Управителят на Българската народна банка Иван Искров в „Годината” на Дарик. Чуйте цялото интервю на Radio.DarikNews.bg:
Това интервю направихме още в сряда, преди министър-председателят да обяви в четвъртък, че България ще се присъедини към банковия съюз на страните от еврозоната, още преди да е приела еврото. Това е важно уточнение, защото ще чуете доста сериозните аргументи на Иван Искров срещу едно такова решение, но той към този момент не знаеше за бъдещия през седмицата напредък по темата. Иван Искров, управител на Българската народна банка, в студиото на „Годината”. Здравейте, г-н Искров.
Здравейте, г-н Вълчев.
През тази година не говорихте само в „Годината”. Помните ли, две-три интервюта вече давате и обикновено гостувате само в края на годината, с числата за как са лихвите, как са кредитите. Та тази година централната банка на три пъти зае много активна позиция - за Сребърния фонд, за регулирането на лихвите и за облагането на лихвите. Това, че се налага управителят на централната банка да говори през годината, добре ли е?
Ами, аз съм ви казвал в предходни мои участия тук, че колкото по-отегчителен е управителят на централната банка, а и неговите колеги, колкото по-малко се появяват в публичното пространство, това говори добре за банковата система. Така че това не е нещо ново. А традиционно се появяваме около Деня на банкера, когато, така, приключваме годината, събираме се с колегите да се почерпим за приключване на съответната година, да си пожелаем успех през следващата. По тези случаи съжалявам, че трябваше да се появим, така, публично, но това говори за добра комуникация, в кавички, между институциите. Знаете, че ние предпочитаме и сме изключително добър, предсказуем партньор на всички публични институции. Но тогава, когато са важни въпроси, които не сме успели да дискутираме на масата, нека така условно да го кажа, в кабинетите, зад кулисите, някой път се налага да се появим.
Какви последствия очаквате от въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на физическите лица?
Ами, ние вече го казахме, аз държа, тъй като изключително много държим, аз и моите колеги, на репутацията на централната банка, тъй като това е най-ценният актив на всяка една централна банка, да кажа, че ние не сме били част от този процес. Ние дори не бяхме информирани за тези идеи и ги научихме, както вас, от колегите ви, от медиите. И още тогава казахме, че не очакваме някакво влияние върху, така, изтичане на пари от банките, тъй като, добър или лош, депозитът е най-сигурният финансов инструмент. Няма други големи алтернативи. При това, обръщам внимание, безрисков инструмент, тъй като банките са добре регулирани, гарантирани и т.н. По-скоро ставаше въпрос за комуникацията, за обществения дебат, тъй като, когато става въпрос за такива важни решения, които касаят цялото общество, всички очакват от нас, от публичните институции, всички гласоподаватели, граждани, фирми, вие, медиите, очаквате, така, една задълбочена дискусия с отчитане на всички за, против, плюсове, минуси, без значение дали става въпрос за млеконадоя или за някакви други проблеми, в това число за лихвите. Така че за важните неща…
По принцип това правилно решение ли е?
Ами, вижте какво, аз не искам да правя оценка. В зависимост от гледната точка, ако се гледа чисто бюджетарски и фискално, вероятно ще донесе някакви приходи, макар и не толкова много, колкото се очаква, но много…
Но другата гледна точка беше как се влияе върху имиджа, върху нагласите на хората.
За това говорим, да. По-важното обаче е каква икономика ние правим, какви стимули създаваме за едно дългосрочно развитие на нашата страна и наваксване, догонване на старите страни членки.
Т.е. оставате резервиран.
Така че… Оставам, да. Но пак казвам, в крайна сметка така е решено. Това, което е решено, банките ще го изпълнят и ще го изпълнят, не се съмнявайте, сто процента коректно в съответствие със законите.
Едно от очакванията обаче беше, че хората, понеже няма да искат да плащат този данък, ще извадят част от парите, даже в потребление, понеже депозитите били много.
Абсурд, нали, потребление се създава, така, с позитивни нагласи на потребителя. А нагласите на потребителя вие виждате, и не само на потребителя, а и на фирмите, не са толкова розови, и то дори тук не искам да правя, нали, четка на правителството, не толкова заради нашето правителство или това, което се случва в България, а най-вече заради това, което се случва в Западна Европа. Няма как всеки ден да ви затрупват през международния обмен с всякаква негативна информация, какво става в Испания, Италия, в Европейския съюз и т.н., т.е. в основните пазари, където търгуваме, ние изнасяме нашите стоки, съответно внасяме, и да очаквате, че българските фирми и потребители ще бъдат много оптимистично настроени. Така че, колкото по-бързо се решат там проблемите, това ще бъде от полза и за страната, а не дали ще се облагат лихвите или не.
Увеличиха ли се депозитите през тази година?
Депозитите се увеличават вече няколко поредни години, което говори за две неща. Едното е това, за което намекнахте, нали - липсата на алтернативни инвестиции, от една страна, и, от друга, което е изключително важно, и тук има голяма роля и институцията, която аз представлявам, е запазеното и дори нараснало доверие на вложителя в банковата система. Вие виждате, че вече четвърта година подред на практика не е загубен един лев и няма и никакви причини който и от нас да е, да се притеснява.
Или пък в сравнение с другите недоверие към всякакви други възможности, в сравнение с банките.
Ами, вижте, банките се развиват добре. На банките никак не им е лесно, тъй като банките не са изключение от останалия бизнес, но пак казвам, банките извлякоха, в това число и централната, банката регулатор, много сериозни поуки от кризата през 1996-1997 г. На практика това, което ние правехме през тези, всичките тези години оттогава насам, в момента все още се чудят как да го направят и започват да го правят в Западна Европа. Като говорим за състоянието, донесъл съм ви една справка, тъй като скоро говорих пред британския бизнес в България и тогава, подготвяйки се за срещата, аз самият дори бях изненадан. Ако погледнете тук, ще видите, че в България през всичките тези години на кризата нито един лев…
Тези - имате предвид от 2009 г. насам?
От 2009 г., тъй като от 2008 г. края започна практически…
Кризата, така.
…сериозно кризата да се отразява, не е похарчен един лев на българския данъкоплатец. Банките, банките…
За банките, за стабилизиране на…
Банките успяват да поддържат, независимо от трудностите, от нарастващите лоши кредити, да поддържат капитал, ликвидност, да развиват своя бизнес за сметка на своите акционери и за сметка на оптимизация на дейността си и да покриват лошите кредити с печалбата си. Докато виждате какво става в Европейския съюз, 27-те - 12,8% от брутния вътрешен продукт беше похарчен за стабилизиране на банки. В UK, най-мощният, най-развит финансов пазар след Щатите, 30% от брутния вътрешен продукт. Това са трилиони левове и въпреки това знаете, че там не са никак, така, добре нещата.
А през тази година това не добре стоене на нещата в европейските държави как се отрази в дъщерните банки тук, в България? Защото едно от дежурните очаквания е, че когато банките майки са зле, те ще дърпат от банките клонове техни във... или с капитал, който имат тук, в България.
Ами, благодаря ви за въпроса, тъй като, честно да ви кажа, 30% поне от работното време на управителя и на неговия екип минава точно да се борим точно с такива насложени схващания и очаквания, да се борим с клишета, с митове и легенди. И искам да ви дам малко информация. На практика в България банковата система, доминирана от чуждестранни банки, представлява от порядъка на 75%, 75-76%. За щастие това са преди всичко банки от Европейския съюз, и то банки с висока репутация, които оперират в страната. Ние не позволихме през всичките тези години да се появят слаби институции на територията на страната. В това число, знаете, аз съм вече девета година управител, нито един лиценз не съм дал за банка, а не мислете, че не е имало такъв, бих казал, значителен наплив за получаване на лицензи. Това, което е важно, също трябва да се знае, че банките в страната, чуждите банки, които оперират в страната, работят чрез банки субсидиари, акционерни дружества. Много малко са банките, които оперират чрез клонове, и техният пазарен дял е никакъв. Знаете, това са, така, 3-4 клона или пет клона, които нямат някакво голямо значение за страната. Но всички големи банки, дали са гръцки, дали са италиански, френски, австрийски и т.н., имат свои собствени банки тук, които са поднадзорни на Българската народна банка, това е много важно, а не на надзорния орган на съответната страна.
И те не се изкушават да си дръпнат чрез дивидент или…
И всяко нещо, което решат, подлежи все пак на някаква санкция от местния надзорен орган, това означава от централната банка. Така че има изтегляне на капитали, но това е, ако щете, и желано събитие. Аз няма да скрия от вас, че на големите системни гръцки банки примерно още отпреди година и половина, две сме им препоръчали да си изплатят заемите към банките, тъй като те не се нуждаят от тях, да бъдат независими от случващото се там. И това е една от причините да няма никакви проблеми между другото. Така че…
Т.е. вие насърчихте гръцките банки или по-скоро банките със собственост на гръцки акционери да си дадат…
Колкото могат, да…
…всички дългове, да си върнат всички дългове към...
…да си предплатят, защото те нямаха, те нямаха нужда от тези пари. Тези пари седяха на нула процента в централната банка или на много ниски проценти в банки кореспонденти в чужбина, а в същото време трябва да плащат не малки лихви. Така че това е... Искам да, ако ми позволите, още една минута. Следващото клише, така нареченият деливъриджинг на банковите системи, нали, е много модерен. В случая за България става въпрос не за деливъриджинг за оттегляне, а за едно здравословно преструктуриране на пасивите на търговските банки, заместване на скъпи пасиви, които са чувствителни пасиви към международните кредитни агенции и други, с местни депозити, което е много по-добре за една банка. И нашата банкова система се характеризира с изключително голямо съотношение, над 80% на местни депозити, което ги прави банките много стабилни и не толкова лесни за манипулация от кредитни, международни кредитни агенции, от какви ли не анализи, спекулации и т.н., които се появяват в световното пространство.
Предвид резултатите през тази година очаквате ли сливания на банки, смяна на собственост…
Ами, вижте, този процес се движи от пазарна логика. Знаете, че през 2011-а три от, така, относително малки банки, чуждестранни най-вече, смениха собствениците си, те се развиват много добре. През тази година не сме имали такъв случай. Няколко банки БНБ, така, силно настоя със своите инструменти да увеличат капитала си, те приключиха успешно този процес на увеличаване на капитала. Това, което, знаете, това е вече публична информация, че предстои консолидация на две от най-големите гръцки банки - това са Националната банка на Гърция и Юробанк, това са техните банки с ОББ и Пощенска, така че може да се очаква, че ще се пристъпи към…
ОББ и Пощенска в България биха се слели.
Биха се слели, като тук пак искам да кажа, винаги надзорните органи по света, в това число и нашият, насърчават консолидацията, нали, при три условия. Едното условие е тези консолидации да водят, да подобряват потенциала на тези банки за подкрепа на националните икономики, второ, да бъдат по-стабилни, по-предсказуеми като капитал, като ликвидност, и, трето, да бъдат професионално управлявани. Така че това е нещото, което се очаква да случи през 2013 г.
Кредитирането през 2012-а… впрочем годината започна с идеи на финансовия министър за, как да го наречем, регулиране на лихвите, на които вие се противопоставихте остро. Идеята беше лихвите с някакви механизми да бъдат накарани да бъдат ниски, за да можел да се развие бизнесът.
Вижте, аз предпочитам да…
Това изглеждаше много популярна теза обаче.
…институциите да си говорим помежду си не чрез медиите, поне аз така предпочитам. Имало е много идеи през годината, така или иначе отпаднаха, тъй като, когато се седне и се говори професионално на една маса с цифри и с факти, се вижда, че нещата не са толкова прости. Както казваше баща ми, мир на праха му, нали - не всичко, което пише по книгите, расте по нивите. Така че нека да не се връщаме към тези моменти.
Какви са мащабите на кредитирането 2012-а - повече или по-малко кредити бяха дадени?
Ами, вижте, за голяма изненада на много от специалистите, които наблюдават банковия сектор в Европа, в България, отново ще кажа, нещата не са по-лоши. Онази справка преди малко, която ви дадох…
По-лоши, сравнени с какво? С другия…
Ако сравнявате с 2007-2008 г., естествено, че кредитирането е много по-слабо, но тогава имаше…
Не, да сравняваме с 2011-а.
...прегряване на икономиката, бум и т.н.
2012-а спрямо 2011-а…
Но ако сравняваме примерно 2012 г. спрямо 2011 г. или примерно България спрямо другите страни от региона или дори спрямо прословутата еврозона, която ни се дава винаги за пример, вие знаете, че там кредитирането е отрицателно, независимо от трилионите, не милиардите, трилионите…
Чакайте, за да бъде по-ясно - спрямо 2011 г. през 2012 г. прогнозата каква е… защото нямате последните цифри? Повече или по-малко кредити ще са дадени?
Ето ви официална справка на Европейската централна банка, някъде тук съм ви донесъл…
Да, не виждат слушателите колко много справки носите. Така.
Не виждат, обаче ние сме хора с репутация и трябва да ни вярват. Значи, ето справка на ЕЦБ към октомври 2012 г. - растежът в еврозоната е -0,7.
А България?
При положение, че се изговориха, нали, огромни количества, нали, приказки как ще се насърчава дребният и средният бизнес, как ще се подпомага растежът, от…
Така, а България?
…от, да не казвам имената и на политици, и на банкери други, и след трилиони инжекции. В България, без нито един лев да е дала държавата или централната банка, кредитирането е 3,3%.
Ръст.
Ръст на годишна база. Така че много е важно да се гледат…
Т.е. вие виждате позитивен сигнал, че икономиката излиза от кризата.
Не казвам това нещо, казвам…
Защото, ако хората взимат повече кредити, значи започва да се върти бизнес…
Не казвам това нещо, казвам, че икономиката се развива нелошо в сравнение с всичко това, което ни заобикаля, и че банките като част от тази икономика със своята стабилност, ликвидност, капиталова адекватност са готови да подкрепят растежа, имат достатъчно средства, стига да има търсене на кредити и, подчертавам, банкируеми проекти, защото много от проектите просто няма как да бъдат кредитирани по други причини.
Необслужваните кредити повече ли са през тази година?
Необслужваните кредити са повече, те продължават да нарастват. Това, което е важно да се отбележи, е, че вече се вижда, че темпът на нарастване се забавя. Очевидно, така, големите проблеми бяха 2009-2010-а, когато беше големият шок най-вече за фирмите. Вероятно и през 2013 г. ще продължат да нарастват. Това, което е важно и винаги обръщам внимание в публичните си появявания, е, че коефициентът като коефициент нищо не говори. Трябва да се гледа с балансите, които има насреща, буферите, а те са достатъчно високи. Имаме много голямо покритие с провизии, много голямо покритие с допълнителни така наречени специфични отбиви от капитала, както и капиталов излишък от порядъка на 2,5 млрд. лева. Т.е. банките могат да поемат много повече, дори допълнително влошаване на кредитния портфейл.
Очаквате ли да поевтинеят кредитите през следващата година?
Ами, вижте, кредитите поевтиняват през цялата 2012 г. - нещо, което можеше да се случи, ако държавата се беше намесила грубо, с бутонките, както се казва, напред, да регулира. Тогава със сигурност нямаше да поевтинеят, а щяха точно обратното на очакванията поради нарасналия риск да се оскъпят. И другият фактор, който е вече монетарен фактор, знаете, че ЕЦБ на практика води политика на нулеви лихви, с което се оказва, че банките в целия Европейски съюз, като не могат да изкарат от финансовите пазари, тоест, ако продават ресурс помежду си, нищо… на практика или калкулираха в цената на ресурса тази загуба потенциална, или поне спряха да намаляват лихвите. Така че това е един обратен ефект от последните решения на ЕЦБ. Това са по-специализирани теми, така че…
А трябва ли да бъдат регулирани банковите такси? Друг дебат тази година.
Ами, мога да ви отговоря и аз с въпрос. Трябва ли да бъде регулирана тарифата примерно за рекламите на Дарик? Абсурд, нали. Регулации такива имаше в развития социализъм и видяхме докъде стигнаха. Тогава се знаеше - ДСК плаща 2% примерно по депозитите, кредитира на 4%. Банките са капиталистически предприятия като всяко едно друго предприятие и никой няма интерес от това да бъдат прекалено високи или прекалено ниски. Пазарът…
Обаче, ако банките трябва да са равнопоставени като бизнес, тогава би трябвало принципът на равнопоставеност да действа и когато се водят дела за парите. Защо банките… Да, ама банките останаха привилегирован кредитор след решение на Конституционния съд пак тази година.
Не, не, чакайте, чакайте…
И банките по много по-лесен начин, отколкото една обикновена фирма или гражданин…
Използвате термин, който се използва от популистите, които си търсят място под слънцето и да бъдат забелязани, евентуално включени в листи или назначени някъде и така нататък. Не става въпрос за привилегии. Става въпрос за това, че банката е особен вид кредитор. Банката не може да бъде принизена на нефинансовата институция или на заложната къща, тъй като банката не кредитира със собствени пари. Банката кредитира с вашите, с моите пари, с парите на вложителите, първо, и, второ, както много ясно и категорично между другото Конституционният съд посочи в мотивите си, това е изключително силно регулирано предприятие по отношение на счетоводство, по отношение на контрол, по отношение на регулации. Има над 30 и кусур наредби на централната банка.
Впрочем Конституционният съд наистина потвърди вашата теза.
Конституционният съд не само потвърди това, но Конституционният съд го взе, забележете, с 12 на нула гласа. И това е висшият орган в тази държава. Над него господ. 12 на нула, нито едно особено мнение.
Какъв е анализът ви на дебатите през тая година за промени в управлението на Сребърния фонд, с идеята за по-активно управление, да носел по-голям доход? Банката, вашата банка се противопостави на такова решение.
Вижте, това пак е минало вече. Не искам да се връщам отново към тези въпроси. Това, което е важно, тъй като нашата позиция, първо, е публична, второ, тя и сега, ако бръкнете в интернет страницата, ще я видите, на български и на английски има, тя е ясна и мотивирана. Това, което е по-важно обаче за нас като български граждани, не като управител и вие като водещ журналист, а като български граждани е обществената реакция, тоталната обществена реакция на едно такова неразумно предложение, очевидно неразумно предложение в началото на годината, показа, че българинът вече, поучен от онази криза, много ясно цени общественото благо финансова стабилност. Тъй като много беше, така, популярно навремето да се казва финансова стабилност хладилник не пълни, точно обратното, финансовата стабилност е в основата на всичко. Без финансова стабилност хладилникът винаги е празен. И нашето общество точно в този дебат, в това число разумните хора в парламента, които спряха този законопроект, показва, че това нещо се цени от нашето общество.
Защо България да не влезе в един бъдещ банков съюз на страните от еврозоната, но и на допълнително желаещите държави, без да са въвели още еврото?
България със сигурност ще влезе в един банков съюз, но когато му дойде времето.
А защо да не му е сега времето?
Банковият съюз, първо, е, дизайнът на банковия съюз е направен за страните от еврозоната, той не е направен за страните извън еврозоната. Защото банковият съюз какво казва преди всичко? И германците го казаха - не вярваме на испанския надзор, на Южна Европа и така нататък, и ако искате пари, искаме да има независим орган като ЕЦБ, който да прави оценката, тоест като предусловие да се дадат пари. Но това става въпрос за еврозоната, първо. И, второ, когато даваш правомощия на някого, трябва да искаш той да поеме и своята отговорност, а очевидно, когато става въпрос за страните извън еврозоната, нали, ЕЦБ не поема никакви ангажименти. Той получава права, но нито нашите банки, като казвам нашите банки, имам предвид на всичките страни, които са извън еврозоната, не получават достъп до рефинансиране, при това евтино рефинансиране от Европейската централна банка, не получават подкрепа при ликвидни затруднения, не получават достъп до Европейския стабилизационен механизъм. Така че тези неща ги пише в регламента, който беше направен. Очевидно това са неприемливи неща и включително една Германия, ако щете, която инициира този дебат, така, доста се позамисли по недомисленото предложение, което беше пуснато септември, и затова върви и дебатът много трудно. В момента, само това искам да кажа, има една група на високо ниво, България участва в нея, БНБ също участва, където се търси компромис, така че да, да не се притесняват и самите страни от еврозоната, че ще създадат едно чудовище, което трудно ще бъде управлявано.
Всяка година ви задавам въпроса кога България трябва да въведе еврото. Общо взето, сте винаги уклончив.
Ами, отговорих ви.
Тази година стигаме ли до по-ясна…
Ами, пак ще ви отговоря по същия начин - като му дойде времето. Защо?
А кога го виждате това време?
От една страна, Европейският съюз очевидно не е... извинете, еврозоната очевидно не е в кондиция да приема нови членове в момента. Дори утре да чукнем и да започнем да се натискаме и да викаме хайде, от утре, от утре, никой няма да каже добре дошли сте, по простата причина, че те първо трябва да си решат проблемите, това е като едно семейство в скандал, нали, първо трябва да се разберат жената, децата, мъжът и тогава канят гости. По същия начин и с еврозоната. И от наша гледна точка пък ние трябва да знаем към какво се присъединяваме, тъй като, когато подписахме договора за присъединяване и ангажимента за присъединяване към еврозоната впоследствие, се знаеше точно към какво се присъединяваме. А сега виждате, че тотални, основополагащи регламенти и договори на съюза се променят с дни, с месеци. Така че нека да видим каква е тази цел. В момента е като да стреляш по движеща се цел.
Ще бъде ли според вас икономическата криза отново сред петте събития за България през 2013 г., както за поредна година през тази година стана с традиционната класация на Дарик за събитие на годината?
Ами, не мога да отговоря на този въпрос, г-н Вълчев, тъй като не ви знам методиката, по която определяте, нито журито, което решава…
Ами, не… Ще бъде ли отново в топ…
Очевидно е…
…събитията за следващата година икономическата криза, по каквито и да е критерии?
Вижте, важното за нас, за централната банка, за нашите партньори в лицето на правителството, на важни обществени организации, работодатели, синдикати и други е да направим така, че кризата да е по-мека, поне да не се усеща толкова силно. Имам предвид да не допринасяме за засилване на кризата, ако не можем да, ако не да помогнем, а пък другото, пак казвам, ние сме, не сме остров. Ние сме страна насред бушуващ океан и аз съм доволен, че благодарение на стабилността, която демонстрираме, нещата се развиват трудно, но все пак се развиват. Мръднете, отидете само до Солун и ще видите колко процента от магазините работят.
През февруари Дарик става на…
Или отидете в Румъния и ще видите. Те оцеляха благодарение на Международния валутен фонд. И така нататък. Да не давам толкова, мога да дам много примери.
Дарик става на 20 години, но да оставим всъщност Дарик. Двадесетте години в едно изречение. Кое е изречението на тези 20 години, г-н Искров?
Ами, аз не мога да определя с едно изречение, тъй като много съм страдал, борил съм се. Аз съм измежду онази част от младежта, която активно беше по барикадите, по стачките, един от основоположниците съм на студентски сенати, на борбата за автономия през 1989-1990 г. Така че много ме боли, когато знам къде трябваше да бъдем и какви пропуски направихме, да го кажа меко, през всичките тези години. И политици, и бизнес, и всички, вероятно и вие, медийният сектор. Това, което е важно, че се движим вече в правилната посока, че сме член вече на изключително сериозни международни организации като НАТО, като Европейския съюз, тоест процесите са необратими. Аз нямам никакво съмнение в това. И ние трябва да си намерим мястото във все по-глобализиращия се свят.
Т.е. 20 години на правилната посока с много пропуснати възможности.
Може и така да се каже.
