„Албумът на КОХУ. 1967“ се нарича новата книга на доц. д-р Николай Ненов и д-р Диляна Иванова. Тя представя публичния градски живот от времето на социализма и начините на организация на забавления и тържества, наричани тогава „мероприятия“. Албумът на русенското предприятие „Културен отдих и художествена украса“ от 1967 г. е документ, който присъства фототипно в изданието и е основа за визуално-антропологичен прочит на миналото.
Градско предприятие „Културен отдих и художествена украса“ в Русе е основано през 1960 г., за да организира почивките, културните развлечения и увеселения на трудещите се. КОХУ се грижи за увеселителните съоръжения в Младежкия парк, плажовете и плаващия басейн; организира екскурзии в страната; организира забави, ревюта; изработва плакати, портрети на партийни и държавни лидери, лозунги, отговаря за художественото оформление на площади и улици по време на тържества – манифестации.
Важен момент в албума е провеждането на Деветия Карнавал от 1967 г., тъй като за пръв път в организацията му са приложени нови подходи, които го превръщат в особено успешен и в следващите си издания, поради което Карнавалът оставя следи в градската памет. Начините за достигане до предпочитани аудитории – младежки и работнически, са разнообразни: естраден концерт, забавни концерти с жива музика, скечове, певци, танци, джаз концерт, модно ревю на тоалети, конкурс за хармонично спортно тяло, ритуал при бракосъчетаване, изложби на обзавеждане на домакинство.
Музиката винаги е била социален стратификатор, а за младежките аудитории тя е знак за себепредставяне. Музиката е инструмент за овладяване на свободното време и забавленията на младите хора, обвързана е с танци и стил на живот. Младите хора от 60-те години на ХХ век и в двете части на Европа имат пари и време за удоволствия много повече от когато и да е преди това, а също и желание да харчат времето и парите си, като се забавляват групово, в общност. Отминалите следвоенни лишения и новите възможности за забавления, които се изявяват публично от младото поколение в различен стил, се осмислят от управляващите не като генерационен сблъсък, а като идеологически. Тъкмо в периода на изграждане на „новия човек“ на времето, проявите на различия и инакомислие в идеологизираната среда на социалистическото всекидневие, биват възприемани като опасност, на която се отвръща със забрани и ограничения.
Фокусът на противодействието през 60-те е върху „упадъчната“ западна музика, както и върху „неестетичния“ танц Туист. Разказът, който разгръща албумът на КОХУ, безалтернативно посочва правилните форми на забавление, поведение и стандарт на живот. Той описва пропагандните дейности на управляващите, които целят овладяване на празничността и всекидневието. Опитът да се спрем на дейността КОХУ, представена визуално и в спомени, е резултат от интереса към историята на идеологическото моделиране на всекидневния живот през социализма. Този интерес позволява да се отбележат нови елементи в отношенията между управляващите и различните социални групи, сред които се откроява особеното отношение („грижа“) към младежта, в която се провиждат бъдещите убедени „жители“ на комунизма.
Въведението на книгата е от проф. Иван Еленков, културолог в Софийския университет, който поставя темата за КОХУ в по-широкия контекст на появата на систематично разработвани идеологизирани гледища за „културен живот“, стоящи в основата на новите идеологически модели на всекидневен живот у нас през социализма. Представянето на настоящия албум пред публика е част от процеса на проучване и споделяне на знанието на общото ни минало. Албумът на КОХУ е свидетелство, което съдържа в себе си „духа на епохата“, но в същото време е инструмент за разбиране на миналото – онова минало, което днес ни прави такива, каквито сме.
