Археологът проф. Николай Овчаров е обявил уникална находка на 21 септември във Варна, хвърляща важна светлина върху и без това доста неясната българска история от драматичния 14-и век. Става дума за открит на 30 км южно от града бронзов медальон с изображение на три хералдични лъва, се посочва в съобщение на Овчаров до БТА. "Че лъвът е български герб през 13-14-и век е вън от съмнение. Той се открива върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград", казва археологът.
Той отбелязва, че тези данни се потвърждават от емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдичната фигура, наречена "lion rampant" или "изправен лъв". Това е един от често използваните образи в зараждащата се западноевропейска хералдика, пояснява археологът.
Много е интересно, че същите лъвове се появяват като символи на вече покореното от османците българско царство в цяла серия западни сборници с вече класически феодални гербове. Най-ранен от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал. Тя е изпълнена около 1418-1420 г., т. е. само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 г. Впрочем на българите е приписан и втори герб - този път "lion rampant", който е абсолютно идентичен с този на монетите на цар Иван Шишман, обяснява проф. Николай Овчаров.
Той информира, че българският царски герб с три лъва е представен още в Милтенбергския гербовник, ок. 1486-1500 г., Общ гербовник на Конрад фон Грюненберг от 1483 г., Сборник гербовници, кодекс 391 на Баварската държавна библиотека, ок. 1530 г. и още десетки други авторитетни източници от 15-17 век.
Той отбелязва, че тези данни се потвърждават от емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдичната фигура, наречена "lion rampant" или "изправен лъв". Това е един от често използваните образи в зараждащата се западноевропейска хералдика, пояснява археологът.
Много е интересно, че същите лъвове се появяват като символи на вече покореното от османците българско царство в цяла серия западни сборници с вече класически феодални гербове. Най-ранен от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал. Тя е изпълнена около 1418-1420 г., т. е. само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 г. Впрочем на българите е приписан и втори герб - този път "lion rampant", който е абсолютно идентичен с този на монетите на цар Иван Шишман, обяснява проф. Николай Овчаров.
Той информира, че българският царски герб с три лъва е представен още в Милтенбергския гербовник, ок. 1486-1500 г., Общ гербовник на Конрад фон Грюненберг от 1483 г., Сборник гербовници, кодекс 391 на Баварската държавна библиотека, ок. 1530 г. и още десетки други авторитетни източници от 15-17 век.
