Не само в България има остър недостиг на лекари, проблемът е в цяла Европа. Така ректорът на Медицинския университет проф. д-р Красимир Иванов обясни няколкократното увеличение на чуждестранни студенти, избрали да учат медицина във Варна. С 300 % се е увеличил броят на студентите с англоезично обучение през новата учебна година, а държавната поръчка – с 50 на сто, съобщи в ефира на Дарик Варна тази сутрин проф. Иванов. По думите на ректора на МУ в цяла Европа са необходими още около 1 млн. медици, които няма как да бъдат обучени в близките години.
Кандидат-студентската кампания в Медицинския университет това лято е била доста успешна. Над 3500 са студентите във висшето училище, чуждестранните са 750 от 34 държави в света. Само през тази година са приети над 250 от Германия, Швеция, Великобритания, Турция, Гърция и др. Добрата популярност на университета сред чуждите държави проф. Иванов обясни с активна кампания, както и с липсата на лекари в целия свят.
„В последните 2–3 десетилетия лекарската професия не е привлекателна за младите хора. Това е глобален европейски и национален проблем. Тя изисква голяма инвестици, която се възвръща изключително бавно и трудно. Не на последно място негативното отношение към лекарите от страна на обществото също отблъсква младите. Хората трябва да осъзнаят, че лекарите помагат, но не са богове. Това свръхочакване към медиците доведе до негативно отношение. Ежедневните скандали и посегателства над лекари също са недопустими”, подчерта ректорът на МУ и призова да се обръне внимание на общественото отношение към лекарите чрез положителни кампании, без да се вадят негативни глобални изводи от частните случаи.
Той каза още, че много наши специалисти напускат страната, привлечени от по-добрите условия в други държави. Това са по-скоро напреднали в професията лекари, които получават възнаграждения от 3-4 хил. евро, специализация, жилище, работа за семейството, училище за децата.
Проф. Иванов призна, че системите на здравеопазване в Европейския съюз са доста по-напреднали и развити в сравнение с българската.
„Именно заради това всеки трябва да се стреми да подобрява условията, да привлича специалисти и да ги мотивира да работят у нас. Добър пример за това е университетската болница „Св. Марина”. Направихме така, че специалисти, които работят в чужбина, да се върнат у нас”, коментира медикът
За да отговори на потребностите на университета, ръководството работи по три нови проекта, съобщи още професорът. Те касаят изграждане на сграда за Факултета по фармация и оборудването му с модерна техника, както и нова база за Медицинския университет. Вече има изработен устройствен план за терен между „Марин Дринов” и „Цар Асен”. Готов е и идейният проект. Когато приключи работата по документацията, висшето училище ще кандидатства за еврофинансиране, тъй като няма необходимите за целта 60 млн. лева.
"Дали ще се развива университетът зависи от академичното ръководство. Тази година сме спечелили 34 проекта за 6 млн. лв, свързани с управление на висшето училище и нови интерактивни форми на обучение. Предвижда се във висшето училище да бъде създаден уникален костно-мозъчен център за трансплантация. Недопустимо е българи да търсят лечение в чужбина. Това е изтичане и разход за държавата, средствата трябва да се инвестират в нашето здравеопазване", заяви още професорът.
Патоанатоми, педиатри, специалисти по инфекциозни болести са сред най-дефицитните лекари у нас, каза д-р Красимир Иванов. Според него това се дължи на проблемите, свързвани с неправилното финансиране на дейностите от Здравната каса.
„Инфекциозните клиники например са към към „Св. Марина”, а тя е търговско дружество. Ако искаме да повишим заплатите, това значи повече пациенти. Едва ли не ние сами би трябвало да създаваме епидемии, за да имаме работа, а това е абсурдно. Финансирането на тази дейност не би трябвало да зависи от броя на болните, но не се мисли достатъчно”, коментира специалистът. Интерес има към специалности с добро заплащане като денталната медицина и интервенционалната кардиологоия например, обясни д-р Иванов и призна, че няма много желаещи да следват акушерство и гинекология.
Медикът увери, че е доволен от изборния резултат на независимия кандидат за кмет Чавдар Трифонов, в чиито инициативен комитет беше председател.
"Варна има нужда от млади, енергични хора, с визия за развитието на града, които не са участвали в управлението, не са обвързани със съществуващи отношения. Аз смятам, че за по-малко от 20 дена да се постигне този резултат е доре. Убеден съм, че проектът има бъдеще", посочи д-р Иванов и увери, че въпреки ангажиментите си като ректор, практикува лекарската си професия като коремен хирург.
Проф. д-р Красимир Иванов е един от 114-те варненски медици, чиито имена се наредиха сред най-добрите лекари в България след провеждането на кампанията на Дарик радио и във Варна.