От БСП заявиха, че са получили доклада на БНБ за готовността на България за влизане в Еврозоната. По-рано от "Възраждане" дадоха брифинг в кулоарите на парламента и заявиха, че са получили само половината от анализа, но според тях България не е готова.
„Ние сме изненадани от този доклад, защото той не дава отговори на нашите въпроси и освен това в придружителното писмо пише, че работните текстове са към 25 октомври 2022 г., те все още не са одобрени от работната група и съвет за въвеждане на еврото в България и към този момент текстовете не са внесени, не са разглеждани и не са одобрени от УС на БНБ. Как ви звучи всичко това?! БНБ ни изпраща някакъв пасквил, в който не е ясно кой го е писал, каква отговорност носи, няма подпис, няма печати, не е ясно кои са тези експерти и не се дава отговор на въпросите, които поставихме“, посочи Гечев.
По думите му има проблеми и рискове с управлението на валутния резерв на БНБ, тъй като съгласно нормативните уредби на Европейската централна банка "ние, в зависимост от дела, който бихме имали в капитала на ЕЦБ, съобразно брутния вътрешен продукт на България, 500 млн. евро отиват директно от нашия валутен резерв в управление на Европейската централна банка".
"Но обърнете внимание, че това няма да бъдат евро, а ще е равностойността на 500 млн. евро, тъй като валутните резерви на ЕЦБ са в други конвертируеми валути, а не в евро. Това ще рече, че или на тази стойност ние по съответния курс трябва да предоставим долари и злато, или злато от резервите на БНБ. Вторият огромен риск, който ще срещне България, ще бъде изплащането на държавни заеми, направени от други страни, членки на ЕЦБ и Еврозоната, тоест може да се окажем в ситуация, че ние, заедно с другите страни членки ще изплащаме и покриваме рисковете по държавния дълг на други страни", обясни още Гечев.
Според него друг проблем е и това, че в близките години единна фискална политика няма да има. "Няма как да има успешна единна парична политика, ако няма и единна фискална политика, т.е. имаме сериозни причини да се притесняваме", посочи още Румен Гечев.
Той заяви, че от БСП ще искат ново изслушване на БНБ и на служебното правителство, за да обяснят ситуацията.
"Няма как Народната банка и служебното правителство да бягат от отговорност. Те тук имаха странното изказване, че влизането в Еврозоната било политическо, а не икономическо решение. Това е стряскащо. Това означава, че те изпълняват някакви политически поръчки, че някой е казал, че ние трябва да станем членове на Еврозоната на 1 януари 2024 г. Откъде накъде и с какви сметки?! С тези страници, които са изпратили, не отговарят на тези въпроси. Защо страни, като Полша, Унгария и Чехия и техните анализи показват, че нямат интерес и не искат да влизат в Еврозоната в обозримо бъдеще. Ние, за да решим дали искаме да влезем в Еврозоната, трябва да имаме сметки", допълни Гечев.
„Ние сме изненадани от този доклад, защото той не дава отговори на нашите въпроси и освен това в придружителното писмо пише, че работните текстове са към 25 октомври 2022 г., те все още не са одобрени от работната група и съвет за въвеждане на еврото в България и към този момент текстовете не са внесени, не са разглеждани и не са одобрени от УС на БНБ. Как ви звучи всичко това?! БНБ ни изпраща някакъв пасквил, в който не е ясно кой го е писал, каква отговорност носи, няма подпис, няма печати, не е ясно кои са тези експерти и не се дава отговор на въпросите, които поставихме“, посочи Гечев.
По думите му има проблеми и рискове с управлението на валутния резерв на БНБ, тъй като съгласно нормативните уредби на Европейската централна банка "ние, в зависимост от дела, който бихме имали в капитала на ЕЦБ, съобразно брутния вътрешен продукт на България, 500 млн. евро отиват директно от нашия валутен резерв в управление на Европейската централна банка".
"Но обърнете внимание, че това няма да бъдат евро, а ще е равностойността на 500 млн. евро, тъй като валутните резерви на ЕЦБ са в други конвертируеми валути, а не в евро. Това ще рече, че или на тази стойност ние по съответния курс трябва да предоставим долари и злато, или злато от резервите на БНБ. Вторият огромен риск, който ще срещне България, ще бъде изплащането на държавни заеми, направени от други страни, членки на ЕЦБ и Еврозоната, тоест може да се окажем в ситуация, че ние, заедно с другите страни членки ще изплащаме и покриваме рисковете по държавния дълг на други страни", обясни още Гечев.
Според него друг проблем е и това, че в близките години единна фискална политика няма да има. "Няма как да има успешна единна парична политика, ако няма и единна фискална политика, т.е. имаме сериозни причини да се притесняваме", посочи още Румен Гечев.
Той заяви, че от БСП ще искат ново изслушване на БНБ и на служебното правителство, за да обяснят ситуацията.
"Няма как Народната банка и служебното правителство да бягат от отговорност. Те тук имаха странното изказване, че влизането в Еврозоната било политическо, а не икономическо решение. Това е стряскащо. Това означава, че те изпълняват някакви политически поръчки, че някой е казал, че ние трябва да станем членове на Еврозоната на 1 януари 2024 г. Откъде накъде и с какви сметки?! С тези страници, които са изпратили, не отговарят на тези въпроси. Защо страни, като Полша, Унгария и Чехия и техните анализи показват, че нямат интерес и не искат да влизат в Еврозоната в обозримо бъдеще. Ние, за да решим дали искаме да влезем в Еврозоната, трябва да имаме сметки", допълни Гечев.