Проф. д-р Джордж Вредевелд стана десетия по ред "Доктор хонорис кауза" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" за особения си принос в създаването на висшето училище и утвърждаване на демократичните ценности в българското образование.
Вредевелд е известен американски професор по икономика, основател и директор на Икономическия център за обучение и изследвания в Университета в Синсинати. Научните му изследвания са посветени на факторите, които влияят на регионалното икономическо развитие, образованието, данъчната политика и качеството на пазара на труда. Професорът се съгласи да отговори и на няколко въпроса на Дарик:
Проф. Вредевелд, какви са пътищата за оцеляването на градските райони според Вас?
- Мисля, че това, което трябва да направим, е да осъзнаем в пълна степен ползите, които носят големите градове и да сме по-гъвкави и отворени към предимствата им, за да можем пълноценно да ги използваме. Също така, да умеем да виждаме възможностите, които носят със себе си големите градове и съответно да ги приложим на практика, така че същите тези ползи да станат ползи и за нас. Като цяло става въпрос за това да си държим очите отворени и да сме наясно с нещата, да знаем как всичко, което те ни дават, може да бъде от полза за нас самите.
Вярвам, имате наблюдения от предишните си посещения в страната ни – какви са вариантите за излизане от икономическата криза според Вас?
- Тази икономическа криза засегна толкова много хора, толкова много държави! Един от аспектите, които наистина утежняват положението, е финансовата криза, а когато има криза във финансовия сектор е нужно много повече време, за да се преодолеят всички тези трудности. Смятам, че България не е в някакво уникално положение, опитвайки да се справи с трудностите и да излезе от тази икономическа криза.
Всъщност, ако се вгледаме в ситуацията в България, няма как да не отчетем факта, че безработицата е на много по-високо ниво, отколкото бихме искали да бъде. Същото се отнася и за САЩ, а и за всички страни по света и особено в Европа, но също и на Американския континент – навсякъде безработицата е твърде голяма. Някои от развиващите се страни, в частност страните от Азия, успяха да избегнат това в по-голяма степен, отколкото успяха да го направят европейците и американците.
Ще е нужно много време.... Мисля, че България успя да запази финансовата си стабилност – на ниво правителство - като фискален субект. Наистина, сега положението вероятно изглежда доста трудно и може би така ще продължи още 5-6 години… Но когато след това се обърнете назад, ще видите колко полезни са били тези политики на благоразумие по отношение на разходите и дефицита, защото несъмнено България се справя много успешно с тези проблеми.
Вие работите в областта на регионалното и икономическо развитие, образованието, пазара на труда. Какви са възможностите висшето образование да даде адекватен отговор на потребностите на пазара на труда?
- Да, много ми допада начина, по който зададохте въпроса, защото наистина това е ролята на университетите. Те не трябва да забравят, че нещата се променят, пазарът на труда се променя, търсенето на работна ръка се променя, променят се и изискванията за необходими умения, при това постоянно. Така че възниква въпросът – как да отговорим на всичко това? Мисля, че едно от най-добрите неща, които могат да направят университетите е, не да се вглеждат в миналото, търсейки там модели на обучение и да продължават да ги прилагат върху сегашните студенти, а да видят какви са новите изисквания спрямо студентите. Тогава ще трябва да започнем да си говорим честно и открито с нашите студенти и нашата задача е да им помогнем да разберат тези реалности. А после и ние самите ще трябва да се опитаме да разберем как най-добре бихме могли да обучим нашите студенти, за да са готови да посрещнат тези нови реалности. Това е една много вълнуваща, но и трудна задача.
До каква степен регионалната икономика се влияе от националната и може ли една градска икономика да има относителна автономност?
- Не съм правил много изследвания до каква степен регионалната икономика се влияе от националната в България, но със сигурност знам какво е положението в САЩ. Там това влияние е на 80%, т.е. всяка промяна в националната икономика се отразява до 80% в регионалната икономика. С една дума, нещата са много тясно обвързани.
Това, което можем да наблюдаваме при някои регионални икономики, е, че при тях може да има концентрация на определени сектори, като например туризма, и ако има някаква финансова криза или икономиката се забавя по някаква причина, то това може да се отрази на местния сектор от икономиката много по-силно отколкото на общата икономиката в страната като цяло. В този случай можете да забележите, че регионалната икономика се влияе доста силно от националната. Със сигурност обаче най-мощният двигател, най-значимият фактор за развитието на икономиката е именно националната икономика. А в случая с България тази роля се играе от Европейската икономика, като влияние също оказва и глобалната икономика.
А какво да кажем за икономиките на градските райони? Според мен, те ще си останат достатъчно силни, притежавайки повече динамика, отколкото икономиката в другите райони на страната. Така че икономиките на градските райони може да се окажат и по-устойчиви спрямо спадовете в националната или глобалната икономики, отколкото изобщо икономиката като цяло.
Какво мислите за механизма на държавно субсидиране за регионите и каква е практиката във Вашата страна?
- В действителност не съм толкова добре запознат с механизмите за оказване на помощ от държавата, така че ще трябва да отговоря на този въпрос в по-общ план. Когато говорим за помощ от държавата към конкретни региони, то добрата държавна помощ е тази, която взема под внимание нуждите на тези региони и е последователна в тази насока, а също и отчита в кои сфери те са най-силни. Това, което най-често наблюдаваме, е, че именно хората, които живеят в даден регион, знаят най-много за него и за това от какво се нуждае той и как би могъл да се развива най-добре. Те знаят това много по-добре отколкото правителството или някакъв друг централизиран орган.
Затова помощта от държавата е хубаво нещо, но тя трябва да бъде насочена към посрещане на нуждите на дадения регион по начина, по който те се разбират от самия регион, а не само в съответствие с някакъв изготвен общ план.
Може ли туризмът да бъде достатъчен, за да се развива даден регион?
- Мога да кажа, че впечатленията ми от България и от Варна са много положителни. Посещавал съм ви наистина изключително често. Вече не броя посещенията си тук, просто защото не е нужно да броиш това, което ти е приятно да правиш. Много пъти съм идвал наистина – и във Варна, и в България изобщо. Една от причините, поради която го правя, е много добрият и приятен контакт с хората тук и със самата ви страна.
Що се отнася до местната икономика, мисля, че моят съвет по този въпрос не е от такова съществено значение. Защото докато се опитвам да разбера какво се случва в местната икономика, все пак виждам, че нямам достатъчно информация за да мога да давам съвети на хората. Единственото изключение в тази връзка е да споделя убеждението си, че възможностите са навсякъде. А обикновено, възможностите започват от хората, от отделните личности, а това дава основание за оптимизъм, че в рамките на вашата общност съществуват много добри възможности, много добри идеи. И ако можем да намерим начини за насърчаване на взаимодействието между хората, така че да стигнем до повече и по-добри идеи и да работим заедно в такава една посока, то това би могло да бъде и ще бъде един много жизнен и динамичен регион. Но затова трябва да сме по-гъвкави и адаптивни, а не да се базираме само на някакъв отделен, предварително изготвен план и просто да го прилагаме, без да имаме желание да го променяме, и без да се опитваме наистина да разберем какво точно искат хората там, какво мислят те за тези неща. А също да се опитаме да ги накараме да разговарят помежду си и в крайна сметка те да ни помогнат при определянето на политиките, които искаме да разработим и приложим.
Ние българите сме склонни да се критикуваме много, дори и за хубавите неща. В тази връзка е и последният въпрос на Дарик. Кое е нещото, което не бива да губим, с което бихме били за пример дори и на по-големите и по-развити от нас общества?
- Да, това е доста интересно... Както казвате: „Ние българите сме склонни да се критикуваме много.” Знаете ли, абсолютно същото е и при американците. Има един стар анекдот в тази връзка, който е много хубав.... Приписва се на Уинстън Чърчил. По него време Чърчил е Министър-председател на Великобритания. При едно обсъждане е станало въпрос за САЩ и някои представители на британското правителство започнали да критикуват Съединените щати. Тогава Уинстън Чърчил казал: „Чакайте малко! Аз отказвам да слушам критика по адрес на Съединените щати. Самите американци критикуват държавата си по-добре от всеки друг, така че, няма нужда от допълнителни критики.”
Аз също мисля, че сме склонни прекалено много да се критикуваме сами. От една страна, това наистина би могло да ни помогне да разберем себе си по-добре кои сме всъщност и какво трябва да подобрим в себе си. От друга страна мисля обаче, че недостатъкът от такава самокритичност е, че може да загубим надежда и да се поддадем на песимизма. И така в един момент може да кажем: „Какъв е смисълът? Защо въобще да се опитваме? Знаем, че няма да успеем. Просто не сме способни да го направим.” И аз мисля, че когато се самокритикуваме до такава степен, то това в много голяма степен е в наша вреда.
Затова мисля, че ако се вгледаме в другите общества, ще видим какво в тези общества е предизвикало развитието им или е помогнало за него. Същевременно важно е да наблюдаваме другите общества и за да видим какви грешки са допускали те.
Ние също трябва да разберем – и американците и българите, че не е задължително да бъдем като тези други общества. Когато българите гледат към Съединените щати, те трябва да отчитат факта, че обществото, в което живеят, не е американското. И решенията, които са успешни за САЩ, не винаги са приложими за България. Или пък решенията на проблемите в Белгия няма да са същите, каквито трябва да са в България. Всички живеем в своите собствени, уникални условия, но това не значи, че не трябва да се учим и да извличаме ползи от това да разберем положителното от другите общества и опита на другите ... както и от неуспехите им. Защото можем да се учим както от успехите, така и от неуспехите. Затова, нека се опитаме да вървим напред с отворено съзнание за съществуващите възможности и повече оптимизъм, че нещата ще станат.
Проф. Вредевелд, това не е първото Ви посещение в България. Какво Ви свързва с Варненския свободен университет?
- От много години вече съм свързан с Варненския свободен университет. Когато за първи път дойдох във Варна през 1990 г., тогава още Свободния университет го нямаше. Имаше обаче няколко души, които смятаха, че би било добра идея да се създаде частен университет в България, като ставаше дума да се основе този нов университет - Варненския свободен университет.
За мен всичко това беше много интересно. Те ме питаха за някои стандартни изисквания при създаването на университети – става дума за стандартите в САЩ. И после слушаха много внимателно съветите, които давах, макар и вероятно да не са били всички възможно най-добрите. Това беше първото ми запознанство с Варненския свободен университет. Тези хора бяха много ентусиазирани, влагаха много страст в това, което правеха, и бяха също така много интелигентни, а както се оказа в последствие, много успешни. Защото наистина успяха да създадат Варненския свободен университет, който впоследствие се утвърди като много успешна и ефективна институция.
Как възникна идеята за майсторския клас, който организирате съвместно с Варненския свободен университет?
- Да, значи преди около 3 години посетих Варненския свободен университет. Имах разговори с ръководството на университета. Разбрах за тяхното желание да създадат една по-международна среда тук. Те ме попитаха дали проявявам интерес да помогна в създаването на тази по-международна академична среда. И аз им отговорих, че със сигурност могат да започнат с моето участие в това начинание, разчитайки и на моите контакти в Съединените щати.
И така, ние обсъдихме идеята да доведем американски преподаватели като лектори във Варна, които да работят съвместно с български преподаватели тук, на място. Но най-важното – да работят със студентите, със студентите в Магистърска степен.
Първият майсторски клас проведохме миналата година. Той беше посветен на икономическото развитие. Аз самият бях част от групата лектори. С нас бяха и един колега от Университета на Делауеър, както и колега от Държавния университет “Сейнт Клауд”, който се намира в Минеаполис.
Могат ли майсторските класове да дадат на студентите достатъчно добра визия по темата в рамките на няколко дни?
- Това е един отличен въпрос. Защото наистина не бива да забравяме, че не можем да преподадем абсолютно всичко за няколко дни, но пък поне можем да поставим едно начало. И ако успеем да положим основите за бъдещи дискусии, ако това стане една от многото възможности за работа със студентите – не само по отношение на американците, които са готови да се ангажират с тази дейност, но и за всички други, които желаят да го направят, то значи, че сме успели.
Поради всичко това, аз не разглеждам това събитие като еднократно или последно, а се надявам, че тази проява ще създаде интерес, ще даде на студентите някои нови идеи, и те ще могат да разсъждават върху тези идеи, да ги сравнят с други подобни, които са срещали по време на обучението си. И така всичко това да стане част от обичайния процес на обучение. И ако нещата наистина сработят по този начин, то значи, действително сме постигнали успех.
Темата на Вашия майсторски клас е „Предизвикателството в развитието на големите градове“. Това ли е основното икономическо предизвикателство в световен мащаб днес?
- Това, което наблюдаваме е, че големите градове наистина стават все по-предпочитани. И това е така, защото, според мен, те стимулират раждането на нови идеи, както и стимулират самото производство. Всичко изброено дотук - че стимулират нови идеи, че дават възможност на хората да си взаимодействат, да работят заедно – това ги прави по-ефективни и по-успешни по отношение на производителността. Така че, аз не смятам, че градовете се нуждаят от някаква помощ за своето развитие. Те неизбежно ще се развиват, защото сами по себе си са ефективни и производителни.
На преден план обаче излиза въпросът как ние можем да съдействаме на това развитие и има ли начини да оказваме влияние върху него, да го променяме в една или друга посока, така че да принесем полза на повече хора. Мисля, че на първо място трябва бъдем наясно с важността на градските региони за нашите общества – за американското общество, за българското общество, разбира се, и изобщо за обществата по целия свят. Защото големите градове в урбанизираните зони ще играят все по-важна роля. Затова нека използваме тези знания, които имаме, и цялата информация в тази връзка, в помощ на това да създадем възможно най-добрите градове за живеене.
Имате ли идеи за следващ проект с Варненския свободен университет?
- В момента вниманието ми е насочено към приключването на този проект. По мое мнение, този майсторски клас е наистина много успешен и дори никак не ми се иска да свършва. Засега не съм обмислял много, какво бихме могли да направим за следващата година. Няколко пъти се замислях над този въпрос по време на сегашния майсторски клас. Казвах си: “Колко добре върви! Ако организираме следващ такъв, какво трябва да направим за да стане дори още по-добре?” Все още не мога да отговоря на този въпрос, но не аз бих могъл да взема решение за това – всичко зависи от ръководството на Варненския свободен университет. Надявам се, да имам възможност да поговоря с тях в тази връзка.
