каза един от тези, които са привърженици на религиозните сили. Какво от това, че ще има световна война? Ние правоверните мюсюлмани си знаем, че които сме били правоверни си отиваме в рая и там се свършва". Разбирате ли какви ужасни изводи могат да се направят от някои от тези хора?
Какъв е залогът за Сирия? Защо толкова сериозно се сблъскват интересите на големите сили там? Очевидно липсата на съгласие, което се търси от доста време и не може да бъде постигнато и в рамките на ООН, издава всичко това.
Факторите са няколко: единият е Сирия да бъде раздробена на малки мини държавици, които са враждебно настроени една към друга на чисто религиозна основа, за да може същото да стане с Ливан-по нататъшно раздробяване на Ливан. По нататъшно раздробяване на Ирак и изведнъж най-силната държава в региона остава Израел. На мен ми се струва, че това е една от целите, към която се стремят някои да наложат в региона. Тоест Израел да остане водеща сила в този регион.
Чакат се, да припомним заключенията на инспекторите на ООН във връзка с евентуалната химическа атака. Но сам вие казахте, че при положение, че Асад и бунтовниците ще си прехвърлят отговорността за това кой е използвал, ако се докаже използването на нервнопаралитични вещества. Има ли смисъл това да бъде тежащ аргумент при преценката какво да се прави?
На мен ми се струва първо, че това, което се твърди за използването на химическо оръжие си е факт. То трябва да бъде прието като факт. Друг е въпросът-кой е използвал това оръжие и защо? Тук вече се намесва политическият фактор, намесват се сили-външни и вътрешни. От една страна стои правителството с неговото отрицание на факта. Тоест то не отрича факта, че е използвано химическо оръжие, но казва: кой го е използвал: нека да се докаже. В същото време, вие си спомняте, едно друго интервю с вас във връзка с инцидента в Бургас. Знаете тогава, че изведнъж, един час буквално след инцидента, израелският министър-председател заяви: „Ние знаем кой стои зад атентата. Това е Хизбула". А откъде знаеш, защо знаеш, къде са ти доказателствата? Нашите втора година се моткат и казват: „Няма крайни доказателства". Ето тук е трудността да се докаже и това, което става в Сирия. Къде са доказателствата, че правителството е използвало химическо оръжие. Те са горе долу на същото равнище каквито бяха така наречените доказателства за агресията срещу Ирак. Когато Ирак беше обвинен, че има химическо оръжие, което така никой не откри.
Виждате ли вие разумен изход от тази ситуация, за да може едновременно да не загиват невинни хора. Това напрежение да бъде развързано под някаква форма и да не се стига до една груба военна намеса, която рискува да качи на власт, може би, по-голяма опасност в тази държава?
Аз познавам сирийците, живял съм сред тях дълги години и трябва да ви кажа, че те са мъдри хора. Те винаги ще намерят решение. И арабите по принцип са така- те днес може да се бият, да се избиват, да се случи това, а утре те ще се целуват, и ще си намерят мирното решение. Те трябва да бъдат оставени сами на себе си, никой да не им пречи в това отношение. На мен ми се струва, че в последния момент, когато напрежението достигне до степен на голям военен конфликт, ще се намерят сили, подобно на кубинската криза 1962 година, когато изведнъж беше намерено решение. За Сирия може да бъде намерено такова решение.
Казвате външните фактори и намесата само допълват, подсилват кръвопролитията и изострят напрeжението.
Безспорно. Пропуснах другият фактор, който влияе върху това кой ще вземе властта в Сирия-това са огромните газови находища, които бяха открити и се намират под водите на източната част на Средиземноморието. Тоест до самите брегове на Сирия. Това също е от значение.
Отново иде реч за влияние и ресурси.
Абсолютно. В Сирия бяха открити нови газови находища също. Там първи, които откриха газови находища бяха българската компания „Булгар диоми", която сега въобще не съществува, доколкото знам. Това е вече друг въпрос.
Каква трябва да е позицията на страната ни в момента?
Струва ми се, че ние сме прекалено близо до този конфликт, за да имаме право да заявяваме някаква позиция на намеса във вътрешните работи в Сирия. Защото пламъкът, който е в Сирия, вече е на практика в Турция. И защото Турция също изразява готовност да се намеси в събитията в Сирия. А това вече е пред нашите порти. Винаги ще се намерят сили, които да действат и в България за дестабилизацията на България като цяло. Някои има интерес от подобна дестабилизация.
Казвате, че рисковете пред страната ни са съществени и макар страна-членка на НАТО, която е една от близките държави до Сирия, не трябва да бъдем активни в позицията си?
Ние трябва да бъдем активни, но трябва нашата позиция да бъде активна, в смисъл на активни действия, в търсене на мирен изход от тази криза.
На терена на дипломацията.
Ние можем, ние имаме възможности, имаме авторитет като държава в Сирия, имаме авторитет и в правителството и сред другите. Ние не бива сами да си леем мътна вода върху собствения си авторитет.
Ще следим събитията. Дано се окажете прав в своето очакване и прогноза, че хора като сирийците са способни и имат възможността да седнат и намерят решение на този конфликт мирно и без военна намеса. От всичко, което казахте разбирам, че заглавия от типа на „37 страни обявяват война на Сирия", засега са с доста повече въпросителни, според вас?
Аз мисля, че това е глупост.
Би било глупост.
Би било глупост, направо.
