Възрастните работници не са аутсайдери, възрастната работна сила е огромен резерв за българския пазар на труда и е петролът на българската икономика. Според експертите работодателите ще трябва да разчитат все повече на по-възрастни работници и това може да е от полза за развитието на икономиката.
По-възрастните работници са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща длъжност, са част от изводите на дискусията. Плюсовете от уменията им превишават потенциалните проблеми, като нарастващи здравословни проблеми с възрастта, смятат още експертите. Мнението си те изразиха на кръгла маса на тема "За активен и пълноценен живот на възрастните хора в България".
Над 25% от българите са на възраст над 60 години
Отношението към възрастните хора се оказва големият изпит, пред който се изправя всяко общество, коментира Иван Нейков от Балканския институт за социална политика. Демографската характеристика на България през следващите 25-30 години предопределя тенденцията, че българският пазар на труда ще функционира при непрекъснато нарастващ относителен дял на по-възрастните работници и ще намаляват младите работници, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика показват, че е невярна тезата, че свързаното с възрастта намаляване на физическия капацитет води до автоматично влошаване на трудовото изпълнение и намаляване на производителността на възрастните работници. Липсват каквито и да е убедителни данни, че възрастните работници се отличават с по-ниска производителност, каза Нейков.
Българското население застарява, намаляват и хората в трудоспособна възраст
По думите му все повече данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден показател за производителността от възрастта на работниците.
Според експерта комбинацията от застаряващо население и непрекъснато възникваща необходимост от нови умения, прави неизбежно развитието на капацитета на възрастните работници. Това означава не само да се предоставят стимули, но и да се намалят бариерите, които пречат на предприемачите да инвестират в обучение, а такава бариера е, че работодателите и работниците невинаги виждат ползите от инвестиция в нови знания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55+ са песимистично настроени дали ще могат да използват новите умения, като често основната причина за това е, че работодателите не приемат, че възрастните работници имат потребност от обучение, каза Нейков.
Демографи: България застарява по-бързо и от Германия
Ако работникът знае, че новите умения ще му осигурят кариера и личностна реализация, това ще доведе до много силна мотивация, заяви Нейков. Той очерта една важна предстояща промяна в организацията на труда - бързото разширяване на обучението на нови работници на самото работно място, където възрастните работници ще бъдат незаменими ментори.
Според изследванията на Евростат през 2060 г. съотношението между хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а тенденцията е да стане два към един. При преброяването през 2001 г. 100 души, които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното преброяване в 2011 г. - 100 души се заместват от 68 човека.
По-възрастните работници са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща длъжност, са част от изводите на дискусията. Плюсовете от уменията им превишават потенциалните проблеми, като нарастващи здравословни проблеми с възрастта, смятат още експертите. Мнението си те изразиха на кръгла маса на тема "За активен и пълноценен живот на възрастните хора в България".
Над 25% от българите са на възраст над 60 години
Отношението към възрастните хора се оказва големият изпит, пред който се изправя всяко общество, коментира Иван Нейков от Балканския институт за социална политика. Демографската характеристика на България през следващите 25-30 години предопределя тенденцията, че българският пазар на труда ще функционира при непрекъснато нарастващ относителен дял на по-възрастните работници и ще намаляват младите работници, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика показват, че е невярна тезата, че свързаното с възрастта намаляване на физическия капацитет води до автоматично влошаване на трудовото изпълнение и намаляване на производителността на възрастните работници. Липсват каквито и да е убедителни данни, че възрастните работници се отличават с по-ниска производителност, каза Нейков.
Българското население застарява, намаляват и хората в трудоспособна възраст
По думите му все повече данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден показател за производителността от възрастта на работниците.
Според експерта комбинацията от застаряващо население и непрекъснато възникваща необходимост от нови умения, прави неизбежно развитието на капацитета на възрастните работници. Това означава не само да се предоставят стимули, но и да се намалят бариерите, които пречат на предприемачите да инвестират в обучение, а такава бариера е, че работодателите и работниците невинаги виждат ползите от инвестиция в нови знания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55+ са песимистично настроени дали ще могат да използват новите умения, като често основната причина за това е, че работодателите не приемат, че възрастните работници имат потребност от обучение, каза Нейков.
Демографи: България застарява по-бързо и от Германия
Ако работникът знае, че новите умения ще му осигурят кариера и личностна реализация, това ще доведе до много силна мотивация, заяви Нейков. Той очерта една важна предстояща промяна в организацията на труда - бързото разширяване на обучението на нови работници на самото работно място, където възрастните работници ще бъдат незаменими ментори.
Според изследванията на Евростат през 2060 г. съотношението между хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а тенденцията е да стане два към един. При преброяването през 2001 г. 100 души, които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното преброяване в 2011 г. - 100 души се заместват от 68 човека.
