Интервю на Миглена Георгиева с председателя на икономическата комисия в Народното събрание Йордан Цонев.
Защо еврооптимизмът се измества все повече от страха на хората? Бизнесът не се е уплашил толкова много, колкото обикновеният човек.
Ще ми се да вярвам, че еврооптимизмът се измества от еврореализма. Харесвам тази фраза на премиера Станишев. Това е лекът за евроскептицизма. Да погледнем реално на нещата, каква е реалната картина?
От една страна, реалната картина ни сочи, че наготово нищо няма да получим. Както видяхте, на 1 януари се събудихме същите хора, в същите дрешки, в същата страна, със същите проблеми. Едновременно с това обаче се събудихме с много повече възможности с много по-високо вдигнат хоризонт и като че ли с надеждата, че влизаме в едно пространство, което е по-добре регулирано, където има повече законност, ред стабилност и повече възможности за тези, които искат да ги използват. Съзнавам, че звучи като клише в момента, но не мога да се сетя как по-конкретно да кажа на хората, че всъщност основното преимущество, че вече сме в тази общност, се състои в това, че всеки може да вземе наистина съдбата си в свои ръце – говоря, разбира се, за активната част от населението – и че бихме могли да имаме една доза повече национално самочувствие, най-малкото защото сме равноправни на всички останали, на които ние завиждахме за благоденствието, за статуса.
А нямате ли чувството, господин Цонев, че като че ли малко преди края на 2006 г. хората обръщаха много малко внимание на това на какви изисквания трябва да се отговори. Всеки казваше има време, ще дойде и тогава ще го разберем. Бизнесът беше ли сред тези, които не обръщаха внимание?
Бизнесът е с крачка по-напред от всички останали, защото там прошка няма. Всеки бизнесмен знае много добре, че един пропуснат ден е един пропуснат шанс за неговата фирма и че се движи в условията на изключителна конкуренция. Бих сравнил конкуренцията в Европейския съюз с, да кажем, условията в джунглата, в смисъл такъв, че там не можеш да спиш, не можеш да почиваш, не можеш да лежиш на стари лаври, така че бизнесът се интересува, бизнесът е много напред. Бизнесът знае условията, знае изискванията.
Сега друг е въпросът дали всеки ще може да ги покрие, дали ще може да намери в себе си сили, възможности, средства, инициатива. Това ще покаже времето, но така или иначе ние сме длъжни да оценим онова, което направи бизнесът през миналата година. Всъщност той очерта по-високия хоризонт пред страната. Този безпрецедентен икономически растеж го дължим на бизнеса. Ако трябва да бъдем честни, ние политиците можем да му помагаме само, дори бих казал, да не му пречим. Миналата година го направихме като икономически политика.
През тази година се надявам до продължим в този дух. Всъщност тук се очертават много големи предизвикателства пред правителството и пред мнозинството и те са свързани със създаване на благоприятни условия бизнесът да се развива; за хората, хората работят във фирми, те са свързани с бизнеса, тяхното благосъстояние, техният статус, стандарт на живот всъщност зависят от бизнеса, от това как се развива бизнесът. Защото най-дразнещото ме клише праз тези години е когато започне да се говори за увеличаване и намаляване на заплатите от правителство, след като е ясно, че 400000 души зависят от заплатите от правителството, а на останалите 2 милиона и кусур зависят от бизнеса. Така че нашите очи трябва да бъдат насочени към бизнеса – създаване на условия той да се развива агресивно и колкото по-агресивно, толкова по-добре.
Това означава, че бизнесът трябва да бъде много по-конкурентен. Конкуренцията всъщност ще определя и цените, от които хората толкова много се страхуват, а не звено в Министерски съвет. Така ли да ви разбирам?
Защо еврооптимизмът се измества все повече от страха на хората? Бизнесът не се е уплашил толкова много, колкото обикновеният човек.
Ще ми се да вярвам, че еврооптимизмът се измества от еврореализма. Харесвам тази фраза на премиера Станишев. Това е лекът за евроскептицизма. Да погледнем реално на нещата, каква е реалната картина?
От една страна, реалната картина ни сочи, че наготово нищо няма да получим. Както видяхте, на 1 януари се събудихме същите хора, в същите дрешки, в същата страна, със същите проблеми. Едновременно с това обаче се събудихме с много повече възможности с много по-високо вдигнат хоризонт и като че ли с надеждата, че влизаме в едно пространство, което е по-добре регулирано, където има повече законност, ред стабилност и повече възможности за тези, които искат да ги използват. Съзнавам, че звучи като клише в момента, но не мога да се сетя как по-конкретно да кажа на хората, че всъщност основното преимущество, че вече сме в тази общност, се състои в това, че всеки може да вземе наистина съдбата си в свои ръце – говоря, разбира се, за активната част от населението – и че бихме могли да имаме една доза повече национално самочувствие, най-малкото защото сме равноправни на всички останали, на които ние завиждахме за благоденствието, за статуса.
А нямате ли чувството, господин Цонев, че като че ли малко преди края на 2006 г. хората обръщаха много малко внимание на това на какви изисквания трябва да се отговори. Всеки казваше има време, ще дойде и тогава ще го разберем. Бизнесът беше ли сред тези, които не обръщаха внимание?
Бизнесът е с крачка по-напред от всички останали, защото там прошка няма. Всеки бизнесмен знае много добре, че един пропуснат ден е един пропуснат шанс за неговата фирма и че се движи в условията на изключителна конкуренция. Бих сравнил конкуренцията в Европейския съюз с, да кажем, условията в джунглата, в смисъл такъв, че там не можеш да спиш, не можеш да почиваш, не можеш да лежиш на стари лаври, така че бизнесът се интересува, бизнесът е много напред. Бизнесът знае условията, знае изискванията.
Сега друг е въпросът дали всеки ще може да ги покрие, дали ще може да намери в себе си сили, възможности, средства, инициатива. Това ще покаже времето, но така или иначе ние сме длъжни да оценим онова, което направи бизнесът през миналата година. Всъщност той очерта по-високия хоризонт пред страната. Този безпрецедентен икономически растеж го дължим на бизнеса. Ако трябва да бъдем честни, ние политиците можем да му помагаме само, дори бих казал, да не му пречим. Миналата година го направихме като икономически политика.
През тази година се надявам до продължим в този дух. Всъщност тук се очертават много големи предизвикателства пред правителството и пред мнозинството и те са свързани със създаване на благоприятни условия бизнесът да се развива; за хората, хората работят във фирми, те са свързани с бизнеса, тяхното благосъстояние, техният статус, стандарт на живот всъщност зависят от бизнеса, от това как се развива бизнесът. Защото най-дразнещото ме клише праз тези години е когато започне да се говори за увеличаване и намаляване на заплатите от правителство, след като е ясно, че 400000 души зависят от заплатите от правителството, а на останалите 2 милиона и кусур зависят от бизнеса. Така че нашите очи трябва да бъдат насочени към бизнеса – създаване на условия той да се развива агресивно и колкото по-агресивно, толкова по-добре.
Това означава, че бизнесът трябва да бъде много по-конкурентен. Конкуренцията всъщност ще определя и цените, от които хората толкова много се страхуват, а не звено в Министерски съвет. Така ли да ви разбирам?
Ами мен ако питате, аз не съм привърженик на регулацията в какъвто и да е вид. Контрол – да, регулация –не. Надявам се, че колегите са имали предвид някакъв контрол, а не регулиращо звено. Но въпреки всичко ще кажа моето мнение: най-големият регулатор и „контрольор” на цените си остава пазарът. Така, както пазарът може да регулира един спекула, никой не може да я регулира. Защото къде има спекула? Там където има недостиг, там, където има дефицит. Аз не мисля, че на българския пазар има някакъв дефицит. Междувпрочем спекула има и там, където има монополи.
А Европейският съюз е против монополите. Дори днес имаме една новина от Брюксел, която казва, че ще се разгроми монополът на енергийните концерни. При нас един от разгромите на монополите беше преди две години, когато всъщност бе приватизирана БТК, когато се създаде възможност за конкуренция на този телекомуникационен пазар. А пък от края на миналата година имаме вече и частно тото, ако така мога да го кажа, това също е разбиване на един монопол. Там, където доскоро бяхме свикнали да знаем, че има само държавно тото.Разбиването на монополите всъщност е структурна политика и структурен ангажимент в икономическата политика на България още от 1997 година насам. За съжаление всички останали ангажименти като че ли ги изпълнихме по-бързо и по-успешно. Този според мен - много неуспешно. Ще дам пример. Всъщност в енергетиката, да кажем, в енергоразпределението ние заменихме държавния с частен монопол, което е най-лошото. Както гласи една популярна икономическа фраза "по-лошо от държавния монопол е само частният монопол".
Така че на практика на нас ни предстоят тези неща и аз съм много горещ привърженик, да не кажа някаква по-силна дума, на политиката на разграждане на монополите, независимо къде се намират те - дали в енергетиката, дали в сферата на услугите, навсякъде са еднакво вредни. Вредни са за самия сектор, защото той не може да се развива поради липса на естествена конкурентна среда. Вредни са за хората, защото цените са нереални. Вредни са за фиска, защото създават условия за дотации и т.н. Изобщо няма нито едно полезно, така... освен за работещите в тях и много често в случаите, в които се явяват хранилка на партийни функционери.
Вие сте председател на икономическата комисия, как виждате приватизацията на НЕК тогава, да ви питам. Той е един огромен монопол. По-скоро трябва да питаме правителството, защото това е ангажимент на правителството. Но аз имам свое виждане. За мен приватизацията минава през фондовата борса. На този етап, като погледнем и това, което става в Европа, фактически големите енергийни фирми се окрупняват. Значи, върви един такъв процес на консолидация, и то доста отдавна. И аз мисля, че онова, което иска да направи министър Овчаров, да направи един енергиен холдинг, е добро, но само в един случай - ако има ясни ангажименти за извършване на приватизация, т.е. срокове и т.н. За мен най-добрият вариант е след като едно такова предприятие, един такъв холдинг се изчисти от излишното, след като стане добра единица, да бъдат пуснати акции на пазара, на фондовия пазар, поетапно и частично. Мисля, че ще има успех. До края на годината възможно ли е? Според мен трудно, но трябва да се опита. Задължително трябва да се опита. Сега, тук искам да споделя едно свое опасение. Аз ще го кажа по-скоро за моите колеги и приятели от социалистическата партия, отколкото за слушателите, че забелязвам, че има някакъв етатистки уклон в управлението на икономиката. Сега, това е стара слабост на социалистическата партия. Искам да им кажа, че ние не споделяме. За нас държавното... участието на държавата в икономическия сектор е контрапродуктивно, особено на тези географски ширини, на които се намираме ние, в кавички, разбирате ме за какво говоря. Да. А ако се върнем отново към монополите и към хазарта, не за друго, а защото съвсем в края на миналата година и министърът на финансите каза, че предстои писането на нов закон, а това също е един монопол, по отношение на тото имахме доскоро, вече няма. Да, от година и половина има втори цифров оператор, който функционира и в момента. Комисията е дала лиценз по времето, когато се създаваше този кабинет. Да, и всъщност навлизането на още един оператор, след това навлизането на друг оператор, по този начин самият пазар… Вижте, аз гледам на хазарта като на вид услуга. За мен това е дейност от сферата на услугите, която няма голямо значение за фиска, няма голямо значение за икономиката. Всъщност, да ви кажа, няма никакво значение, защото приходите, които се генерират там, не са големи. И лично за мен този сектор не представлява интерес като икономист, но така или иначе той съществува и трябва да бъде регулиран. Най-доброто е, пак казвам, да се вкара в него конкуренцията, да има такова данъчно облагане, което да го държи на светло, защото сега по-голямата част от тази дейност е на светло. И ако трябва да споменем големия проблем в хазарта, той не е нито в данъка, нито в монопола на тотото, който го няма от една година. Не знам защо някои казват, че има монопол, фактически той е разграден. Големият проблем в този сектор са нерегламентираните интернет залагания. По изчисления, които са правени през банковите преводи, над 700-800 милиона годишно изтичат през тези интернет портали за залагания. И това, което ние решихме на последния коалиционен съвет, е именно това да направим, да се опитаме да вкараме тези нерегламентирани залози да бъдат обложени с данък, да бъдат регулирани. Това не е никак трудно, тъй като всички преводи там се извършват с кредитни карти по банков път, а системата на банковите преводи може да бъде следена и регулирана и от Бюрото за финансово разузнаване и от редица други служби. Така че ще има регулация на този сектор, който е нерегламентиран и където изтичат доста средства. Това предстои да бъде включено в новия Закон за хазарта, който ще се гледа през тази година? Да, това е основното, което трябва да се направи, а не тотото. Другото, което решихме, е, че тъй като тотото влиза фактически вече в конкурентна среда, ние да не го товарим с отчисления за спорта, а да приемем, че тези приходи, които идват от хазарта, които са повече от отчисленията, които тотото прави за спорта, направо да ги дадем за спорта. Тоест ще запазим, дори малко ще разширим финансирането на спорта, но с друг механизъм. Това го казвам, защото прочетох в последните дни в медиите, че спортът щял да остане без финансиране. Няма такова нещо. Преди изобщо да помислим за каквато и да било промяна, ние ще подсигурим тези пари за спорта. Господин Цонев, да ви върна и малко към икономика 2007. Какво предстои да се промени в законодателството? Голяма част от законите бяха приети през тези няколко години, примерно през последните две, но в крайна сметка има чакащи. Има, да, има още много. Значи, как да ви кажа, европейският процес всъщност е процес, не е кампания или нещо, което се приключва на 31 декември. И по отношение на законодателството, и в други области ние ще продължим да изравняваме нашето законодателство с това на ЕС. Ще продължим да махаме излишни регулации, да въвеждаме европейски и т.н. Така че работа в тази област колкото искате. Няма да се спирам на конкретика, но ми се ще повече да обърна внимание върху това, което би трябвало да направим. Аз силно вярвам, че ще го направим през тази година като икономическа политика. На първо място, да огледаме излишните регулации, лицензи и т.н. в нашето законодателство и много спешно да премахнем напълно излишните, за да намалим бюрократичния административен натиск върху бизнеса. Това е изключително належащо. Имате ли вече набелязани? Абсолютно, подготовката е в последна фаза. Описани са всички лицензионни разрешителни режими, описано е, направен е точен анализ кои са задължителни по европейското законодателство, кои трябва да бъдат махнати. Прави се оценка на тяхното влияние върху бизнес средата. Другата стъпка, която ще предприемем, аз казвам един условен срок март, въпреки че съзнавам, че е много близък, но доколкото зависи от мен като председател на икономическата комисия, ще направя така, че това да се случи бързо. Защото бизнесът има нужда от освобождаване от административния натиск категорично. След данъчния... добрите данъчни условия, това е второто. Да... шампион. Имаме готовност да направим това. Освен това всеки закон, който вече влиза в парламента, ще бъде съпроводен с оценка за неговото влияние върху бизнес средата и тази оценка няма да се прави от правителството, а от неправителствения сектор. Тоест ние ще се опитаме да приемем закони, знаейки какво влияние оказват те върху бизнес средата. За нас бизнес средата става цел номер едно. Тоест правителство - бизнес, въобще управляващи и бизнес да работят много синхронизирано - от бизнеса да идват предложенията, при вас да се обсъждат и след това да се вкарват в законодателна форма. Да, междувпрочем в икономическата комисия последната година така сме работили. Всеки закон, който приемахме, канихме абсолютно всички легитимни представители на бизнеса да си кажат мнението, да дадат предложения, да участват. Повярвайте ми, това е много успешна форма. Много по-бързо се стига до реален и добър резултат, отколкото да стоим в кабинетите и да мислим глупости, както се казва. Един въпрос се изкушавам да ви задам и той е свързан с Министерството на икономиката. От началото на годината върви един, то не е дебат, ами по-скоро като мнение се прокрадва, че трябва да бъде разделено отново на две - на икономическо и на енергийно. Аз не съм привърженик по една причина. За мен с намаляването на държавното участие в икономиката и на регулациите на държавата в икономиката това министерство ще се изпразва от функции. Така че не виждам защо трябва да го разделяме. Освен това не намирам, че енергетиката е някакъв много, много по-специален сектор от икономиката, той е просто един сектор от икономиката. Аз по-скоро бих го нарекъл Министерство на икономиката, в това число и на енергетиката, без да казвам в това число, защото не виждам защо трябва да е отделно. Все пак енергетиката е част от икономиката. Да. И освен това ние не сме Русия, която има огромни енергийни ресурси, та да има отделно Министерство на енергетиката. Така че то си е поначало едно. Ами добре, благодаря ви за този разговор и да пожелаем на бизнеса една наистина успешна 2007 година. Да търсят парламента при решаването на проблеми, които те имат и искат да бъдат вкарани в законодателна форма, за да върви все по-добре работата им. Ние сме отворени за сътрудничество с бизнеса в добрия смисъл и освен това силно се надявам, че бизнесът ще изиграе своята активна роля и за усвояване на фондовете. Защото нищо не може да направи правителството, ако бизнесът не е една крачка напред в това отношение.
Интервюто с Йордан Цонев можете да чуете и в звуковия файл.
