Много пожелания и специални поздрави по случай Деня на родилната помощ получи най-възрастната акушерка в Силистренско, 94-годишната Тодорка Ангелова. Поздравителен адрес ѝ изпрати и кметът на общината Александър Сабанов.
За БТА възрастната жена разказа, че преди повече от 70 години завършила училището за акушерки във Варна. Има над 40 години трудов стаж в селата Попина, Бабук и в акушеро-гинекологичното отделение на болницата в Силистра. През това време през ръцете ѝ са минали над 7000 бебета. Спомня си, че в онези времена акушерките и санитарките сами приемали ражданията и доктор идвал само за по-тежки случаи.
„По моето време ражданията бяха много повече. Имаше години, в които в отделението се раждаха повече от 3000 бебета, а условията за работа бяха много трудни. В Силистра имаше само двама лекари, които дежуреха през вечер. Нямаше я и съвременната техника“, разказа баба Тодорка, както днес я наричат всички.
По думите ѝ най-важният инструмент била дървената слушалка. Тя имала вид на фуния, с мембрана в единия край. С нея прослушвали тоновете, ритмите и честотата на детските сърца. А недоносените бебета оставали в отделението по две седмици.
В онези години завеждащ отделението е бил известният д-р Ангел Мижорков, който е и негов основател в края на 40-те години на миналия век. Него Тодорка Ангелова смята за свой учител в професията. Помни го като строг и безкомпромисен, но в същото време готов винаги да се отзове при нужда.
„От него научих, че преди всичко акушерката трябва да бъде отговорна. Тя трябва да съчувства на родилките и да е плътно до тях, защото носи отговорност за два живота – и на майката и на бебето. Когато работех на село, всеки ден посещавах родилките по домовете им“, спомня си възрастната жена.
Много са историите от дългите години работа, които Тодорка Ангелова помни и до днес. Неведнъж е осъществявала раждания в линейката, дори на улицата. Много пъти е била молена от родителите да даде името си на първородната им рожба. Най-много обаче се вълнува от историята с млада жена, която няколко пъти раждала, но децата си отивали от тоя свят още в първите месеци. Тогава си спомнила за народно поверие, че бабуващата жена трябва да назове бебето със своето име, за да оцелее. Така и до днес акушерката получава поздрави по случай Деня на родилната помощ от съименичката си Тодорка, вече жена на средна възраст.
За БТА възрастната жена разказа, че преди повече от 70 години завършила училището за акушерки във Варна. Има над 40 години трудов стаж в селата Попина, Бабук и в акушеро-гинекологичното отделение на болницата в Силистра. През това време през ръцете ѝ са минали над 7000 бебета. Спомня си, че в онези времена акушерките и санитарките сами приемали ражданията и доктор идвал само за по-тежки случаи.
„По моето време ражданията бяха много повече. Имаше години, в които в отделението се раждаха повече от 3000 бебета, а условията за работа бяха много трудни. В Силистра имаше само двама лекари, които дежуреха през вечер. Нямаше я и съвременната техника“, разказа баба Тодорка, както днес я наричат всички.
По думите ѝ най-важният инструмент била дървената слушалка. Тя имала вид на фуния, с мембрана в единия край. С нея прослушвали тоновете, ритмите и честотата на детските сърца. А недоносените бебета оставали в отделението по две седмици.
В онези години завеждащ отделението е бил известният д-р Ангел Мижорков, който е и негов основател в края на 40-те години на миналия век. Него Тодорка Ангелова смята за свой учител в професията. Помни го като строг и безкомпромисен, но в същото време готов винаги да се отзове при нужда.
„От него научих, че преди всичко акушерката трябва да бъде отговорна. Тя трябва да съчувства на родилките и да е плътно до тях, защото носи отговорност за два живота – и на майката и на бебето. Когато работех на село, всеки ден посещавах родилките по домовете им“, спомня си възрастната жена.
Много са историите от дългите години работа, които Тодорка Ангелова помни и до днес. Неведнъж е осъществявала раждания в линейката, дори на улицата. Много пъти е била молена от родителите да даде името си на първородната им рожба. Най-много обаче се вълнува от историята с млада жена, която няколко пъти раждала, но децата си отивали от тоя свят още в първите месеци. Тогава си спомнила за народно поверие, че бабуващата жена трябва да назове бебето със своето име, за да оцелее. Така и до днес акушерката получава поздрави по случай Деня на родилната помощ от съименичката си Тодорка, вече жена на средна възраст.
