Има възможност минималната заплата в България да се повиши не с 20 лева, а с 50-60 лева - дори и увеличението да бъде със 100 лева, това няма да доведе до фалити на фирми или до рязък скок на безработицата. Това коментира в интервю за Дарик проф. Йордан Христосков.
Той определи като „смешен плач" аргументите на бизнеса срещу повишаването на най-ниските заплати в страната. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре, но и от 1 януари догодина подобна стъпка би била положителна, смята бившият управител на НОИ. Той е категоричен, че от догодина трябва да се изпълнят разпоредбите и да падне таванът за новоотпуснатите пенсии.
Йордан Христосков не очаква от кабинета „Орешарски" радикални промени в данъчната система или други по-сериозни реформи, не само защото има протести, а защото и това правителство според него продължавало линията от последните 10 години - да осигурява „невероятен комфорт" на бизнеса по отношение на разходите за труд, за данъци и за осигуровки.
От кога и с колко да скочи минималната заплата в България? Този въпрос, който все още не е сложен официално на масата на разговорите между власт, синдикати и работодатели, се коментира усилено в публичното пространство. Вашата теза - трябва ли да скочи и с колко минималната заплата в страната?
Колкото по-рано, толкова по-добре, макар че и от 1 януари да се повиши минималната заплата, пак ще е добре, но някак си дискусията от много години насам е изкривена - ние се взираме в това с колко е нараснала производителността на труда за даден период и следим от там динамиката на нарастване на минималната заплата и казваме „Ужас! Ще фалират бизнеси" и така нататък.
Защото производителността не мърда особено. Такава ли е тезата?
Това е вярно, обаче трябва да гледаме пропорциите между производителността на труда и минималната заплата в останалите членки на Европейския съюз и в България. У нас производителността на труда е 41,6 на сто от средната производителност на труда в 28 страни от ЕС, измерена като брутен продукт на един зает. Минималната заплата в България обаче не е 40% от средната за ЕС, а е много по-малка. Например в Холандия минималната заплата е 1000 евро, а производителността на труда е около 100%, т.е. на средното за Европейския съюз ниво. В Люксембург минималната работна заплата е 1600 евро, т.е. девет пъти повече отколкото в България, докато производителността на труда е 180 на сто от средната в ЕС. Т.е. виждате съотношението е едно към шест, а в минималната заплата е едно към девет. Като имаме предвид, че минималната заплата се дава на хората, които изпълняват прости трудови дейности, едва ли производителността на труда в България на един човек, който се занимава с прост, обикновен труд, е шест пъти по-малка, отколкото тази в Люксембург или в други страни, тъй като и при нас вече хигианистите например са организирани във фирми, независимо че получават минимална заплата, те са технически въоръжени така, както в други страни. Тоест ние имаме много голяма възможност да повишим минималната заплата не с 10, не с 20, а с 50 или 60 лева и да стане някъде около 200 евро, което е вече нормално. Олелията, че това ще се отрази на конкурентоспособността на бизнеса е един смешен плач. Защото едно повишение на минималната работна заплата дори със 100 лева всъщност няма да засегне всички около 160 000 човека, които работят на минимална заплата в реалния сектор, а най-вероятно половината от тях. Защото на всички е ясно, че няма 160 000 човека, които получават минималната заплата. Много по-малко са. Останалите поличават минимална заплата и допълнително под масата. Всъщност плачът е за това, че и работникът, и работодателят трябва да дадат допълнително някакви суми, които да постъпят в бюджета и социалното осигуряване като вноски. Т.е. допълнителен разход. Реално обаче държавата е тази, която ще даде най-много пари, защото има около 60 000 души, заети на минимална заплата. Тя ще плати реално това увеличение, ще плати осигуровките на тази хора плюс 12 на сто държавното участие в социалното осигуряване. Работниците също ще платят допълнителни суми и работодателите. Значи нищо опасно няма в това. Ако някои бизнеси пък са на нивото на маргиналните разходи, тоест едва да се издържат, ще фалират. На пазара няма празно място, то ще се заеме от другия, който е по-добър, който технически по-добре въоръжава и подготвя работниците и ще им даде по-високи заплати. Така че цялата дискусия е много смешна.
Да, но друго звучи в ушите на българина, когато работодателите казват „Хубаво, какво избирате - с 20 лева по-високи минимални заплати или ръст на безработицата?". Защото веднага се чертае картина как в някои райони на страната или в сектори с по-ниско заплащане веднага безработицата ще скочи.
Това е легенда, която доста широко се разпространява от едни икономисти. Те го говорят близо десет години и се занимават с такива сметки, а през това време минималната заплата е увеличена около два пъти и половина. Те изчисляват на всеки десет лева увеличение на минималната заплата с колко ще скочи безработицата. Ако това беше вярно, досега безработицата в България щеше да бъде 60%. А истината е, че когато най-много се увеличаваше минималната заплата, безработицата не само не се увеличаваше, но и намаляваше. Сега, когато задържаме минималната заплата или нараства с по-бавни темпове, безработицата расте. Тези теоретични сметки и теоретични конструкции не са верни.
Казвате, че има възможност дори за по-голямо увеличение и ще бъде по силите и на държавата, и на бизнеса.
Сметките показват. Аз ви казвам какво е съотношението в страните членки на ЕС като производителност на труда и минимална заплата спрямо България.
Единият от синдикатите - КНСБ, предупреди, че ако не се реши проблем номер едно, а именно ниските доходи в страната, поне не се започне решаването на този проблем, ни чака доста тежка есен. Предложиха и въвеждане на необлагаем минимум редом с повишаване на минималната заплата, което щяло да остави около 600 млн. лв. в ръцете на работещите българи. Разумна ли би била тази стъпка и дали е достатъчна?
Това е единият от начините, по който можем да компенсираме хората, ако нямаме нарастване на работна заплата - разполагаемият доход да нарасне. Защото действително ние имаме в последните години намаление на личните данъци, но за сметка на това премахнахме необлагаемия минимум. Да не забравяме също така, че от 2000 г. насам работниците плащат вече лични осигурителни вноски, в това число и тези, които са на минимална заплата, и тяхното участие в социалното осигуряване вече е 40 на сто, т.е. те са ощетени откъм разполагаемия доход. Минималната заплата не е онзи доход, с който те разполагат, а разполагат с много по-малко, така че това е един от възможните начини. Но то пък ще засегне фиска. Въвеждането на необлагаем минимум в никакъв случай не може да осигури онези приходи в бюджета, които сега постъпват. Това означава да се направи веднага следващата стъпка прогресивно подоходно облагане - нещо, което аз съм предлагал, включително и в чрез Дарик, от много години. Аз бях категорично против плоския данък, защото той е несправедлив.
Очаквате ли нещо сериозно в данъчната сфера да предприеме кабинетът "Орешарски" като промени, като гледате и анонсите, и онова, което се направи до тук?
Според мен не. Причината е не само в това, че хората са на улицата и те няма да предприемат някакви решителни стъпки, но и за интересите, които защитава този кабинет и предишните кабинети. Всъщност през последните години бизнесът в България по отношение на разходите за труд и отношението към осигуряването, към данъците изпитва невероятен комфорт. Моите изчисления показват, че само от социални осигуровки в бизнеса са останали около 15 млрд. лв., които за съжаление безусловно останаха. Те можеха да се преотстъпят, но трябваше да бъдат поставени някакви условия, свързани с нарастването на заплатите, на работните места и така нататък.
Да не говорим колко са несъбраните.
Да. Нито се изчистиха задълженията между бизнеса, нито се изчистиха задълженията към бюджета, напротив, просрочените задължения нараснаха въпреки многото облекчения. Ето, в социалното осигуряване наказателната лихва и е равна на лихвите за държавни вземания, беше намалена с десет процентни пункта. Промени се начинът на събиране на просрочените задължения - първо се погасява главницата, а после лихвата, сега се подготвят такива промени. Т.е. това е невероятен комфорт и на фона на това никакъв напредък няма по отношение на конкурентоспособност, на завладяване на чужди пазари, на една коректност към държавата и работниците. Нещо повече, нарастват неизплатените заплати, просрочените задължения към работниците.
Смятате, че и този кабинет продължава линията на предходните правителства в тази насока?
Точно така, защото това е комфортно в отношенията му към бизнеса.
Скъпи на пари или скъпи на доверие за политиците са така чаканите и неслучващи се реформи и в социалната сфера, и в здравеопазването?
Голяма част от политиците или имат бизнес и то сериозен, не като дребния бизнес, който трябва да бъде защитен, или са обвързани в партийната си работа, в личния си просперитет с големия бизнес и съвсем естествено е те да защитават бизнеса. Ето виждате какво става с предложението не просрочените задължения, а укриването на осигуровките да търпи наказателна отговорност. Една социалистическа партия, която сега заедно с ДПС има мнозинство в парламента и е управляваща, отхвърля това предложение. И най-комичното е, че една народна партия като ГЕРБ го предлага сега. Това е доказателство...
В миналия парламент бяха разменени ролите.
Да, беше обратното. Аз затова казах, че е комична ситуацията. Имаше един кратък период в началото на 2000 г., когато не само укриването, но и неплащането на осигуровки в особено големи размери се криминализира и само за няколко месеца постъпиха 20 млн. лв., тогава доста сериозна сума, в бюджета на НОИ. Но наказателната отговорност за неплащането беше отменена от Конституционния съд. Но сега става въпрос за укриване и пак не се приема.
И догодина не се очаква да падне таванът на пенсиите - тема, по която много сме говорили. Защото оказва се, че пари няма. Т.е. ако падне, както е заложено, разпоредбата би действала само за новоотпуснатите пенсии. Кое е най-малко несправедливото решение?
Тази разпоредба, че ще отпадне таванът само за новоотпуснатите пенсии, е още от 2000 г., когато се готвеше реформата по простата причина, че от 1997 г. насам вече пенсията се изчислява от всички години плюс избрани три най-добри. Освен това от 2000 г. ние въведохме автоматичен регулатор на максималната пенсия и това е максималният осигурителен доход, а на онзи, който има доходи над максималния, му си даде възможност да участва в доброволното пенсионно осигуряване. Така че тази разпоредба е стара и още тогава беше решено, че трябва да отпадне таванът за новоотпуснатите пенсии, които се изчисляват от един много по-голям референтен период и при това имаме и максимален осигурителен доход.
За пореден път ли ще се удължава този срок?
Смятам, че не трябва да се удължава и че от 2014 г. за новоотпуснатите пенсии не трябва да има ограничения. Изчисленията на НОИ показват, че максималната пенсия, която ще се получи като новоотпусната от следващата година, ще засегне около 3000 човека, но тя няма да бъзе по-висока от максимум 1200-1300 лева. Що се отнася до старите пенсии, ако и за тях отпадне таванът, за това не само че са необходими допълнително 120 млн. лв., а за новоотпуснатите само 12 млн., но и ще има много остра обществена реакция, защото макар и малко на брой, има максимални пенсии, които са над 10 000 лева, а има други, които са по 5000-6000 лева, заради това, че тези три най-добри години носят много висок индивидуален коефициент и от там висока пенсия.
Как може да се постигне справедливост? С поетапно вдигане на максималния осигурителен доход?
Да, с нарастването на максималния осигурителен доход. Освен това този процент - 35 на сто от максималния доход, когато беше въведен през 2003 г., тогава това беше съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход. Тогава беше 35%, а сега е около 45%, т.е. справедливо е ограничението, таванът да бъде 45 на сто от тези 2400 лева, колкото се предвижда догодина да бъде максималният осигурителен доход. Тогава вече някъде около 1000 лева ще бъде ограничението. И ако сега малко над 51 000 души са ограничени, при един малко по-висок таван, който ще бъде запазен, ще бъдат ограничени не повече от 15 000-20 000 души, чиито пенсии са изчислени за един кратък период от време. Тези хора говорят, че са ощетени и се говори за несправедливост, защото дълго време са получавали пенсията си в намален размер. Трябва да ви кажа, че ако спрямо тях се приложи същият принцип - пенсията да се преизчисли върху един по-дълъг период от време, не само че те не са ощетени, но голяма част от тях са ощетили голяма част общественото осигуряване, защото тяхната пенсия е от три най-добри понякога и неслучайни години.
При тази нестабилна политическа обстановка и конфронтацията в страната, все пак това, което се случва в икономиката ни - вървим надолу, а Европа тръгна леко нагоре, каква ще е зимата според вашите очаквания?
Няма да е лека, но е много важно по какъв начин ще бъде съставен бюджетът. И тъй като не виждам кураж, а не виждам дори условия за някакъв радикализъм от страна на правителството при тази ситуация, ключовите думи са предвидимост и предпазливост в максимална степен.
Ще приложат те или така трябва?
Така трябва да постъпи правителството при тези условия колкото и да ни се иска нещо да се случи. Но при тези условия - предвидимост и предпазливост.
