Когато през 1999-та Георги Господинов пуска на пазара дебютния си "Естествен роман" няма как да знае, че именно благодарение на тази книга след време ще се превърне в най-превеждания български автор. 12 години по-късно, когато вторият му роман "Физика на тъгата" вече е факт, Господинов не мисли толкова за това колко пъти той ще бъде преиздаден или на колко езика преведен. По-важно му е дали читателите ще се разпознаят в разказаните истории. Дали ще се идентифицират с тях.
"Физика на тъгата" от няколко дни се продава в книжарниците, но сега по-голямата новина е, че разпространителите вече са изискали от издателството "Жанет 45" целия тираж на книгата от 2000 бройки. Ето защо се обмисля отпечатването на нов.
"Физика на тъгата" е роман, писан бавно. Без гонене на срокове кога ще е на пазара. С прецизност и мисъл за всяко изречение в него. Самият автор го определя като рисков и признава, че е труден. Започва го преди около година и половина, макар първите идеи да са още от времето, когато завършва "Естествен роман". По новия текст Георги Господинов работи в различни държави, в градове, около които все има вода. Край езерото Ванзее в Берлин, после на брега на Дунав в Кремс, краят слага в Сплит, който е на Адриатическото крайбрежие.
Ето какво разказва Господинов за периода на създаването на романа: "Има голямо удоволствие в това да пишеш и да не бързаш да публикуваш. Да си освободен от амбицията да публикуваш непременно. След първия роман много хора ми казваха, че трябва веднага да напиша втори, защото има интерес и сега е моментът да продам набързо няколко книги. Но аз не съм професионален писач на романи. Ако "Естествен роман" с нещо е шантав и различен, а и "Физика на тъгата" сега е още по-шантав и по-различен, то това се дължи на факта, че не гледам занаятчийски на тази работа. Затова си оставих цялото протяжно време, най-вече следобедно, защото то ми е любимото за писане, за да могат историите да се разположат удобно в тези 12 години. Имаха време да се развият. Бавността е нещо, което все повече оценявам".
Във "Физика на тъгата" става дума точно за това - за физиката на тъгата. Романът обаче не е тъжен. Главният му герой притежава способността да влиза в историите на други хора и да ги преживява все едно са му се случили на него. В книгата присъства и митът за Минотавъра - странното същество с бича глава и човешко тяло, обитаващо подземен лабиринт.
Георги Господинов обяснява: "Целият роман всъщност е роман около тема и темата е тъгата. И опит тя да се погледне от различни страни. В началото си мислих, че България е най-тъжното място. През 2010 година Economist беше извадил такова изследване. Този роман е писан от българската точка на тъга. Но в същото време, понеже героят пътува, за да избяга от тъгите си тук, той вижда, че тъгата днес е много сериозно европейско понятие. Има нещо като световна тъга, световна есен. Някои го наричат икономическа криза, но аз мисля, че зад тази криза има други, по-важни. Това ми се иска да опиша, това усещане за тъга, за изчерпване на смисъл, което от една страна може да бъде тягостно усещане, но от друга и светло чувство. Тъжният човек е мислещият човек, тъжният човек е съзерцаващият човек. Аз мисля, че когато разкажеш една тъга, тя става по-светла. Неразказаната тъга е тежката тъга".
Заглавието на втория си роман Георги Господинов избира трудно, между 35 варианта. Писателят казва: "Трудно ми беше, защото този роман не иска да разкаже само една история и твърди, че ние не живеем в чисти жанрове. Ние не живеем в един роман, ако се замислим. Дълго не можех да намеря заглавие, което да отговаря на различните линии, защото принципът на романа е принципът на лабиринта. А когато ти влезеш там няма само един път, няма само една посока. Думата "тъга" ми беше важна. Оказа се, въпреки че това го знаех още преди да измисля заглавието, че тази дума е много трудна за превод. А и смисълът на думата, тукашният, славянският, е доста различен. Припомнете си думите за тъга на различни езици и ще видите, че те казват различни неща. При произнасянето й на български има едно особено преглъщане, с това "г" в края, звукът е един такъв гърлен. Все едно човек се опитва да разкаже нещо, но не успява и го преглъща. Все едно иска да скрие нещо".
И на още въпроси отговаря Георги Господинов:
За колко повече неща му се налага да мисли на един писател, когато започне да създава втория си роман, особено когато първият е най-големият му успех досега?
Усещам отговорност пред хората, които са се превърнали в мои читатели, в моя публика, и които през тези 12 години, видимо или невидимо, са чакали още истории от мен. Освен това аз държа романът да е четивен, но да не е лесен и да не влиза в това, което се очаква от теб. Да не е това, което в момента върви и се харчи. Всеки добър занаятчия днес може да направи един средно добър и четивен български роман, един български сериал или български филм. Тоест ние тук можем да си разкажем истории по някаква формула. Но въпросът е да разкажеш нещо, което излиза от тази формула и опитва границите на жанра. Мисля, че "Физика на тъгата" е рисков роман, труден, дори радикален в някаква степен.
Сега когато книгата е в книжарниците, тя започва да си живее собствен живот, отделя се от теб и ти нямаш този контрол върху нея, който си имал досега. Как си го представяш този живот, какъв ти се иска да бъде?
Ще бъда щастлив и удовлетворен, ако на тази книга й се случи едно от нещата, което се случи с "Естествен роман". И то не е свързано с преиздаване, не е толкова до преводите, а до това, че много хора разпознаха собствените си истории в историите, които са в книгата. Идентифицираха се с тях. Много хора казаха: Ама това е моята история, ти не можеш да я знаеш. Това е нещо, което много би ме зарадвало, ако се случи.
Официалната премиера на "Физика на тъгата" от Георги Господинов ще бъде на 13 декември в столичния театър "Сфумато". Два дни преди това романът ще бъде представен и на Коледния панаир на книгата в НДК.
