Председателят на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси в "Седмицата" на Дарик
Вие от кой отбор бяхте?Аз съм от националния отбор.
Не, то и да сте бил от ЦСКА , вече няма да кажете, защото. .
Не съм бил, от националния отбор съм и съм винаги викал за него.
Как гледате на аналогиите, че и с външната ни политика ще стане като с футболната? Отстраняването на ЦСКА от Шампионската лига от УЕФА според коментари, които четох през седмицата, води до очакването, че ЕС ще накаже по подобен начин България със замразяване на членство в съюза, или най-малкото отстраняване от привилегиите на съюза, като финансирането с европарите.
Ами аз не смятам, че това са много задълбочени аналогии. А що се отнася до външната политика на България, смятам, че в последните 7-8 години наистина България се позиционира много добре на международния терен. Това се видя още навремето и с участието ни в Съвета за сигурност, и в председателството на ОССЕ. Успяхме успешно да приключим преговорите с НАТО, преговорите с ЕС, да станем член на 1 януари 2007 година.
И сега според някои ще се окаже, че ще излезем от евросъюза.
Аз искам да припомня, че всички тези преговори, които водихме с тези големи международни организации, бяха съпътствани с някакъв тип проблеми от този тип, за които в момента говорите. Искам да ви напомня дори, че през 2003 година България и Румъния, и още няколко държави бяха много сериозно скастрени от тогавашния президент на Франция г-н Ширак и си спомням, че когато тогава попитаха българския премиер Симеон Сакскобургготски как ще коментира думите не Ширак, той отговори:
ами че след 5 години тези думи няма да имат никакво значение. И аз сега искам да ви повторя същите тези думи и да ви кажа, че този дебат, който в момента водим, за изключването и неизключването на България от ЕС, след 5 години няма да има абсолютно никакво значение...
Защото примерно може и да... обаче така ще сме изключени. .
Е и ви предлагам отсега да си определим една дата след 5 години, да се видим тук пак в това студио, разбира се, междувременно и други поводи може да има, и да коментираме и тогава да отворите стенограмата и да ми кажете: абе, г-н Паси, знаете ли, че преди 5 години ние сме говорили едни неща, които днес вече всички отдавна добре са забравили.
А ще дадете ли подобна надежда и на цесекарите, че след 5 години тази история с изключването им от Шампионската лига ще е приключила по подобен щастлив начин, както смятате, че ще приключат проблемите с ЕС на България.
Ами да се надяваме, да се надяваме, това е един български отбор и на всички нас ни е неприятно, когато българските отбори страдат, и то това е шампион. Но така или иначе смятам, че въпреки всички тези временни неблагополучия, които имаме в момента с комисията, България може да играе като един европейски шампион. Има едно основно правило и това сме го казали много пъти, и последния път и на сбирката на тройната коалиция пак беше повторено многократно, включително и от нас, представители на НДСВ, основното правило - чиновниците трябва да слушат Брюксел. Когато Брюксел им казва нещо, те не трябва да мислят, да си правят оглушки или да мислят, че Брюксел ще забрави. И това, което ни казва Брюксел, на нас ни го казват обикновено само за наше добро. Никой не ни е казал опазвайте си природата за ваше зло, никой не ни е казвал ремонтирайте си пътищата, за да ви е зле. Напротив, това, което ни карат да правим, е много добро и затова смятам, че ако ни наказват за това, че не си учим уроците, грубо казано, така ни се пада.
Ама то това звучи логично и за футбола.
Така е, така е, принципът е един и същ - спазвай правилата на играта, защото иначе ще получиш наказание. Наказанието може да се стигне дотам, че да те оставят на резервната скамейка.
За да приключим темата за доклада за България, какво очаквате, че ще пише в него?
Очаквам, че ще бъде един доста обективен доклад. Не смятам,
че в този доклад ще бъде. . .
Значи ще пише лоши работи, щом ще е обективен.
Ами зависи от гледната точка. Докладът ще е обективен, има области, в които трябва много да се наблегне, но. . .
Кои според вас ще бъдат най-критикувани?
Това са добре известните области, но, както ви казах от самото начало при предварителния разговор, смятам, че ние в момента малко трябва да сменим дневния ред на разговорите между ЕС и България. Ние не можем непрекъснато да се занимаваме с тези кървави писма. Ние трябва да видим какъв е дългосрочният дневен ред на ЕС и на България и кои са важните проблеми за България за света. Един от тези най-важни проблеми, това се нарича качество на живота, и ние трябва да видим как да използваме ЕС, за да повишим качеството на живота у нас, тук, в България, а това естествено ще означава и в целия ЕС.
И това ви накара да се включите или дори да провокирате дискусията на "Дарик" радио, "24 часа" и министъра по европейските въпроси как да улесним живота си чрез Европа. Само че има един принципен въпрос: с какви очи България да прави предложения в ЕС за разни подобрения, като например едно зарядно за всички джиесеми, каквото предложение правите вие, при положение, че ние сме единствената страна, която не е въвела редица подобрения от ЕС. Но тази седмица отново сме критикувани за едно от тях - унифицираният телефон 112. Някак си звучи малко на гол тумбак чифте пищови. Нямаш единен телефон, а вече искаш единни зарядни.
Вие ми приличате малко на един учител от детинството ми, който казваше: абе ти като имаш сега, като не си добре по руски и като си зле с дисциплината, защо ще ходиш на олимпиада по математика. Значи, по една дисциплина в училище ние наистина може да не сме отличници, но има други дисциплини, по които сме много добри. Така че не смятам, че България има основание за ниско самочувствие или че ние трябва да кажем да и да решим сега всички малки проблемчета, които съществуват между нас и Европейската комисия, и след това да се захванем с някои по-големи неща.
Е, кажете по коя дисциплина сме много добри, та може да даваме акъл на Европа?
Смятам, че в областта на външната политика България се доказа. Както самият добре си спомняте, България беше първата страна, която през 1990 година започна дискусията за излизане от Варшавския договор и за разширението на НАТО. Тогава мнозина ни казваха: абе чакайте сега, вие ли сте най-добрите в цяла Източна Европа, че да я започнете тази дискусия. Ами така се оказа, че у нас тези неща се случват по редица стечения на обстоятелствата. После, когато България създаде Българския атлантически клуб и той кандидатстваше за членство в Международната атлантическа асоциация, всички казваха: абе чакайте сега, тук Чехия, Полша нямат, Унгария, по-напреднали от вас държави нямат такова нещо, отде накъде пък вие, българите.
Да, но после България пък се затиска с признаването на НАТО и съвсем не даде пример. . . признаването на Косово, и съвсем не даде такъв пример на Европа.
Г-н Вълчев, вие наистина сте способен да прочетете всяка една книга и всяка една история така, както дяволът чете евангелието, но не смятам, че това е коректният поглед към външната политика на България. Може да. . . това че. . .
Това си мислех, че и вие критикувахте това забавяне за Косово.
Това, че Косово е било признато пет минути, пет дена по-рано или по-късно, не смятам, че е структуроопределящо във външната политика на България. Напротив, ние както сами разбрахте, признахме Косово, а тепърва ще има още други държави в ЕС, които ще има да наваксват.
Е, дайте идеи във външната политика, които България трябва да лансира пред ЕС и да бъде водеща сила, след като казвате, че там сме много добри.
Вие самият споменахте за. . . вие самият споменахте за джиесемите. Не смятам, че това е основната, принципната, най-важната, но това е просто един индикатор за това как може наистина с малки предложения да се борят големи проблеми, каквото е глобалното затопляне. Наистина в Китай са въведени вече единни джиесеми. . . единни зарядни устройства за джиесемите, с което се показва, че китайците спестяват по този начин около 300 млн. долара годишно.
Чакайте бе, г-н Паси. Ама не беше ли Китай комунистическа държава, която не би трябвало да бъде пример за едно свободно общество. Как се връзва унифицирането на различни пазарни продукти с конкуренцията и световния пазар. . . и свободния пазар?
Ще ви кажа, г-н Вълчев, ще ви кажа. Помислете си как батериите, които се произвеждат за най-различни зарядни устройства, навсякъде са по 1.5 волта. Няма батерия по 1.2 или по 1.7 волта, а всичките са кратни на 1.5. Това е един въведен стандарт за удобство на хората. Помислете си също така хартията, на която пишете всеки ден, г-н Вълчев, че е стандартен формат А4, който неслучайно е направен по тоя начин, а няма 80 различни формата и да се чудите вашият принтер или вашата пишеща машина, или компютър кой пореден стандарт да извадите. Стандартът е едно удобство и стандартът е една борба срещу климатичните промени. Между другото, по този начин се е оказало, че китайците са успели да спестят едно огромно количество електронни отпадъци, а електронните отпадъци, както се знае, са един от най-големия бич на съвремието, заедно с проблемите като глада, замърсяването, глобалното затопляне и т.н.
И по каква процедура виждате вие България да предложи и наложи в ЕС единен стандарт за батериите и зарядните на всички джиесеми?
Процедурата е проста. Тя се инициира през Европейската комисия. Вече сме писали писма до Европейската комисия. Има петима комисари, които са ангажирани с тая тема, като се започне с г-н Ферхойген, който отговаря по индустрията, той е вицепрезидент на комисията, мине се през комисаря по вътрешния пазар, комисаря по мобилните връзки и се стигне до комисарката по потребителите г-жа Кунева. Адресирали сме по едно такова писмо до всички тях.
Тоест това писмо вече е получено? То е от вас и от министъра по европейките въпроси.
Предполагам, че вече е получено, но то при всички случаи е изпратено.
Реакция има ли някаква, неформална?
Засега няма. . . Не, няма още реакция, но това за една седмица реакция от комисията не може да се очаква.
Тоест вашата идея - те ни пишат писма на нас, примерно, унифицирайте телефона за спешни повиквания. Ние моментално им пишем на тях писмо, вие унифицирайте зарядните на джиесемите?
Ами, вижте, ако сте започнали да водите хумористично предаване, наистина може и така да се погледне на този въпрос, но смятам, че това е една много сериозна тема, както и следващата, с която ще ви занимая. Това е темата за
пътно-транспортните произшествия. Не знам дали сте правили някога статистика, но тая статистика, която я направихме ние, показва, че от 1951 г. досега, до 2006 г. по-точно, когато. . . от 1951 г., откогато имаме статистика, по пътищата на България има около. . . над 52 000 убити, над 52 000 убити. За сравнение да кажа, че това е едно, населението горе-долу на Асеновград или населението на Кърджали. Освен това имаме и около 318 000 ранени, което е сравнимо горе-долу с населението на Варна. Искам да направя едно сравнение, че във всички международни военни операции, в които България участва от 1951 г. насам, са убити 2000 пъти по-малко хора, т.е. 26 човека. Имаме 26 убити в международни операции и 52 000 убити по пътищата. Тази статистика както виждате има демографски шокиращи размери и това е един въпрос, по който трябва много сериозно да се замислим. Разбира се. . .
И като помислим какво да предложим на ЕС като всеобщо решение?
Ще ви кажа. Предложението, което може да се направи, е следното - оказва се, че България е, в рамките на ЕС, втората по брой катастрофи, след Румъния, като броят на убитите у нас е средно с 4.2 пъти повече, отколкото средното за ЕС.
Ще позволите ли да предположа защо. Може би защото в ЕС са си построили без да правят предложения магистрали.
Причините са много. Не, не е само едно обяснението. Има много различни фактори, които водят до такива. . . до тази трагична статистика. Не искам да опростяваме нещата, но от това, което като цяло нямаме в ЕС, нямаме обща политика по транспорта. Така както, за да влезем в еврозоната например, трябва да имаме определено ниво на инфлация, смятам, че е добре ЕС да въведе и допустимо отклонение за. . . от средното за съюза брой на произшествия и на жертви напроизшествия.
Е какво да става като си се отклонил като нас и румънците много?
Ами, има си механизми в ЕС, които те заставят да следваш някаква политика и да следваш някаква определена дисциплина и смятам, че в това отношение ЕС може да бъде много полезен именно на най-слабо представящите се страни, каквито сме ние с Румъния по тоя въпрос.
Не можах да разбера практичността обаче на предложението ви. Като се въведе стандарт, че не трябва да има повече от еди колко си убити на 1000 души, сега какво...
Ще ви обясня, г-н Вълчев. Така както има определени норми, екологически норми за опазване на околната среда - казано е - не трябва да има еди какви си вредни емисии, не трябва да има еди какво си поведение, еди какво си застрояване.
Следват глоби и затваряния на предприятия.
Следват глоби, затваряния на предприятия и т. н.
При нас ще ни затворят всички пътища.
Има, когато... сега да ви обясня, че за да се тръгне към една такава политика, е необходимо и финансиране. И тука трябва да поговорим малко и за финансирането. България губи годишно около 1 милиард лева от всички тези пътно-транспортни произшествия, което прави около 2 процента от брутния вътрешен продукт на страната ни. А за целия ЕС разходите, които поемат щетите от ПТП, се изчисляват на около 340 милиарда евро. Триста и четиридесет милиарда евро това е колосална сума пари, която може да бъде спестена в рамките на целия ЕС, и това са пари, с които могат да бъдат оправени и пътищата, с които може да бъде оправена и пътната инфраструктура, и здравеопазване, и т. н., и т. н. Така че, ето откъде ще дойдат парите, с които могат да се поправят пътищата. Защото това наистина е един ключов въпрос, откъде идват парите. Искам за сравнение да кажа само, че според генералния директор на Световната организация по прехраната годишно са достатъчно едва 20 милиарда евро, за да може да се, да преборим глада в световен мащаб. Гладът в световен мащаб се преборва с 20 милиарда според този функционер на ООН. А пък в рамките на ЕС ние прахосваме годишно 340 милиарда евро в ПТП. Затова аз смятам, че една унифицирана европейска политика най-много ще облагодетелства не страните, които са най-добре по отношение на пътната инфраструктура, а страните, които са най-зле по отношение на пътната инфраструктура.
Впрочем това, което го предлагате, го има, тази година е, доколкото си спомням, европейска година, година на европейска инициатива за намаляване наполовина на жертвите по пътищата в ЕС. Единственото, което липсва, са санкции за тези, които не го постигнат.
Не е точно така, както го казвате. Има нещо, прилича на истината, но не е самата истина. Истината е, че до 2010 г. трябва да се намалят ПТП наполовина. . .
Да, 2010 г., точно така, три години е. . .
. . . с фатален край. И вие сте забелязали сигурно, че НДСВ изведе като нов актуален правителствен приоритет битката за. . . срещу войната по пътищата и смятам, че това е един от добрите подходи, да помолим Брюксел да ни застави да изпълняваме някакви стандарти в областта на безопасността на движението. Смятам, че това е много важно. И, разбира се, вие тука може да зададете естествения въпрос защо не си оправим сами пътищата, а трябва да караме Брюксел да ни накара да си оправим пътищата? Това би бил много логичен. . .
При положение, че може да се и съмняваме в ефективността на Брюксел, който се оказва, че не може да накара България например да съобрази пазара си на енергия с европейските стандарти или опазването на дивите птици, ако съдим пак от тая седмица от нови наказателни процедури, които започват срещу страната ни.
Г-н Вълчев, вие трябва да направите, за да направите обективна статистика, а не манипулативна, каквато правите в момента, аз бих ви препоръчал да извадите всички области, в които ние имаме хармонизация, всички области, в които имаме постижение, всички области, в които спазваме европейския стандарт, и да сравните с областите, в които не ги спазваме. Вие в момента казвате, дайте да забравим за ония 3 500 директиви, които България спазва. Да извадим обаче онези 3 и половина, които България не спазва, и да кажем ето колко лоша е България. Сега това не е коректен поглед преди всичко към страната ни. Значи разбирам, че правителството трябва да се критикува и има за какво да се критикува. Не искам да спася правителството от критика, обаче искам да бъдем много коректни към страната си, защото истината е много по-различна от това, което се опитвате вече 20 минути тука да прокарате. Затова исках да довърша темата с ПТП. Ние имаме възможност да се възползваме от едно изключително предимство, което ни дава ЕС. Според правилника на ЕС всяка страна членка има право да поиска законодателство, което решава проблем, който е много остър именно за тази страна членка. И тъй като за нас ПТП са един изключително сериозен проблем, ние имаме право да поискаме от Брюксел законодателство в тази област. Ние засега законодателство нямаме.
Добре, но единственото, което не става ясно, е защо трябва да го искаме от Брюксел? Вие сам си зададохте този въпрос. Защо трябва да го искаме от Брюксел, като си знаем, че трябва нещо да направим?
Сега ще ви обясня. От Брюксел ще го поискаме, първо, защото имаме това право и, второ, защото през целия този процес на преговорите, от 2000 г. до 2008 г., у нас се създаде един, правилно или неправилно, се създаде един много важен рефлекс. Този рефлекс е, че важните приоритети идват от Брюксел. Това, което не идва от Брюксел, или не е важно, или не е спешно, или не може да бъде направено. Сега, правилно или неправилно, тази нагласа у нас съществува, не казвам само в България, тази нагласа в огромна степен съществува във всичките 12 страни членки, които се присъединиха при петото разширяване. И наистина ние трябва да използваме по най-рационален начин тази народопсихология. Така че няма нищо лошо в това да поискаме Брюксел да направи законодателството, защото при наличието на брюкселско законодателство има и брюкселско финансиране. Тези 340 милиарда евро, за които ви казах, които се прахосват ежегодно в ПТП, могат да бъдат инвестирани в инфраструктура, включително те ще бъдат инвестирани в. . .
Тук с риск да кажете, че съм пак много критичен към страната си, но това, финансирането, също не звучи докрай убедително на фона на огромните средства, които България не усвоява от ЕС. Такъв е смисълът да почнем да искаме още едни пари, като ни си харчим тия, дето са ни дали.
Ами не знам, аз не знам . . . знам, че доста пътувате из чужбина. Не знам обаче дали пътувате из страната. Аз редовно пътувам из страната и трябва да ви уверя, че из страната има много добре поддържани пътища, макар че не цялата пътна
инфраструктура да е добра. Има и много добри образци и бих искал да видя повече такива пътища, на които пише финансиран по програма едикоя си на ЕС, финансиран по програма едикоя си на ЕС. Смятам, че това, че имаме недостатъци, не означава, че не трябва да се стремим към това да имаме и предимства. И сега тука ще минем към още една много интересна тема, какво може да поискаме от Брюксел. Ами оказва се, че България е един трагичен шампион и в още една черна статистика. Това е статистиката по употреба на цигари и тютюн. Известно е, че по целия свят битката с тютюна е един сериозен приоритет и ние спокойно може да поискаме, така, както в Англия, в Ирландия или в Италия се води наистина една много добре осмислена политика за борбата срещу тютюнопушенето, да се въведат такива принципи и у
нас в България, което. . .
Е, нали сме ги въвели, ама никой не ги спазва. То в това ни е проблемът.
Въобще не сме ги въвели, въобще не сме ги въвели и тъй като нямаме общоевропейска политика по този въпрос, всяка от страните може да си позволи една доста голяма фриволност и в края на краищата тютюнопушенето остава въпрос. . .
Какво точно искате да се въведе, дето не е въведено в България?
Ами, че влезте. . . във всеки един ресторант в България се пуши, което е абсолютно недопустимо. . .
Ама, то дали го пише в брюкселски закон или софийски, то си. . . аз ви казвам, че го пише в нашите, и закони, и наредби, че не трябва да се пуши в ресторанта. То и ООН да приеме решение, че в софийските ресторанти няма да се пуши, това няма да реши проблема.
Когато имаш санкция от Европейската комисия, нещата стоят много по-различно и стимулът за спазване на закона е много по-голям. Сега, за пример вие говорихте лоши неща през цялото време за България, аз да ви кажа, че и в другите страни по света нещата не се случват така бързо, както ни се иска, тъй като сме. . . бяхме на темета каране на автомобили. В Германия са установили, че културата да си слагат колан в автомобила германците са придобили в продължение на 25 години. Тоест тези процеси не са светкавични, те не са мигновени, не са автоматични и изискват време, но много важно е да се започне. И затова такъв тип черногледство като това, което вие насаждате - дайте сега да не започваме да правим правилни неща, защото имаме много други грешки. . .
Не ме разбрахте какво ви казвам, аз казвам, че България може
и със собственото си законодателство и собственото му прилагане
да постигне това, което вие искате да се постигне чрез налагане на цяла Европа на някакви правила.
Много по-трудно е и това са установили и бащите-основатели на Европейския съюз, че е много по-трудно да се работи страна по страна, отколкото колективно. Така че колективният подход в това отношение, колективният европейски подход в това отношение дава много по-добри резултати. И сега ще премина към още една тема, която смятам за най-стратегическа за целия Европейски съюз, то далеч не е само за България, а за целия Европейски съюз - това е темата отбрана и въоръжение. Оказва се, че. . . цитирам в случая германската канцлерка Ангела Меркел, тя казва, че разходите за отбрана в Европейския съюз са крайно неефективни и дори прави следното сравнение - ако едно евро, похарчено в рамките на Европейския съюз за отбрана, е пет пъти по-малко ефективно, отколкото същототова евро, похарчено в Съединените щати за отбрана и за въоръжение, причината е в това, че Съединените щати се държат като една голяма обща държава, каквато те са, а ние в Европейския съюз все още не се държим като една голяма обща държава, каквато постепенно ставаме, а се държим като отделни страни, които все още имат онзи рефлекс, че може би ще им се наложи някой ден. . .
И какво предлагате?
. . . да воюват една срещу друга. Това, което предлагам, не само аз, това го е предложил и Ферхойген в едно свое писмо от края на миналата година, да се създаде общ европейски пазар по въоръжение и техника и да се създаде обща европейска политика по отбраната. Засега отбраната е приоритет и е правомощие на всяко отделно правителство, той не подлежи на общоевропейска политика и смятам, че това е нещо изключително важно. Помислете си, че за страна като нашата нашият бюджет, нашият военен бюджет, ако имаме обща политика и докараме европейските разходи до
ефективността, която имат американските, ами ние спокойно може да си намалим военния бюджет наполовина, а пък в същото време да увеличим неговата ефективност два и половина пъти.
Четири теми за Европейския съюз, които да постави България -GSM-те, унифициране на. . . Максим Бехар прибави през седмицатаи дистанционните на телевизорите и на всякаква техника друга дабъдат също унифицирани.
Ами смятам, че това е много улесняващо. Предложението на г-н Бехар е много улесняващо потребителя и лично аз съм привърженик на стандартизацията. . .
Те, китайците, са направили едни такива вече дистанционни, дето стават за всичко, и се продават много евтино. Общо взето китайският пример в тази сфера може да се използва. Втората сфера, за която говорите, е транспортът, третата е тютюнопушенето и четвъртата. . . а защо не унифициране изобщо на. . . знаете ли колко ще ви е по-лесно на вашата коалиция да допуснете частни фондове в здравеопазването, ако Брюксел приеме стандарт, че трябва да има конкуренция на различни каси.
Ами, както виждате, ние променихме закона за аптеките и това е един от примерите, че страната се развива. Наистина това не беше правилно, което се държеше досега, със собствениците на аптеки, но имаме кусури, които оправяме.
И последната сфера, която предлагате, е отбраната. Големият въпрос обаче, тъй като вие бяхте инициатор, доколкото си спомням, на вашия конгрес на един въпрос към делегатите - дали смятате, че НДСВ трябва да продължи да подкрепя това правителство и участва в това управление, та според вас има ли българското правителство в този му състав и управляващата коалиция нужния авторитет в Европа, за да постави всички тези въпроси за унифицирането, за общи политики, без това да предизвиква иронична усмивка?
Ами аз смятам, че премиерът Станишев има доста добра репутация в Европа и ако той лично се заеме с тази работа, мисля, че би могъл да я придвижи напред, но не смятам, че трябва да страдаме от някакви комплекси за малоценност, които. . .
Не, ние примерно трябва да пратим министъра на здравеопазването си, сега, настоящият, и той да убеди колегите си. Смятате ли, че той ще успее с тютюнопушенето да бъде една водеща фигура, която да наложи. . . става дума за бившия кмет на Стара Загора.
Механизмите са различни. Не бих искал тук да се втурваме в детайли. Дали ще е сега точно министърът на здравеопазването или министърът на външните работи, или премиерът, или президентът или депутат. . .
Нашият министър на индустрията примерно, смятате ли, че ще има авторитета да стане водеща европейска фигура?
. . . или ще бъде. . . или, г-н Вълчев, да си даваме сметка, че в Европейския съюз също толкова авторитетни са и неправителствените организации, колкото и правителственото, така че, ако вие например участвате в някаква неправителствена организация, имайте самочувствието, че вие чрез вашата неправителствена организация можете да предложите каквото и да било.
Тоест вие си представяте на крилете на един нов атлантически клуб, с нови цели, да се лансират такива идеи от България.
Смятам, че не е необходимо идеите да бъдат прикачени като с телбод или с кламер за ревера на някой министър, смятам, че добрите идеи могат да бъдат обсъждани, независимо от това кой ще бъде човекът, който ще адвокатства за тях. Имаме две генерални.. . две магистрални теми. Едната тема е качеството на живота, другата магистрална тема е климатичните промени. И двете са свързани с така нареченото устойчиво развитие и никой не е лишен от правото да се бори за едно добро устойчиво развитие в името на качеството на живота и срещу климатичните промени. Вие поне бяхте на Антарктида и имахте възможност да се уверите в това как се променя климатът. И това, че други ваши колеги не са били до там, не означава, че те нямат право също да се борят срещу климатичните помени.
Използвам, че сте в студиото, за да. . . понеже и с г-н Овчаров след малко ще водим и политически разговор, да ви питам - а дали пък идеите, за които говорите, няма да могат да бъдат лансирани от България далеч по-убедително след едни предсрочни избори тази есен?
Не смятам, че в момента има условия или обществени нагласи за предсрочни избори. Разбира се, със сигурност има хора, които очакват, искат и се надяват на това, но мисля, че обективният анализ на ситуацията не показва, че. . .
Даже лош доклад от Брюксел?
. . . че те са реалистични. Не смятам, че докладите от Брюксел трябва да се използват за вътрешнополитически цели. Напротив, докладите от Брюксел имат един много такъв, силен, административен, дисциплинираш ефект и те по-скоро трябва да повлияят върху българската администрация. Неведнъж сме го казвали, ще го повторя и при вас, че българската администрация трябва да се научи да слуша Брюксел.
Как да улесним живота си чрез Европа - предложенията на председателя на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси в дискусията на "Дарик" радио, "24 часа" и министъра по европейските въпроси.
