Таня Василева - единственият майстор на спорта от Враца в два спорта - джудо и борба, празнува юбилей.
Родена на 21 март 1964г. Започва да тренира джудо от самото му основаване в града през 1980г. Печели първия си медал през `82г. - става шампионка при девойките в кат. до 48кг. На следващата година дублира шампионската си титла, но този път при жените, заради което е удостоена със званието „майстор на спорта. Тя е първият „майстор на спорта" по джудо във Враца, отново в кат. 48кг.
Следващата година отново е шампионка на страната, а през 1986г. става и балканска шампионка. Заради изключителните си успехи през този период, Таня е неизменна част от национални отбор и записва участия в много престижни турнири в Орлеан, Франция /`84г./, във Фукуока, Япония /`86г./. Като най-добра в своята категория, Таня е канена и от други клубни отбори да участва в международни турнири. През 1988г. отборът на „Ботев" - Враца по джудо става и комплексен първенец, а като награда заминава за турнир в Колорадо Спрингс ,САЩ.
След известен спад в отбора смяната на поколенията, Таня Василева започва треньорска работа в клуба, от който е излязла самата тя, но той вече носи името „Ипон" - Враца. Отборът участва във всички републикански състезания и в международни турнири. През този период Таня е и треньор, и състезател.
През 1994г. България приема домакинството на световно първенство по борба, в което за пръв път се включва и женска борба в свободния стил. Таня Василева, с треньор Пламен Боцев, е включена в националния отбор и взема участие в първенството в кат. 47кг. В първия ден на състезанието от българките само Таня стига до почетното шесто място, с което записва в историята първите точки от световно първенство за българската женска борба. На следващия ден България вече има и трето място в по-тежките категории. На следващата година Таня става и републиканска шампионка по борба и получава още едно звание „майстор на спорта". Участва в още две световни първенства по борба като завоюва 6-то и 14-то място.
Междувременно се омъжва през 1996г. за Николай Стимчев, а на следващата година се ражда и първото им дете - Яна. През 2000-та година се ражда и Захари, но това не пречи на Таня да участва в състезания както джудо, така и по борба, като неизменно е в тройката.
През 2004г. решава да сложи край на състезателната си кариера, след множество контузии и други служебни и лични ангажименти. И го прави по невероятен начин - става шампионка по джудо и завоюва трето място по борба.
На 40 години и след 24-годишна състезателна дейност, Таня решава да се отдаде повече на семейството и на преподавателската си работа в Спортното училище, като продължава да е старши треньор на „Ипон". През 2008г. става майка за трети път. Ражда се вторият й син Витан.
Като треньор Таня също постига успехи, но до момента никой от нейните състезатели, не е успял да надмине постиженията й.
