"Във вторник започват преговорите, защитихме всички наши позиции". Това заяви македонският външен министър Буяр Османи.
Османи разясни какъв е постигнатият компромис с България за започване на преговорите за членство на РСМ с ЕС.
Той обясни, че Скопие е отстояло важните неща за страната свързани с македонския език и история, която няма да бъде част от преговорната рамка. Докато България е отстояла само едно нещо – вкарването на българите в Конституцията на страната.
България и Северна Македония подписаха двустранен протокол по Договора за приятелство
Реципрочност е принципът, който се съдържа в протокола, който беше подписан в неделя в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска.
Османи уточни на брифинг с журналисти, че той има правен формат на протокол от среща, в който е направен анализ на постигнатите резултати от диалога и междусекторното сътрудничество в периода 2019-2022 г. Като се има предвид, че междуправителствената комисия не е заседавала от 2019 г., след българското вето, подписаният днес документ включва период от три години, като обикновено този документ се подписва веднъж годишно.
Османи представи пред журналисти съдържанието на протокола, който освен данните за политическия диалог, срещите, работата на междусекторните групи съдържа и точките от пакета четири плюс едно и какво се очаква от двете държави съгласно Споразумението за добросъседство. Подкрепата за европейската интеграция на Северна Македония е неразделна част от Протокола, като тук се изяснява провеждането на първата Междуправителствена конференция с ЕС, която в случая, касаещ РС Македония е разделена на две фази: политическа конференция, бележеща началото на процеса на скрининг, а след това втора конференция и отваряне на главите, но след като Северна Македония впише българите в Конституцията си.
Османи подчерта, че скринингът започва веднага след междуправителствената конференция на 19 юли. Република България декларира ангажимента си да се съгласи да проведе първата политическа междуправителствена конференция с ЕС с уговорката, че следващата междуправителствена конференция за приключване на началната фаза на преговорите за членство ще се проведе веднага след като Република Северна Македония включи в своята конституция, всички нейни граждани, които живеят на територията на държавата и са част от други народи, какъвто е българският народ, се посочва в протокола.
„Според френското предложение във вторник ще се проведе междуправителствена конференция, след това скринингът ще продължи година и половина, след края на този период ще има втора междуправителствена конференция, за която няма да има ново решение на Европейския съвет, но утре в 18:30 часа ще се вземат решения за двете конференции и за първата преди прожекцията и за втората след нея, като втората зависи от конституционните промени”, каза Османи. Той подчерта, че вписването на българите като част от други народи означава същото, което имат другите общности в страната - сръбският, влашкият, ромският народ, хърватския, черногорския, българския народ. Османи подчерта, че това не е нещо ново, визирайки като пример Хърватия, която включи 25 общности в конституцията си, преди да стане член на ЕС. В документа се посочва, че правителството на Северна Македония се съгласява следващата междуправителствена конференция за завършване на началната фаза на преговорите за членство да се проведе след влизане в сила на промените в конституцията, за да се включат онези нейни граждани, които живеят на територията на държавата, и са част от други народи, като българския народ, съгласно вътрешни процедури, включително конституционни закони за прилагането им.
„Тук имаше спекулации дали правителството може да поеме задължение от името на Народното събрание. Правителството не поема ангажимент от името на парламента в Скопие, но то се съгласява втората конференция да се състои, след като парламентът вземе решение за промяната на конституцият, касаеща малцинствените общности”, добави Османи.
Българското правителство, от друга страна, веднага след приемането на заключенията на Съвета на ЕС, съгласно окончателното предложение на френското председателство, изразява готовност да оттегли резервите си за сключването на предложеното споразумение между ЕС и Северна Македония за статута на Frontex. Относно реципрочността за правата на македонското малцинство в България Османи отговори, че конституционното устройство на България не признава етнически общности, както и конституциите на Франция и Гърция.
„Там има един милион турци, които не могат да регистрират турска партия, такава е системата на регулиране, Франция и Гърция си имат подобни. Конституцията не признава организации на гражданите на етнически принцип. Нашата конституция е друга. Предполагам, че това е причината през 1999 г. в съвместната декларация между тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов, да няма изискване за признаване на македонско малцинство, защото това би било намеса във вътрешните работи на България. Това е единствената асиметрична позиция в Споразумението”, подчерта Османи.
Османи разясни какъв е постигнатият компромис с България за започване на преговорите за членство на РСМ с ЕС.
Той обясни, че Скопие е отстояло важните неща за страната свързани с македонския език и история, която няма да бъде част от преговорната рамка. Докато България е отстояла само едно нещо – вкарването на българите в Конституцията на страната.
България и Северна Македония подписаха двустранен протокол по Договора за приятелство
Реципрочност е принципът, който се съдържа в протокола, който беше подписан в неделя в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска.
Османи уточни на брифинг с журналисти, че той има правен формат на протокол от среща, в който е направен анализ на постигнатите резултати от диалога и междусекторното сътрудничество в периода 2019-2022 г. Като се има предвид, че междуправителствената комисия не е заседавала от 2019 г., след българското вето, подписаният днес документ включва период от три години, като обикновено този документ се подписва веднъж годишно.
Османи представи пред журналисти съдържанието на протокола, който освен данните за политическия диалог, срещите, работата на междусекторните групи съдържа и точките от пакета четири плюс едно и какво се очаква от двете държави съгласно Споразумението за добросъседство. Подкрепата за европейската интеграция на Северна Македония е неразделна част от Протокола, като тук се изяснява провеждането на първата Междуправителствена конференция с ЕС, която в случая, касаещ РС Македония е разделена на две фази: политическа конференция, бележеща началото на процеса на скрининг, а след това втора конференция и отваряне на главите, но след като Северна Македония впише българите в Конституцията си.
Османи подчерта, че скринингът започва веднага след междуправителствената конференция на 19 юли. Република България декларира ангажимента си да се съгласи да проведе първата политическа междуправителствена конференция с ЕС с уговорката, че следващата междуправителствена конференция за приключване на началната фаза на преговорите за членство ще се проведе веднага след като Република Северна Македония включи в своята конституция, всички нейни граждани, които живеят на територията на държавата и са част от други народи, какъвто е българският народ, се посочва в протокола.
„Според френското предложение във вторник ще се проведе междуправителствена конференция, след това скринингът ще продължи година и половина, след края на този период ще има втора междуправителствена конференция, за която няма да има ново решение на Европейския съвет, но утре в 18:30 часа ще се вземат решения за двете конференции и за първата преди прожекцията и за втората след нея, като втората зависи от конституционните промени”, каза Османи. Той подчерта, че вписването на българите като част от други народи означава същото, което имат другите общности в страната - сръбският, влашкият, ромският народ, хърватския, черногорския, българския народ. Османи подчерта, че това не е нещо ново, визирайки като пример Хърватия, която включи 25 общности в конституцията си, преди да стане член на ЕС. В документа се посочва, че правителството на Северна Македония се съгласява следващата междуправителствена конференция за завършване на началната фаза на преговорите за членство да се проведе след влизане в сила на промените в конституцията, за да се включат онези нейни граждани, които живеят на територията на държавата, и са част от други народи, като българския народ, съгласно вътрешни процедури, включително конституционни закони за прилагането им.
„Тук имаше спекулации дали правителството може да поеме задължение от името на Народното събрание. Правителството не поема ангажимент от името на парламента в Скопие, но то се съгласява втората конференция да се състои, след като парламентът вземе решение за промяната на конституцият, касаеща малцинствените общности”, добави Османи.
Българското правителство, от друга страна, веднага след приемането на заключенията на Съвета на ЕС, съгласно окончателното предложение на френското председателство, изразява готовност да оттегли резервите си за сключването на предложеното споразумение между ЕС и Северна Македония за статута на Frontex. Относно реципрочността за правата на македонското малцинство в България Османи отговори, че конституционното устройство на България не признава етнически общности, както и конституциите на Франция и Гърция.
„Там има един милион турци, които не могат да регистрират турска партия, такава е системата на регулиране, Франция и Гърция си имат подобни. Конституцията не признава организации на гражданите на етнически принцип. Нашата конституция е друга. Предполагам, че това е причината през 1999 г. в съвместната декларация между тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов, да няма изискване за признаване на македонско малцинство, защото това би било намеса във вътрешните работи на България. Това е единствената асиметрична позиция в Споразумението”, подчерта Османи.
