Таванът на пенсиите се вдига от 1500 на 2000 лева от 1 юли - това предвижда проект за промени в държавния бюджет за тази година, който ще се обсъжда на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник, съобщи БНР.
Според проекта от 1 октомври ще има още едно увеличение на максималната пенсия и тя ще стане 3400 лева.
На заседанието ще бъде разгледан целият пакет от антикризисни мерки на управляващите. Предвижда се от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременят с 10%. Освен това, изплащаните към 30 юни допълнителни суми, т.нар. Covid добавки и индивидуалните компенсации, които представляват разликата между дохода от пенсия през декември миналата година и през януари т.г., се включват в действителния размер на получаваната лична пенсия за трудова дейност.
Също от 1 юли минималната пенсия става 467 лева, вместо досегашните 370, а социалната пенсия за старост се увеличава от 170 на 215 лева.
От 1 октомври пенсиите за трудова дейност ще се увеличат с прилагане на модифицирано правило за осъвременяване, като процентът на увеличение за всяка година ще бъде по-голямото измежду нарастването на средния осигурителен доход или средногодишната инфлация.
Очаква се средната пенсия през юли да достигне 658 лева, а през октомври - 709 лева.
На тристранния съвет ще бъдат обсъдени и предвидените от 1 юли мерки по антикризисния пакет, сред които въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление и на природен газ, нулева ставка ДДС за доставки на хляб, увеличаване размера на данъчните облекчения за деца и др.
Междувременно вчера стана ясно, че до две седмици управляващите ще разпишат и внесат за обсъждане актуализацията на бюджета. Именно през актуализацията трябва да бъдат утвърдени антикризисните мерки, които вече бяха представени. Сред тях е и намаляване на ДДС на парното и топлата вода от 20 на 9%, с което да се омекоти шокът от драстичното поскъпване на топлинната енергия от 1 юли.
„Обединихме се, че в седмицата от 6 до 10 юни ще се постараем в Народното събрание да бъде разгледан на първо четене в комисия Закон за бюджета с измененията по актуализацията”, коментира началникът на кабинета Лена Бориславова.
Кабинетът си постави срок - до края на юни новият бюджет да е факт, за да действат от 1 юли антикризисните мерки и по-високите пенсии. Пакетът от мерки трябва да бори и високите цени на топлоенергията, които също ще влязат в сила то 1 юли. Един от лостовете да се смекчи поскъпването от 40% е намаляване на ДДС на парното - от 20 на 9%. Мярка, която някои експерти критикуват.
„Намаляването на ДДС не е антикризисна, а прокризисна мярка, защото това не намалява цената на парното, а просто кара някой друг да я плаща. Нали разбирате, че държавата тези пари трябва да ги вземе от някъде. Тя трябва да ги вземе от някакви други данъци”, коментира пред NOVA икономистът Григор Сарийски.
Според други, обаче, това ще даде глътка въздух за крайните потребители. „Ако се намали ДДС върху парното от 20 на 9 процента това ще падне под 30 процента. Откъде ще се вземат парите? Имайте предвид, че ние имаме много индустрии, които печелят от тази ситуация, енергетиката прави невероятен износ на огромни цени”, смята икономистът Георги Ангелов.
По-ниско или нулево ДДС на парното ще понижи цената, но няма да е достатъчна мярка, смятат част от коалиционните партньори. От ИТН предупредиха, че правителството залага на много социални мерки, които трудно ще реализира без заеми.
„Бодряшки изявления как всичко може да се оправи с държавна намеса просто не са верни. Държавата отделя огромно количество пари за социални дейности. Но тези пари трябва да дойдат отнякъде. Ако икономиката не върви, другият вариант е заеми. Задават се трудни години”, предупреди Тошко Йорданов.
Според ИТН единственият начин да се избяга дългова спирала е икономиката на страната да работи.
Според проекта от 1 октомври ще има още едно увеличение на максималната пенсия и тя ще стане 3400 лева.
На заседанието ще бъде разгледан целият пакет от антикризисни мерки на управляващите. Предвижда се от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременят с 10%. Освен това, изплащаните към 30 юни допълнителни суми, т.нар. Covid добавки и индивидуалните компенсации, които представляват разликата между дохода от пенсия през декември миналата година и през януари т.г., се включват в действителния размер на получаваната лична пенсия за трудова дейност.
Също от 1 юли минималната пенсия става 467 лева, вместо досегашните 370, а социалната пенсия за старост се увеличава от 170 на 215 лева.
От 1 октомври пенсиите за трудова дейност ще се увеличат с прилагане на модифицирано правило за осъвременяване, като процентът на увеличение за всяка година ще бъде по-голямото измежду нарастването на средния осигурителен доход или средногодишната инфлация.
Очаква се средната пенсия през юли да достигне 658 лева, а през октомври - 709 лева.
На тристранния съвет ще бъдат обсъдени и предвидените от 1 юли мерки по антикризисния пакет, сред които въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление и на природен газ, нулева ставка ДДС за доставки на хляб, увеличаване размера на данъчните облекчения за деца и др.
Междувременно вчера стана ясно, че до две седмици управляващите ще разпишат и внесат за обсъждане актуализацията на бюджета. Именно през актуализацията трябва да бъдат утвърдени антикризисните мерки, които вече бяха представени. Сред тях е и намаляване на ДДС на парното и топлата вода от 20 на 9%, с което да се омекоти шокът от драстичното поскъпване на топлинната енергия от 1 юли.
„Обединихме се, че в седмицата от 6 до 10 юни ще се постараем в Народното събрание да бъде разгледан на първо четене в комисия Закон за бюджета с измененията по актуализацията”, коментира началникът на кабинета Лена Бориславова.
Кабинетът си постави срок - до края на юни новият бюджет да е факт, за да действат от 1 юли антикризисните мерки и по-високите пенсии. Пакетът от мерки трябва да бори и високите цени на топлоенергията, които също ще влязат в сила то 1 юли. Един от лостовете да се смекчи поскъпването от 40% е намаляване на ДДС на парното - от 20 на 9%. Мярка, която някои експерти критикуват.
„Намаляването на ДДС не е антикризисна, а прокризисна мярка, защото това не намалява цената на парното, а просто кара някой друг да я плаща. Нали разбирате, че държавата тези пари трябва да ги вземе от някъде. Тя трябва да ги вземе от някакви други данъци”, коментира пред NOVA икономистът Григор Сарийски.
Според други, обаче, това ще даде глътка въздух за крайните потребители. „Ако се намали ДДС върху парното от 20 на 9 процента това ще падне под 30 процента. Откъде ще се вземат парите? Имайте предвид, че ние имаме много индустрии, които печелят от тази ситуация, енергетиката прави невероятен износ на огромни цени”, смята икономистът Георги Ангелов.
По-ниско или нулево ДДС на парното ще понижи цената, но няма да е достатъчна мярка, смятат част от коалиционните партньори. От ИТН предупредиха, че правителството залага на много социални мерки, които трудно ще реализира без заеми.
„Бодряшки изявления как всичко може да се оправи с държавна намеса просто не са верни. Държавата отделя огромно количество пари за социални дейности. Но тези пари трябва да дойдат отнякъде. Ако икономиката не върви, другият вариант е заеми. Задават се трудни години”, предупреди Тошко Йорданов.
Според ИТН единственият начин да се избяга дългова спирала е икономиката на страната да работи.
