Земеделските стопани в България очакват новото Народно събрание да започне активно работа, да актуализира бюджета и да осигури финансови средства за втория транш от държавна "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна".
Това заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в пловдивското село Златитрап по време на официалното откриване на Жътвена кампания 2024.
"Месеци след нашите протести беше изпълнена първата част от споразумението за изплащане на т. нар. украинската помощ. Първият вече е изпълнен. От тук нататък трябва да се започне активно работа по втория транш, който е в размер на 300 милиона лева за всички сектори. Известно ни е, че в бюджета няма предварително заложени средства за тази "украинска помощ". Предполагаме и се надяваме, че щом новото Народно събрание започне работа, ще се мисли в посока за актуализация на бюджета. Но все пак нашата грижа беше да разпишем нещо, което да устройва до някаква степен бранша. За нас е важно до края на септември вторият транш да бъде изпълнен, защото в споразумението ни ясно пише, че той ще бъде изплатен, под условие че бъде удължена украинската помощ", коментира Проданов.
Земеделците, които не подписаха споразумение, прекратяват протестите
Той допълни, че отговорност на политическите сили е да осигурят необходимите финансови средства.
Председателят на НАЗ коментира и основните проблеми пред бранша, свързани с пазарите и цената на пшеницата.
"Трудно е да се намерят нови пазари и то не защото е сложно самото намиране на пазари. Проблемът е в цената на продукцията. Търсене има, но цената, която ни се предлага, не е достатъчно добра. Има много страни консуматори на зърно, но цената, на която търсят да закупят, е ниска за разходите, които правим. От друга страна българската пшеница е с високо качество и ние изпълняваме европейските изисквания за високо ниво на екологичност, което обаче естествено повишава себестойността на произведената продукция. Затова и пазарите, на които ние се стремим да продаваме, трябва да са платежоспособни. Такъв е европейският пазар, но той в момента е зает от Украйна. Ние бяхме традиционни износители за Испания и Португалия, но там в момента сме изместени от украинските ни колеги", обясни Илия Проданов.
По думите му в момента голям пазар за българската пшеница има в Северна Африка и по-конкретно в Алжир, Тунис, Египет, както и в Азия. Голямо количество българските производители изнасят и за Южна Корея и Индонезия. "Това са нетрадиционни пазари за нас, защото транспортът до там е доста сериозен. Проблемът ни не е къде да си продадем продукцията, а на каква цена да я продадем, която да съответства на качеството ни", допълни Проданов.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Това заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в пловдивското село Златитрап по време на официалното откриване на Жътвена кампания 2024.
"Месеци след нашите протести беше изпълнена първата част от споразумението за изплащане на т. нар. украинската помощ. Първият вече е изпълнен. От тук нататък трябва да се започне активно работа по втория транш, който е в размер на 300 милиона лева за всички сектори. Известно ни е, че в бюджета няма предварително заложени средства за тази "украинска помощ". Предполагаме и се надяваме, че щом новото Народно събрание започне работа, ще се мисли в посока за актуализация на бюджета. Но все пак нашата грижа беше да разпишем нещо, което да устройва до някаква степен бранша. За нас е важно до края на септември вторият транш да бъде изпълнен, защото в споразумението ни ясно пише, че той ще бъде изплатен, под условие че бъде удължена украинската помощ", коментира Проданов.
Земеделците, които не подписаха споразумение, прекратяват протестите
Той допълни, че отговорност на политическите сили е да осигурят необходимите финансови средства.
Председателят на НАЗ коментира и основните проблеми пред бранша, свързани с пазарите и цената на пшеницата.
"Трудно е да се намерят нови пазари и то не защото е сложно самото намиране на пазари. Проблемът е в цената на продукцията. Търсене има, но цената, която ни се предлага, не е достатъчно добра. Има много страни консуматори на зърно, но цената, на която търсят да закупят, е ниска за разходите, които правим. От друга страна българската пшеница е с високо качество и ние изпълняваме европейските изисквания за високо ниво на екологичност, което обаче естествено повишава себестойността на произведената продукция. Затова и пазарите, на които ние се стремим да продаваме, трябва да са платежоспособни. Такъв е европейският пазар, но той в момента е зает от Украйна. Ние бяхме традиционни износители за Испания и Португалия, но там в момента сме изместени от украинските ни колеги", обясни Илия Проданов.
По думите му в момента голям пазар за българската пшеница има в Северна Африка и по-конкретно в Алжир, Тунис, Египет, както и в Азия. Голямо количество българските производители изнасят и за Южна Корея и Индонезия. "Това са нетрадиционни пазари за нас, защото транспортът до там е доста сериозен. Проблемът ни не е къде да си продадем продукцията, а на каква цена да я продадем, която да съответства на качеството ни", допълни Проданов.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
