Ще бъде добър знак, ако парламентът покаже разбиране и отмени привилегиите на банките при събирането на дълговете им, въпреки решението, че тези разпоредби не противоречат на Конституцията. Това коментира в интервю за предаването на Дарик „Реактивно" националният омбудсман Константин Пенчев. Той напомни, че Съдът на Европейския съюз в Люксембург вече се е произнесъл за аналогичните привилегии на испанските банки и ги е обявил за противоевропейски. Решение, което според омбудсмана е задължително и за България.
„Реалността е по-силна от всичко друго, когато имаме такива случаи на масови фалити, много хора от средна класа става клошари, защото им продават жилищата за жълти стотинки, после остават задължения и за внуците им, има случаи дори на самоубийства", каза Пенчев. Той не знае доколко ще се случаят лансираните от депутати намерения със законови промени да бъдат защитени по-сериозно интересите на българите с кредити, но е категоричен, че по темата трябва да се работи.
Повсеместно навсякъде в страната редица институции работят под давление и се използват за натиск или рекетиране, коментира омбудсманът по повод изнесеният от прокуратурата бележник на шефа на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов със спуснати задачи и инициали.
Националният омбудсман гостува в предаването неслучайно, защото в условията на протести в столицата основно вече втори месец, българите, политиците, обществото ни като цяло продължават да бъдат сериозно разделени. Трудно се вижда кой и какво може да ни обедини в тази патова ситуация.
Казахте София, веднага да ви апострофирам. Вчера или онзи ден се обади един стар познайник, един от водачите на протеста във Варна през февруари, който се обади да отида във Варна и да се срещна с тях, да ми обяснят какво става, ще протестират ли, няма ли да протестират. Тоест не смятам, че градовете извън София са заспали.
Не, те не са заспали. Не опитвам да задълбочавам тази граница между тях, но със сигурност там нагласите са малко по-различни. Съдя от това, което хората ни казват в ефир.
По места, макар и не толкова масово протестират за назначението на областните управители и така нататък. Тоест това са протести с малко повече местен елемент, но пак са против управляващите.
Вие бяхте в страната тази седмица и от първо лице може да ни кажете поне там, където сте били, какви са нагласите. Има ли наистина такава разлика между настроенията София - провинция?
Бях в Шумен и Добрич, имах среща с граждани. Даже в Шумен имах среща с представители на гражданското общество - това беше вечерта като пристигнахме в библиотеката. Много въпроси ми зададоха, които са актуални за всички в България. Вярно, в Добрич и Шумен протести няма, специално се поинтересувах. Февруари е имало, сега няма. Но така или иначе проблемите са същите. Хората се оплакват от това, от което се оплакват и софиянци - монополите, административен произвол или бюрокрация. Това са неща, които продължават да ни мъчат и не виждам никаква промяна. И затова се питам, ето февруари какво се случва, сега какво се случва. Не виждам ние да сме тръгнали да променяме каквото и да било. Ако не тръгнем да променяме каквото и да било, тогава за какво става дума и защо искаме да има или да няма протести.
Вярно, мерки в момента чуваме, че започват законодателни за засилване защита правата на потребителите. Това е много добре. Дори вече чуваме едни еретични мисли, които допреди няколко месеца, казвам еретични в кавички, бяха направо богохулство. Тоест идеи народни прадставители да сложат някаква рамка и на произвола на банките. Вие помните, когато аз сезирах Конституционнния съд преди около година, как направо бях заклеймен като враг на народа, враг на държавата.
Веднага и от Централната банка реагираха.
Сега вече има и народни представители, които си позволяват да поднесат тези идеи. Дали тези идеи ще бъдат реализирани е друга тема, но все пак това, че се говори... А не може да не се говори. Защото виждате колко хора са разоряват. Имаше дори случай, когато един човек си изби цялото семейство, заради дългове.
Има ли шанс тази битка и доколко е възможна, която зачеват новите депутати, част от новата власт, срещу банките?
Реалността е по силна от всичко друго. Когато има такива случаи на масови фалити, много хора от средна класа стават клошари, защото им продават жилищата за жълти стотинки, после те остават да дължат, те и внуците им. Когато има случаи дори на самоубийства, знаете, че в Испания има много такива случаи...
Там има и групи за натиск.
Да, има групи за натиск. Има и едно решение на съда в Люксембург за защита на хората, което е задължително и за България. То казва, че член 417 от техния ГПК в Испания е противоевропейски, т.е. не трябва да бъде прилаган. Там има същата административна уредба, каквато имаме и ние, и привилегии. Това трябва да се знае. Щом съдът в Люксембург се е произнесъл, пак повтарям, това решение е по казуса в Испания, но това решение е задължително и за България, и за българския съд. Щом има такива решения, щом и Люксембург се намеси вече, мисля, че трябва да погледнем реалността в очите и да кажем: добре е да има печеливши банки, добре е да имат печалби, но не можем да оставим хората да умират. Трябват някакви по-човешки условия, по-разумни, разумен компромис...
Този прословут член 417 от ГПК визираше това, че банките имат еднакви права като държавата, когато се събират дългове?
Банката може по извлечение от сметки да си извади изпълнителен лист, без кредитополучателят да има никаква възможност да го спре. Фактът, че той води дело срещу банката и оспорва лихвите, които банката начислява, това не му дава възможност да спре изпълнението. А изпълнението значи да бъде продадено неговото жилище на цена, която е много по-ниска от тази на която е купено и много по-ниска от размера на кредита. И фактически човекът остава без жилище. Дори да спечели делото след година-две, той няма да има жилище, ще остане навън.
Това привилегировано положение на банките очевидно съдът в Люксембург намира за неправилно и казва, че според него, съдът може да спре изпълнението, щом има висящо дело срещу банката. Мисля, че и в България трябва да се реши така. Добър знак ще бъде, ако законодателят покаже разбиране и каже: Добре, този текст може би не е противоконстуционен, щом така казва Конституционният съд, но ние го отменяме, защото имаме добра воля и сме разумни хора. Все пак гражданите имат най-много права.
Това е много важно да се случи. Имаше един анонс от страна на депутати. Когато банка вдигне едностранно лихвите, клиентът да има право да закрие кредита си в нея и да отиде в друга банка, без наказателни лихви или допълнителни такси.
Това е другият проблем, че банките си изменят лихвения процент по техен критерий, който не винаги почива на обективни икономически критерии. Тоест едната страна по договора да изпълнява условията по него, без да има обективни условия за това. По някакви техни усмотрения, вътрешни правила. Това също е много неправилно.
По сигналите, които идват при вас, споделяте ли тези опасения, че в края на годината може да се окажем пред бум от подобни казуси със собственици, с иззети жилища или жилища пред взимане от страна на банките. Защото социалните проблеми се задълбочават.
Кризата доведе до масово необслужване на кредити и много хора останаха на улицата. За да си позволиш да си купиш жилище, очевидно си бил средна ръка човек, с добри доходи. В един момент оставаш без жилище и оставаш на улицата с едни огромни дългове - ставаш клошар. Искаме да имаме средна класа, но в момента разоряваме средната класа и я изкарваме на улицата. Това не е полезно и за държавата.
Що за смисъл виждате в това намерение, анонсирано и от вицепремиера Даниела Бобева - да се въведе извънсъдебен орган за решаване на спорове между банки и клиенти? И още една идея пециална фигура, която да решава тези проблеми.
Това е своеобразен арбитраж. Иначе не би могъл този орган да бъде като съда - като отсече, повече да не може да се разсече възела. Добре.
Отдавна имаше идея за така наречения финансов омбудсман. Тоест такъв орган, който да може да бъде посредник между банките и кредитополучателите. Аз само се учудих, прочетох в медиите едно изказване от госпожа Бобева, че тя не одобрява идеята за финансов омбудсман, защото сме имали обществен омбудсман. Тоест може би аз, и той не бил свършил никаква работа досега.
Искам да напомня, че националният омбудсман, не обществен омбудсман, няма никакви правомощия по отношение на банките, защото банките са частни търговски дружества. И в отношенията между граждани и частни дружества омбудсманът няма правомощия. Той има правомощия само в отношенията на институциите, на администрацията с гражданите. И едно изключение - доставчици на обществени услуги, монополите и мобилните оператори.
Тоест аз нямам никакви правомощия по отношение на банките. Но въпреки това атакувах Конституционния съд този текст, което за мен е привилегия, освен това писах писмо на председателя на Асоциацията на търговските банки господин Хампарцумян - да използват по-гъвкави методи при събирането на кредити, за да не убиват длъжниците; да ги държат в едно състояние, за да могат рано или късно да си погасят и задълженията. Аз така или иначе се намесвам в техните отношения, защото много хора идват при мен, направо отчаяни, на ръба на най-фатални решения и искат от мен помощ. И аз, въпреки че нямам правомощия, подчертавам, изхождайки от изказването на госпожа Бобева, нямам правомощия, но съм направил доста неща в тази област. Няма нищо лошо да има такъв държавен орган, който да бъде нещо като посредник между банките и кредитополучателите. Аз съм за това.
Нужна ли е такава стратегия, за която също се заговори, към свръхзадлъжнелите лица и домакинства да има специална политика, как да се действа в такива ситуации. Даже се заговори за обучение на българина как да работи с парите си.
Трябва, разбира се. Плюс това се говори много, че трябва да има закон за фалит на физическите лица. Каква е идеята на фалитите? Идеята е, когато имаш задлъжнялост и не можеш да покриеш никога задълженията си, важното е да те оставим да живееш. Предприятието, ако можем да го оздравим, за да може отново да работи, а работейки то ще създава работни места, ще плаща данъци. Човекът също - не да го оставим да се отчае и да се гръмне, защото остава на улицата с малки деца, а има задължения за три поколения напред. А да му дадем възможност, работейки, трудейки се, все пак да излезе от блатото и да върви напред. От това има интерес не само отделният гражданин, но и цялото общество. Защото един работещ гражданин, спасен гражданин от отчаяние си плаща осигуровките, плаща данъци и не се нуждае от социални помощи
И издържа пенсионери, деца...
Точно така. Дори може да направи бизнес и да дава работни места.
Ако ви върна към ситуацията в държавата обаче, вие виждате ли изход? Кой вариант, според вас, би успокоил напрежението в обществото?
Аз не мога да твърдя - дали да има оставки, дали да няма оставки. Знаете, че някои граждани са за оставки, други са против оставките. Аз съм омбудсман на всички и не ми прилича да казвам: подайте или пък не подавайте оставки, или изкарайте цял мандат. Но аз казвам друго. Смятам, че институциите са тези, които трябва да подадат ръка на хората, включително и на протестиращите, и да им кажат ясно какво възнамеряват да правят и как. Защото аз казах, че от февруари досега не се е случило нищо. Изкараха се кирливите ризи на прехода...
Тези, които не бяха изкарани.
Да, изкарахме ги и какво от това? Дайте да започнем да ги перем, да вървим напред. Аз питам: какво правим със здравната реформа, съдебната реформа? Говорим вчера за устен доклад - ама те не били казали, какво говорели, то било... Някой съмнява ли се каква са говорили? Обсъждали са назначенията в съдебната система. Е и...
Много символично един от лъвовете пред Съдебната палата осъмна като клоун в трибагреника. А преди време с вас си говорехме, че протестиращите неслучайно минаваха от там.
Правосъдието е основният стълб на справедливостта и държавността, на вярата на хората в нещо справедливо. Когато този стълб отдавна се клати, от години, може би дори е заченат в грях, може би новата съдебна система е неправилно и конституционно уредена - ние не можем да искаме да вървим напред.
Аз питам: как ще стане съдебна реформа или здравна със 121 души в парламента, като се питаме всеки път дали ще бъдат 121, за да започнат работа. Аз да ви задавам въпроса как ще бъде избран с вече девет месеца закъснение главен инспектор? Той се избира със 160 гласа. 160 депутати трябва да гласуват „за", за да имаме избран главен съдебен инспектор. В този парламент как ще се съберат тези 160 гласа.
Ние токова време без конституционен съдия бяхме....
Не, няма да падне държавата, но това е един показател за държавността. Ние не можем да си попълним нашите органи. Ние един конституционен орган не можем да попълним, а какво остава да правим реформа. Защото попълването не е значи реформа.
Т.е. рано или късно трябва да се съберем и да започнем да говорим, защото в политиката и в бъдещето на държавата няма място за това „тоя ми симпатичен, този ми е антипатичен, с този ще си говоря, с този няма да си говоря". Политиците са сложени за това, за да вършат работа. И да няма хора на улицата, защото извинявайте много, но когато има хора на улицата 36 дни, каквото и да ми говорят - платени, неплатени, това е един огромен симптом за сериозно заболяване. Просто вече тази болест, която е тлеела 23 години, вече започна да избива, започваме да вдигаме температура. И няма тази температура да мине от само себе си. Няма да стане, трябва да се лекува!
По някаква ирония, не зная търсена или не, но тефтерчето на Филип Златанов лъсна ден преди годишнината от рождението на Левски, чието пък тефтерче би било добре всеки българин да е чел. Сигурна съм обаче, че бележникът на шефа на комисията за конфликт на интереси ще се ползва с по-голям интерес като четиво.
Знаете ли кое е най-странното в този случай?!? Той казва едно нещо - аз съм един, аз не мога да вземам решение. Така е
Ние не можем още да намерим механизмите защо се получава така, че един човек взема решенията. Защо е токова важно кой ще бъде председател на Н-ският съд или прокуратура и виждате какви задкулисни борби, даже и пари се дават, за да стане човек ръководител. Формално погледнато магистратите са независими и никой не може да ги командва, най-малкото техния административен ръководител. Да, но не е така. Излиза, че не е така. Излиза, че се получава съглашение, че органите работят - един човек да е твой човек вече и той може да ти осигури всякакви услуги такива от този вид.
Удари или оправяне.
Просто мен са ми много странни тези механизми. Като как примерно работи един орган...
Това трябва ли да ни изненадва обаче? Не е ли било и преди години така и сега всъщност не излиза ли нещо, което ...
Мен това изобщо не ме изненадва. Това изобщо не ме изненадва, че един такъв важен орган работи под давление и се използва за натиск и за рекетиране. Аз пак ви казвам, така се използват и много съдилища и прокуратури. Хайде да не казваме генерално, но в годините на прехода знаем много такива услуги по места как и политици и бизнесмени си уреждат нещата точно по този начин.
Трябва ли обаче да се съмняваме в изнесеното, заради момента, в който се изнася? Борец за истината ли е прокуратурата в този случай?
В интерес на истината като чух това, казах си - това не е вярно, това сигурно е някаква постановка, защото не можех да си представя, че един човек може да си записва такива неща. Но той си призна човекът, сега какво да ви кажа, щом той си призна, че си е записвал такива неща. За мен това беше странното, че ги е записвал, а не че ги е правил.
Тези неща стават повсеместно навсякъде. Това искам да кажа и ние не си ли отговорим на този въпрос какви механизми трябва да въведем, какви правила в това общество, че да не може - независимо кой е председател на съд, кой е шеф на прокуратурата, кой е шеф на митницата. Да има такива правила, че да няма начин този шеф да злоупотребява. Формално погледнато един човек не може да направи нища, а реално - 23 години практиката показва, че един съдия може да направи политиката на цял съд или един прокурор по-червив. Или че един човек, член на някаква комисия уж колективен орган, може да реши всичко сам. Т.е. очевидно има някакво задкулисие, някакви неясни правила и механизми, които позволяват един човек да подчини всички на собствената си воля. И то престъпна воля.
Това е много страшно, което казвате, че навсякъде за жалост...
Ама аз 23 години живеех тук, работя тук на различни места - знам какво се случва и знам какво става. И всички знаем.
Цели ли се обаче сега реално тези зависимости да бъдат пресечени с този ход или прокуратурата, действайки предупреждава някой друг или ...
Защо изведнъж излезе точно това тефтерче сензационно аз не мога да коментирам. Не знам точно как е стигнала прокуратурата до него. Това си е нейна работа.
Дали самото вадене няма да попречи на разследването, това си мислех?
Не знам, първо искам да видя дали ще има присъда. Защото, честно да ви кажа той каза не помня какво съм писал.
Т.е. по това дали ще има присъда и някакви следващи ходове след това тефтерче като документ....
Просто е важно да се знае, че нещо куца в цялото устройство на тези органи, които уж са независими. Избира ги тоя, пък трети, пък четвърти, различни квоти имат и в един момент започват да работят по старому. И отделните състави на Висшия съдебен съвет по същия начин. По различни квоти ги избират, различни процедури, но в един момент се оказва, че всички са си плюли в устата както казва народът. Трябва да направим такива правила, че това да не може да се случи. Очевидно само начинът на конституиране на органите не е достатъчен.
Мит ли е, илюзия ли е опитът на българина да се стигне до разделяне на бизнеса от политиката, на властта от парите?
Винаги ще има връзки между бизнеса и политиката, няма как да живеят... Както се казва дори това, че един почтен бизнесмен има интерес да има стабилност в държавата, да има регулаторни режими, да има по-малко лицензии, да има ефективна работеща съдебна система, за да може да прави бизнес. Иначе ще си изнесе парите в чужбина.
Друг е въпросът за другите обвързаности, когато някой иска да си назначи съдии, депутати да му вършат неговата работа, да му носят печалба. Просто трябва да създадем правилата и да ги спазваме. Трябва да разберем, че това, което се е случвало в тази мътна вода, в тези мътни времена - да разберем, че повече няма да се търпи. Основното са хората. Щом хората са на улицата от февруари, щом назначения, които бяха и при тройната коалиция, но никой не каза дума срещу тях, а сега хората протестират, очевидно е дошло вече време, когато не може по старому. Или когато вече трябва да има правила - и да искаме и да не искаме. Както говорихме преди малко, че банките трябва също да спазват някакви правила. Трябва, защото това животът го иска и хората го искат и няма как да бъде иначе.
