Шестима български кандидат-студенти се борят за едно място в Медицинския университет във Варна. Сред чуждестранните кандидати за едно място в университета спорят трима, с което малко университети в страната могат да се похвалят. Това заяви в интервю за Дарик ректорът проф. Красимир Иванов.
В момента в Медицинския университет се обучават 1200 чуждестранни студенти от 43 държави в света. По-голямата част от чужденците са от страни-членки на ЕС. Сред тях най-многобройни - около 600, са германците. Студенти има и от Великобритания, Испания, Италия и скандинавските страни, посочи проф. Иванов.
„Медицинските университети в страната не се конкурират помежду си, а като страна се конкурираме с университетите в Европа. Това е тенденция, която ще продължава поне в следващите 25 години. Дефицитът на лекари и медицински специалисти в целия свят е голям, в Европа - също", изтъкна ректорът на МУ-Варна. По думите му дефицитът не може да бъде преодолян за 1-2 години, тъй като за да може да работи самостоятелно един лекар, са му необходими 10 години - 6 години за образование и 4 за специализиране.
Проблем е и застаряването на практикуващите лекарската професия. Голяма част от специалистите са на възраст над 55 години. В следващите 10 години те ще излязат от системата, което ще отвори още по-голяма „дупка". Ако в медицинското образование и университетите не се инвестира, ще настъпи труден за компенсиране период, предупреди проф. Иванов.
За увеличаване на приема в медицинските ВУЗ-ове трябва Националната агенция за оценяване и акредитация да работи по експедитивно и оперативно. В момента от заявяване на желание за увеличаване на капацитета до получаване на разрешение се чака до 2 години, разкри ректорът на Медицинския университет. Според него най-точна оценка за качеството на един университет дават не чиновниците в дадено министерство, а самите студенти.
В момента ръководството на Медицинския университет работи по няколко проекта. Проектира се нов корпус на сградата на Ректората. Предвижда се и изграждане на модерна 12-етажна сграда между Факултета по дентална медицина и Медицинския колеж. В нея ще бъде разположен модерен симулационен център. Започва работа и по проекта за Академичен и конгресен център на брега на Варненското езеро.
Друг голям проект, за който ВУЗ-ът ще търси финансиране по европейските програми, е Център за върхови постижения. Той ще е специализиран в транслационна и персонализирана медицина или пренасяне на фундаменталните научни познания в клиничната практика.
Роботизираната хирургия намира все по-голяма приложение в медицината. Във Варна се намира единственият в страната робот за лапароскопска хирургия, който възпроизвежда всички дейности, които лекарите извършват върху пациента. С помощта на този робот студентите могат да „оперират" в реална среда, а симулаторът сам дава оценка на студентите. Обмисля се закупуване на още два робота, които ще се използват за обучение на бъдещите лекари.
„Болниците „Света Марина" и „Света Анна" са несравними като величини и няма как да има конкуренция между тях. В „Света Анна" е концентрирана голяма част от травматологията. Ако успеят да използват този, според тях, недостатък, ще имат много по-добри резултати", смята проф. Красимир Иванов, който е и председател на Съвета на директорите на „Света Марина".
Въвеждането на пръстовите идентификатори не създава проблеми и напрежение в най-голямата варненска болница. Нововъведението помага за изгонване на търговците от храма и предотвратява злоупотребата с лични данни, смята специалистът.
Проф. Иванов изрази безпокойство, че броят на населението и лекарите в страната намалява, а броят на болниците и разходите за здравеопазване се увеличава, без да има осезаемо удовлетворение у ползващите здравни услуги. Увеличава се броят на частните болници, като това става неравномерно. Има градове в страната със свръхконцентрация на лечебни заведение и други, където няма никакви.
„Ако се види колко средства се изплащат по региони, може да се окаже, че някои региони получават в пъти повече приходи от здравноосигурителни плащания . Може да се окаже, че Варна и Североизточна България получават много по-малко от други региони. Може да се окаже така, че плащайки еднакво, някои са по-малко осигурени", коментира още професорът.
Цялото интервю е в прикаченото аудио.
