Неделно училище
Неделно училище / Старозагорска Митрополия
Храмов празник отбелязва църквата „Света Троица“ в Стара Загора, а св. Божествена Златоустова литургия отслужи Старозагорският митрополит Киприан.

В края на службата владиката поздрави с празника вярващите, похвали инициативността на Църковното настоятелство, а всички възпитаници на Неделното училище към храма получиха дипломи за успешно завършване

Неделното училище бе създадено по инициатива на свещеноиконом Евгений Димитров. След дългогодишни усилия, подкрепени от спомоществователи, преподавателите Илиана Димова и Зорница Иванова днес посрещат възпитаниците си в напълно обновени помещения.

Преди две години лично Негово Светейшество Българският патриарх Неофит освети Неделното училище към църквата „Света Троица“ при посещението си в града.

Ето и историята на старозагорския храм, представена от журналиста Росица Ранчева:

След падането на Стара Загора под турско робство в 1370 година, постепенно българското население е изселено и до 1700 година градът е обособен като турско селище. В 1700 година турската власт позволява на населението да слезе от средногорието и да основе село Ново село на отстояние 4 км. от града.

Постепенно градът става зависим в продоволствено отношение от българското население, поради което турската власт разрешила поетапното заселване на българите в Стара Загора. Първото заселване става около днешния храм „Св. вмч.Димитър“, второто заселване – около храм „Св. Въведение Богородично“ и третото – около храм „Св. Николай“. След заселването постепенно се изграждат и храмовете. Единствено в най-бедната махала „Гибран“ не бил построен храм, а хората били обслужвани от храм „Св. вмч. Димитър“.


Постепенно у българското население в Гибран узрява идеята и желанието за построяването на енорийски храм. Основни сведения за изграждането на Божия дом „Св. Троица“ черпим от „Хронологическото описание на по-важните и забележителни събития в Стара Загора в черковно, училищно и общонародно отношение през ХІХ век“, на Хаджи Господин Савов, както и от изследването на църковния историк и богослов Недьо Александров. Желанието и ентусиазмът на хората се материализира в 1863 година. Въпреки събитията около заточението на българските владици, храм „Св. Троица“ е завършен.
Изписването на иконите започва възрожденецът Николай Павлович (1835 – 1894), роден в Сливен, син на възрожденския учител Христаки Павлович (1804-1848 г.), завършил Виенската художествена академия, а впоследствие и Мюнхенската художествена академия. Той работи около една година, но не довършва иконописта поради започналата Руско-турска освободителна война. По време на нея,  на 19 юли 1877 г., град Стара Загора е унищожен. Храмът е разрушен и изгорен до основи. В двора му и храмовата постройка са изклани повече от 2500 православни християни, потърсили там убежище. До опожаряването на Стара Загора, храм „Св. Троица“ развива и училищното дело, изграждайки в 1864 г. девическо взаимно училище, а в 1865 г. –  мъжко взаимно училище.


Храм „Св. Троица“ е възстановен в 1884 г. През 1923 г. последователно е поставено дюшеме, през 1925 г. е направено препокриване на сградата. През 1910 г., председателят на църковното настоятелство отец Георги Клисаров подема инициативата за построяването и на  Мавзолея-костница, в който намират покой костите на избитите православни християни в храма и махалата.

С възстановяването на храма през 1884 г., същият е осветен от Търновския митрополит Климент. Веднага след освещаването, в 1899 г. се замисля и неговото стенописване. От надписа над южната олтарна врата става ясно, че по това време част от олтара вече частично е изписан. Подготовката за цялостната зография започва през 1944/45 г., а през 1946 г. известният зограф от руски произход Николай Ростовцев поема цялостната иконопис. Строежът на камбанарията  се започва от отец Георги Клисаров, непосредствено след изграждането на Мавзолея-костница – 1911 г. и завършва в 1913 г. При подготовката се планира камбанарията да е снабдена с големи камбани и да бъде устроена като тази на храм паметника в гр. Шипка, но идеята не се осъществява поради започналите войни.

В края на ХІХ век свещеник Захарий Костадинов от гр. Раднево, Старозагорско, заедно с братството от Калофер, закупува икона от Русия. След пристигането й той урежда със собствени средства параклис в дома си. Още с поставянето й иконата започва да върши чудеса. В параклиса започват да се стичат множество болни от града, а впоследствие и от цялата страна. След представянето на отец Захарий пред Бога, една от дъщерите му приема иконата в дома си и грижливо я съхранява. Дълго време иконата се пази от няколко поколения сродници на отеца като светиня. По Божий промисъл някои от роднините си спомнят, че техният прадядо е бил свещеник и решават да подарят иконата на църквата, където е ръкоположен. На 24 юни 1956 г. иконата е поставена в храм „Света Троица“. През 2003 г. светият образ е поставен в нов проскинетарий (иконостас). Иконата на Божията Майка извършва много чудеса. Част от тях са описани в специална книга, издадена от храма. Чудотворният образ помага за изцеляване от тежки и нелечими заболявания. В книгата се споменава за случаи на излекувани безнадеждно болни хора, на хора с психически проблеми, на бездетни семейства, сдобили се с рожба. В много случаи помага за утвърждаване във вярата, за обръщане към Бога на хора с вкоренени пороци. Записан е и случай, когато чудотворната икона помага и на продължително боледуващ мохамеданин. За всеобщо учудване, дълбоката чистосърдечна вяра на мохамеданина в св. Богородица му помага, а болният оздравява и благодари на Бог.

Друга забележителност тук е над 100-годишният архиерейски стол, иконостасът и не на последно място – Неделното училище със Школата по иконопис, която ежегодно организира изложба на творбите на децата в Градската художествена галерия.