Над 60 потомци от Първановия род от еленското село Дрента – Горни край се събраха на първата си родова среща. Силно, със здрави корени, с многоцветна и плодородна корона е родословното дърво на Първан Коев от махала Бялковата и на Юрдана Савова. Последните проучвания сочат, че името на махалата идва от „белодрешковци“ - така наричали заселниците, които носели бели дрехи и се предполага, че са потомци на избягали в Балкана след погрома на Чипровското въстание.
В малката къща, която и днес синее под китните шубраци на Чукара, от 1915 да 1941 година се раждат деветимата братя – Станю, Стоян, Кръстю, Иван, Христо, Йордан, Марин, Здравко и Симеон. В онези трудни времена родителите не само отгледали и изучили своите деца. С личния си пример ги научили на честност и трудолюбие, да бъдат горди като Балкана и със силен дух, всеотдайни, но и разумни в делата си – все житейски ценности, които те предават на своите деца и внуци.
Убедени, че семейството и родът са най-важни в живота на всеки, с организацията на срещата се заловиха двама от най-младите потомци на Първанови – Веско Василев и Дарина Вараджакова, внуци на Кръстю и Христо.
„Човек без родова памет е като дърво без корени, което бързо изсъхва. За нас, по-младите, е важно да знаем откъде сме тръгнали, за да стигнем по-далеч. Наш дълг е да познаваме миналото си, да тачим предците“ - споделиха 30-годшините организатори.
Наследници на деветимата братя – дъщери и внучки разказаха мили спомени, върнаха се в детството и младостта, с гордост показваха снимки на най-малките потомци на рода. С бурни овации бе посрещнато словото на Симеон Първанов – деветият брат, който дойде на срещата със своя син – политолога Първан Симеонов, двадесет и шестият внук на дядо Първан и баба Юрдана.
Затрогващи думи каза най-малкият брат и за деветте момичета, които навремето свързват живота си с деветте Първанови момчета. Осем снахи посрещат в малката си къща, където единствен остава да живее и да поддържа духа й синът Йордан. Най-големият, гурбетчия в днешна Словакия, си харесва момиче от град Нитав, където Първановият род също пуска корени.
В малката къща, която и днес синее под китните шубраци на Чукара, от 1915 да 1941 година се раждат деветимата братя – Станю, Стоян, Кръстю, Иван, Христо, Йордан, Марин, Здравко и Симеон. В онези трудни времена родителите не само отгледали и изучили своите деца. С личния си пример ги научили на честност и трудолюбие, да бъдат горди като Балкана и със силен дух, всеотдайни, но и разумни в делата си – все житейски ценности, които те предават на своите деца и внуци.
Убедени, че семейството и родът са най-важни в живота на всеки, с организацията на срещата се заловиха двама от най-младите потомци на Първанови – Веско Василев и Дарина Вараджакова, внуци на Кръстю и Христо.
„Човек без родова памет е като дърво без корени, което бързо изсъхва. За нас, по-младите, е важно да знаем откъде сме тръгнали, за да стигнем по-далеч. Наш дълг е да познаваме миналото си, да тачим предците“ - споделиха 30-годшините организатори.
Наследници на деветимата братя – дъщери и внучки разказаха мили спомени, върнаха се в детството и младостта, с гордост показваха снимки на най-малките потомци на рода. С бурни овации бе посрещнато словото на Симеон Първанов – деветият брат, който дойде на срещата със своя син – политолога Първан Симеонов, двадесет и шестият внук на дядо Първан и баба Юрдана.
Затрогващи думи каза най-малкият брат и за деветте момичета, които навремето свързват живота си с деветте Първанови момчета. Осем снахи посрещат в малката си къща, където единствен остава да живее и да поддържа духа й синът Йордан. Най-големият, гурбетчия в днешна Словакия, си харесва момиче от град Нитав, където Първановият род също пуска корени.
