Сградите във Варна оцеляват при силен трус от огнището в Шабла
Сградите във Варна оцеляват при силен трус от огнището в Шабла / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Надя Коцева

Силно земетресение като това в Шабла от началото на XX в., което е било с магнитуд 7.2 по Рихтер и интезитет от 7-ма степен за Варна, не би повлияло на днешните сгради в морската столица, смята заместник-директор на Геофизичния институт на БАН Димчо Солаков. Според него за близки трусове панелките са добър тип строителство, ако то е било извършено качествено и блоковете са поддържани.

„Спомням си снимка от арменския град Спитак след земетресението през 1988 г. ( с магнитуд 7.2 по Рихтер- б.ред.) – целият град се беше срутил, само една панелна сграда си стоеше. Хората нямат добро мнение за панелките, но може би не са чак дотам прави. За да бъдат прогнозирани последствията от земетресение в едно населено място, трябва да разполагаме с информация за инженерно-геоложките условия и за строителството. По-сериозна оценка може да се направи, след като бъде завършена техническата паспортизация на сградите”, коментира Солаков при представяне на проект за сеизмична безопасност на Черно море. В него партньори на България са още Румъния, Турция и Молдова.

Изследователите са събрали информация за системите за мониторинг и реакция в четирите страни, както и са анализирали всички сеизмични зони в Черноморския район. В него има три огнища, които при активизиране биха засегнали областите Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Търговище, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Най-сериозна е сеизмична зона Шабла. Другите са Истанбул, където най-тежкото земетресение от 6.7 по Рихтер е регистрирано през 1983 г., и  Централна Добруджа в Румъния – 5 по Рихтер през 1986 г., обясни ръководителят на проекта доц. Петя Стефанова.

Система за ранно оповестяване за трусове в Шабла не би била ефективна, тъй като сеизмичната вълна се разпространява със скорост 6-7 км/сек. „Системите са ефективни за земетресения в района на Вранча. В случай на такива на територията на България има време за реакция в рамките на около 30 секунди – достатъчно време да се спрат реакторите в АЕЦ „Козлодуй”, да се изключат газовите и електрическите системи”, каза още Димчо Солаков. Той добави, че периодът на повторяемост на разрушителните земетресения е средно 400-500 години.