Карина Ангелиева
Карина Ангелиева / БГНЕС, архив
Кризата, породена от разпространението на COVID-19, доказа необходимостта от нови механизми за сътрудничество в науката и иновациите, заяви зам.-министърът на образованието
Кризата, породена от разпространението на COVID-19, доказа необходимостта от нови механизми за сътрудничество в науката и иновациите. Свободното движение на учени и данни ще помогне за приобщаването на всички национални научни общности в Европейското научноизследователско пространство. Затова усилията ни трябва да са насочени към създаването на екипи, които да участват в програми и проекти. Необходимо е да се ускори и развитието на Европейския облак за отворена наука, както и придобиването на дигитални и цифрови умения от страна на учените, каза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева по време на неформалната видеоконференция на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в частта "Научни изследвания", съобщи пресцентърът на МОН.

България е сред първите страни в ЕС, финансирали научни проекти за COVID-19

Според Ангелиева ролята на научните организации и висшите училища е решаваща за формирането и развитието на научен капацитет в целия Европейски съюз, както и за трансфера на знания и иновации.

По думите на заместник-министъра на образованието сега повече от всякога е необходимо да се създадат допирни точки между Европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковата програма за научни изследвания и иновации.

Участниците във видеоконференцията са обсъдили и бъдещето на работните места в държавите членки.

В рамките на заседанието българският еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел е обобщила предприетите от Европейската комисия инициативи и дейности, и техните резултати по отношение на кризата.