Над 18 000 са гражданите от трети страни, които пребивават дългосрочно на територията на Варненска област. Това показват данни на „Център за мигранти“ – Варна. От тях близо 2000 са изпитвали по-сериозни затруднения при социалната и трудовата си интеграция, или комуникация с институциите, но въпреки това дефинират България като „своето място“ заради гостоприемността и отвореността на хората. Не са единични случаите обаче, при които част от мигрантите променят територията на своето пребиваване поради непреодолими затруднения с приобщаването. Това стана ясно на конференцията „Обществени нагласи към миграцията и подходи за европейска толерантност и недискриминация“, която се проведе на 26 януари. Събитието се организира като част от дейностите по проект „Нови форми на европейско гражданство в ера на миграцията“ от участващият български партньор в инициативата – Сдружение „Международен институт по мениджмънт“.
Конференцията стартира с представяне на резултатите от проведено в рамките на проекта онлайн проучване на международно ниво. Според него за разлика от участващите други 15 националности, българите се колебаят при формиране на своите нагласи към миграцията и не поставят категорична тежест нито върху положителните, нито върху отрицателните й отражения за приемащата страна. Въпреки това, участващите български респонденти заявяват категорична необходимост от безусловно затваряне на националните ни граници. По време на форума тези перцепции бяха сравнени с получените за Република Македония резултати, според които съседите ни са също резервирани по отношение на входящия поток от чужди граждани. Доколко подобни нагласи са резултат от наблюдения върху случващите се тревожни събития по света, вкоренени културни и човешки ценности или недостатъчен личен контакт и комуникация с мигрантите бе част от последващите дискусии.
Според Бежанско-мигрантска служба към БЧК на територията на област Варна не пребивават бежанци. Те са основно концентрирани във формираните за целта убежища, за чието обслужване и работа с бежанците БЧК се радва на доброволчеството на млади, образовани и отворени хора, както и на подкрепата на международни организации. Въпреки това, службата регистрира и негативни възприятия сред широката общественост.
Темата за миграцията е комплексна и деликатна, стана ясно от проведените дискусии, особено в условията на ясно заявени стремежи за изграждане на толерантна Европа и предвид прогнозите за бъдещите измерения на миграцията. „Промяната в обществените нагласи, приемането на „другите“ и междукултурното разбирателство е дълъг процес, които изисква задълбочен диалог между гражданите, управляващите и ангажираните в процеса институции, а така също и активно гражданско участие на всеки член на обществото“, бе сред част от обобщенията на конференцията, в която участие взеха млади хора, неправителствени организации и представители на институции, работещи по темата и с различни представители на обществото.
Конференцията стартира с представяне на резултатите от проведено в рамките на проекта онлайн проучване на международно ниво. Според него за разлика от участващите други 15 националности, българите се колебаят при формиране на своите нагласи към миграцията и не поставят категорична тежест нито върху положителните, нито върху отрицателните й отражения за приемащата страна. Въпреки това, участващите български респонденти заявяват категорична необходимост от безусловно затваряне на националните ни граници. По време на форума тези перцепции бяха сравнени с получените за Република Македония резултати, според които съседите ни са също резервирани по отношение на входящия поток от чужди граждани. Доколко подобни нагласи са резултат от наблюдения върху случващите се тревожни събития по света, вкоренени културни и човешки ценности или недостатъчен личен контакт и комуникация с мигрантите бе част от последващите дискусии.
Според Бежанско-мигрантска служба към БЧК на територията на област Варна не пребивават бежанци. Те са основно концентрирани във формираните за целта убежища, за чието обслужване и работа с бежанците БЧК се радва на доброволчеството на млади, образовани и отворени хора, както и на подкрепата на международни организации. Въпреки това, службата регистрира и негативни възприятия сред широката общественост.
Темата за миграцията е комплексна и деликатна, стана ясно от проведените дискусии, особено в условията на ясно заявени стремежи за изграждане на толерантна Европа и предвид прогнозите за бъдещите измерения на миграцията. „Промяната в обществените нагласи, приемането на „другите“ и междукултурното разбирателство е дълъг процес, които изисква задълбочен диалог между гражданите, управляващите и ангажираните в процеса институции, а така също и активно гражданско участие на всеки член на обществото“, бе сред част от обобщенията на конференцията, в която участие взеха млади хора, неправителствени организации и представители на институции, работещи по темата и с различни представители на обществото.
