ЕС ще представи дългоочакваната реформа на фискалните си правила, която силно раздели държавите членки по въпроса как да се насърчат инвестициите и същевременно да се засили контролът върху държавните разходи.
Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, иска да реформира правилата, известни като Пакт за стабилност и растеж, които ограничават размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат.
Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни държави, включително Германия, и по-разточителни южни държави като Италия.
Германия, която е твърд защитник на фискалната дисциплина, се опасява, че Брюксел ще разхлаби прекалено бюджетната "усмирителна риза" на ЕС и ще подкопае справедливостта в блока. Италия и други страни твърдят, че правилата ограничават способността им да инвестират.
Понастоящем пактът предвижда публичните дефицити на държавите да не надвишават три процента от брутния вътрешен продукт, а дългът да остане под 60 процента от БВП.
ЕК ще започне процедури към държавите за прекомерен дефицит по бюджетите
Европейският съюз преустанови действието на правилата през 2020 г., за да позволи на държавите членки да налеят пари в икономиките си по време на пандемията от коронавирус.
Това беше удължено миналата година, за да се позволи на държавите да увеличат разходите си, за да защитят домакинствата и бизнеса от високите цени на енергията, предизвикани от руската война в Украйна, и да избегнат рецесия.
Оттогава дълговете на държавите-членки на ЕС нараснаха главоломно, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от реформиране на пакта.
Правилата трябваше да влязат отново в сила през следващата година, но миналия месец Брюксел заяви, че ще има постепенно връщане, като препоръча на държавите-членки да ограничат разходите си през 2024 г.
Когато Комисията за първи път обяви плановете си за реформа през ноември 2022 г., тя заяви, че целите за трипроцентов дефицит и 60-процентов дълг ще останат, но ще има повече гъвкавост чрез индивидуални планове за намаляване на дълга, съобразени с нуждите на всяка страна.
По-голяма свобода на действие
ЕС иска да даде свобода на действие на държавите да инвестират в цифрови и екологични технологии, докато Брюксел се бори с предизвикателствата, идващи от САЩ и Китай, където енергийните разходи са по-ниски, а щедрите субсидии рискуват да отблъснат предприятията от Европа.
Комисията вероятно ще даде на страните по-голяма свобода на действие при възстановяването на бюджета и ще им даде повече време да намалят дълга си в замяна на реформи и инвестиции.
Заради финансовата стабилност на България: Президентът разговаря с ръководителя на ЕЦБ
Понастоящем пактът предвижда, че всяко ниво на дълга над 60% трябва да се намалява с една двадесета част всяка година, но тази мярка се счита за неприложима, тъй като може да наложи болезнени икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя никога не е била прилагана.
Дългът на държавите от ЕС се покачи след финансовата криза от 2008 г. и след пандемията от ковид. Днес дългът на Италия е почти 150%, а на Франция - около 110%, което е доста над допустимите граници на блока.
След като предложенията бъдат представени днес, ще последват месеци на вероятно ожесточени преговори между държавите членки и Европейския парламент, тъй като различните държави искат промени по различни причини.
Андреас Ейсл, изследовател в Института "Жак Делор", посочи пред АФП няколко причини за разделението, сред които са значителните различия в икономическите модели на страните членки.
"Някои страни, като Германия, функционират в голяма степен по експортно ориентиран модел, докато други, като Франция, отдавна постигат растеж по-скоро чрез вътрешно потребление. Тези различни модели поставят различни изисквания към ролята на фискалната политика", каза той.
Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, иска да реформира правилата, известни като Пакт за стабилност и растеж, които ограничават размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат.
Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни държави, включително Германия, и по-разточителни южни държави като Италия.
Германия, която е твърд защитник на фискалната дисциплина, се опасява, че Брюксел ще разхлаби прекалено бюджетната "усмирителна риза" на ЕС и ще подкопае справедливостта в блока. Италия и други страни твърдят, че правилата ограничават способността им да инвестират.
Понастоящем пактът предвижда публичните дефицити на държавите да не надвишават три процента от брутния вътрешен продукт, а дългът да остане под 60 процента от БВП.
ЕК ще започне процедури към държавите за прекомерен дефицит по бюджетите
Европейският съюз преустанови действието на правилата през 2020 г., за да позволи на държавите членки да налеят пари в икономиките си по време на пандемията от коронавирус.
Това беше удължено миналата година, за да се позволи на държавите да увеличат разходите си, за да защитят домакинствата и бизнеса от високите цени на енергията, предизвикани от руската война в Украйна, и да избегнат рецесия.
Оттогава дълговете на държавите-членки на ЕС нараснаха главоломно, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от реформиране на пакта.
Правилата трябваше да влязат отново в сила през следващата година, но миналия месец Брюксел заяви, че ще има постепенно връщане, като препоръча на държавите-членки да ограничат разходите си през 2024 г.
Когато Комисията за първи път обяви плановете си за реформа през ноември 2022 г., тя заяви, че целите за трипроцентов дефицит и 60-процентов дълг ще останат, но ще има повече гъвкавост чрез индивидуални планове за намаляване на дълга, съобразени с нуждите на всяка страна.
По-голяма свобода на действие
ЕС иска да даде свобода на действие на държавите да инвестират в цифрови и екологични технологии, докато Брюксел се бори с предизвикателствата, идващи от САЩ и Китай, където енергийните разходи са по-ниски, а щедрите субсидии рискуват да отблъснат предприятията от Европа.
Комисията вероятно ще даде на страните по-голяма свобода на действие при възстановяването на бюджета и ще им даде повече време да намалят дълга си в замяна на реформи и инвестиции.
Заради финансовата стабилност на България: Президентът разговаря с ръководителя на ЕЦБ
Понастоящем пактът предвижда, че всяко ниво на дълга над 60% трябва да се намалява с една двадесета част всяка година, но тази мярка се счита за неприложима, тъй като може да наложи болезнени икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя никога не е била прилагана.
Дългът на държавите от ЕС се покачи след финансовата криза от 2008 г. и след пандемията от ковид. Днес дългът на Италия е почти 150%, а на Франция - около 110%, което е доста над допустимите граници на блока.
След като предложенията бъдат представени днес, ще последват месеци на вероятно ожесточени преговори между държавите членки и Европейския парламент, тъй като различните държави искат промени по различни причини.
Андреас Ейсл, изследовател в Института "Жак Делор", посочи пред АФП няколко причини за разделението, сред които са значителните различия в икономическите модели на страните членки.
"Някои страни, като Германия, функционират в голяма степен по експортно ориентиран модел, докато други, като Франция, отдавна постигат растеж по-скоро чрез вътрешно потребление. Тези различни модели поставят различни изисквания към ролята на фискалната политика", каза той.
