Финансовият дефицит във варненския Театрален музикално-продуцентски център възлиза на 365 000 лв. за първите 9 месеца на 2010 г. Предвидените приходи от продажба на билети не се изпълняват със 120 000 лв., а утвърдените в бюджета разходи са надхвърлени с 245 000 лв. Това е констатирала проверка на Министерството на културата, чиито резултатите бяха обявени след протеста на сценични работници, който провали представлението „Фауст”.
В разпространеното от държавното ведомство съобщение се посочва, че във варненския театър „е харчено безразборно, със самочувствието, че тяхната дейност не подлежи на оценка, контрол и санкции. Реализираните собствени приходи от изиграни спектакли системно не се внасят в банковата сметка и не е ясно за какво се използват”.
От началото на годината до края на септември са изиграни 80 оперни и 55 театрални спектакли, което прави не повече от 2-3 оперни и 1-2 театрални на седмица. Средната заетост на залите е била под 50 % от зрителските места.
В театъра режисьор и двама сценографи нямат реализирана нито една постановка, но са получавали заплати. На щат се водят и артисти, които в последната година не са участвали в нито един спектакъл или имат роли в малко представления, но всеки месец са получавали възнаграждения. Изплащани са значителни суми за хонорари на гостуващи творци, като в същото време на щатния персонал не е осигурена оптимална заетост.
Ангажираността на творческия състав на операта не може да се определи, защото не са попълвани персонални карти за заетост, се отбелязва още от проверяващите.
Пълният текст на разпространеното съобщение от Министерството на културата:
Във връзка със системно инсценираното напрежение в Театрален музикално-продуцентски център в гр. Варна Министерството на културата изразява следното становище:
Към 30 септември 2010 г. Театрален музикално-продуцентски център Варна е допуснал преразход на утвърдените в бюджета разходи с над 245 000 лв. За същия период предвидените с бюджета приходи от продажба на билети не се изпълняват със 120 000 лв. Поради това финансовият дефицит в театъра възлиза на над 365 000 лв.
За периода от януари до септември 2010 г. по данни от културния институт са изиграни 80 оперни и 55 театрални спектакли, което означава че в един от най-големите български градове зрителите са имали достъп средно до 2 или 3 оперни спектакъла и 1 или 2 театрални спектакъла седмично. Средната заетост на залите е била под 50 на сто от зрителските места. Експертният анализ показва, че в последните години, главно в театъра, е намалена професионалната работа и трупата почти е загубила своята традиционна публика.
Независимо от тези резултати в театъра е харчено безразборно, със самочувствието, че тяхната дейност не подлежи на оценка, контрол и санкции. Реализираните собствени приходи от изиграни спектакли системно не се внасят в банковата сметка и не е ясно за какво се използват.
Резултатите от направената проверка от Инспектората на Министерството на културата показаха например, че щатните режисьор и двама сценографи нямат реализирана нито една постановка в театъра, но са получавали заплати за това. В щата на театъра се водят артисти, които в последната година не са участвали в нито едно или имат участия в едно или две представления, но те също всеки месец са получавали възнаграждения. За оперно-филхармоничната част не са попълвани задължителните персонални карти за заетост на творческия състав, което не дава възможност да се направят изводи за тяхната ангажираност. Констатирано е, че служители, които са назначени на основен трудов договор в други държавни културни институти в други градове на страната, са назначени на втори трудов договор и във варненските театри и там също системно са получавали заплати, без да е ясно в колко представления са участвали. Изплащани са и значителни суми за хонорари на гостуващи творци, като в същото време на щатния персонал не е осигурена оптимална заетост.
Независимо от допуснатия голям преразход по бюджета и очевидно недобрата работа на театъра, Министерство на културата, изразявайки по този начин своето уважение към варненската общественост, направи всичко възможно и осигури изплащането на 70 % от заплатите на всички назначени в организацията за месеците септември и октомври 2010 г.
На фона на всичко това, в театъра системно се разиграват всевъзможни бойкоти и демонстрации, с което се прави опит да се заблуждава обществеността и да се изнудва Министерството на културата да предоставя допълнителни средства за заплати и хонорари в размери, каквито някои са си решили че трябва да вземат.
Очевидно е, че в театъра има лица, които съзнателно преследвайки свои цели и нарушавайки всички правила и норми за административен и синдикален диалог, настройват артистите и обществеността срещу политиката на министерството за спазване на законовите норми и финансовата дисциплина и за осъществяване на необходимата реформа в сценичните изкуства в цялата страна.
