За 16-ти път дунавското крайбрежие под силистренското село Ветрен събра именити български художници. В продължение на седмица, от 17 до 22 август, те рисуваха, вдъхновени от изгревите и залезите над реката, лодките, дивата растителност - далеч от урбанистичния шум. Традиционното събитие е дело на Силистренската община и местната група на художниците, водена от графика Димитър Кулев. Обичайно пленерът завършва с изложба в навечерието на 1 октомври, годишнината от възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 година.
Тази година 13 живописци, графици и скулптори от София, Добрич и Силистра се включиха в националния пленер „Човек и природа" край Дунава, под село Ветрен. Сред тях най-младия е 20-годишният студент в Художествената академия Симеон Стоянов. За него участието му е пореден урок. „Като цяло студентът се учи от титаните. Учителят идва като подкрепа и насока. Академията доразвива таланта ни, а природата ни провокира".
Като връщане към детството е второто гостуване на реката на художничката Виолета Халваджиева. „По-скоро това е подарък. Всеки път откриваш нови неща. Връщаш се към нещо много чисто като детството. Развитие има всеки ден. Всяко ново начало е развитие. Миналата година бях пленена от реката, залезите и изгревите, сега съм на тема „ лодки". Какво разказват на приятелите си: Разказваме че няма такова място -да си извън телевизията, нямаш обхват и мислиш само за себе си, за това което носиш в сърцето си".
За пръв път Дунава край Силистра рисува и кураторът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Красимир Илиев. Какво може да изненада човек, организирал и подреждал множество и различни изложби години наред, спонтанно споделя художникът. „Неописуемо е това място защото точно зад реката залязва слънцето. Вълшебно е , много стимулиращо". Неговата изненада : „...тези невероятни залези това здрачаване. Вчера изгря младата луна точно над реката, по здрач, когато небето беше огнено червено - това е опияняващо, кълна ви се".
Но емоцията не спира дотук. Пейзажите са позабравен жанр, който си струва да бъде възроден, отбелязва специалистът. Той приема подарената му идея СГХГ да покаже на голямата публика целия фонд от дунавски пейзажи, събран през 16-те години, благодарение на националния пленер „Човек и природа" под силистренското село Ветрен.
