Монтанският театър чества международния ден на театъра
Монтанският театър чества международния ден на театъра / Дарик Враца - архив

По повод 27 март – Международния ден на театъра, Драматичен театър – Монтана ще представи спектакъла „Молба до Господ” от Илко Иларионов. Постановчик на комедията е Юри Статков, а в ролите участват актьорите Любомир Бояджиев, Ирина Димитрова и Петър Митев.

Денят на театъра се чества от 1962 година по решение на ООН и по традиция всеки театър по света след представлението, което играе по повода, представя пред публиката обръщението на един изтъкнат театрал. За тази година избран да направи обръщение към публиката по целия свят е Брет Бейли.

Празничното представление на „Молба до Господ” ще е на 27 март от 19,00 часа в Голяма зала на театъра.

Послание за Международния ден на театъра от Брет Бейли – 2014

Там където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението.

Под дърветата в малките селца и по високооборудваните сцени на световните метрополиси; в училищните зали, на полето и в храмовете; в бедните квартали, по площадите, в социалните центрове и градските сутерени, хората се събираме, за да преживем заедно ефимерните театрални светове, които създаваме, за да дадем израз на своята човешка сложност, своята ранимост и многообразие в живи плът, дъх и глас.

Събираме се, за да плачем и да си спомняме; да се смеем и да съзерцаваме; да се учим, да утвърждаваме и да фантазираме. За да се възхищаваме на техническите умения и да въплъщаваме божествата. За да спрем заедно дъха си пред способностите ни за красота, състрадание и чудовищност. Идваме, за да получим енергия, сила. За да честваме богатството на своите различни култури и да разсейваме границите, които ни разделят.

Там където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Роден от чувството за общност, той надява маските и костюмите на различните традиции. Той впряга нашите езици, чувство за ритъм и жестове и разчиства пространство помежду ни.

И ние, творците, които работим с този древен дух, се чувстваме завладяни да го пропуснем през сърцата, мислите и телата си, и да изразим своите собствени реалности в цялата им обикновеност и бляскава мистерия.

Но във времена, в които милиони хора се борят за оцеляване и страдат под диктаторски режими и хищнически капитализъм, и търсят изход от битките и трудностите; в които личното ни пространство е похитено от тайни служби, а думите ни биват цензурирани от агресивни правителства; в които горите биват изсичани, животинските видове - заличавани, а водите отравяни: в такива времена, какво точно се чувстваме длъжни да разкрием?

В свят на неравни сили, в който едни хегемонии се опитват да ни убедят, че определена нация, раса, род, сексуална нагласа, религия, идеология или културна рамка превъзхожда всички останали, дали наистина продължава да звучи убедителна представата, че изкуството трябва да бъде свободно от социален ангажимент?

Дали ние, сценичните творци, ще направим компромис със стерилните изисквания на пазара или ще се възползваме от силата, която притежаваме – да разчистваме пространства в сърцата и умовете на обществото, да увличаме със себе си хора, да вдъхновяваме, очароваме и информираме, и да създаваме заедно един свят на надежда, открито и искрено сътрудничество?

Превод от английски: Асен Терзиев