10 846 601 долара и 40 цента са получили безвъзмездно български неправителствени организации от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа през последните 12 години. Не е трудно човек да направи тази простичка сметка, тъй като американските фондации, които са разпределили общо 75 милиона долара (или 62 млн евро средно за периода) в седем бивши комунистически държави, са отчели всичко до последния цент и дори са го публикували на сайта си.
По повод медийни съмнения за прозрачността на финансиране на неправителствени организации в България пред Дарик един от членовете на директорския борд на тръста - Хайке Маккерън, обяви, че НПО-тата, които са получавали пари, "просто трябва да опишат ситуацията фактологически".
Сред българските получатели на сумите има доста познати лица, като въпреки че тръстът „хлопна кепенци" още миналата година, две родни НПО-та ще продължават да ползват и през 2014-а грантове от по 80 000 долара - те са Българското училище за политика "Димитър Паница", чийто председател е Саша Безуханова (вижте тук) и фондация "14-и януари" , основана от едно от лицата на протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски - Асен Генов (вижте тук).
„Организациите, които са получавали пари от нас, просто трябва да опишат ситуацията фактологически. Ако предположим, че нямат причина да се страхуват, би трябвало просто да посочат тръста като един от източниците им на финансиране", обясни по повод появилите се у нас обвинения към НПО-тата в непрозрачност членът на директорския борд на закрития вече тръст Хайке Маккерън. Според нея по-разумно било финансирането на неправителствения сектор да бъде прекратено, след като седемте държави, в които е работел тръстът, влезли в Евросъюза.
Вашият тръст е финансирал неправителствени организации в седем източноевропейски държави със 75 милиона долара за период от 12 години. Как беше основана организацията и съответно как беше решено да бъде закрита?
Тръстът за гражданското общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) беше създаден с идеята да съществува само 10 години. Беше създаден от група американски фондации, сред които „Германският фонд Маршал", фондация "Мотт", фонда "Братя Рокфелер", фондация "Форд" и института "Отворено общество". Тръстът беше създаден през 2001-ва, но срокът на съществуването му беше удължен до края на миналата година. През този период местихме централата си два пъти - първо беше във Варшава, после - в София, а накрая пак се върна в полската столица.
Каква беше първоначалната цел?
Мисията на тръста беше да подкрепя инфраструктурата, законовата рамка и политическата среда, които да насърчават развитието на гражданските общества в седемте държави.
В кои сфери основно работеха НПО-тата, на които отпускахте пари?
Най-различни. Някои се занимаваха с проблемите на околната среда, други - с правата на жените, трети - с подобряването на диалога между правителствата и гражданите, имаше и общи организации, които образно казано „надзираваха" и обръщаха внимание на най-различни проблеми в обществото. На по-късен етап се явиха доста организации, които работеха основно чрез Интернет и те дори започнаха да вземат преднина пред класическите НПО-та. Доста обсъждахме дали традиционните НПО-та са основният инструмент, който може да помогне за развитието на гражданското общество и съответно дали към тях или по-скоро към Интернет-мрежите да насочваме финансирането. Последните успяваха много умело да се организират чрез социалните мрежи Туитър и Фейсбук и всъщност този наш дебат все още продължава сред различни други световни фондации, които отпускат пари на този тип НПО-та.
Тези Интернет-мрежи основно по политически начин ли се стремяха да влияят върху развитието на гражданското общество?
Някои със сигурност - да, въпреки че точно такива не се финансираха от нашия тръст. Но пък зависи от точния начин, по който се ползва политиката. Например в Полша отпуснахме пари на група, която организираше чрез социалните мрежи дебати между хора от правителството и граждани. Също така изискваха от изпълнителната власт задължително да публикува в Интернет всички нови закони, които се приемат в държавата - НПО-то ги събираше и улесняваше достъпа до тях, насърчаваха гражданите да се свързват с местните си депутати, ако имат проблеми. Така търсеха по-голяма прозрачност и интерактивност между гражданите и политиците.
Каква отчетност изисквахте за парите, които отпускахте?
Имаше много строг контрол. Тръстът за гражданското общество не беше организиран централизирано, и имахме служители във всички седем държави. Те обикаляха местните организации и разговаряха детайлно с тях - преди, по време и след края на всеки проект. Разговаряха и с всички, които са имали преки отношения с организациите. Всички местни организации, които са получавали пари, подаваха доклади в тръста за това как върви работата им, какво са успели да постигнат, дали проектът продължава след края на финансирането, кои елементи им се е наложило да модифицират и, разбира се, подробни финансови отчети.
Кои бяха критериите, по които решавахте да отпуснете пари на дадена неправителствена организация?
Наблюдавахме доколко професионално работеха. Гледахме каква е историята на дадена организация, въпреки че това нямаше как да се прави за нови НПО-та. Така че може да се каже, че на моменти тръстът подкрепяше малко по-рисковани начинания, тъй като някои от организациите бяха сравнително нови и не можеха да бъдат проверени. От друга страна обаче, някои от членовете на борда твърдяха, че именно такъв тип организации трябва да бъдат подкрепяни, тъй като никой друг няма да ги финансира точно поради тази причина. Особено правителствените структури не биха рискували да отпуснат пари на данъкоплатците, за да финансират някоя съвсем нова формация. Все пак това доста добре се вписваше в мисията на тръста. Друг механизъм, който ползвахме, беше повторното предоставяне на средства. Тъй като бордът беше съставен от представители на американски организации, имахме необходимост от хора "на терен", които са по-добре запознати на местно ниво. Затова понякога молехме посредниците ни в отделните държави да преразпределят парите по веригата, разбира се, в съответствие с мисията ни.
Какви резултати очакваха американските фондации, които съставят тръста, срещу парите, които отпускаха? Все пак някои организации в Централна и Източна Европа са получавали стотици хиляди долари...
От една страна, изискваме те да са изрядни в докладите си, в отчетите си и в резултатите си. От друга страна, искахме тези държави да вървят към по-силна демокрация, пазарна икономика и най-вече - по-силно гражданско общество.
Как решавахте коя организация колко пари да получи от тръста? Защо някои са взимали по 300 000 долара, а други - само 20 000?
Тръстът се ръководеше от необходимостите. Тоест, не сме търсили организации, които да се възползват от парите ни. Те кандидатстваха, казваха ни за какво им трябват пари и разглеждахме случая им. Служителите ни изискваха от всяка организация подробни и детайлни обяснения за какво им трябва всяка една част от общата сума. Основният въпрос, който тръстът си задаваше докато разглеждаше всеки един случай е: „Изглежда ли ни способно НПО-то да изпълни това, което твърди, че ще направи?" Не казвам, че никога не сме допускали грешки, но винаги сме се стараели да подкрепяме стойностни проекти. Смисълът на тръста не беше да плащаме заплати на НПО-та, а това винаги го има като опасност в този сектор, особено в държави, които не са особено богати. Наистина, това не са тривиални въпроси, но мога уверено да заявя, че като цяло тръстът взимаше правилните решения и подкрепяше много успешни проекти.
В България се появиха писания, пълни с недоволство, че американски фондации уж безвъзмездно субсидирали с милиони долари български НПО-та? Приемате ли, че някои хора може би не са били съгласни с дейността ви?
Разбира се! Мисля си, че може би щеше да бъде разумно тръстът да прекрати дейността си малко по-рано - тоест след като всяка една от държавите, в които работехме, се присъедини към Евросъюза. Това присъединение изцяло промени ситуацията. Имайте предвид, че е сложно споразумение, което е подписано за 10-годишен период, да бъде отменено. От друга страна обаче, имаше хора, които не смятаха за редно тези държави да продължават да получават частни американски финанси, след като вече са започнали да получават и държавни средства на ниво ЕС. Дори в Германия се води този дебат - дали демокрацията функционира най-добре с или без частните пари. За мен това е важен дебат, защото има основни разлики в начина, по който европейците и американците гледат на гражданското общество. Но хората трябва да знаят, че тези фондации, сформирали тръста, не представляват американското правителство.
Споменахте, че на моменти сте допускали грешки. Имахте ли процедура, чрез която се опитвахте да ги коригирате?
Стараехме се да си взимаме поука. Фактът, че нямаме нищо общо с правителствата, има своите плюсове и минуси. Не сме били така да се каже "местни" в държавите, в които работехме. Нямам спомен да сме правили грешка от типа някой незаконно да е присвоявал пари или каквото и да било друго законово престъпление. Като казвам грешки, имам предвид, че организации не са успявали да довършат започнатите проекти, или пък са искали неколкократно да бъдат удължени заложените срокове, докато в крайна сметка не сме виждали, че нещата не вървят добре. Но съм твърдо убедена, че в нито един случай не сме финансирали мошеници. Контролът от наша страна, особено преди да бъде одобрено някое НПО, беше изключително подробен - разговаряли сме не само с хората от всяко едно НПО, но имахме цели бордове със съветници във всяка държава, които включваха известни аналитици, журналисти и обществени дейци. Обсъждахме всяко едно НПО съвместно с тези бордове. Така че, въпреки че допускам, че не всеки финансиран от нас проект е бил чак толкова сполучлив, колкото организаторите му твърдят, не е имало каквито и да било значителни нередности.
Тръстът вече е закрит, но сроковете на някои от финансираните от вас проекти продъжават и догодина. Има ли все пак хора, които продължават да контролират тези проекти?
Много обсъждахме как да се справим с това от техническа гледна точка, а и по отговорен начин. Имахме задължението да вложим парите в НПО-та до последния цент. Тук вече помолихме служителите ни да предложат организации, които те считат за заслужили. Последва дълъг период на проучване, преди да се изберат конкретните НПО-та, от които да сме достатъчно доволни и които да получат последния транш от финансирането. В момента наистина няма кой да следи как вървят тези проекти, но точно заради този подробен процес на проучване сме сигурни, че избраните от нас НПО-та са абсолютно изрядни и имаме доверие, че ще довършат проектите, за които сме ги одобрили.
Споменахте, че на моменти сте допускали грешки. Имахте ли процедура, чрез която се опитвахте да ги коригирате?
Стараехме се да си взимаме поука. Нямам спомен да сме правили грешка от типа някой незаконно да е присвоявал пари или каквото и да било друго законово престъпление. Като казвам грешки, имам предвид, че организации не са успявали да довършат започнатите проекти, или пък са искали неколкократно да бъдат удължени заложените срокове, докато в крайна сметка не сме виждали, че нещата не вървят добре. Но съм твърдо убедена, че в нито един случай не сме финансирали мошеници.
Наскоро у нас имаше пресконференция, на която основателят на едно НПО беше пряко попитан откъде получава финансирането си, и той избегна да отговори. Дни по-късно излезе вестникарска публикация за финансирането от страна на тръста на няколко български НПО-та. Притеснява ли ви подобна негативна публичност?
Не бих могла да коментирам, тъй като не съм изцяло запозната с подробностите, но ако трябва да говоря по-общо, мисля, че тези НПО-та просто трябва да опишат ситуацията фактологически. Ако предположим, че тези хора нямат причина да се страхуват, ръководителите на тези организации би трябвало просто да посочат тръста като един от източниците им на финансиране и да призоват хората да разгледат документацията им, така че да няма въпроси относно легитимността. Всички финанси, които сме разпределяли през годините, са публикувани в сайта ни http://www.ceetrust.org/grants-database.html, така че всичко е прозрачно.
Бюджетът на тръста е бил 75 милиона долара за 12-годишното му съществуване, предназначени, и тук цитирам сайта ви, "за общественото благо". Това звучи прекалено хубаво, за да е истина...
Знам, че така изглежда, но го определям като "американският пионерски дух". Моята организация - „Германският фонд Маршал", беше първата западна организация, която откри след падането на Желязната завеса бюро в бившия соцлагер, по-конкретно в източен Берлин. По това време нямаше германски компании, да не говорим за НПО-та, които да са си мислили въобще да правят подобни неща. Американците обаче притежават този приключенски дух - да са първите, които да се изправят пред предизвикателствата. Това е мисленето зад идеята за създаването на тръста - да се помогне на хората, живели в соцлагера, да открият гражданското общество и демократичните процеси. За тази цел те предоставят огромна сума пари, с които да помогнат на този процес, които до голяма степен са предоставени на базата на доверието. А в тези държави, където много хора са шпионирали и доносничили за своите близки, именно доверието е нещо, от което тези постдиктаторски общества имат голяма необходимост.
