България трябва да поиска отговор от Турция защо потокът от сирийски бежанци се насочва към страната ни, като в същото време страната ни трябва категорично да поиска експертна и финансова помощ от Европейския съюз. Това каза в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" бившият шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов. Той отбеляза, че страната ни няма нито опит, нито пари, за да се справи проблема, като предупреди, че България тепърва я чакат изпитания заради бежанския натиск.
Аспарухов напомни, че идва зима, а бежанците се хвърлят в сгради, които по думите му приличат на кочина. Има ранени хора, болни хора, деца, каза още той и допусна, че между бежанците има хора с криминално минало, преследвани от закона в Сирия, а вероятно и ислямски фундаменталисти. „Когато говорим за тежкия проблем, трябва да се има предвид именно това - днес бежанците са 5000 души, утре вероятно ще станат 10 000 души. Тепърва предстоят изпитания за България. От един нищо и никакъв проблем ще стане голям проблем", прогнозира той.
По думите му е трябвало още вчера ЕС да помогне на България с експерти и най-вече с пари, а не да идват „разни комисари" да се запознават със ситуацията. Според него затваряне на границата с Турция и спиране на потока би било тежко и антихуманно решение. „По-скоро трябва да преговаряме с Турция и да намерим общ изход. Ние не можем да се позволим да затворим границата, но можем да поискаме съдействието и на Европейския съюз, а защо не и на Големия брат, американците. Те забъркаха тази каша в Сирия, сега ние трябва да сърбаме попарата. Ние се оказахме жертвата", коментира още Бриго Аспарухов.
Подцениха ли властите първоначално това, което май ще се окаже сериозно изпитание за държавата ни, този засилен бежански натиск? Засега не е вълна, но пък като гледаме мащабите на България, лесно потокът ще се превърне във вълна за страната ни.
Така е, но фундаментът на едно общество е солидарността. Ако погледнем проблема право в очите, ще видим, че българинът и неговите институции не са подготвени за такова тежко изпитание, каквато е тази ситуация. У нас липсва солидарност между хората. Така че обяснението защо българите гледат негативно към тези бежанци има това обяснение. Ние просто не проявяваме нито солидарност, нито съпричастност, нито съчувствие към тези хора. Първо, българинът не е виновен за това, което се случва в Сирия, но се оказва, че България е единствената членка на Европейския съюз, която директно е засегната от последиците от тази ситуация в Сирия. В резултат на гражданската война, която вече е факт в Сирия, този бежански поток минава през територията на Турция. Турците приеха 350 000 бежанци и като че ли това им дойде много и на тях.
И започнаха твърде лесно да пропускат.
И започнаха... Ето това е големият въпрос: защо тази високоорганизирана военна машина като Турция в лицето на нейните органи за сигурност пропуска с такава лека ръка бежански поток към най-бедната държава в ЕС, каквато е България. За мен този въпрос е основен и политиците трябва да направят необходимото да поискат отговор от Турция.
Официално.
Защо този бежански поток се насочва към България? Не се притеснявам от това да го кажа - насочва се към България.
Целенасочена е вече, смятате, тази политика, защото Турция решава, че това е лимитът й.
Ами това е лимитът й.
И от гледна точка на сигурността й.
Защо да поема тази отговорност към такива хора, когато тя има също сериозен проблем с бедно население?
Да, но тя е и по-активна по казуса със Сирия.
Защо е активна - това вече се крие далеч в историята. Нека не забравяме, че Сирия 400 години е владяна от османците. От 1516 г. до Първата световна война Османската империя владее територията на днешна Сирия. А в края на 19 век се заражда националистическото движение в Сирия, което развива силна антитурска политика и това е използвано от европейската Антанта да ги стимулира още повече спрямо Турция, за да може да им обещае след това независимост. Така че исторически има кой да обясни причините защо Турция се намесва активно в този проблем.
Въпросът е в друго - официално има ли път, по който ние да поискаме едно такова обяснение и съответно като че ли не чува Брюксел това, което е основен наш проблем.
Тук опираме пак до онова, за което говорих в началото, а именно солидарност. Европейският съюз трябва да раздвижи своята тежка бюрократично машина и да погледне проблема в очите наистина. Ние не можем да се справим с този проблем, защото първо нямаме опит.
Обещаха техническа подкрепа от „Фронтекс".
Европейският съюз е много бърз на обещания. Въпросът е, че на България й трябва силна организация. И идва зима. Тези хора са настанени в помещения, в които от пръв поглед се вижда, че не стават за обитаване от хора. А ние хвърляме тези хора в едни сгради, които приличат на кочини, с извинение за израза. Това е едното. Но сред този бежански поток има ранени хора, има болни хора, има деца. Безспорно между тях има и хора с криминално минало, преследвани от закона в Сирия най-вероятно. Безспорно между тях вероятно има и ислямски фундаменталисти. И когато говорим за тежкия проблем, трябва да се има предвид именно това - вече са 5000, утре ще станат 10 000 души вероятно. Как ние ще се справим с най-добро желание, с най-добра организация без опит и без пари?
Ние можем ли да имаме информация дали сред тези хора има радикални елементи.
Тук вече имат думата специалните ни служби. Убеден съм, че те имат предвид това. Убеден съм, че са насочили вниманието си към това и вероятно следят този процес. Но заливането ни всеки ден с бежанци... Някак като че ли ще ни изпреварят проблемите, преди да ги погледнем ние в очите и да ги решаваме.
Прави ли са българите наистина да се притесняват за сигурността? Мнозина от тези, които реагират срещу това, че приемаме бежанци, изтъкват точно този аргумент - не знаем какви елементи идват, какво ще направят в нашата страна. Доколко сериозен е рискът?
От чисто хуманитарна гледна точка те не са прави. Защото това може да се случи всекиму. Най-добре го разбират българите, които пребивават в чужбина, търсейки работа и отношението към тях. И трябва да си зададат въпроса: ако това се случи на мен и към мен се отнасят по този начин, добре ли ще ми е. Затова българинът е известен с гостоприемството и състрадателността си, но това е дефицит вече у нас самите като общество. Така че темата е изключително тежка и широка с тази сирийски конфликт и съм убеден, че тепърва предстоят изпитания за България. От един нищо и никакъв проблем ще стане голям проблем. И ние още вчера трябваше да поискаме категорично и настойчиво не да идват някакви комисари и да се запознават, - то е ясно, че нямаме подготовка - да оглеждат границите и сградите, това са повече протоколни визити... Трябваше още вчера да й се помогне на България и с експерти, които са специалисти в тази сфера, с пари най-вече. В противен случай ние не можем да се справим. Колкото и казарми да предоставя Министерството на отбраната, колкото и усилия да употребява Министерството на вътрешните работи и всички останали институции, проблемът не може да бъде решен. Тепърва ни предстоят сериозни изпитания.
Казахте пари, всъщност голяма част от българите се подразниха от признанието, че един бежанец излиза около 1100 лева на държавата месечно, а има българи, които живеят с 300 лева.
Да, добре, това е добра статистика, но тя се разминава с основното - хуманността. Какво представляват тук парите, като имаш 5000 души, които не знаят къде се намират?
Има семейства, деца, това е безспорно.
Това са деца, които са хвърлени на много сериозно изпитание.
Не, това е знак и за българите с колко трябва да живее един човек, с колко живее българинът, това е друг аспект.
Погледнато чисто егоистично, хората са прави да реагират така. Но аз приемам тази реакция не толкова към нещастните бежанци, колкото като протест и изказване срещу българските институции и срещу държавата изобщо. Защото тя не се справя със собствения си народ, камо ли да се справи с чужди хора.
Трябва ли да бъдем по-настойчиви в искането си Европа да се ангажира с финансови рамки за тази помощ или пък да кажем „Добре, отваряме границите, за да тръгнат те накъдето си пожелаят".
И това не можем да направим, защото тогава ще ни се скарат. А ние сме много чувствителни на тема скарване и когато ни вдигнат жълт картон от Брюксел, ние веднага заемаме други пози. Да затворим нашата граница с Турция и да спрем потока - това е антихуманно, наистина. И тук одобрявам казаното от министъра на вътрешните работи, че ние трябва незабавно да поискаме финансови средства и подкрепа от ЕС. Така че не настойчиво, ние трябва да бъдем категорични в това отношение.
Казвате, че би било нехуманно да се затвори, но не би ли било по-честно, ако на тези хора не можем да осигурим елементарни условия. Един от бежанците каза „Това, което се случва тук, е ужасно. Ние не сме животни все пак, макар и да бягаме". Ако не можеш да осигуриш на някого нужната помощ, по-добре признай и затвори границата.
Тежко решение ще бъде това, ако затворим границата. По-скоро трябва да преговаряме с Турция и да намерим общ изход. Независимо че Турция не е членка на ЕС, тя вече 40 години се стреми да бъде такава и съм убеден, че може да се намери тема, по която да...
Какво? Да подпомогнем лагери, които да се отварят там, както едно време Иван Костов с Македония?
Нека да не забравяме, че случихме много лош период - идва зимата, ще настъпят нечовешки условия за тези хора. И цената, която България ще плати като имидж пред света, ще бъде много тежка. Защото ние в невъзможност да се справим с проблема, тези хора ще бъдат жертви на процеса и то в буквалния смисъл на думата. Не можем да ги хвърлим на бунището. Така съм устроен и мисля, че това е правилно - независимо от тежката ситуация ние не можем да си позволим да затворим границата, но можем категорично да поставим въпроса пред Турция и да поискаме съдействието на Европейския съюз, а защо не и на Големия брат.
Американците.
Американците. Те забъркаха тази каша в Сирия, сега ние трябва да сърбаме попарата им. Нека не забравяме, че преди това имаше Ирак, имаше Либия. Кой още предстои? Египет е на ход. И какво се случва тогава? Цяла Европа, която и без това има силно мюсюлманско присъствие - говоря с най-добро чувство към тези хора, ние се оказахме наистина жертвата. Най-бедната държава, най-бедните хора да посрещаме бежански поток, който успяхме по косовската криза с разбиране от Европейския съюз и най-вече с решимостта на българското правителство да го спрем. Но сега ситуацията е съвсем друга. И който си въобразява, че нещата в Сирия ще се успокоят и че бежанският поток ще намалее, си създава излишни илюзии. Това тепърва ни предстои.
Отлага ли се само кулминацията?
Ще ви кажа за разведряване... Перничани ще го разбераг най-добре. Имаше един герой, който го бяха нарекли Жуцата - несретник, но мъдър човек. Питат го дали ще има трета световна война, а той казва „Щом има репетиция, ще има и представление". В момента сирийската сцена е готова, има артистите, предстои представлението. Представлението е с тежък край. Сирия в този вид, който си въобразява, че Башар Асад може да остане на власт, си прави тежка илюзия. Промените ще настъпят болезнено, трагично за сирийския народ. Тази страна е разрушена, приписват й се грехове. Ислямските фундаменталисти настъпват. И въпросът на американския философ и мислител Бжеженски е много правилен: знае ли се след Башар Асад - пристъпва се към промяна на режима там - дали следващият ще има по-добро отношение към американското правителство и Америка от него? И тук е моментът - не знаеш какво ще се случи след това, а предприемаш акция. Това ми прилича на вица за заека - набили го защото нямал едни цигари, а други.
Ние обаче за кой ред на това представление си купихме билет, ако гледаме позициите на институциите? Появи се общата позиция на президента и примиера.
Ние не сме си купили билета. Ние сме пред гишето и чакаме да ни кажат в кой клас да се качим в транспортното средство. Америка си променя няколко пъти позицията, ние шикалкавим веднага след нея.
Президентът беше казал, че позицията му е като на Обама, сега вече...
Сега вече каза „Няма да атакуваме". Тази стара политическа лисица Хенри Кисинджър също каза: Барак Обама прояви слабост, защото внесе проблема за решаване в Конгреса, когато той е всевластен, можеше да го реши веднага. Намеси се руският интерес. И той има своите корени. И ние присъстваме на едно представление, без да сме предвидени като играчи, но сме готови като резерви, а всъщност ставаме жертва на последиците от това, което се случва в Сирия с този бежански поток. Така че ролята на България е никаква в случая, но ние страдаме. Това е парадоксът.
Дано да намерим сили и да издържим този тест, който ни се поднася с този бежански натиск.
Това, което ме притеснява, е, че най-висшият орган на държавата - парламентът, като че ли имаме прекалено много очаквания да реши по някакъв мъдър начин този проблем. Аз не виждам носители на мъдрост там или болшинството. Затова в такива тежки ситуации ми се струва, че трябва да проявим солидарност и разбиране към тези хора. Те не са виновни, както и ние не сме виновни.
Въпросът „Кой предложи Делян Пеевски?" беляза тези сто дни на кабинета „Орешарски". Ще се окаже ли целият мандат на правителството, колкото и да е дълъг той, под този знаменател, с този въпрос.
Струва ми се, че което и правителство да беше дошло в България, търпилото на народа свърши.
Сам ще признаете, че казусът „Пеевски" катализира и изчерпа за нула време целия аванс на доверие.
Казусът „Пеевски" беше само поводът. Причината е друга. Причината е отново, което ви казах - търпилото на народа свърши. Това, което притеснява всички нас, е, че няма формулирано искане от тези, които протестират в момента и към които всички ние сме съпричастни в известна степен. И тук трябва да се прецени какво ни очаква след това. Ако нямаме отговор на този въпрос - какво ни очаква след това, не бива така драстично да се държим към правителството, което все пак, убеден съм, си е взело дълбока поука от това, което направи в началото. Въпреки че Пеевски не е престъпник. Пеевски е заможен човек, добре се е развил в условията на пазарната икономика и никой не го осъдил за нищо. И изведнъж той стана символ на лошото. Тази сцена ми е позната, аз лично съм я преживял.
Но като човек, който познава добре областта на националната сигурност, със сигурност не бихте го предложил, ако Ви бяха питали.
Това е много сериозна тема и ще ви кажа веднага, че в утвърдените демократични държави хората, които ръководят такива институции, невинаги са професионалисти. Да ви дам за пример ЦРУ. Аз бях шест-седем години директор на разузнаването и по мое време се смениха трима директори на ЦРУ и никой не забеляза това. Защото професионализмът не е в лицето на директора, професионализмът е под него - заместниците и целият оперативен състав.
Това да не го приемам в подкрепа на това кадрово решение от ваша страна принципно?
Искам да кажа, че ние се намираме в самото начало на демократичните процеси у нас. Ние като общество още ферментираме по пътя на демокрацията. Не сме дорасли до такива решение. И затова беше предизвикателството и никой не го разбра. Защото у нас все още е необходимо на такива институции да бъдат слагани професионалисти, а не хора, които до вчера не са били познати на тази сфера.
В редиците на БСП обаче все по-често се чуват гласове за това, че реално левицата няма контрол върху кабинета. Чий ли е този кабинет? И ваш ли е Пламен Орешарски, ако ви попитам като представител на левицата в момента?
Така погледнато, както вие го описвате, това са два качени съда. Ако Пламен Орешарски - хипотетично говорим - утре подаде оставка, БСП рухва, образно казано. И обратно - ако БСП оттегли подкрепата от кабинета, тогава той си заминава. И питам тогава - какво се случва у нас? Нови избори? Кой идва след това? Познатият стар играч Бойко Борисов?
Въпросът е кой носи отговорността за случилото се, ако наистина БСП не може да контролира онова, което се взема като решения в този кабинет...
Нека си кажа. Кой носи отговорността? Отговорността трябва да я носят тези, които подкрепят кабинета.
Пак се връщаме на въпроса. Аз смятам, че за Пеевски се пита не толкова от интерес някой да връща лентата към старта на всички протести, а там е заровен въпросът за отговорността кой взема решенията и кой носи отговорност за тях.
Така е. Аз бях впечатлен от едно интервю с английския посланик. Независимо от моите сериозни забележки към тяхната намеса в нашия живот, но това е емоционалната страна. Той каза на зададен въпрос в контекста за „Пеевски": „Ние също не сме съвършено общество, трима депутати от нашия парламент бяха осъдени за нерегламентирани разходи". Осъдено обаче. И нашето общество затова е чувствително, защото има хора, които нарушават законите, но не са осъдени. И всичко това като натрупване 23 години доведе до онова, което сега се случва - никакво доверие, никакъв аванс на кабинета който и да е той - дали „Орешарски" или някой друг, тоест едно объркване в действията на хората, в поведението на хората.
От думите Ви разбирам, че не бихте приели определенията дори на представители на левицата, че БСП се е превърнала и се превръща в клиентелистка партия.
А защо само БСП? Целият ни преход през последните 23 години е изграждан по този начин - преразпределяне на собствеността, което определя и изгражда фундамента на цялата държава. Щом сменяш собственост, преминаваш от една собственост в друга, тогава става естествено джунгла.
На каква цена скачените съдове БСП и Орешарски трябва да държат властта?
На каква цена? Аз съм убеден, че към днешна дата трябва на всяка цена.
Дори и ако социалното недоволство се задълбочи през идните месец-два?
Да. Ако аз имаме такава позиция и десет други - обратната, че искат незабавни избори, какво преследват с това?
Говоря за цената на социалния мир.
Социален мир няма у нас 23 години. Има обаче граждански мир, което е по-ценното. Социалният мир може да се подобрява, да се влошава, но няма кръв.
