Румен Радев
Румен Радев / БГНЕС
Държавният глава поздрави българските дипломати по случай празника им
Дипломацията е преди всичко кауза, основана на чувството на дълг пред Родината и на висок морал в изпълнението на професионалните задължения. Това посочва президентът Румен Радев в поздравителен адрес до ръководството и служителите на Министерството на външните работи, дипломатическите мисии зад граница, Дипломатическия институт и Държавния културен институт към министъра на външните работи и всички настоящи и бивши дипломати по случай Деня на българската дипломатическа служба – 19 юли.

Президентът приветства усилията на българските дипломати по приоритетите на българската външна политика за отстояване на мира и сигурността на България в условията на война в близост до границите на страната.

Радев: Криейки се зад темата за Украйна, управляващите отстъпват от важни ценности

В приветствието си Румен Радев откроява и значението на защитата на стратегическите интереси на България, на българските граждани и българските общности в чужбина, утвърждаването на страната ни като активен, надежден и ориентиран към решения член на ЕС и НАТО, ООН и други международни организации, както и поддържането на добросъседски отношения, основани на сътрудничество.

Държавният глава заявява, че през изминалите 144 години от съществуването на дипломатическата ни служба нейната мисия е неотклонно и безкомпромисно да отстоява българските интереси за защита на националната сигурност и независимостта на страната ни, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Митов: Радев напоследък говори неща, които нямат логика

Румен Радев посочва, че през годините редица дипломати са надмогвали политическата конюнктура, проявявайки принципност и отстоявайки националните ценности с риск за своята кариера и лично благополучие. В контекста на тазгодишното отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи през Втората световна война президентът припомня доблестта на консулите, които през 1939-1944 г., въпреки получаваните разпореждания, издават транзитни визи на няколко хиляди мъже, жени и деца от еврейски произход, спасявайки ги от сигурно унищожение.