В годината, когато правителството изключително много ще разчита на европейските средства, се оказва, че една от осите на ОП „Конкурентоспособност" стои почти непокътната, защото Агенцията за малки и средни предприятия е бавела проектите и вместо да помага на бизнеса и науката, се оказала едно от най-големите препятствия пред проектите.
Това стана ясно, когато неправителствена организация представи „Иновационна платформа" – портал, в който бизнесът, учените и експертите ще могат да обменят идеи и да си помагат. Защо агенцията, която изначално е създадена да помага на малкия и среден бизнес, е пречела на проектите за иновации, а не им е помагала?
Иновациите – това е един от приритетите на правителството, по който обаче големи успехи засега като че ли няма. Защо? Приблизително 0,4% от БВП в България се инвестират в научни изследвания, което е едно от най-ниските нива в Европа. Според Националната програма за реформи до 2013 г. страната ни си е поставила амбициозна задача – до 1,5 % от БВП да отиват за иновации. И следва логичният въпрос – как това ще стане при влошаващата се икономическа ситуация, в която и без това държавата трудно намира пари за наука, а инвестициите на бизнеса са почти замрели. Отговорът е също толкова логичен – да използваме европейските пари. За иновации има цяла приоритетна ос в ОП „Конкурентоспособност", която е под ръководството на Агенцията за малки и средни предприятия.
Агенцията за малки и средни предприятия така и не намерила мястото си
Райна Карчева от фондация „Евро – перспективи" коментира, че основният проблем е във фрагментираността и разпиляността на институциите.
„Една наследена от годините силна фрагментираност и разпиляност на структури, ресурси, идеи води до дълбока неефективност на процесите, които с декларативност не могат да бъдат коригирани", сподели мнението си пред Дарик Карчева. Според нея агенцията не е успяла да намери мястото си и правилното си развитие, защото когато имаш приоритет, това, че има структура, която да работи по него, е „банална управленческа практика". „Тоест агенцията за малки и средни предприятия не проработи в България не знам по какви причини и това, че се затваря..., се затваря една възможност за осъществяване на ключов приоритет – развитието на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на всяко свободно либерално развито общество", допълва тя.
500 млн. лева за иновации в бизнеса; усвоени – едва 1,5%
Учените са категорични, че най-добрият ход на държавата е да вземе дейностите за иновации от агенцията и да ги даде на икономическото министерство. Проф. Георги Райчевски от физикохимичния институт на БАН: „Откакто съществува тази агенция така тежко и трудно работи с бизнеса и неговите партньори от науката и неправителствените организации, действащи в този сектор. Може би главният недостатък, с който се характеризира, с една дума е бавно. Редица процедури, смисълът на които е, за да останат актуални, да се работи по-енергично и бързо, се проточваха от порядъка на година, а понякога и до две. Както например стартиращите иновативни предприятия при само десет на сто съфинансиране от кандидата, от над 500 проекти предложения в трите конкурсни процедури досега, действащите договори са около 50, което е крайно незадоволително", каза професорът. Той допълни, че има още четири процедури в иновационното направление на програмата, които по думите му действат със също така скромен успех досега. „Последното, петото – научноизследователската и развойна дейност в българските предприятия, стартира наскоро и вече минаха два междинни срока за заявяване на проекти – 8 февруари и 8 април. Не зная колко е точната цифра на заявените проектни предложения, но ако досегашният стил остане, усвояването на огромния финансов ресурс от около 500 млн. лв. за иновационни проекти няма особено да се подобри от този процент и половина досега, стигнали до бизнеса средства", каза проф. Райчевски.
На въпрос дали ако дейностите по оперативната програма минат към дирекция в икономическото министерство, ще се промени работата, ученият отговори: „Част от състава на агенцията, може би около десетина души – около половината от състава, преминава към дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" на министерството, която и досега работеше по оперативната програма като структура над агенцията и при това обединяване става главна дирекция – едно по-крупа структура. Предполага се, че би трябвало да се заработи по-енергично и по-продуктивно, защото иначе тази структурна промяна ще бъде безсмислена". Според проф. Райчевски възлов момент е кой ще бъде главният директор на тази дирекция и предположи, че това ще е нов човек.
До парите за иновации се допускали проекти само с академичен статус
Вихра Андонова от фондация „Евро – перспективи" посочи още една слабост при управлението на европейските пари за иновации. „Принципно Европейският съюз казва така: ние няма да подкрепяме субсидии, които са насочени към подмяна на технологично оборудване в традиционни производства, това няма да ви направи конкурентни, трябва да бъде иновативно. Обаче начинът на третиране на това що е то иновативно, какво значи иновацията, кои са легитимните кандидати... Аз бих казала, че в момента на ОП „Конкурентоспособност" за иновативни и стартиращи фирми почти отрязва пътя на хора, които не са от университетите, с академична история и регистрирани патенти", каза Ангелова.
И учените, и неправителствените организации, както и бизнесът – са категорични в едно: в оставащото време от оперативната програма ще има форсиране на усвояване на парите за иновации.
„Трудно е да се каже дали повишеното количество може да бъде за сметка на влошеното качество, но това е неизбежно. Затова нека да бъдат усвоени колкото се може повече средства с по-компромисни изисквания, като това равновесие трябва да намери новата главна дирекция, която ще управлява реализирането на оперативната програма", каза професор Райчевски.
Експертите са категорични, че независимо от това кой ще управлява европейските пари за иновации, важно е проектите да бъдат оценявани бързо, което ще помогне и за реализацията им. И най-важното: нужно е цялостна политика за иновациите в страната, а отговорността за тях да не бъде разпиляна в различни структури, а да бъде само в една.
