Енел искат да строят нова ТЕЦ в България
Енел искат да строят нова ТЕЦ в България / netinfo

Най-голямата енергийна компания в Италия и третата по големина европейска ютилити компания „Енел” заявява интерес да строи в България нова топлоелектрическа централа, подобна на ТЕЦ „Марица - Изток 3”, в която притежава 73%.

Това обяви в специално интервю за Дарик радиоизпълнителният директор на „Енел” Фулвио Конти.

С Фулвио Конти разговаря Десислава Златкова

Какво е мястото на България в стратегията на Енел за разрастване в посока пазарите на Югоизточна Европа? Проявявате ли интерес към други проекти, освен ТЕЦ „Марица - Изток 3”, в която притежавате 73% и АЕЦ Белене?

България е много важна за нас. Тя е в центъра на европейската ни платформа за развитие на присъствието ни в региона. Ние вече присъстваме в България чрез ТЕЦ „Марица - Изток 3”. Смятаме да продължим да инвестираме и имаме интерес да изградим нова централа, подобна на ТЕЦ „Марица - Изток 3” и с подобна мощност – около 800 мегавата.

Вече сме представили тази идея на българското правителство и на НЕК. До края на годината ще приключим предпроектните проучвания и тогава ще запознаем правителството с по-детайлизиран план за нашата инвестиция.

Както знаете, имаме интерес към участие в проекта АЕЦ „Белене”. Смятам, че сме квалифицирани да бъдем оператор на новата централа.

Каква е оценката ви за структурата на проекта АЕЦ „Белене”?

Знаем, че вече е избрана руска компания, която ще строи АЕЦ „Белене”. Мисля, че това е добър избор. „Атомстройекспорт” са експерти и са висококвалифицирани в това.

Но ние не знаем много от техническите детайли, така че ще трябва да изчакаме проектът да бъде представен в тези детайли на компании като нашата, които се интересуват от стратегическо партньорство и тогава ще можем да го оценим.

„Атомстройекспорт” обявиха, че започват работа веднага, а стартът на първи блок на АЕЦ „Белене” ще е след 6 години и половина. Смятате ли този срок за реален?

Това е значима инвестиция, така че е необходимо да се планира точно и работата да спазва по предварителния график. По принцип са нужни 5 – 6 години, за да бъде завършен такъв проект. Но аз все пак нямам представа от техническите детайли.

Смятате ли, че България ще успее безпроблемно да осигури финансирането на този проект?

Да, така мисля. Със сигурност работата с компании като „Енел” ще помогне за намиране на необходимото финансиране. Ние имаме финансов капацитет.

Мисля, че е възможно да постигнем съгласие с българското правителство, за да получим достъп до средства от външни финансиращи институции.

Комбинацията от нашите финансови възможности и способността да помогнем на държавата да получи финансиране от ЕБВР и ЕИБ определено ще осигури необходимото финансиране за проекта.

През последните години България задоволяваше между 50 и 100% от дефицита на електроенергия в региона, но сега спира износа. Кой според вас ще заеме мястото на България в снабдяването на Балканите с ток?

Като компания, която проявява интерес към АЕЦ Белене, как смятате, че след построяването й България ще успее да възстанови позициите си на основен износител в региона?

В краткосрочен план е важно, докато се чака да стане новата централа, да се осъществят други проекти на базата на лигнитни въглища, като проекта за нова централа, който ние предлагаме.

И най-важното е, че като работи с компании като нашата, които имат технологиите и възможностите да обединят капацитета на съществуващите централи, България няма да има нужда от внос на електроенергия. И от време на време може би ще има възможност да изнася.

Останалите държави също предприемат собствени мерки за увеличаване на мощностите си. Румъния също иска да построи нова мощност. Гърците планират да имат генерационни централи. Така че броят на проектите в съседство на България расте. Но трябва де се има предвид, че и икономиките много бързо се развиват.

Липсата на мощности в България ще бъде за много кратък период, ако успеем да направим новата централа в „Марица - Изток 3”.

Да разбирам ли, че според вас няма опасност от енергийна криза на Балканите?

Трудно ще се постига баланс между търсене и предлагане . Но не мисля, че ще се стигне до криза.

Преди време гръцкият информационен сайт Ин Нюз ви цитира, че „Енел” ще установи сътрудничество с „Газпром” в Югоизточна Европа. За какъв тип сътрудничество става дума? И как оценявате степента на зависимост на България и на ЕС от „Газпром”?

Ние сме в добри отношения с „Газпром”. Ние сме им добри клиенти и се опитваме да развием партньорството си в региона. Те имат достъп до много пазари, ние смятаме, че присъствието им ще се разширява.

Важно е да търсим заедно възможни комбинации на пътища и средства, за да увеличим нивото на доставки на руски горива и газ в страните от Централна и Източна Европа. Ние сме в много начален етап на преговорите с „Газпром”, така че няма нищо решено, но това е идея, която бихме искали да развием.

Как оценявате степента на зависимост на България от „Газпром”?

Ние всички сме зависими от някого по един или друг начин. Това важи и за Западна Европа. Нека вземем за пример нашата страна – Италия – ние внасяме 100% от суровините за производство на енергия. Това не ни спира да планираме диверсификация на ресурсите - въглища, газ, горива, ядрена енергия…

Необходимо е намаляване на зависимостта от един единствен източник. Трябва да се увеличи сътрудничеството с други страни, които предлагат тези суровини.

В България е пред старт проект за обединяване в енергиен холдинг на държавните предприятия в енергийния сектор – АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз”, мините, ТЕЦ „Марица - Изток 2”. Обмисля се пускане на акции на този холдинг на българската и на чужди фондови борси. „Енел” би ли проявил интерес?

По принцип „Енел” не е чисто финансов инвеститор. Не искаме просто да притежаваме миноритарен дял. Мислим, че сме по-добри участвайки директно в управлението на индивидуалните активи. Ако в хода на тази консолидация някои от компаниите бъдат достъпни за инвеститори, ние със сигурност бихме проявили интерес. Но това е решение, което българското правителство трябва да вземе.

Не мисля, че е възможно точно сега да ви кажа повече, защото не знаем какъв точно ще е резултатът от това обединение.

Смятате ли, че в Европа и в света в момента може да се говори за ядрен ренесанс?

Това е логична стъпка напред в диверсификацията. Държавите имат нужда да са по-независими от доставчиците на суровини, което би могло да подтикне допълнителни инвестиции в ядрената енергетика.

Нарастват също и притесненията относно употребата на изчерпаемите горива за производство на електричество, защото те увеличават емисиите въглероден диоксид, а също опасността от така нареченото глобално затопляне. Всичко това води обратно към ядрената енергетика.