„Да предпоставяме предварително предсрочни избори е също толкова лошо, колкото да предпоставяме предварително, че някой ще си изкара мандата непременно. Крайният хоризонт на мандата на това правителство не може да бъде задаван от самите политиц", това каза в интервю за Дарик депутатът от Коалиция за България Татяна Буруджиева. Тя коментира призивите кабинетът и партиите зад него да определят краен срок за работата на тази власт,, като така бъде посочено и кога ще са следващите парламентарни избори.
По думите на политолога такъв хоризонт, определен сега, би бил изкуствен, защото в политиката продължителността на работата на една власт е свързана със това изпълнил ли е един кабинет задачите, които си е поставил или не. „В момента, в който се сложи този хоризонт, всяко едно действие на правителството - с външните ни партньори, с инвеститорите, всичко ще бъде предпоставено с този хоризонт. Ще тръгнете ли да правите бизнес в България, ако знаете, че след осем месеца не е ясно какво ще се случва?!?", попита Татяна Буруджиева. Според нея по-скоро трябва да се следи поетапно как властта изпълнява поетите ангажименти и задачите си и след всеки отчет, кабинетът да получава доверие, ако се справя.
Протестите влязоха в своя втори месец. Докога така, особено на фона на очакванията за ескалация на напрежението, не дай боже?
Наистина не дай боже, защото истински трагедии се случват на фона на опита на всички да променим нещата в България и да променим начина, по който се случва политиката у нас. Криза наистина има от гледна точка на това, че трябва да можем от всички страни, които са заинтересовани и показват желание да изкажат мнението си и да отстояват позициите си по отношение на случващото се в България. Трябва да можем да намерим онова, което ни обединява, не само да стоим на позициите, които ни разединяват. И в този смисъл, според мен, може да бъде изходът от една криза. Смятам, че основното, което трябва да се случи, е да продължим диалога с протестиращите и да се опитаме да осъществяваме още по-сериозен контрол над онова, което става в изпълнителната власт. А протестиращите според мен трябва да осъзнаят един факт, който няма как да бъде решен с усилията на тези политици, които в момента са в Народното събрание или в изпълнителната власт. И то е, че само изборите могат да ги представят в парламента - техните интереси, личностите, на които те имат доверие и партиите, които ще подкрепят. Няма как настоящите парламентаристи или хората от изпълнителната власт нито да изразят най-общо казано, дясната политика, която те искат да последват, нито да формират техните партийни субекти, на които те да имат доверие. Това не може да се случи, освен те да съществуват и да се родят в обществото и да бъдат подкрепени.
Казахте: „Да продължим диалога с протестиращите". Смятате ли, че има реален диалог, първо?
Смятам, защото този диалог се осъществява по повод и на Изборен кодекс и на редица позиции в правителството, защото там също има постоянен форум за работа и за диалог с представителите на различни извън парламентарни партии, организации и сдружения. И комисията, която се сформира в Народното събрание, ако заработи по-интензивно.
Въпросите, които поставят хората от протеста могат да се чуят и да намерят конкретния си отговор вътре в парламента, към конкретните адресати. Стига да има ясни въпроси. Защото аз не мога да приема по никакъв начин изказаната теза от професор Константинов, че тук става въпрос да се удовлетворят естетическите потребности на протестиращите. Няма как да им ги удовлетворим ние естетическите потребности. Първо, защото политиците задоволяват политически потребности и второ, защото естетиката на протестиращите явно предпочита други фигури, които само политическият процес може да извади напред. И те самите, като гласуват за тях. Няма как иначе тези, които те естетически не харесват да ги удовлетворят естетски.
Защо в БСП и ДПС се боят да обявят краен хоризонт за работата на това правителство? Вижда се, че ситуацията е напрегната и за кабинета. В такава среда трудно се работи, да не кажа, че е почти невъзможно. Ако се зададе един такъв краен хоризонт, според мнозина ще се успокои напрежението и в обществото.
Крайният хоризонт не може да бъде задаван от самите политици. Нали разбирате, че всеки краен хоризонт няма да удовлетвори никого - нито едната, нито другата страна. Ако кажем, че крайният хоризонт са 4 години мандат, това би било дори некоректно, защото няма случаи, когато в българската политика да може със сигурност да кажеш какво ще се случи след 4 години. Зависи в крайна сметка от работата. Ясни хоризонти бяха дадени. Един път със спешните мерки и задачи. И правителството, въпреки трудностите, ги осъществи. Сега аз се надявам, че ще има ясна програма, която е разписана за първата година, за втората година, за третата и четвъртата година с ясни задачи. От тук нататък обществото трябва да се изкаже за всеки един такъв хоризонт дали са спазени обещанията и са изпълнени задачите Ако са изпълнени, се дава доверието и се върви към следващия етап. Това правителство много ясно го обяви в самото начало. Ние гласувахме в парламента спешните мерки с ясни срокове и то се отчете за първите си срокове какво е свършило и какво не е свършило. Друг начин за работа в политиката аз не знам. Не може по принцип да си формираме хоризонт. Сега да кажем ще бъде след два месеца, след три, след една и след пет години само защото някой иска да формира такъв хоризонт, който е изкуствен. Хоризонтът винаги съответства на задачите, които са поставени и дали са изпълнени.
Казахте изкуствен, но доколкото се вижда това правителство не успя да стартира с този кредит на доверие, който поне обеща да дава хоризонти на цял пълен мандат. Тези гласове, които говорят избори две в едно през май 2014 година търсят точно този опит, хайде не за съгласие, но за постигане на някакво успокоение на случващото се в страната.
Аз лично не харесвам предпоставяне на нещата, защото аз не знам май догодина каква ще е точно ситуацията, колко и как ще се е справило това правителство, какво ще е доверието или недоверието в него, за да предпоставям сега, че непременно трябва да правим избори. Лично аз винаги съм твърдяла, че едни предсрочни избори са инструмент да подсилиш едно правителство и едно управление. И така се прави в другите държави. Така че аз нямам притеснения от това да формирам подобен хоризонт. Проблемът е по скоро по отношение на онова, което може да направи правителството с такъв хоризонт. Защото всички знаем, че в момента, в който се сложи този хоризонт, всяко едно действие на правителството, включително с външните ни партньори и с икономическите инвеститори , всичко ще бъде съпоставяно с този хоризонт. Ако вие трябва да правите бизнес в България, ще тръгнете ли да го правите, ако не знаете след 8 месеца какво ще се случва? Няма да тръгнете да го правите. Такова едно предпоставяне за мен не е добре за България. Аз съм съгласна при всеки отчет на правителството да се поставя въпроса: Подкрепяме ли го или не нататък, с този отчет. Но да предпоставяме, че ще има избори само защото правим онова, което е редно да се направи в началото на един мандат-изборен кодекс-да знаят какви са условията и да могат да работят за следващите избори тогава, когато като общество решим, че те са необходими. Да ги предпоставяме предварително е също толкова лошо, колкото да предпоставяме предварително, че някой ще си изкарва мандата непременно.
Правят ли се вече стъпки за диалог с ГЕРБ, защото ако на правителството работата му е да пише програми и да се отчита пред парламента, парламентът работи в една абсурдна ситуация.
Да, така е. Ситуацията е абсурдна. Аз искрено се надявам, че ГЕРБ ще почнат да следват онова, което казват. Помните в началото как влязоха в парламента и казаха: „Ние сезираме Конституционния съд и в зависимост от неговия отговор ще решаваме какво правим". Сега очаквам с надежда тяхното решение, защото диалог през медиите не е нормална ситуация в една парламентарна република. В момента, в който влязат в парламента, диалогът започва там. Независимо дали са в зала или не, диалогът между парламентарните сили трябва да бъде в парламента. От тук нататък всяка една парламентарна и извънпарламентарна сила, от нощта на изборите започва да се готви за следващите. Никой не пречи на ГЕРБ да си работи с гражданите и да работи за целите и интересите, които са си поставили като политическа партия. Но редното е, ако признават Конституционния съд и онова, което се е случило на изборите, да дойдат и да дебатираме в парламента. Разбирам, че не е приятна ситуацията, тя на никого не е приятна. Разбирам, че на ГЕРБ не е приятна ситуацията, в която се намират в парламентарна зала или начинът, по който се общува с някои политически сили, общувам казвам деликатно. На нас също не ни е приятна ситуацията, която се случва и начинът, по който ние работим като парламент, но това е реалността. Според мен едни политици и хора, които винаги са демонстрирали и са държали на едно мъжко поведение, трябва да могат да минат и през такива тежки ситуации. И аз се надявам, че те ще имат достатъчно сили да го направят, да дойдат в парламента. В парламента истински бих подкрепила един диалог, защото той е важен за едни много сериозни задачи.
В БСП обсъжда ли се вариант за второ правителство в рамките на това Народно събрание, независимо дали ще го наречем тип "Орешарски 2"?
Не, не се обсъжда. Най-малкото трябва да видим програмата, която ще даде това правителство и резултатите от първите 100 дни, за да може да говорим за това, какво е нашето доверие като парламентаристи в правителството и в неговите действия.
Значи не говорите и за възможно правителство с участието на ГЕРБ?
Да.
