Проблемът с възрастовото далекогледство, или т.нар. пресбиотия, ще бъде решен през следващите 20 години. Тази прогноза направи в ефира на Дарик най-младият професор-офталмолог у нас д-р Христина Групчева, която е и варненското предложение за национален консултант по офталмология. По думите й световните усилия са насочена към преодоляването на този проблем, защото населението застарява, а хората искат да виждат на всички разстояния.
„На конгрес в Амстердам преди две седмици показаха японски експеримент – с помощта на лазери променят рефлективната способност на лещата, защото пресбиотията се дължи на втърдяване на собствената леща на окото. Изменят характеристиките на лещата и се опитват да възстановят нейните способности да фокусира. До каква степен това ще бъде бъдещото лечение, аз не мога да отговоря, но изглежда изключително перспективно”, сподели проф. Групчева, която е и преподавател в Медицинския университет във Варна.
По думите й присаждането на очи все още звучи като футуристичен филм, но се работи върху трансплантацията на ретина. Засега успешно е само трансплантирането на пигментни клетки на ретината, което могат да си го позволят само някои изключително високотехнологични центрове.
Според проф. Групчева другата бъдеща тенденция са нанотехнологиите. „Вкарването на нанолекарство в окото с помощта на специални помпи, които да бъдат имплантирани някъде около окото, би било изключително перспективно. Има хора, особено пациентите с глаукома, които си капят капки ежедневно в продължение на години. Ако наистина вариант да им се постави имплант, който сам да дозира капките в зависимост от това какво е вътре очното налягане, това ще реши сериозни проблеми”, изтъкна проф. Групчева. Тя добави, че в тази посока се работи сериозно, като резултатите са много обнадеждаващи.
„Много са хората, които капят капки. В една джипи практика около 30% от пациентите имат изписани капки за различни неща”, уточни специалистът.
Проф. д-р Христина Групчева е сред кандидатите за национален консултант по офталмология. В момента има над 40 консултанти по различни специалности, като от Варна е само един.
„Това е човекът, който дава тон за развитие на офталмологията и представя мнението на офталмолозите пред здравния министър. Той всъщност е пряката връзка на специалността с Министерството на здравеопазването”, поясни проф. Групчева.
По думите й проблемите на офталмолозите са свързани с клиничните пътеки, които не са оформени по начин, по който могат да бъдат полезни на 100%. „В България има много хора, които се нуждаят от системна офталмологична помощ. Сред тях са пациентите с роговична трансплантация, за които се грижим до края на живота им. Клиничната пътека например позволява да им направим една процедура на месец, а понякога те се нуждаят от много повече”, каза проф. Групчева.
Здравната каса покрива доста широк диапазон от очни процедури, но голяма част от тях не са достатъчно заплатени. „Очите са чифтен орган. Към момента ние имаме право да оперираме едно око. Ако оперираме и двете, тази операция не ни се отразява като двуочна, въпреки че полагаме двоен труд”, не скри разочарованието си специалистът.
Според проф. Групчева офталмологичната помощ в България е напълно конкурентна на европейската. „Ние разполагаме със същите технологии, с достатъчно добре оборудвани операционни зала, нивото на специалистите категорично съответства на европейското”, коментира тя.
По думите й голяма част от сънародниците ни, живеещи в чужбина, предпочитат да получат офталмологична помощ в България, защото са доволни от това, което получават. „Огранизацията на медицината и достъпът до специалисти в България е много по-освободен и по тази причина много хора предпочитат да се върнат и да си решат качествено проблема”, поясни професорът.
Тя допълни, че при нас няма дъмпинг на цените, но качеството е достатъчно високо. Има много пациенти – чужденци, които са били в другата система, но решават да се подложат на лечение в България.
„Преди седмица оперирах жена от Великобритания, а това лято имахме и пациенти австралийци. Единият от тях дори беше оптометрист – човек, който се занимава с корекция на зрението. Оказа се, че има верига от 12 оптики в Австралия. Човекът, който е в системата, заминаваше за Турция, но предочете да си реши проблема в България, което означава, че отговаряме на стандартите”, коментира проф. Групчева.
Проф. Христина Групчева става професор на 40 години. Тя е д.м.н. FEBO, FICO(Hon), ръководител на катедра по Очни болести и зрителни науки в МУ – Варна, заместник-управител на СБОБАЛ – ВАРНА. Председател е на Комисията по образование на Европейския борд по офталмология.
Завършва МУ-Варна през 1992 г. Има множество специализации във Великобритания. В Нова Зеландия провежда научна и клинична специализация, където завършва и защитава докторска дисертация на тема „Микроструктурен анализ на роговицата в здраве и болест”. Има над 140 публикации. За последните 10 години е изнесла над 80 лекции по покана, включително и в Третия свят, Бразилия и Индия.
