Красимира Панайотова: В САЩ спортът е скъпо удоволствие, родителите плащат за всичко
57688
Красимира Панайотова: В САЩ спортът е скъпо удоволствие, родителите плащат за всичко
Над 40 трика подари майсторът на спорта Красимира Панайотова на клуба по художествена гимнастика „Етър- Елит" и на детска градина „Соня". Бившата националка по художествена гимнастика и председател на „Етър- 93" се прибра във В. Търново след 13- годишно остъствие. През 1999 г. тя замина за САЩ, където работи в клуб „Флайърс" в Атлантик сити, в който треньори са били румънката Олга Корбут и нашият Стоян Делчев. Там Панайотова тръгва от АБе, но създава шампионки на Съединените щати. В петък в залата по художествена гимнастика на стадион „Ивайло" тя подари триката на настоящите състезателки на „Етър- Елит", които изиграха за нея съчетанията си. През тази седмица екснационалката посети и детската градина, в която преди време е водила занимания с малки грации. След срещата там Красимира Панайотова отговори на зададените и въпроси.
- Г- жо Панайотова, къде бяхте през тези 13 години?
- - През 1999 г. проведохме „Огърлицата на Десислава" и заминах за Съединените щати. Там се установих в Атлантик сити, град на казината, разположен на три часа от Ню Йорк и на един час от Филаделфия. Клубът, в който работя е разположен на 35- 40 минути извън града. Той бе по спортна гимнастика и танци, но когато отидох и започнах работа на 13 септември 2000 г. предложих на собственика, който е сърбин, да развием и художествена гимнастика. Той се съгласи и ми отделиха едно квадратче в залата, където започнах по два часа три пъти в седмицата да тренирам деца. В останалото време помагах на спортната гимнастика, правех съчетанията на греда и земя и водех класа по балет. Най- трудно в началото ми беше незнанието на английски език. Записахме се със съпруга ми на езиков курс. Всяка сутрин по три часа занимания и после в клуба на работа.
- - Как събрахте деца?
- - С обява. Там не се ходи по детски градини и училища, както е тук. Започнахме с десет дечица на 4 и 5 години, сравнително слабички и така. В началото лице говори, очи говорят, тяло говори. Постепенно научих терминологията-топка, обръч, лента. До 2003 г. всеки ден посещавах и езиковото училище. През същата година децата станаха готови за участие в състезание на най- ниското ниво и се явихме в Ню Джърси. Беше голяма изненада, че в Атлантик сити има художествена гимнастика, защото до тогава са развивали нашия спорт в големите градове.
- - Как приемат американците художествена гимнастика?
- - В Америка художествената гимнастика не е много популярна, по- популярна е спортната. Ефросина Ангелова постави началото на нашия спорт там преди 25 години. Тя водеше националния им отбор и постигнаха успехи. Сега там има българки със свои клубове.
- - Поддържате ли връзка?
- - Поддържах с клуба във Филаделфия, който се ръководи от българка- Илияна, тъй като се явявахме заедно на щатски състезания. Когато отидохме на националното първенство се срещнах и с тези, които са в Чикаго и други големи градове. Интересното бе, че нашите съчетания баха напправени на българска музика, изпратена ми от Антония Ганчева и другите треньорки от великотърновския клуб. Звучаха гайди, тъпани, момичетата играеха съчетанията и аз чувах около мен на български да говорят, че това е българска музика. До тогава с треньорката си бяхме говорили на английски. След това си припомнихме години във ВИФ /б.р. сега НСА/.
- - До къде стигнаха вашите възпитанички?
- - До златни и сребърни медали от шампионата, както индивидуално, имах пет състезателки с различни съчетания, така и при ансамблите. Върнахме се, писаха за нас през 2006 и 2007 г. За тях да се пише във вестниците е страхотно. После обаче пораснаха, започна да ги мързи да повтарят съчетанията, отказаха се и останах без големи момичата. Започнах пак с малки и така е до сега. Като се прибера възнамерявам да спра да се занимавам с художествена гимнастика. Дванайсет години там ми стигат. Удовлетворена съм от постигнатото. Показах как се прави, разбраха, сега мога да отделя повече време на себе си и близките си.
- - Имат ли желание да спортуват американците?
- - Много. От най- малки ги водят по на 4- 5 вида спорт. Сокър /б.р. футбол/, американски футбол, бейзбол са най- популярни. При тях е семейна традиция да се спортува, но и много некачествена храна приемат, която ги прави пълнички и дебели. Вероятно за това ги водят толкова много на тренировки. Родителите буквално се превръщат в таксиметрови шофьори след 15 часа, когато пускат децата от училище, возят ги от клуб в клуб.
- - Как ви се видя „Етър- Елит"?
- - Оставих клуба с Управителен съвет и спонсори, които осигуряваха средства за екипировка и състезания. През цялото време поддържах връзка с Антония Ганчева, после и със Савина Ганчева /б.р. настоящият президент на клуба по художествена гимнастика/ и имах някаква представа. Това, което видях от децата, след като им подарих триката изпратени от „Флайърс" ме очарова. Промените са за добро. Савина е работила в Англия, пренесла е хубавото от там има хъс и енергия. Тя трябва да получи помощ от спонсори и от Общината, защото В. Търново е град на художествената гимнастика.
- - В САЩ кой помага на клубовете?
- - За големия спорт си има спонсори, но иначе родителите всичко си плащат. За да отидем на състезание те покриват разходите- пътни, дневни, нощувки. В Америка за съжаление за малките клубове спонсори няма.
- - Видях върху етикета, че цената на едно от дарените трика е 43 долара. Скъпо удоволствие ли е художествената гимнастика там?
- - По начало спорта там е скъпо удоволствие, но родителите не жалят парите. Тази цена е в магазина, но когато се купува от клуба може да баде свалена но 20- 25 долара на тренировъчно трико. За състезание цената на триката достига и до 300 долара.
- - Плащат ли такси родителите?
- - За най- малките по на две години, с които работих по половин час всяка събота, просто играеха на свобода, месечната такса беше 56 долара. Колкото на по- високо ниво са децата, толкова се качва и цената на треноровките. За най- добрите таванът при нас е 350- 400 долара. Отделно екипировка, състазания, родителите плащат.
- - Казахте, че клубът по художествена гимнастика се е развил добре. Как ви се видя В. Търново?
- - Това не е моят град, но казвам за добро. Оставих Търново, когато тепърва започваше да навлиза частната собственост. Сега виждам магазини от големи вериги, представителства на фирми, много нови сгради. Дори дъщеря ми, която замина 12- годишна възкликна, че тук вече има всичко. Наистина има изобилие, но хората ми се струват по- затормозени от тогава. Според мен новият кмет трабва да обърне още по- голямо внимание на старата част на града, да я развива и да привлича туристи.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
