Дали сегашното правителство в нова модификация или нови избори – за нас няма значение, за нас има значение българските граждани да покриват жизнените си нужди, а в момента, опасявам се, такава перспектива не се вижда. Това коментира за БТА икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.
По думите ѝ това, което може да направи настоящият парламент, е да приеме в рамките на бюджетната процедура подпомагането на бизнеса за високите цени на електроенергията, което не беше прието на бюджетна комисия. „ Защо синдикалист настоява за това - нямаме никакво съмнение, че ако не се приеме подпомагането за бизнеса, високата цена на тока ще се отрази в цените на стоките и услугите, които се произвеждат, инфлацията ще нарасне още повече, ще бъде много по-висока от тази сега“, посочи Ваня Григорова.
Сдружения на заведенията призоваха за вето на повишеното ДДС за слабоалкохолни напитки
Тя прогнозира, че ще има фирми, които ще се наложи да затворят, а вероятно стотици хиляди работници ще бъдат засегнати и ще останат без работа. По думите ѝ най-уязвими са микрофирмите, при тях тежестта на сметката за тока е най-осезаема. Ще бъдат застрашени и енергоинтензивните сектори – не защото там се работи неефективно, а защото характерът на дейността е такъв, че има необходимост от сериозни количества ток и газ, посочи Ваня Григорова и допълни, че само експортните фирми вероятно няма да бъдат засегнати.
Припомняме, че действието на съществуващия механизъм за компенсация изтича в края на юни. Работодателите настояват този механизъм да остане и при актуализацията на бюджета . Фонд “Сигурност на електроенергийната система” да компенсира небитовите крайни клиенти на ток до 80% от разликата между реалната средномесечна цена на борсата (сегмент “Ден напред”) и базовата цена, която е закована на 200 лв. за мегаватчас, искат от бизнеса.
На 28 юни комисията по бюджет и финанси отхвърли всички предложения за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията. Депутатите решиха в пленарна зала да обсъдят компенсациите.
Ефективното управление не е да чакаш кой ще изкрещи, за да му подхвърлиш нещо, така изпускаш голяма част от хората, които имат нужда от подкрепа, заяви Ваня Григорова.
Компенсирането на бизнеса за високите цени на електроенергията е мярката, която трябва да направят сега, а това, което не направиха, е да увеличат минималната работна заплата, посочи Ваня Григорова.
По думите ѝ предложеното и приетото до момента е само вследствие на факта, че някои групи от хора много активно защитаваха правата си - служителите в здравната каса организираха едночасова ефективна стачка, служителите на Селскостопанска академия протестираха пред Народното събрание, работещите в градския транспорт също протестираха. Тези общности и работници, които събраха кураж, получиха нещо, заяви Ваня Григорова. Според нея това обаче не е устойчив начин на управление, защото „ако чакаш кой ще изкрещи, за да му подхвърлиш нещо, изпускаш голяма част от хората, които имат нужда от подкрепа“.
По отношение на подкрепата за пенсионерите Ваня Григорова каза, че темата за пенсиите беше поставена като основа в коалиционното споразумение и отбеляза, че трябва да се отчете и ролята на БСП, тъй като партията много твърдо настоя да се увеличат пенсиите. Настояваше и за увеличаване на минималната заплата, но това не се случи, посочи Ваня Григорова.
Според нея министърът на финансите Асен Василев е предпочел да изпълни обещанията към пенсионерите, но не и собствените си намерения към българския работник. По време на предходните дебати за приемане на бюджет 2022 той каза, че според него интензивно трябва да се увеличават заплатите, а сега твърди, че едно увеличение на година е достатъчно и е недопустимо да има второ, посочи Ваня Григорова.
Тя прогнозира, че ни очакват нерадостна есен и нерадостна зима, тъй като към момента това, което се вижда по отношение на запълняемостта на газохранилището, е 32-34 процента, а целта е поне 80-90 процента преди началото на новия отоплителен сезон, което е неясно как ще се постигне.
Реакциите след бюджетна комисия.
Депутатите на ПП, БСП, ДБ и ИТН лишиха 633 хиляди небитови потребители на ток (микро, малки, средни и големи предприятия, болници и училища, детски градини и театри, музеи и социални заведения, църкви и манастири) от компенсации, считано от 1 юли, заявиха вчера в позиция от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
На проведено на 28 юни заседание на Комисията по бюджет и финанси към 47-ото Народно събрание бяха разгледани няколко предложения за промени в Закона за държавния бюджет на България, които предвиждаха да се регламентира дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на електроенергията до отпадане на основанията за това.
Според работодателите решението на бюджетната комисия на практика означава, че от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток, което неминуемо ще се отрази на крайните цени на произвежданата продукция и ще генерира инфлация, която, в крайна сметка, ще удари по джоба всеки български гражданин.
От бизнеса смятат, че решението на Парламентарната комисия по бюджет и финанси е недалновидно и престъпно към българската икономика и към всеки български гражданин и поставя под съмнение ефекта от вече гласуваните текстове за ръст на доходите, който ръст според Асоциацията ще бъде „изяден“ многократно от увеличените цени на стоките и услугите.
Компенсациите за бизнеса се очаква да бъдат обсъдени днес в пленарна зала. Вчера депутатите не успяха да коментират предложенията заради свиканото закритото заседание на парламента, на което депутатите изслушаха премиера в оставка Кирил Петков и ръководителите на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и на "Военно разузнаване". Поводът за изслушването беше експулсирането от България на 70 руски дипломати и служители.
Преди обсъждането на актуализацията на бюджета на второ четене синдикати и работодатели са на единна позиция за необходимостта бизнесът да бъде подкрепен, защото решението има отношение както към фирмите, така и към покриването на жизнените нужди на българските граждани.
Дебатът за политическата ситуация за социалните партньори има значение, когато в него присъства разговор за компенсациите по време на криза, потребителските цени, инфлацията и обедняването на българите.
По думите ѝ това, което може да направи настоящият парламент, е да приеме в рамките на бюджетната процедура подпомагането на бизнеса за високите цени на електроенергията, което не беше прието на бюджетна комисия. „ Защо синдикалист настоява за това - нямаме никакво съмнение, че ако не се приеме подпомагането за бизнеса, високата цена на тока ще се отрази в цените на стоките и услугите, които се произвеждат, инфлацията ще нарасне още повече, ще бъде много по-висока от тази сега“, посочи Ваня Григорова.
Сдружения на заведенията призоваха за вето на повишеното ДДС за слабоалкохолни напитки
Тя прогнозира, че ще има фирми, които ще се наложи да затворят, а вероятно стотици хиляди работници ще бъдат засегнати и ще останат без работа. По думите ѝ най-уязвими са микрофирмите, при тях тежестта на сметката за тока е най-осезаема. Ще бъдат застрашени и енергоинтензивните сектори – не защото там се работи неефективно, а защото характерът на дейността е такъв, че има необходимост от сериозни количества ток и газ, посочи Ваня Григорова и допълни, че само експортните фирми вероятно няма да бъдат засегнати.
Припомняме, че действието на съществуващия механизъм за компенсация изтича в края на юни. Работодателите настояват този механизъм да остане и при актуализацията на бюджета . Фонд “Сигурност на електроенергийната система” да компенсира небитовите крайни клиенти на ток до 80% от разликата между реалната средномесечна цена на борсата (сегмент “Ден напред”) и базовата цена, която е закована на 200 лв. за мегаватчас, искат от бизнеса.
На 28 юни комисията по бюджет и финанси отхвърли всички предложения за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията. Депутатите решиха в пленарна зала да обсъдят компенсациите.
Ефективното управление не е да чакаш кой ще изкрещи, за да му подхвърлиш нещо, така изпускаш голяма част от хората, които имат нужда от подкрепа, заяви Ваня Григорова.
Компенсирането на бизнеса за високите цени на електроенергията е мярката, която трябва да направят сега, а това, което не направиха, е да увеличат минималната работна заплата, посочи Ваня Григорова.
По думите ѝ предложеното и приетото до момента е само вследствие на факта, че някои групи от хора много активно защитаваха правата си - служителите в здравната каса организираха едночасова ефективна стачка, служителите на Селскостопанска академия протестираха пред Народното събрание, работещите в градския транспорт също протестираха. Тези общности и работници, които събраха кураж, получиха нещо, заяви Ваня Григорова. Според нея това обаче не е устойчив начин на управление, защото „ако чакаш кой ще изкрещи, за да му подхвърлиш нещо, изпускаш голяма част от хората, които имат нужда от подкрепа“.
По отношение на подкрепата за пенсионерите Ваня Григорова каза, че темата за пенсиите беше поставена като основа в коалиционното споразумение и отбеляза, че трябва да се отчете и ролята на БСП, тъй като партията много твърдо настоя да се увеличат пенсиите. Настояваше и за увеличаване на минималната заплата, но това не се случи, посочи Ваня Григорова.
Според нея министърът на финансите Асен Василев е предпочел да изпълни обещанията към пенсионерите, но не и собствените си намерения към българския работник. По време на предходните дебати за приемане на бюджет 2022 той каза, че според него интензивно трябва да се увеличават заплатите, а сега твърди, че едно увеличение на година е достатъчно и е недопустимо да има второ, посочи Ваня Григорова.
Тя прогнозира, че ни очакват нерадостна есен и нерадостна зима, тъй като към момента това, което се вижда по отношение на запълняемостта на газохранилището, е 32-34 процента, а целта е поне 80-90 процента преди началото на новия отоплителен сезон, което е неясно как ще се постигне.
Реакциите след бюджетна комисия.
Депутатите на ПП, БСП, ДБ и ИТН лишиха 633 хиляди небитови потребители на ток (микро, малки, средни и големи предприятия, болници и училища, детски градини и театри, музеи и социални заведения, църкви и манастири) от компенсации, считано от 1 юли, заявиха вчера в позиция от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
На проведено на 28 юни заседание на Комисията по бюджет и финанси към 47-ото Народно събрание бяха разгледани няколко предложения за промени в Закона за държавния бюджет на България, които предвиждаха да се регламентира дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на електроенергията до отпадане на основанията за това.
Според работодателите решението на бюджетната комисия на практика означава, че от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток, което неминуемо ще се отрази на крайните цени на произвежданата продукция и ще генерира инфлация, която, в крайна сметка, ще удари по джоба всеки български гражданин.
От бизнеса смятат, че решението на Парламентарната комисия по бюджет и финанси е недалновидно и престъпно към българската икономика и към всеки български гражданин и поставя под съмнение ефекта от вече гласуваните текстове за ръст на доходите, който ръст според Асоциацията ще бъде „изяден“ многократно от увеличените цени на стоките и услугите.
Компенсациите за бизнеса се очаква да бъдат обсъдени днес в пленарна зала. Вчера депутатите не успяха да коментират предложенията заради свиканото закритото заседание на парламента, на което депутатите изслушаха премиера в оставка Кирил Петков и ръководителите на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и на "Военно разузнаване". Поводът за изслушването беше експулсирането от България на 70 руски дипломати и служители.
Преди обсъждането на актуализацията на бюджета на второ четене синдикати и работодатели са на единна позиция за необходимостта бизнесът да бъде подкрепен, защото решението има отношение както към фирмите, така и към покриването на жизнените нужди на българските граждани.
Дебатът за политическата ситуация за социалните партньори има значение, когато в него присъства разговор за компенсациите по време на криза, потребителските цени, инфлацията и обедняването на българите.
