На националния фолклорен събор в Копривщица бяха обявени петте номинации по програмата „Живи човешки съкровища", които ще бъдат вписани в представителната листа на ЮНЕСКО. Сред отличените е и маскарадната традиция на село Кошов, Русенско - „Джамал". Сред достойнствата на кандидатурата е доказаната от десетилетия приемственост между поколенията, което е гаранция, че маскарадът в Кошов ще продължи да съществува. Джамалът от Кошов е попадал в полезрението на проф. Георг Краев, проф. Анчо Калоянов и на мнозина други съвременни изследователи етнолози и фолклористи. „Джамалът" е зимна обредна игра в периода след Мръсните дни, изпълнявана от ергени, водени от женен мъж. Заедно те „разиграват" чучело в животинска форма, наречено „Татунчо". Играта на маскарадната дружина цели да създаде ред, да подреди света след хаоса, настъпил с края на старата година и с изминалите мръсни дни.
Сред петте номинации са и „Буенците" от село Юпер. Административно селото попада в Разградска област, но в Юпер живеят наследници на старото местно население на Русенско - хърцои. „Буенците" - обредни персонажи от пролетния момински обичай „Лазаруване", са документирани още през ХIХ век от Димитър Маринов. Освен описания на обреда, през 1892 г. Д. Маринов фотографира „Булка и Буенец" от Юпер, с помощта на русенския фотограф Хр. Дашков. Снимките са показани за пръв път на Българското земледелческо-промишлено изложение в Пловдив, а сега се съхраняват във фонда на Русенския музей и могат да се видят в изложба в къщата „Тома Кърджиев". Във времето когато е бил директор на Мъжката гимназия в Русе Маринов е посъветвал художника Иван Мърквичка да отиде специално в Юпер, където да рисува от натура празничните костюми на селяните. Така се появява портрет на жена от Юпер. Изображението е познато и като пощенска картичка.
Другите три номинации за „Живи човешки съкровища" са танци от град Баня, Карловско, специфичното високо пеене от Сатовча, Благоевградско и една разказвачка от Брезник.
