Това твърди Почетният гражданин на Казанлък 2015 година, според който: "Казанлък никога не е имал по-добра визия и перспектива от сегашната".
Визитка:
Той изпълва не на 100, а 100 пъти по 100% смисъла на думата „Арсенал". Защото животът му е „Арсенал", пътят му е „Арсенал". Най-близките му хора в живота са също в „Арсенал". А щом са тук, значи са в Казанлък. Защото отдавна името на „Арсенал" се е превърнало в един от символите на Казанлък, а визитката на града е немислима без „Арсенал".
Като скачени съдове са.
Просто едното не може без другото. И, ако едното не върви, каквито примери има в трудното ни време, и другото залинява. И защото и за двете се искат много усилия, пълна всеотдайност и много любов - все саможертви, мъчно забележими от обществото; освен, ако не са лично споделени, някак мъчно се признават от мнозинството. Освен, ако няма безалтернативни резултати от същите тези усилия. Но чисто по български летвата е такава, че когато един успява - искаме все повече от него и не се уморяваме с очакванията си. За да изпълним със смисъл правилото, че силният е винаги сам.
Той не може без „Арсенал". И не си го и представя. Дотолкова не може, че е посветил и децата си в тази пътека. Обрекъл ги е да вървят по нея, независимо от тръните и лавровите клони, с които ще е осеян пътят им. Един път, за чиято здрава траектория той самият е платил висока цена в личен план. И точно защото цената е изключително висока, усилията - неимоверни, дошлото признание след десетилетия упорит труд и всеотдайност, са високо оценени. Като онези 3 минути слава, които заслужава и се полагат на всеки един човешки живот. Неговите са били много повече.
Но тези, които му предстои да преживее сега, по време на тържествената сесия за Празника на Казанлък на 5-ти юни, ще са най-вълнуващите, повече от най-вълнуващите много лични моменти досега.
Защото градът, хората, фирмата, на които той посвети пътя си дотук, го признаха. Признание, дошло с най-високото отличие за община Казанлък. „Почетен гражданин на град Казанлък". Едно признание, което ще сподели редом с живата емблема на казанлъшката духовност за последните 60 години - Цвятко Цветков.
Отвъд това признание в личния си капитал Николай Ибушев, Почетен гражданин на Казанлък, удостоен със званието през 2015 година, и Изпълнителен директор на най-голямата фирма от ВПК в България, има 4 прекрасни деца, 3-ма внуци, невероятната и всеотдайна Силвия до себе си, верни съратници, с които държи здраво посоката, и хиляди повярвали му и споделили с него големия път, наречен „Арсенал". Казано просто: един смислен и достоен живот. С много диря .
Господин Ибушев, получихте най-високото отличие - Почетен гражданин на град Казанлък. Какво означава за Вас самия това: признание за усилията и оставената диря, почит, уважение от страна на съгражданите, поредна титла, нещо повече от всичко?
Бих казал, че това е и признание, и почит, и уважение, и титла. А нещото в повече са сбъднатите мои мечти от много време насам. Какви мечти? Винаги съм имал в живота си една основна кауза и тя е „Арсенал. С всичките й аспекти. „Арсенал" е нещото, което е повече от мой дом. Това е нещото, с което е свързан животът ми. Още повече, че и родителите ми са работили тук. Майка ми е основател на Взаимоспомагателната каса, а баща ми е работник във фрезовото производство, а преди това е бил работник в оръжейното производство. Аз съм пораснал тук, в „Арсенал", от дете. Оттогава е и моята връзка с фирмата. После съм бил стипендиант на „Арсенал" и тук започнах трудовия си път... и досега. Аз нямам друго работно място, освен „Арсенал", с изключение на един задграничен стаж, когато бях изпратен от „Арсенал" за 3 години. Тук на 100% ще завърши и моят трудов път. Това е основната ми кауза. С нея се гордея, защото съм завършил това, което трябва и е нужно на „Арсенал". Не бих работил на друго място, в никакъв случай. Има обаче и друго: „Арсенал" е най-голямото предприятие в региона, съответно и най-големият работодател. Освен това е и най-големият данъкоплатец на тази територия. Оттук възникна другата кауза: като най-голям данъкоплатец и работодател, не може да си позволи да не контролира средствата в общинския бюджет и тяхното правилно изразходване . Става дума за огромни средства... около 1 милион лева за година. Но има и друго: отделно са парите за фонд „Работна заплата", които плащаме, и парите на фирмите, доставчици, които също плащат данъци. Така, че сумите стават още повече.
... и това са само преки данъци...
Да, отделно са косвените данъци, които също влизат в бюджета на община Казанлък. Затова преди 10 години в мен се роди идеята начинът ми за контрол на тези средства да бъде чрез дейността ми като общински съветник. Защото съм убеден, че можещи, знаещи, кадърни хора в общината, като общински съветници, биха били от полза на общинското ръководство, така че да има определени позитивни резултати. А те в крайна сметка са онова, което очакват хората, които живеят тук, от местната власт - било то законодателна или изпълнителна. Аз също живея тук, семейството ми също и по тази причина желая Казанлък да е един приветлив град и с помощта на парите, които „Арсенал" пряко или косвено насочва към община Казанлък. В тази връзка създадох групата „Експерти за Казанлък", това е втората ми голяма кауза след голямата кауза - Казанлък.
... Другата Ви голяма кауза...
Тук искам веднага да кажа следното: ние нямаме претенции да сме политическа партия, ние не сме политически субект. Не се занимаваме с политика. Нас ни интересуват само и единствено добрите идеи и решения за общината: предложени от нас, подкрепени от нас, в полза на хората тук. Нямам друга кауза. Каузата ни е изключително благородна. Затова се и появи групата „Експерти за Казанлък". Тази група работи на доброволен принцип. В тази група хората са известни в своята област в града. Тези хора не се нуждаят от парите, които се плащат на общинските съветници, които не са и кой знае какви пари. Но с тези пари, които членовете на групата „Експерти за Казанлък" получават и даряват, ние подкрепяме различни добри каузи, като даряваме и в пъти повече лични средства. Ние не се нуждаем от парите, които се получават в Общинския съвет. Приканвал съм и колегите от другите групи да го направят, но, за съжаление, не желаят. Това си е тяхно право. Много се радвам, че хората от „Експерти за Казанлък" разбраха тази моя кауза и прегърнаха идеята и работят за нея безвъзмездно, в полза на община Казанлък. Доволен съм и от това, че ние на последните местни избори преди 4 години си удвоихме резултата и сега в Съвета има 6-ма представители на „Експерти за Казанлък". На практика с тези гласове ние се превърнахме в балансьор в местния Общински съвет и смея да кажа, че допринесохме за един много добър професионален климат на дискусии и вземане на решения в местния съвет. Климат, с който подкрепяме всичко добро като предложения от местната власт. Изключително съм щастлив и удовлетворен от това, че и самите граждани виждат резултати от това, което прави Общината. Горд съм, че това става и с нашето участие, което не се вижда от обществеността, тъй като то е в залата за заседания на ОбС.
Радвам се, че от нашите редици е избран и омбудсманът на общината Гинка Щерева. Това също е признание за нас. Така че - настоящото признание - Почетен гражданин на Казанлък, което местната общественост ми присъди, освен всичко друго, за мен е чест и гордост, удовлетворение от две изпълнени каузи: „Арсенал" и „Експерти за Казанлък". Те продължават и аз нямам намерение да се оттеглям от тях, докато мога и имам сили и възможности.
Вие сте и първият директор на „Арсенал", който става Почетен гражданин на Казанлък. Не задължава ли двойно едно такова признание и към двете каузи? Очакванията стават още по-големи към Вас...
Лесно звучи, ако кажа: аз ще работя двойно повече. Не мога! Аз просто работя, колкото мога, независимо дали съм получил това признание или не. Винаги в живота си съм работил за едната кауза, после и за другата. Званието „Почетен гражданин" не ми е било нито стремеж, нито цел. Аз просто правя това, което си поставям като цели, като задачи пред себе си. А в тази посока съм особен човек, защото понякога си поставям сам на себе си и задачи, които не мога да изпълня, и се ядосвам - сам на себе си. Оттам съответно следват и белите коси, и диабетът, и инфарктът... Цял живот съм си поставял задачи над възможностите си и съм искал да ги изпълня на всяка цена. Старая се да поставям по същия начин задачи и на подчинените си. Просто не им давам да дишат. Няма свободно време. Трябва да се работи! Не работим ли, няма успехи. Ако някой си мисли, че успехите идват със седене пред телевизора, със сериали, игрички - лъже се дълбоко. Има една друга истина: всичко е в умната, в резултатната работа, в плодовете от твоя труд. Пък макар и с грешки, защото човек се учи и от грешките си.
Над 50 млн. лева ще надхвърли тази година инвестицията, която прави ръководството на „Арсенал" за разширяване на производството, за изграждане на нови цехове и складове. Инвестиция, сама по себе си - новина, на фона на ситуацията в икономическата среда в България. Тази инвестиция има все пак цена. А колко струва инвестицията на „Арсенал" в кадри тази година?
През тази година направихме голям скок в инвестицията на хора. Не само в назначаването на над 1200 нови работници от юли миналата година до сега. Може би ще стигнем до 2 хиляди души. Но, за съжаление, работната сила в Казанлъшко като че ли започна вече да се изчерпва. Затова привличаме вече хора и от други райони тук. Има доста желаещи специалисти от различни места, които искат да дойдат на работа при нас, убедени, че „Арсенал" е голяма фирма с дългосрочна перспектива. Но това не е всичко: ние подобрихме чувствително и условията за работа в „Арсенал". Всичко онова, което правим, се прави по най-добрия начин с най-нови строителни технологии и технологии за организация на съответните производства. Газифицирахме „Арсенал", 2 от общо 3 линии са газифицирани вече. Работим и по лъчисто отопление в цеховете, така че студените цехове ще останат в историята. Сериозни са инвестициите ни и в топлоизолации на сградите: поставят се термопанели по покривите и по стените, двойни стъклени дограми по прозорците и др. Целта е хората да са доволни. Тази инвестиция е едно огромно перо. Отделно от това, завишени са заплатите на работещите във фирмата, раздават се ваучери, осигурен е безплатен транспорт за отдалечените райони и по 150 лева за всеки работещ на площадка Мъглиж, налице са и други социални придобивки. Направихме голям ремонт на кухнята-майка в „Арсенал", ремонтирахме битови и санитарни помещения в различни цехове и заводи, подменят се водопроводите на площадка Мъглиж, продължава и безплатната почивка на море за най-изявените ни работници. Разбира се, "Арсенал" е огромна фирма и е абсурдно да си представим, че за година-две-три ще се промени всичко, не съм фокусник, не мога. Но амбицията ни е да превърнем фирмата в едно модерно голямо предприятие, с комфортни и безопасни условия на работа. Инвестициите, които се правят за всичко това, са изкарани от фирмата, от работещите, не са привлечени от банки или кредити. Ние работим основно със собствени средства. Затова се надяваме на добро стопанисване отстрана на нашите хора. Надяваме се също тези вложени средства да започнат, до 5 години е поставената от нас самите задача, да се връщат и дори да носят печалба.
Въпрос от т. нар. „злоба на деня", господин Ибушев: на предпоследното заседание на местния парламент се чуха обвинения и упреци към Вас и групата „Експерти за Казанлък", че не подкрепяте спорта, нямате отношение към него, не давате възможност на млади надежди да спортуват. Проблемният казус бе: върнато за преразглеждане предложение на общинската администрация за използването на помещенията на бившата дискотека "Стар" за тренировъчна зала на клуба по борба. Защо групата ви се въздържа и не подкрепи това предложение?
Тази тема е изключително дребна за мен. Ние не спряхме изпълнението на това предложение на Общината. Ние временно го преустановихме, докато се намери по-добро решение за използването на тази сграда и тези помещения. Доколкото си спомням, ставаше дума за 430 кв. метра площ. Въпросът е дали тази площ трябва да се даде за ползване от само един клуб или да се намери по-оптимално и рационално, по-полезно и работещо решение. И това беше нашата цел: да се намери най-доброто решение за ползването на тази площ, най-оптималното, полезното за повече хора. Нали в крайна сметка трябва да се търси най-доброто решение. Затова сме в Общинския съвет. Защото, съгласете се, че трениращите борба няма как да тренират по цял ден. Тренировките са по няколко часа на ден, при това не всеки ден. А говорим за помещение от 430 кв. м. и примерно 10 или 20 трениращи борба деца. Въпросът е защо през останалото време тези помещения да не могат да се ползват по график и от други клубове, които нямат зали в момента? В крайна сметка тези помещения ще трябва и да се отопляват. Нужно е да има икономическа логика във всяко едно предложение и решение. А в града има над 30 различни спортни клуба.
Упрекват Ви, че нямате отношение към спорта?
Това изобщо не е вярно. Вижте, в „Арсенал" е най-добрият детско-юношески състав по футбол в общината! В детско-юношеската футболна школа вече има над 120 деца. Ние подготвяме кадрите за големия отбор на „Розова долина". Елате и вижте стадиона ни, екипите на нашите деца, спортните пособия. Отделно от това, подкрепям и съм почетен председател на ФК „Розова долина". Съвсем наскоро отново дарихме 10 хиляди лева за тази кауза. Безпочвени са тези обвинения. Абсурдни са! И всеки, който има очи и ме познава, вижда и знае, че това не е така. Та аз самият съм спортен човек. Имам отношение към спорта. Давал съм и ще давам. Бил съм сред най-добрите водолази и гмуркачи на България. За да приключим по въпроса за залата: ще направя всичко възможно тази площ да може да се ползва от поне 2 клуба, защото има и клубове, които нямат и 43 кв. метра площ, да не говорим за 430 кв. м. Твърде дребна и заядлива беше тази тема отстрана на някои ваши колеги-журналисти. Не ми се коментира.
Не свикнахте ли с местната злоба и завист?
Вижте, има все пак някаква етика в отношенията ни като хора, нали? Трябва да има такава етика. Не може да пишеш неграмотно и да искаш да ти вярват. Не може да се обръщаш към кмета на града, като към „кметицата" или „Стоянова". Не може да се обръщаш към личностите, без уважителното „господине" или „госпожо". Ето ви само един прост пример от САЩ: там, като вкарват затворниците в килията, дори тогава се обръщат към тях с „господин", а тук какво е? Няма елементарно уважение към личностите, към институциите, към личностите, които символизират институциите. Така не може да се върви напред. Не може! Има сериозен дефицит на уважение и елементарна етика в медиите, особено в местните. Съжалявам, че го казвам, но е факт.
В този дух - как гледате на всичко, което се случва в Казанлък само няколко месеца преди поредните местни избори. Нервите са опънати вече, а противоборството тепърва ще се ожесточава. Какви са конкретните амбиции на „Експерти за Казанлък" за следващите избори?
Пътувам много. Виждам много. Ще кажа само две думи: щастлив съм, че на предишните избори заложих на картата „Галина Стоянова" за кмет. Щастлив съм, че и колегите ми от „Експерти за Казанлък" ме разбраха и подкрепиха. И не сбъркахме. Убедени сме в това. Нещо повече: госпожа Стоянова, като кмет, даже надминава някои наши очаквания. Тя надхвърли себе си и върви смело напред. И виждам, че хората са доволни от това, което става в Казанлък. Въпреки, че получи не особено добро наследство, госпожа Стоянова успя с типичната нейна женска нежна упоритост /аз съм по-сприхав/, на която съм бил свидетел, да успокои обстановката и деликатно, дипломатично да си прокарва решенията. И то се вижда. Видял съм я в „боя". И съм много щастлив, че това, на което заложихме, е „десятката" на „Експерти за Казанлък" за подкрепа за кмет. Радвам се, че ние успяваме да й съдействаме тя да прави това, което прави. Казанлък никога не е имал по-добра визия и перспектива от сегашната: улици, паркове. За съжаление, има и недостойни казанлъчани, които на всичкото хубаво - рушат, не умеят да се радват, злобеят. Показваме едно ниско ниво, което, за жалост, дреме в редица хора. Призовавам казанлъчани, като видят подобни злосторници, да реагират. Има телефони, мобилни апарати за това. Ами, снимайте ги, реагирайте! Не може да се чупи просто за кеф, да се люпят семки на чистото, да се скубят рози, да се влиза с кола в парка. Или този град не заслужава, или просто ни е в дефицит гражданската бдителност. Боли ме, като виждам как не ни пука за града. Та той е наш този град!
Защо Ви боли толкова много за Казанлък?
Защото това е моето място. Аз съм кореняк казанлъчанин. Тук съм роден, тук са родени сестра ми, родителите ми, тук са моите приятели, децата ми. Нашият град има шанс да е сред топ 10 в страната. Говорил съм си с кмета госпожа Стоянова, че имаме амбицията да превърнем този град в нещо много хубаво. И може да стане, повярвайте ми! Куп неща добави към визитната си картичка Казанлък благодарение усилията на кмета госпожа Галина Стоянова: бизнесът може също много да помага за възстановяването на още много градски емблеми и туристически забележителности. И трябва да направи всичко възможно да помага. В крайна сметка - това е нашият дом. А има ли отношение, има и развитие. Затова призовавам моите съграждани, казанлъчани: да пазим това, което се прави. Защото то е наше, а парите, с които се прави, са изкарани от нас, не са от небето.
И къде във всичко това са амбициите на „Експерти за Казанлък" за следващите избори?
Позволявам си да отговоря от името на моите колеги, но съм убеден, че ще ме подкрепят. Най-вероятно ние от „Експерти за Казанлък" няма да издигаме свой кандидат за кмет. Имахме такава идея на предишните избори, евентуално за тези, ако се окажехме недоволни от работата на настоящия кмет. Но тъй като сме доволни от работата на кмета госпожа Стоянова и нейния екип, от работата на председателя на Общинския съвет господин Златанов, от работата на съвета като цяло, затова и ще подкрепим госпожа Стоянова отново, ако тя се кандидатира още веднъж. За нас е безразлично коя партия ще я подкрепи за кмет. Ние ще подкрепим личност, личността Галина Стоянова. За нас няма значение коя партия подкрепя кмета, а кой е кметът. И ще го подкрепяме във всичките му добри начинания. А колкото до групата „Експерти за Казанлък", то ние отново ще участваме на изборите за общински съветници, най-вероятно с почти същата листа, защото никой от нас не се е променил. Ние сме си същите хора. Атанас Буров го е казал много точно: че депутати трябва да са богати хора, които, отивайки в парламента, отиват не за парите, а да защитават каузи и идеи. Аз подкрепям тази теза и правя това, доколкото ми е възможно. Все още имам сили и възможности.
На финала: на кого посвещавате това високо почетно отличие?
На много скъпи и важни за мен хора: на целия трудов колектив на „Арсенал" начело с мениджърския екип, който от 18 години насам е неизменно до мен. На плеядата кадърни хора, които милеят за „Арсенал", допринасят с труда си за развитието на фирмата. На „Експерти за Казанлък" и нашите симпатизанти, които ни повярваха и разбраха, че не са гласували напразно, защото стоим зад правдата и доброто. Без тях аз не бих бил никой. Щях да съм сам за себе си. Нищо повече. А аз искам да съм за всички. Не съм горделив човек, страшно съм самокритичен, но си давам добра оценка. А това означава, че работата е свършена както трябва. И съм си поставил достатъчно много нови цели и работа, затова и изисквам от хората край мен също да работят много. И тук ще помоля за прошка, ако някога в тази гонитба на задачите съм ги нагрубил, обидил, но и моите нерви не издържат понякога. Но не съм злопаметен. Вярвам обаче в т. нар. реликтова, Вселенска памет, в която нищо не се забравя: нито доброто, нито лошото. И всяко добро след време бива възнаградено. Карма.
Не пропускате ли нещо?
Силвия. Много й благодаря затова, че ме търпи и ми дава сили за всичките задачи, които съм си поставил.
Тук, в Казанлък ли ще живеят децата Ви?
Да. „Арсенал" е тук. Аз тези деца съм ги посветил на „Арсенал". Те принадлежат на „Арсенал". Те са бъдещите работници. Може да ходят по света, да учат, но те ще върнат тук и ще са тук. Ето, големият - Христо, се върна. И е тук. И съм много щастлив!
