„Димитър Селенски е като последния мохикан и няма как посланието му да не ви докосне“. Признанието на режисьора и хореограф Христо Димитров, с което се съгласи и пловдивската публика, е насочено към актьора и съавтор на спектакъла „Последната нощ на Апостола“. Впечатляващото представление на националния фолклорен ансамбъл „Българе“ в Дома на културата продължи повече от 2 часа снощи и вдигна на крака залата.
Основната идея на спектакъла е чрез средствата на сценичните изкуства да бъде представен спорен момент от националната ни история, който продължава да приковава вниманието не само на историците, а и на всички, които се интересуват от живота и гибелта на най-великия българин. Какво се е случило непосредствено преди обесването на Васил Левски, кой всъщност го е предал и защо никой от сподвижниците му не е посмял да го спаси от 20-те заптиета, които единствено са го охранявали по пътя към бесилото? Според авторите изразът на уважение пред паметта на Апостола „става все по-формален акт, изпразнен от предишното искрено съпреживяване и преклонение“.
Димитър Селенски и танцьорите от ансамбъл "Българе" успяват да се превъплътят в различни роли и чрез музика, танц и светлинни ефекти да пресъздадат силни моменти от българската история, свързани с живота и делото на Васил Левски. Селенски играе шест различни образа, като най-въздействащ е този на поп Кръстю.
На сцената се разразява истинска въстаническа битка с топовни и пушечни гърмежи, пресъздава се дори драматичната сцена от църквата „Св. Архангел“ в Перущица, където Кочо Честименски убива съпругата и детенцето си и се самоубива, за да не попадне никой от семейството му в плен на турците.
Музиката за постановката е написана от ректора на АМТИИ Пловдив проф. Милчо Василев, а артистичен директор е Цвети Шопова. Спектакълът е част от националната кампания на ансамбъл „Българе“ – „Второто българско Възраждане“ и е посветен на 60-годишнината на актьора Димитър Селенски. Авторите успяват да разкрият ярко две коренно противоположни черти на народопсихологията ни – духовната сила на българите и непримиримостта им пред чуждите поробители, но и малодушието, лицемерието и предателството. По време на цялото представление сянката на Дякона се вижда на фона на църковен иконостас, а думите на Димитър Общи звучат твърде актуално и сега: „То хубаво нещо свободатаааа, ама не се яде!... Тоз народ, за да го поведеш, трябва първо да го излъжеш..., ама така да го излъжеш, че сам да си повярваш...“
По време на спектакъла могат да се чуят едни от най-въздействащите творби от българския фолклор. „Руфинка болна легнала“ и „Излел е Дельо хайдутин“ са в изпълнение на живо на Албена Вескова, а чрез микса от народни хора, танцьорите начертават картата на България - от Дунава, до там, дето „сокол пие вода на Вардаро“.
Режисьорът Христо Димитров обещава, че „Българе“ ще показват нов спектакъл пред любимата си пловдивска публика всяка година. В момента ансамбълът работи по най-новия си проект „Осмото чудо“.
